Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2010 09:46 - Егасимуси животът
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 6253 Коментари: 47 Гласове:
39

Последна промяна: 10.12.2010 10:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                                               този разказ е подарък за Й.   


 Беше изморен. От всичко, от живота, от себе си. Движеше се сякаш по инерция и краката сами го отвеждаха у дома. Хапваше, малко телевизия, много интернет и после сън.На другия ден всичко се завърташе отначало. И пак, и пак…             Тази вечер реши да мине през парка. Есента вече си отиваше, но вечерите продължаваха да бъдат по пролетно топли. През парка и горичката беше малко по-далеч, но пък какво…така и така за никъде не бързаше. Просто беше уморен.    - Парите и живота!!! – гласът прозвуча досами лицето му и го накара да се закове на място. Дори не се уплаши. Нямаше много пари в себе си, беше точно преди заплата и в портмонето му се въргаляха някакви дребни банкноти.Я имаше, я нямаше петнайсет лева. А живота…на кой ли пък му беше притрябвал неговият живот     - А бе, ти чуваш ли какво ти казвам, бе – парите и живота!!!!  Мишо се взря в тъмнината пред себе си, но там  нямаше никого. Огледа се наляво, после надясно, напрегна очи – нищо, само силуети на дървета . Направи две крачки и на третата вече беше на земята, спънат от невидимо въже или крак, или камък, или един дявол знае какво    - А бе, ей, ти глух ли си, луд ли си или кво?! За последен път ти казвам – парите и живота!    - Извинявайте …ъъъъ – гласът му прозвуча с леко хриптене и той се покашля леко, за да прочисти гърлото си – много извинявайте обаче-аз не ви виждам    - Тоя па, тоя па, тоя па , не ме виждал –ха ха ха –естествено, че не ме виждаш, бе паляк. Ти и жена си, пардон - бившата – не виждаш, ама й пращаш всеки месец издръжката, нали?!     Михаил Каменов Николов, по детски прякор - Плъха, бивш заместник-директор във фабрика за хромирани дръжки за тоалетни казанчета, бивш левскар, бивш съпруг, бивш мечтател и настоящ уморен мъж на средна възраст , се надигна и се зае да изтупва листата, полепнали по тъмнокафявия  му спортен панталон. Само една чаша вино изпи на сбирката послучай имения ден на Коката, а гледай какви му се причуват. Не е на добре тая работа - си помисли и поклати укорително глава сам на себе си.    - Да ми имаш късмета, да ми имаш! Тоя точно ли избрахте, баси!? – гласът този път прозвуча от дясната му страна  - Егати смотаняка, тоя ще се загуби в собствените си мисли, бе!    - Ама, моля Ви се…нищо не разбирам...кой сте, къде сте??? – Михаил изпита раздразнение от очевидната неловкост на ситуацията, в която се беше озовал. Малко преди полунощ стоеше сам на пътека в парковата горичка и говореше с…нищото    - Кой съм, кой съм, много въпроси задаваш, бе…давай парите и живота  и да приключваме.    - Вижте какво, господине, губите си времето с мен, аз нямам много пари в себе си – и, за да потвърди думите си,  бръкна в задния  джоб на панталона и извади стария си поизтъркан портфейл, който Елена, бившата му, му подари за Коледа преди десет години– 2, 3, 8, 13 лева и някакви стот…. Още недоизрекъл последната част на последната дума от последното изречение и  невидима ръка изтръгна портфейла от ръката му и след секунди го хвърли на пътеката пред него, празен    - 13, 13…все тая …взимам ги, портфейла можеш да задържиш, нали ти е скъп спомен. Сега остана да подпишеш ” Приемо-предавателното съглашение по издаване на живот” и приключваме.    - Приемо-каквооо?- Михаил Николов беше тотално шашнат от случващото се, дори се ощипа по бузата, в случай, че е заспал и сънува. Не сънуваше!    - Приемо-каквооо -изимитира го гласът – приемо такова . Даваш ни скапания си живот и поемаш новия. Кратко, точно и ясно.    Михаил Каменов Николов беше кротък човек, незлоблив, дори апатичен(по думите на Елена)    - липсва му жар – заяви пред съда на бракоразводното дело бившата му…любов –инертен и апатичен е. Да не кажа мухльо, че много обидно звучи – добави, уж смутено, и кокетно отметна сламеноруса къдрица, която се спускаше по дясната й буза    Тогава, в съда, Мишо не се ядоса, не се и обиди, обаче сега се разгневи не на шега. Сякаш в гърдите му изригна вулкан от гняв, който бе дремал досадно дълго време. Вдигна портфейла от земята, сложи го в задния си джоб и решително тръгна по пътеката, крещейки наляво и надясно:    - А бе ти за 13 лева на маймуна ли ше ме правиш , бе?Ай, сиктир от обирджии-тарикати в тая държава. ПиснА ми! Чу ли! Който и да си, където и да си. Халал да са ти 13-те лева и некви стотинки…ама ти Плъха на подбив няма да взимаш, ясно ли ти е, шушумигоооо, дето не смееш с лице срещу врага да се изправиш. Къде си ,бе мишок, къде си ,бе, нинджа шмекерски?Я излез да ми вземеш живота, да те видя как ше го направиш бе, алоооууууу! Айде де, Айде де, чакам те…взЕми ми живота, ела де!Приискал му се на него чужд живот.Отрепка! Пухльо!Крадец!    И Мишо Плъха зае позиция хангецу дачи или иначе казано “позиция широк пясъчен часовник”, приготвяйки се щом се появи невидимият обирджия да я замени с  фуду дачи, преведено на  прост български –атакуваща позиция-  и да нанесе един светкавичен тобиконде ой дзуки(това нямаме време да го превеждаме, но се предвиждаше да е силно болезнен). Точно се канеше да повтори - Ела бе, ела, шушумиго, ела ми -  когато  направо от небето се посипа сребърен прах (някакъв такъв ръсеше по косата си голямата му дъщеря, когато на Хулоуин се правеше на принцеса) и на две педи пред него се появи, все едно падна от небето, един дребосък, издокаран в тревистозелени дрехи и  зелена шапка, досущ  като някакъв силно умален модел  на Робин Худ. Ако приемем, че Робин Худ има черти на шимпанзе, разбира се…    -Ебаси ! Ти си бил  голям досадник – каза дребосъкът, с ръце оформящи буквата Ф – а ми разправяха как за нула време сме щели да приключиме и после съм имал свободна вечер. Дрън Дръъъън, Дръъъъън. И пак дрън, и пак дрън. Код 9 задействан!    - Код какво? – Мишо съвсем ама съвсем нищо не разбираше.    - Не говоря на тебе, бе…на ония горе говоря, да съобщат на началството, че съм задействал Код 9 –материализация. Ясно ли ти е?    - Не    - Какво не, бе?    - Не ми е ясно.    - Какво не ти е ясно?    - Нищо не ми е ясно – каза Мишо и въздъхна тежко, отпускайки едрото си тяло на някакъв пън - цял живот нищо не ми е ясно…що пък сега да е по-различно...    - Оооо, само не им се разлигаввай като неква женска сега, че много ги мразя тия. Врюн мрюн мрюн, хрюм хрюм хрюм и накря се разреват и трябва да им бърша елфските сополи.    - А..не се притеснявай…Михаил Каменов Николов не реве, никога не е ревал, няма и да реве.    - Така те искам, мой човек, накрая ще се разбереме с тебе. – зеленият наподоби нещо като усмивка на сбръчканото си  личице – давай да подписваш и да приключваме!    - Да подписвам какво?    - Айде паааааак….При е мо пре да ва тел но съ гла ше ние по из да ва не на жи вот. Капиш?    - Ми не. Какво приемо, какво предаво, на чий живот?    - Ти-на мене-на твоя  и после аз-на тебе-на новия. Ъндъстен?    - Боя се, че не…уморен съм    - Аааа, дойдохме си на думатааа. Слушай сега, Мишо, моето момче, какво ще направим – и изведнъж в ръцете на зеления се появи един миниатюрен зелен ноутбук, на който новият познайник на Михаил натрака нещо  - Такааа, ето ги логовете. Слушай и отговаряй само с Да или Не.Щото може и грешка да е станала, нищо чудно, като ги знам ония в отдел КРС кви са . Понимаеш?    -  Не…Да!    - 13 август 2006 година , 11 и 45, на излизане от съдебната зала изпъшкваш – омръзна ми тоя живот. Вярно ли е?    - Да, това беше точно…    - Само ДА или НЕ!!!    - ДА    - 28 февруари 2007 година – четиридесеттият ти рожден ден.Четеш картичка от колегите, на която пише - пожелаваме ти здраве и дълъг живот . Ти се усмихваш иронично – та това моето е един живооот, тури му пепел, сменям го веднага за друг, може и по-къс…Вярно ли е ?    - Ама тооо – започна Мишо и смразен от ледения поглед на мъника кротко каза – ДА    - 05 май 2008 година – под снимка на Кейт Уинслет , публикувана на сайт бютистарсточканет, написваш – живота си давам за теб. Вярно?    - Да – смутено смънка Мишо    - Месец по-късно, на 6 юни , в скайп разговор с golemiatpitch62, му написваш - бате, не искам лято, искам да е вечна Коледа!?    - Може…Да    - На 25 март 2009 г. Се включваш в блог вълната “Най-добрият човек, когото познавам” с пост , в който заявяваш : най-добрият човек, когото познавам е дядо Коледа. Той на Коледа, 2000 година, ми донесе прекрасен кожен портфейл …Елена..Елена,дете на дивата пустиняяяаамурр….това последното не го разбирам.    - ..бях леко подпийнал…ДА, просто да    - Такаа и стигаме до вчера – 05. 12.2010, 23ч и 41 минути, когато ти изпращаш следното писмо на Дядо Коледа на и-мейл дядоколеда маймунскоалапландияточкакр, чета дословно: “Скъпи Дядо Коледа, пише ти Михаил Николов, за приятелите-Мишо Плъха.Аз съм на 43 и ти пиша за пръв път. Много мислих и реших, че животът ми, такъв, какъвто е, е безсмислен. Аз всъщност мразя тоалетните казанчета, те са остаряла технология. Винаги съм искал да творя, да раздавам добро, да карам хората да се усмихват и да бъдат щастливи. Дядо Коледа, разбрах че всъщност искам аз да бъда дядо Коледа и съм готов да дам всичко, което имам в замяна. С уважение:Михаил Каменов Николов P.S. Благодаря предварително!И ако не съм много нахален –В случай,че молбата ми бъде удовлетворена, дали е възможно  Кейт Уинслет или някоя, приличаща на нея, да ми бъде Снежанка." - Вярно? Михаил гледаше втренчено пред себе си и не можеше да повярва Човечето повтори, дори тропна с крак, за да го изкара от унеса    - Вярнооо ли ,бе ей, или ония шматароци са объркали нещо????    - Вярно…Да.    - Такааа, няма грешка начи, тогава ето ти и решението на комисията по избор на Дядо Коледа за периода 2010-3010 г.. Чета, слушай внимателно, няма да повтарям: Днес, 06 декември 2010 година,коледна комисия в състав….не се чете…дъра бъра, дъра бъра…разгледа 25487963 кандидатури дъра бъра дъра бъра и взе решение въз основа на дъра бъра дъра бъра – за Дядо Коледа за периода 2010-3010 година  избира Михаил Каменов Николов, България, София, улица”Сребърни камбани”31. Гласове “за” дъра бъра дъра бъра. Подпис несечете Печат    -Ясен ли съм?     - …………………..    - Приемам мълчанието за да, затова давай да подписваме приемо-предавателното съглашение и всеки да се поема по пътя-аз по моите си работи , а ти  -при Снежанка, че сигурно си е изчакала чакалото на оня студ    - Снежанка???    - Снежанка ами – нали си си поръчал и Снежанка . Вярно ли е???    - Вярно, Вярно…къде да подписвам…………-попита,внезапно разбързал се, Михаил Николов, по детски прякор – Плъха, и, поглеждайки нагоре през падащия сребърен прашец , възкликна –егасимуси и живота!!!  




Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
10.12.2010 09:58
Искам да съм Дядо Коледа !
Подпис : Ангел Петров :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
2. sande - Егасимуси и фантазията, ти ме пренесе в друг свят...
10.12.2010 10:13
Прочетох го и непрекъснато се питах с каво ще ме учудиш.
Учуди ме. С Дядо Коледа - най-добрия човек.
И с Михаил Каменов Николов, който излиза от апатията. Егасимуси и Мишо.
Браво!

Хубав ден!
цитирай
3. benra - karambol,
10.12.2010 10:18
:-))))))))
цитирай
4. benra - sande,
10.12.2010 10:19
МИхаил Каменов Николов всъщност е един много, много добър човек.ТЯ тая комисия, коледната, не избира току така Дядо Коледовците:-)))))
цитирай
5. makont - Такива сме,
10.12.2010 10:38
Бенра, все не се харесваме такива, каквито сме, комплекс ли е? Все искаме да бъдем някой друг. А всъщност сме си толкова готини, малко ни трябва за да се разберем. Усмихнат петък от мен!
цитирай
6. logistics - Благодаря.
10.12.2010 10:38
Породена от слабост, задъхана от ускореното износване на егото завист към непорочното вдъхновение, изнемогва пред възхищението в мен.
И вече 20 минути хич не ми се работи заради тази история. Чак не смея повече да прочета нищо от Вас, да не взема да се разочаровам. Дано сте от хората осъзнали таланта си : )
цитирай
7. benra - makont,
10.12.2010 10:49
всъщност-често желанието ни да бъдем някой друг е всъщност желанието да бъдем себе си:-))
цитирай
8. benra - logistics,
10.12.2010 10:53
абсолютно раздвоена съм между неизбежното удоволствие, примесено с голяма доза творческо удовлетворение и вродената ми импулсивна скромност, която тутакси елиминира претенции като творчество и талант. Аз по-скоро съм от хората, които обличат емоциите си в думи и се получава, каквото се получава. Благодаря!
цитирай
9. moreto66 - Заинтригува ме!
10.12.2010 11:23
Както се казва: Внимавай какво си пожелаваш!

Поздрави и от мен!
цитирай
10. razkazvachka - Ооооуууу! От предишната ти история не бях чела по-свежо нещо:)))
10.12.2010 11:33
Искам нов бюджет за наука и образованиеееее - до 3010та, или поне - за строеж на мостове...
цитирай
11. gothic - :))))))))))
10.12.2010 11:37
:))))))))))
цитирай
12. benra - морето,
10.12.2010 11:46
нещо такова.Или-като желаеш нещо, желай го настойчиво :-)))
цитирай
13. benra - разказвачке,
10.12.2010 11:47
ако от мен зависеше бюджета....виж за мостовете мога да помогна:-)))
разменяме си свежести
цитирай
14. benra - готик,
10.12.2010 11:48
егасимуси животът, нали:-))))
цитирай
15. kosara2008 - :)))))))
10.12.2010 12:21
ДАВАЙ ДА РАЗПИСВАМ ЧИ МА ЧЕКА ДЕДО КОЛЕДА:))))


ох, Бени страхотно написано, "егасимуси" !!!!!!сега незнам как да си прибера усмивката:) тегли се и неще да ме слуша, хихилисе, ето на,

"егасимуси" викаш:)))))))
цитирай
16. benra - kosara,
10.12.2010 13:36
този хихилещ се ефект твърде ми харесва :-)))))
цитирай
17. анонимен - Очарователно!!!
10.12.2010 13:56
Боже мой, толкова хубав разказ!
Та това си е направо сценарий за филм.

Благодаря ти!
цитирай
18. benra - 17,
10.12.2010 13:59
точно това се мислех преди малко(не че става за сценарий на филм :-)))))-но че има как и накъде да се разгръща идеята и,че може някой ден да го пипна и от кратък разказ да го направя по-голям
Радвам се, че ти е харесал!
цитирай
19. lila - имаш страхотни идеи, бенра! и ...
10.12.2010 14:25
имаш страхотни идеи, бенра!
и пишеш много интересно и увличащо!:)))
цитирай
20. benra - lila,
10.12.2010 14:34
те ,идеите, сами си идват и сами се написват...някак си:-))))Благодаря за хубавите думи!
цитирай
21. sevdabg - Виждам - Коледното настроение те е завладяло вече :))))
10.12.2010 15:12
За разказа - какво да ти кажа? Прекрасен !
Ти все така - ме очароваш с късите си разкази.
Имам само една забележка -
Може да има много бивши неща-
но няма бивш левскар :)))))

Вярата ни в Добрия старец
ни прави някак по
различноизглеждащи- забелязваш ли?
цитирай
22. benra - севда,
10.12.2010 15:25
това -за бившия левскар-е хипербола на абсурда,целяща да подсили образа:-)))))))))))
Вярата е голяма работа, много голяма!
цитирай
23. author4fun - Страшно ми хареса, оправи ми нас...
10.12.2010 16:10
Страшно ми хареса, оправи ми настроението! И ме наведе на едни мисли... че и аз нещо почнах да викам "егасимуси живота", да не се озова на Северния полюс в ролята на Снежанка :))))))))
цитирай
24. pegas08 - Чакам те,
10.12.2010 16:10
с нетърпение!
цитирай
25. benra - autor4fun,
10.12.2010 16:18
егасимуси колко ще е щастлив дядо Коледа да му станеш една Снежанка:-)))))
цитирай
26. benra - pegas,
10.12.2010 16:19
благодаря, но няма да се включа:-))))Няма и да гласувам, защото това значи да гласувам за всички-всеки ми харесва по своему, всеки ме кара да се усмихвам, настръхвам, плача, вълнувам...Само ще надничам,за да чета прекрасни творби, нали може
:-)))
цитирай
27. monaliza121 - Егасимуси хубавото разказче!:)))
10.12.2010 16:33
Поздрави, Бенра!:))
цитирай
28. yotovava - Благодаря
10.12.2010 16:47
за усмивките :)))))
Валя
цитирай
29. benra - RE
10.12.2010 17:41
monaliza, Валя, благодаря ви!
цитирай
30. scarlety - Дали
10.12.2010 17:43
да мина на връщане от работа през парка?:))))) Но преди това ще си спомня какви си ги пожелавах:))))
Поздрави! Разказът е чудвсен!
цитирай
31. benra - scarlety,
10.12.2010 17:44
мини, мини, ама внимателно:-)))))и не подписвай преди да ти прочетат логовете:-)))
цитирай
32. masterpiece08 - 2010 - 3010 ????:))))) Много б...
10.12.2010 18:02
2010 - 3010 ????:)))))
Много бе!:))) Дано му сменят и характера на Мишо, че както бързо му писва..;)
Хареса ми много, само има едно мъъъничко недоразуменийце, а то е, че бивши левскари няма!:)
Поздрави, Бенра :)
цитирай
33. анонимен - Благодаря
10.12.2010 18:08
Не можех да спра да се хиля!
Р.S. А Мишо Плъха е пич -на мен ми харесва!
Й
цитирай
34. tryn - Прекрасно!
10.12.2010 19:10
Има много мъдрост и поезия тук...
С възхита прочетох!
Поздравления! :)
цитирай
35. elensia - Бравус!!!
10.12.2010 22:14
Обожавам такива приказки :)
цитирай
36. анонимен - Писането
11.12.2010 00:31
със светло сиви букви на бял фонд
не ме предлазположиха да чета текста.
Може би изпуснах нещо. Може би.
цитирай
37. gothic - Бени,
11.12.2010 01:33
егасимуси животът, егасимуси и чудото! Ама тотално отвсякъде :Р
цитирай
38. benra - Re:
11.12.2010 10:04
masterpiece,
много, много, колко да е много:-))))

Й, най-голямото удоволствие за подаряващия е да направи подарък, който се харесва :-)))

tryn, радвам се, че ти е допаднало!
цитирай
39. benra - .Re:
11.12.2010 10:07
elensia, аз пък обожавам като от тук наминават толкова готини хора:-)))

36, писането със светло сиви букви на бял фон(д) всъщност е резултат на копи-пейст-уърд-блог.Но не се притеснявайте, не сте пропуснали нищо съществено.Поздрави!

готик, мдааа :-)))
цитирай
40. swan16 - Бени, страхотно беше! Страхотн...
11.12.2010 12:05
Бени, страхотно беше! Страхотнооооо! Браво!
цитирай
41. benra - swan,
11.12.2010 12:33
:-))))))))мерсииии
цитирай
42. анонимен - за плъха
11.12.2010 12:44
леля Софка: След твоя разказ кореспонденцията на Дядо Коледа ще натежи поне стотина чувала ! Жалко, че съм попреминала за Снежанка !

&:-))
цитирай
43. benra - бенра до леля софка
11.12.2010 12:48
никога не е късно...да се напише писмо до дядо Коледа
-)))
цитирай
44. angpiskova - Аууу,
11.12.2010 12:53
че ме изкефи. Браво, Бенра!
цитирай
45. benra - angpiskova,
11.12.2010 13:00
това беше първоначалния замисъл на разказа-да усмихва-радвам се, че се получи :-))))
цитирай
46. анонимен - за Снижанка
11.12.2010 15:53
Аууу, мъ хич ни ми сиче пипиту! Ам кът съм приминала възрасттъ на Снижанка, що ни съ кандидатиръм за Дяду Колидъ?? Някъди четух, чи възраснити жини съ усвежавали след лусионъ за бръснени ! Тряа да пучакам с бръснениту !!
Е, твае ! По-дубре късну да ти доди, отколкут никак !
Ае, отивайти нъ кафе !
цитирай
47. lav4eto - benra
17.12.2010 19:26
напът съм да те прочета и аз от-до, сууупер увлекателно е :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2799760
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930