Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2011 10:49 - Кукла в кутия
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 7216 Коментари: 37 Гласове:
38

Последна промяна: 17.01.2011 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     - Взимай си багажа и да те няма. ВЕДНАГА!      - Чуваш ли ме!??? Айде…започвай да събираш партакеши Марина сънуваше как някакъв великан я преследва, докато небето се раздира от гръмотевици.. Хукна да бяга, но краката й бяха заковани и не можеше да помръдне. От ляво и от дясно падаха светкавици, а великанът я разтърсваше така, че зъбите й тракаха до счупване. Земята пред нея се разцепи и двата й крака останаха от двете страни на отворилата се бездна. Прииска й се да скочи в нея, за да се спаси, но нали краката й бяха заковани, не можеше.  Някъде в далечината се виждаха покриви на къщи, огряни от ярко измамно  слънце. Марина разтърси глава в опит да отлепи краката си от земята и се събуди. Седна в леглото и разтърка очи. Стаята беше непоносимо светла.       - Ще ми спи тя…- някой я дръпна и тя от леглото се озова на пода. С разсънени вече очи видя надвесилия се над нея Петър. Лицето му беше сгърчено и пурпурно червено – същинска маска на гнева. Вратата на гардероба зееше отворена, а по целия под бяха разхвърляни дрехите й.       - Ставай, мръснице, събирай си партакешите мизерни и да те няма.Аз парцали в къщата си няма да държа. Марина видя ножицата, проблясваща в ръцете на мъжа й, и уплашено скри главата си в колене , обгръщайки ги здраво с ръце. Цялото й тяло трепереше.       - Полудял  е, ще ме убие – мина светкавично през мислите й. Не разбираше какво става. Надяваше се,че все още спи и това е продължение на кошмара. Ще се събуди, трябва да се събуди!      - Парцали, парцали в моя дом, в моето легло…не искам – младата жена чуваше как ножицата щрака. Плахо погледна през пролуката, образувала се между сгънатия й лакет и коляното. Видя как Петър нарязва бледорозовия корсет с черните сатенени връзки. Беше й го подарил за миналия Свети Валентин.       - Създаден е специално за теб – й каза тогава, неможейки да се насити на тялото й. Сега спомените от общата им страст падаха на пода, накълцани.
      - Размърдай се, не ме гледай като неебана, щото и двамата знаем, че си направо пре-ебана. Смехът му  прозвуча неестествено зловещ и насити въздуха на спалнята с тягостно предчувствие,  докато ръцете му машинално и озлбено кълцаха  нежната материя.   Марина се беше парализира от страх. Неистов ужас, породен от абсолютното неразбиране на случващото се, беше сменил сънливостта. Не смееше и да попита – какво, защо? Просто й се искаше  да изчезне, на мига. Ако е възможно да се изпари. Но, уви, не беше възможно. Оставаше й да се надява гневът на Петър да премине. Беше го виждала ядосан и друг път. По принцип, мъжът й беше леко сприхав, импулсивен и лесно се палеше, но също така лесно и бързо му минаваше . Този Петър, който в момента вилнееше пред нея, беше някакъв непознат, от когото Марина се страхуваше. Интуитивно разбираше, че този гняв не е мимолетен и едва ли така бързо ще отшуми. И причината бе тя. Само не разбираше защо.       - Ти още ли си тука, ма??? Мърсиш ми пода. - Отново се пресегна и я сграбчи за рамото. Пръстите му безмилостно се впиха в плътта й и Марина тихо изохка.       - Охкаш, а? Какво, гот ли ти е? – и я стисна още по-силно       - Така ли охкаше като те оправяше оня , как му беше името???Или другия, или може би сте си правили тройка, а пачавро???Така ли охкаше? Я пак, да те чуя – имаше чувството, че ръката й се отделя от раменната става. Марина изпищя.       - Моля ти се, Пепи, моля ти се!Спри, моля ти се, спри! Нищо не съм направила, нищо! Някой те е излъгал.      - Никакъв Пепи, не съм ти, боклук. И не ми се обяснявай, че те убих. Лъжкиня мръсна. Някой ме бил лъгал!!!А ма, боклук, много си тъпа, ма – ти сама ми показа всичко, сама. Смотана пачавра и да кръшка, като хората, не може. Младото момиче не разбираше нищо, абсолютно нищо.Единственото, което осъзнаваше, че е станала някаква ужасна грешка и трябва да намери начин да обясни на съпруга си, че това, което си е въобразил не се е случвало. Никога. Та тя не беше поглеждала друг мъж от години. Бяха заедно вече 6-та година. От 3 бяха семейство. Петър предпочиташе Марина да не работи и да се грижи за домакинството. Деца все още нямаха       - Няма защо да бързаме, има време – казваше Петър, когато Марина плахо отваряше въпроса за децата       - Аз не съм ли ти достатъчен? Обичаше го, дори много го обичаше, но имаше някаква празнина в изпълненото й с рутинни домакински задължения ежедневие. Така се беше автоматизирала, че до обяд вече беше изчистила, сготвила, подредила . Не излизаше много често, защото Петър не харесваше приятелките й      - Празноглави парцалани. Само ти пълнят главата с щуротии, кво има да се гледате? Станали на по двайсе и, още малко ше чукнат трийсетака, а едно семейство не могат да завъртят, по цял ден си разнасят гъзовете насам и натам.Ти, семейната, каква работа имаш с тях? Явно нямаше, затова делеше деня си между телевизора и компютъра. Добре,че имаше компютъра. Сваляше си филми, музика, ровеше се из интернет. Установи, че за да водиш интересен живот не е задължително на всяка цена да излизаш. Това откритие внесе освежаващо разнообразие в живота й.     Започна да посещава един форум. Попадна случайно, ровейки се.В началото само четеше.Беше й интересно. После се осмели и се включи в дискусиите. Стана й приятно, когато видя, че е приета. Започна да се отпуска, да разговаря на различни теми. Беше почти като да излезеш на кафе с приятелки, дори още по-. Защото в интернет всякакви условности падаха и Марина усещаше как многото предразсъдъци, с които се беше обградила изчезват щом затрака по клавиатурата. Освобождаваща възможност не просто да бъдеш себе си, а да провериш каква си и до къде можеш да стигнеш.Да бъдеш всякаква, да експериментираш. Да се превъплащаваш, да откровеничиш, без да те интересува дали и как ще бъдеш разбрана- Прозрението, че виртуалното й аз е магнетично привлекателно, в началото я изненада. Никога не е била от онези ,нахаканите, самоуверените момичета. По-скоро –сдържана, леко резервирана и дистанцираща. Мъжете обикновено сякаш се плашеха от сериозния й вид и вглъбения й поглед върху живота.    Виртуалната Марина беше различна. Жизнена, общителна, витална, кокетна. Дори руса. Скоро стана обект на подчертано внимание. Особено от мъжете във форума. Започна да получава лични съобщения. Искаха снимката й. Не я изпрати, не за друго, нямаше качени свои снимки на компютъра. Малкото, които имаше,  бяха на двама им с Петър. Пък и защо му е на някого снимката й, тя не си търсеше гадже, беше сериозна обвързана, семейна жена . Просто се забавляваше. Нямаше нищо лошо в един невинен флирт. Напротив - – самоубеждаваше се Марина. Когато Петър се прибираше от работа, тя го посрещаше в приповдигнато настроение и той беше доволен.       - Виждам, излязла си от мрачния си период, не си мрънкаща досада.- зад шеговитите му думи обаче прозираше лек упрек за моментите, в които тя, скучала цял ден очакваше неговото прибиране да внесе някаква динамика и интересност. Сега вече Определно беше излязла от този период на скука. Интернет беше навлязъл в живота й и правеше от стоквадратния апартамент една просторна вселена от емоции. Дори не забелязваше ,когато Петър закъсняваше след работа.Преди един час закъснение се равняваше на един час душевни терзания и още един час семейни спорове. Естествено не сподели с Петър за новия си начин за запълване на свободното време.Не че беше някаква тайна, но…предпочете да остави това изцяло в малкото лично пространство, с което разполагаше. Интернет!!!Компютъра!!!Форума!!!Личните!!! Марина изведнъж прозря и по тялото й полазиха ледени тръпки. Петър сякаш улови мислите й       - Нали, нали! Сети се, нали! Парцалке! Как те наричаше оня       - слънчице, красавице, принцесо????Сънуваше …как беше…съвършеността ти, обгърната от лъчите на изгряващото слънце??? Ай върви при него той да ти плаща живота, неблагодарнице. Пребивам се от работа, блъскам като вол. За какво?За какво? Да си развяваш задника в разнимити форуми и да си уреждаш срещи с разнимити нещастници. Поезия ще й пишат. Бегай при поета, айде марш!!!Да се храните с рими…Да видим как ще ти плаща глезотиите с рими. Сетих се - може да си направите форумна къща и да си живеете в нея. Хахахахахахахахаха Слънчице…Принцесо… Гласът му беше груб и зловещ. Позата му излъчваше заплаха и на Марина й беше ясно, че каквото и да каже в този момент, то няма да бъде нито чуто, нито разбрано.   Стана бавно, подръпвайки набралата се нощница. Изпита неясно неудобство от голотата си. Чувстваше се срамно разголена и нечиста. Омразата, с която Петър я гледаше беше по- болезнена от пръстите му, впити в ръката й. Всяка изречена дума я срязваше като  нож, но не намираше думите, с които да му обясни невинността на случилото се. Че няма нищо, няма други мъже.Само думи, само невинно измъкване от рутината, от еднообразието.     Как да му каже, че се е чувствала сама, че е имало празнина, която е трябвало да запълни, че по този начин се е почувствала силна и пълноценна, някоя, истинска, жена. ЧЕ дори , общувайки с други, е открила че наистина е само негова. Че го обича.Че….имаше много неща, които можеше да му каже, да му обясни.Нямаше смисъл. Той беше чел и беше изтълкувал всичко посвоему. Подсъзнателно Марина ясно осъзнаваше, че нямаше и как да го изтълкува другояче. Вероятно и тя не би повярвала в безобидността на случилото се, ако попадне на подобни разговори. Започна да събира дрехите, набутвайки ги в един малък сак, който Петър хвърли в краката й.       - Айде и по-живо, че не мога да те гледам. Невинна, Невинна, НЕвинна- се блъскаже в главата й. Искаше да го изкрещи. Вместо това нахлузи дънките си и за последно погледна мъжа на живота си. Той стоеше – озверяло животно, на което са отнели плячката.     Такъв й се видя – зъл и самотен     - Грешиш, много грешиш…аз те обичам, но не мога да живея в кутия – прошепна Марина, преди вратата да се затръшне зад гърба й.      - Завинаги –каза си тя -завинаги….


......................
из архива 
 






Гласувай:
38



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Жалко.
17.01.2011 11:35
Според мен обаче не е възможно продължително време да остане вярна, при условие, че е допускала такива волности в нета.
Стойчо
цитирай
2. gwendoline - Много ми хареса, съвсем истинска история!
17.01.2011 11:45
А колко много хора живеят в кутии... Липсата на общуване е смазваща, деградираща и унищожаваща човека. Спокойно мога да кажа, че аз лично открих блога, оставайки вкъщи с децата и прозаичните задължения на домакиня, и наистина освежих ежедневието си. Мисля си, че както в живота, така и в нета, задръжките имат своята роля. Най-малкото за да не се стига до описаната ситуация :)
Поздрави!
цитирай
3. benra - Стойчо,
17.01.2011 11:50
спорна тема. Всичко е въпрос на натюрел. В крайна сметка нетът притежава илюзорната обвивка на неистинността и там човек си позволява да експериментира, да преминава някои граници, които реално не би си позволил. Така,както аз виждам героинята си - не би, не би преминала границата.
Въпросът е-ЗАЩО? Защо човек потърсва илюзорна интимност, когато я притежава реално...
цитирай
4. benra - gwendoline,
17.01.2011 11:52
Липсата на общуване, рутината в отношенията, инертността са смазващи фактори за взаимоотношенията между партньорите. Неразбирането, липсата на интерес, често са нещото което подтиква единият да потърси себе си другаде.А нетът е идеално местенце-същевременно свободно и уж безопасно-невинно.
Иначе е това и,което казваш ти-начин да освежиш еднообразното си ежедневие.
Всъщност, поводът да публикувам отново този разказ(той е писан преди доста време) е твоят "Бумеранг".
цитирай
5. nicodima - Бени, изолацията на един човек не предвещава нищо добро...
17.01.2011 12:40
Интернет предполага към общуване, което често пъти излиза извън реалната рамка, в света на сладката неосъществима илюзия... Героите: тя е запълвала празнотата с виртуално общуване, което често при интимните отношения, не е нищо повече от илюзия, той - изживяващ се като собственик, не е усетил нуждата на жена си от внимание, съпричастност и общуване с различни хора. Заживяли са в паралелни светове, въпреки че са били физически заедно...
Не знам обаче защо си мисля, че човек, който се интересува от партньора си и държи на него, първо би попитал кое го е накарало да направи така...
цитирай
6. gothic - Хм. . . . понякога една-единствена, ...
17.01.2011 14:16
Хм....понякога една-единствена, по същество малжоважна случка, променя мисленето на човек на 180 градуса. Така че - никога не казвайте "Никога"....
цитирай
7. magicktarot - Хареса ми разказът, с лекота го изчетох :)
17.01.2011 14:19
съзнавам, че образите са литературни и са създадени с цел да се представи определен проблем и ъгъл на възприятие, или плоскост на отношения, но за мен главният герой не е куклата в кутия, а ревнивият съпруг. Без да искам поставих Петър в ситуация 20 години по-рано от описваната, или сто - и той пак си беше такъв, и стана същото нещо, даже уби жена си. Предполагам и ти неслучайно си сложила двата клипа накрая. Лошото е, че и с интернет и без интернет ревността продължава да съществува и да се проявява. Поздрави!
цитирай
8. benra - Ре
17.01.2011 14:54
nicodima,точно така-паралелни светове.
Всъщност така е-когато твърдиш,че обичаш някого трябва да се интересуваш от неговите желания и потребности

gothic, та, така е

magicktarot, определено Петър си е такъв-дали в ерата на интернета, дали в каменната ера, той е такъв-болезнено ревнив, егоистичен и краен. Ревността,съчетана с войнстващ егоизъм и желание за тотално надмощие над партньора са страшна комбинация. Поздрави и на теб!
цитирай
9. gothic - Явява се и друг въпрос - що ще жена с ...
17.01.2011 15:17
Явява се и друг въпрос - що ще жена с такъв мъж?
цитирай
10. karambol5 - Явява се и друг въпрос - що ще жена с ...
17.01.2011 16:31
gothic написа:
Явява се и друг въпрос - що ще жена с такъв мъж?

Много силна !
цитирай
11. gothic - karambol5
17.01.2011 17:48
karambol5 написа:
gothic написа:
Явява се и друг въпрос - що ще жена с такъв мъж?

Много силна !


Извинявай, не те разбрах! Жената ли е силна?
цитирай
12. karambol5 - :) Всъщност - да :) А аз не съм до...
17.01.2011 18:17
:) Всъщност - да :)
А аз не съм допрочел написаното от теб :))))))))))))))))))))))))))))))))))
И ....всъщност тя си е тръгнала без да моли и да се оправдава ,а за това се иска много сила .
цитирай
13. sevdabg - Хубав разказ !
17.01.2011 18:18
Според мен героинята ти е извървяла един път на своето развитие, от затвореното в кафез птиченце- към отговорната Жена, на която ще се налага сама да взима решения и да се радва на успехите или да страда от неуспехите в живота си. А животното, със сигурност ще си намери следващата слаба жена , която да му слугува и да му е вярна /вярна, вярна- колко да му е вярна? :))))))))/

Приятна вечер !
цитирай
14. naidobriq - Прочетох го с голям интерес..
17.01.2011 18:43
Хареса ми и ти много...Пожелавам ти успех...
Поздрав и лека вечер....
цитирай
15. injir - Истинска история...
17.01.2011 18:56
Истинска история...
цитирай
16. tryn - Много е сложно!
17.01.2011 19:02
Първо, Тя не е трябвало да приема такъв живот, който Той й налага - като кукла в кутия.
Виртуалните връзки не са изход от положението. Това разкрепостяване, този душевен полет, тези уж невинни флиртове би трябвало да й покажат, че тя може да бъде съвсем друг човек – при други обстоятелства.
И сама трябваше да поиска свободата си...

За мен изневярата е в душевната близост, в породените емоции и желания. Останалото е въпрос на време и условия...
Тръгването на лирическата не е израз на сила. То е подготвено в подсъзнанието й.
и аз не вярвам, че е запазила обичта към съпруга си; тя вече не го чака, той не й липсва, други я вълнуват... Това е разлюбване. И финалът е логичен.

А ревността на Петър е оправдана. Казвам РЕВНОСТТА, не ПОВЕДЕНИЕТО му!!!
(Реакциите се мотивират от типа нервна дейност, от характера, темперамента, възпитанието, културата и от много други неща. Само обич не стига понякога...)

Много интересен разказ. Поставя проблеми и предизвиква размисли.
Поздравления, Бенра!


цитирай
17. lisichka - Този и е направил голяма добрина
17.01.2011 19:15
Голяма грешка на малтретираните жени е да се свиват пред насилника, това го настървява още повече. Подчинението пред насилника ти отежнява още повече положението.
А специално този щеше да си отнесе от мен поне ритник в топките.
цитирай
18. bizcocho - 6 години? При тази ситуация? Тя е за ...
17.01.2011 20:22
6 години? При тази ситуация? Тя е за медал! А той направо с "гениалния си ум" е изписал веждите и', вместо да и' извади очите. Я да си скотува сам.
А ти така живо си го предала, че предизвика съвсем истинско възмущение в мен написаната история.
цитирай
19. nadejdaiskrova - Здравей, Benra!
17.01.2011 20:50
Хубав разказ. Истински е. Поздрави!
цитирай
20. razkazvachka - Видях нещо за четене....
18.01.2011 00:19
пак сгъстяваш напрежението...
цитирай
21. ckarlet - Много реален разказ, Вenra! Ч...
18.01.2011 09:20
Много реален разказ, Вenra!
Човек трудно живее дори в златна клетка..., а да не говорим как се чувства в кутийка.
Поздрави!
цитирай
22. benra - Re:
18.01.2011 10:02
gothic, karambol, не зная дали тази жена е силна. За мен "силна жена" е доста абстрактно понятие. Защото-иска се сила да търпиш психическото насилие, иска се сила и да вземеш крайно решение. Инертността е просто самозалъгване

севда, всъщност, дали го е извървяла този път или случилото се й е помогнало да тръгне бързо по него ?А героят-да, той си е такъв, едва ли ще почувства вина в себе си.Поздрави!

naidobriq, радвам се, че Ви е бил интересен!

цитирай
23. benra - Re:
18.01.2011 10:07
injir,най-вероятно-съвсем истинска и много често възможна.

tryn, не е трябвало, но често хората припознават в любовта -всеприемането, в компромиса-себенезачитането, в насилието-просто характер. Самото желание за бягство би трябвало да й каже-момиче, имаш проблем, решавай го. Но тя-бяга. Както правим повечето понякога в кризисни ситуации.
Напълно съгласна съм относно тръгването-то е подготвено, готово, просто е чакало своя момент.Лошото е,че моментът е точно този.Според мен тръгването е трябвало да бъде нейно, така го оставя-жертва и победител и ще се изживява като такъв-натирил "неверната жена".
Поздрави!

lisichka, да, до известна степен й е направил добрина, освобождавайки я от себе си и, да-определено заслужава няколко ритника в топките.
цитирай
24. benra - Re:
18.01.2011 10:09
bizcocho,инертността увлича, самозалъгването помага и 6-те години се изтъркулват.Има жени,които цял един живот изживяват така

nadejdaiskrova,Здравей:-)))Поздрави и на теб!

разказвачке, ами..нали ме знаеш-човърка ме

ckarlet, в кутийка, дори да не страда от клаустрофобия, в един момент ще пожелае да избие стените й и да види какво има отвъд
цитирай
25. анонимен - http://www. youtube. com/watc...
18.01.2011 10:40
http://www.youtube.com/watch?v=uamfcweWIlg
цитирай
26. benra - 25,
18.01.2011 11:20
един от най-тежките филми...
цитирай
27. анонимен - Леле мале...
18.01.2011 11:25
Има ли такива мъже?!Жал ми е за тях, ако ги има...:)
Вълнуващ разказ, Бенра:)
Поздрави!
Вострото:)
цитирай
28. benra - вострото,
18.01.2011 11:32
мисля че има...за жалост!
Поздрави и на теб!
цитирай
29. gothic - Момичета и момчета,
18.01.2011 12:29
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?
цитирай
30. smileme - ;)))
18.01.2011 16:43
Ех, тази Марина! ... Защо не се е сетила да изтрие ненужните съобщения?! ;)))
Ама и този Петър! ... Той пък защо се рови в чужди пощи (и навлиза в личното й пространство)?!

поздрави, benra. =)
цитирай
31. анонимен - СЛЕД КОЕТО СЛЕДВА БЪРКАНЕ В ДВЕТЕ ТИ Учи И ВТОРИ РИТНИК В ТОПКИТЕ ТИ
19.01.2011 12:03
gothic написа:
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?

цитирай
32. benra - smileme,
19.01.2011 14:02
ми хайде де, защо рови...защото е..такъв
и на теб поздрави!
цитирай
33. анонимен - ритникът в топките най-често води ...
20.01.2011 11:20
анонимен написа:
gothic написа:
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?




Като анонимен е много лесно, нали?
цитирай
34. анонимен - ей смръдльо само да ме докоснеш ще те скопя чуваш ли нещастен звяр
21.01.2011 13:01
1000songs написа:
анонимен написа:
gothic написа:
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?




Като анонимен е много лесно, нали?

цитирай
35. анонимен - можеш само да си пишеш на воля и да се ...
21.01.2011 13:02
можеш само да си пишеш на воля и да се фантазираш безкрайно как ме унижаваш но реално ще ти размажа фасона
цитирай
36. gothic - ритникът в топките най-често води ...
21.01.2011 16:16
анонимен написа:
1000songs написа:
анонимен написа:
gothic написа:
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?




Като анонимен е много лесно, нали?




Слушайте, уважаема. Речникът ви безспорно определя хамалската ви същност. Много ми е интересно защо се хванахте за удара между очите, а не коментирахте за диалога. Ясно защо - защото ви е непознат като средство. А останалото - просто е избиване на комплекси. Бъдете щастлива! Ако можете...
цитирай
37. анонимен - диалога е като удара между очите- ПРОСТАШКА ИЗЯВА НА ЕДИН ПРИМИТИВЕН ДИВАК
21.01.2011 21:54
gothic написа:
анонимен написа:
1000songs написа:
анонимен написа:
gothic написа:
ритникът в топките най-често води до директно попадение между очите (секунди по-късно). Силата пък е много относително понятие. Сила е и да живееш живота си пълноценно, без другият да страда от това, нали? А решението е просто. Има едно универсално средство, сигурно го знаете. Движат се устните, издават се звуци. Понякога го наричат "разговор" Когато единият във връзката не се чувства комфортно, това е най-изпитаното средство. Обаче....колцина от нас прибягват до него преди да е станало късно?




Като анонимен е много лесно, нали?




Слушайте, уважаема. Речникът ви безспорно определя хамалската ви същност. Много ми е интересно защо се хванахте за удара между очите, а не коментирахте за диалога. Ясно защо - защото ви е непознат като средство. А останалото - просто е избиване на комплекси. Бъдете щастлива! Ако можете...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392425
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031