Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2010 11:31 - Минимално съпротивление
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1845 Коментари: 18 Гласове:
25

Последна промяна: 05.10.2010 16:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        - Ше избягам, да знаеш, ще се махна!         - Айде де, да те видя тогава!         - Казвам ти, ще се прибереш някой ден и няма да ме има         - То пък сега понеже много те има…         - Няма ме, защото и теб те няма…         - Няма ме, за да ти осигуря нормален живот. За да можеш да си позволяваш това, което си позволяваш- Не за удоволствие и развлечение работя на 3 места          - Ау, страдалка! То е ясно, че за всичко  съм виновна аз. Да не ме беше раждала! Тогава нямаше да ти се налага да работиш на три места. Притрябвала ми е майка-мъченица! - Вероника се врътна и тръшна холната врата. Стъклото потрепери немощно. В кой ли щастлив момент ще се счупи - помисли си Магда, като мачкаше кухненската кърпа в ръце. Страхуваше се, че между нея и дъщеря й доверието отдавна се е счупило. " Страдалка, мъченица" - иронията в гласа на момичето разрязваше като кинжал душата й. Защо?Кога? Как? - питаше се, но не намираше отговорите         - Излизам – извика Рони от коридора.         - Къде излизаш? Не сме довършили разговора , върни се! – Магда се опита да прозвучи твърдо, макар да усещаше как съпротивителни й сили са изчерпани. Сякаш водеше този разговор по навик, инерционно, колкото да не е без хич.        - Казах ти, ако продължаваш с тъпото си опяване , няма да се върна, ама не в хола, а въобще – демонстративна агресия , да, точно така прозвуча.     Магда се опита да смекчи собствения си тон. Не биваше да бъде груба с детето, все пак в трудна възраст е. Нали така казват всички. Трябва да се внимава, в пубертета децата са много раними, подвластни са на бърза промяна в настроенията и емоционалността им е силно изострена. Дори най-малкото нещо може да обърне живота им на 180 градуса. Никой нищо не казваше обаче за емоционалността на родителите , особено за тази на майките, които сами се бореха с ежедневието. Вероятно се предполагаше, че и майките са изживяли своята трудна възраст, в която към тях се е проявявало канско търпение и разбиране и е дошъл техния ред да бъдат разбиращи и търпеливи. Интересно защо тогава Магда не си спомняше да е минавала през подобен емоционален пуберски катаклизъм.         - Виж, Рони, най-малкото трябва да знам с кого излизаш, къде - поде за кой ли пореден път -едва на 15 си…минава осем.. - в този момент външната врата се затръшна и токчетата на Вероника отекнаха по стълбите. Не ползваше асансьор. Веднъж, когато беше на 3, докато се изкачваха към техния 14-и етаж, токът спря. Прекараха в кабината близо два часа. Магда всячески се опитваше да успокои малкото човече, но в непрогледната теснотия беше невъзможно и страхът остана до ден днешен.       Всяка вечер, къде ходи, с кого…прибира се по нощите. Усещането, че е загубила контрол над детето си я плашеше. Когато беше минъчка бяха толкова близки. Майка и дъщеря - винаги заедно, споделяха си, разказваха, смееха се заедно. Малкото момиченце я гледаше с огромни, пълни с обожание очи. а сега... Вярно, напоследък рядко се засичаха вкъщи. Вярно, Магда тичаше от една работа на друга и все по рядко намираше свободна минута да седне с вече порасналото си момиченце и да си побъбри просто ей така - какво я вълнува , какво я тревожи, какви са страховете й. Мислеше, че връзката, изградена през годините е достатъчно силна, че доверието което  е гласувала на дъщеря си я прави по-самостоятелна и отговорна. Гледаше да не задава много въпроси, мислейки, че момичето има право само да прецени кога и какво да довери на майка си.       Магда не можа да се сдържи и излезе на балкона. Знаеше, че после Рони й ще й наговори какво ли не  – че я шпионира, че не й дава да диша, че си вре носа. Опита се да погледне, без да се подава, но единственото нещо, което виждаше бе занемарената детска площадка между блоковете, уличката не се виждаше. Облакъти се на парапета и погледна. Нека я види, какво от това. Та тя й беше майка, по дяволите. Беше не просто нейно право, беше нейна отговорност да знае.
    Пред входа беше спряла някаква кола – тъмна, черна или синя . Не можеше от толкова далеч да я прецени, но й се видя скъпа кола. Знаеше, че на третия живее едно момиче , за което съседите говореха, че има съмнително поведение. Скъпо платена проститутка била, на повикване. Това й подшушна Петрова, когато един ден срещнаха Ирена-така се казваше момичето - пред блока. 
      - Най-обикновена курва - додаде презрително информаторката на входа - идват разни, взимат я, после се връща по малките часове. Не че я следя де...така са ми казвали. Всеки път с различни. Парцал.       Магда не се интересуваше от подобни пикантерии. Достатъчно бяха личните й грижи, та да се занимава и с чуждия живот. Но след този разговор, подсъзнателно, когато срещнеше Ирена я оглеждаше. Момичето най-вероятно беше малко над 20-те, макар че изглеждаше по детски крехко. Не носеше тежък грим, както би се очаквало от едно момиче с леко поведение. Напротив - винаги видът й беше изключително елегантен, дори семпъл. Изчистено красива – така я определи Магда. И какво като носи къси поли - млада е, ще носи. Въпреки крехкостта й обаче от нея лъхаше някаква неоспорима самоувереност . Вероятно , защото се справя само, горкото.       Самата Магда беше едва на 34, но гледаше на света през очите на жена, към която животът не е бил нито ласкав, нито щедър. Омъжи се на 19, веднага след завършване на техникума, за ученическата си любов. Всъщност думата любов е твърде пресилена за отношенията, които имаше с Петър. Но…очакваха бебе и обществото повеляваше бебето да се роди в семейство. Семейство – Магда се усмихна тъжно.Точно в този момент видя Янакиеви от петия. Янакиев разтоварваше покупките от багажника на виненочервения фиат, а Янакиева, наконтена като за соаре, пърхаше около него. Дори от тази височина  можеше да чуе леко пискливия й глас как нарежда:         - внимавай, милооо, в този плик са салатките, доматките трябва да останат ненакърнени. Ама, моля ти сеее –не го стискай така, яйчицата ще станат на омлетче преди да сме се прибрали. Ух, че е непохватно мъжленцето ми-! - Следва целувка по бузата Мдаа, Янакиева се наведе и целуна мъжа си по бузата.Този изблик на демонстративна съпружеска любов леко извади възпълничкия мъж от равновесие, той замахна с лявата си ръка, сякаш искаше да отбие нападателната целувка и единия плик се удари в задната броня на колата.По ожесточеното жестикулиране на Янакиева, Магда разбра, че явно това е бил пликът с яйчицата. Янакиев виновно сведе глава и запристъпва зад видимо ядосаната си половинка, която потропвайки на тънките си токчета, опипваше безупречността на ондулираната си демодирана прическа. Префърцунена, префърцунена, ама я гледа като писано яйце – помисли си Магда – а аз какво? - кукувам си сама, блъскам сама , сама си гледам детето. Затънала съм в самотия и немотия. Да ми имаш живота, да ми имаш. Бракът им с Петър беше изтраял точно година и 7 месеца. Рони беше едва на 9 месеца, когато татко й си взе багажа и изчезна. Някъде. На Магда не й пукаше къде. Поне нямаше да трепери всякак вечер дали ще се върне пиян или мъртво пиян. Дали ще я удари за добър вечер или ще оповръща апартамента за лека нощ. По-добре беше без него.В началото се опита да го накара да плаща мизерните 40 лева издръжка, но с течението на времето осъзна ,че 40 лева са твърде ниска цена за отвращението , което изпитва при срещите им и престана да прави, каквито и да било опити. Рони си порасна така, без баща. Не проявяваше и интерес към тази липсваща от семейството им фигура.      Аз съм виновна. Ако й бях осигурила нормално семейство нямаше да е такава опърничава. Как да ме слуша, аз един мъж като хората не можах да завъртя, как да ме уважава детето ми?Какъв пример мога да съм й аз? – самоупрекваше се Магда, обяснявайки и оправдавайки грубото поведение на дъщеря си. Янакиеви вече бяха стигнали до входа. Янакиев, който единствено на носа си нямаше плик с покупки, правеше комични усилия да отключи входната врата, докато Янакиева стоеше отстрани и ядно потропваше с крак. Точно мъжът беше напъхал геройски ключа в ключалката, когато вратата се отвори със замах . Това изненадващо отваряне го завари неподготвен .Той машинално отстъпи встрани, изпускайки двете торби, които беше закрепил някак на коленете си, докато се опитваше да отключи. За учудване на Магда, погледът на Янакиева не беше върху мъжа й. Драматичната ситуация изобщо не я накара да реагира. Интересът й беше фокусиран другаде. И след секунда Магда видя къде - От входа излязоха две момичета и бавно се насочиха към улицата. И двете бяха с ултра къси поли и с обувки на много високи токове. Вървяха, полюшвайки се. Русата коса на едното се спускаше до средата на гърба, подчертавайки тънката талия. Това беше Ирена. Червеникаво-кестенявите къдрици на другото, които доскоро Магда заплиташе в плътни палави плитки, тип слонова кост, обримчваха раменете и танцуваха в такт със стъпките му. Преди да се качи в лъскавия черен автомобил, Вероника погледна нагоре. Магда усети как  гримираните очи на дъщеря й срещат нейните. Болката, която изпита беше почти физическа. Очите на Рони бяха празни и безразлични. Беше си тръгнала.

от архива     



Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Дано
05.10.2010 11:59
и моята, и твоята дъщеря да имат по-добри съдби!
Стойчо
цитирай
2. svoboda64 - Очевидно, Бенра,
05.10.2010 12:03
подобни казуси занимават до болка съзнанието ти. Поне аз го чета за втори път... вероятно като вариант, който намирам за експресивен и въздействащ..., както и първия път :)
Ние "отработваме" живота... както можем. Това важи и за нашите деца (художествено-измислени или реални). Дали ще ги научим да са по-силни от нас? Отговорът е... отворен финал :))) Но самият факт, че са се появили след нас, вече им дава повече сили... да продължат. И да научат своите уроци, по пътища, които сами са си избрали. Понякога е мъчително, но... Това е Животът :)))
Поздрави
цитирай
3. benra - ...
05.10.2010 12:09
Стойчо,
дано!

свобода, да, определено мисля за тези взаимоотношения.Този текст го писах преди години. Сега, когато дъщеря ми е на почти на възрастта на Рони, го погледнах отново и пипнах някои неща,най-вече диалозите. Истината е,че в момента на самата мен ми е по-разбираем.
Много е деликатна тази възраст, деликатен е и подходът и не знам, самата аз не съм убедена,че има някаква рецепта, някаква формула, предпазваща от грешки. Не тях..нас-родителите.
Вероятно след време ще го прочета отново(текста) и ще го видя по друг начин.Има такива текстове, към които се връщам и пак, и пак.
Не знам дали ще ги научим да са по-силни, мисля че силата се придобива на базата опит-грешка
Поздрави и на теб!
цитирай
4. svoboda64 - benra :)
05.10.2010 12:33
Естествено, че ще са по-силни :) Няма да забравя реакцията на малкия си син, когато в момент на собствена болка и объркване, се обърна към мен, за да си "говорим", ама не като "майка-син" , а по същество. Разказвайки му за "епизоди" от собствения ни ("родителски") живот с цел да му покажа, че грешката не е само в неговия телевизор, той се изсмя ... освободено и рече: "И вие ми се правите на света вода ненапита?!" Не, не се... и точно в това е нашата сила и волята да ги направим по-силни от нас: да им разказваме откровено за живота, за травмите, за последиците и постоянството... нещата да бъдат изработени като по-различни. А не като установени улеи или повторение на "традициите" :)

Успех с тийна! Те са по-силни, отколкото в момента си мислиш и се... страхуваш, че могат да направят крачката в страни! Няма дете, което да я е направило, ако наистина се чувства обичано и подкрепяно, дори самото в момента да не разбира себе си :))) Нали за това сме ние - belt of trees against gales? :)))

цитирай
5. анонимен - В никакъв
05.10.2010 13:11
случай няма формула или рецепта. Дъщеря ми е малко по-голяма от твоята и ние все още сме в "притеснителния период". Както казва svoboda64, много е важно детето да се чувства обичано , но това нищо не гарантира. Голяма част от това, което ние сме научили на тяхната възраст, вече не е актуално - времената са прекалено динамични.
Затова се старая да зная за проблемите й когато ги има и от позицията на моя опит и знание, съобразявайки се със сегашната действителност да я посъветвам.
Понякога, преценяйки, че последствията от грешката й няма да са големи, я оставям да сгреши, за да добие сама опит и да ме слуша следващия път.
Когато е по-важно и подсказвам , а понякога й налагам решение. Не е много демократично, но защо трябва да научава всичко по трудния начин.
Никак не е лесно да възпиташ и опазиш добре едно дете.
Стойчо
цитирай
6. benra - Стойчо, свобода,
05.10.2010 13:42
наистина комуникацията и по-скоро-начинът, по който се осъществява - са много важни. И е важно да се показват любовта и разбирането е най-вече подкрепата. Да знае детето,че винаги, дори когато сгреши ще може да разчита на родителите си.
Стойчо, хубаво е малките грешки да си ги направят сами, но ти си прав,че има моменти, в които,колкото и да не ни харесва, колкото и да не им харесва, трябва да наложим решението си.
Знаете ли, само допреди години, базирайки се на взаимоотношенията, които имам с детето си, гледах много скептично на понятието тийн или иначе речено-пубер и съвсем категорично заявявах-това на мен няма да се случи.Обаааче...оказа се,че съм грешала:-)))
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Трябва индивидуален подход към ...
05.10.2010 14:54
Трябва индивидуален подход към децата, каквото и да кажа ще сбъркам. Няма значение колко сме уморени и заети, трябва да им отделяме време, каквото и да ни струва това. Те трябва да се чувстват обичани.Опитвала съм се да бъда на техно място, но времената са съвсем други и не се получава, за това и реакцията им е различна от тази, която ние бихме имали на техно място. Така мисля.
цитирай
8. sevdabg - Много тежка присъда за една майка
05.10.2010 16:34
Художествен образ- ясно, от архив- добре,
но в нелекия ни живот -
страдалци край нас , да искаш.
Пишеш страхотно !
Благодаря !
цитирай
9. benra - пролет,
05.10.2010 16:44
да, индивидуално е-според характера, според момента, според много неща.Не става с поставянето на тяхно място...само си въобразяваме,че сме на тяхно място...не става
цитирай
10. benra - севда,
05.10.2010 16:45
о да-около нас, част от нас...вътре в нас
Аз благодаря!
цитирай
11. razkazvachka - В стремежа си да влезем в "нормалата"
06.10.2010 01:09
създаваме черни дупки в бъдещето... И кой идиот измисли термина "нормално семейство"? ...
цитирай
12. makont - Май всички майки виждаме себе си в твоята Магда!
06.10.2010 09:42
Изобщо не е лесно да работиш на няколко места, всички в къщи да са нахранени, да е чистичко, и да обърнеш внимание на децата. Големият ми син точно в тази възраст на няколко пъти ми спускаше израза:"Ти не си никаква майка?", но същевременно те гледат лошо, ако не им дадеш съответните пари за нещо си, което е много важно, а на нас никой не ни плаща за това, че сме готини. Разтърсващ разказ, Бенра!
цитирай
13. benra - razkazvachka,
06.10.2010 11:03
ами терминът "нормално" е доста разтеглив...и относителен
цитирай
14. benra - makont,
06.10.2010 11:04
сложни са тези взаимоотношения, сложни, деликатни и определящи. Поздрави!
цитирай
15. gothic - А биха
06.10.2010 12:24
могли да са доста по-прости. Ако ние никога, по никакъв повод не забравяме, че най-напред сме родители. Останалото - после...
цитирай
16. benra - gothic,
06.10.2010 12:41
не знам дали може да са по-прости и то точно,защото не забравяме,че сме родители.Докато в тази възраст децата много много не обичат да им се навира в очите родителския авторитет и някак си механично отричат всичко. Мисля,че важното е да знаем кога да премълчим, за да не затворим вратата към тях
цитирай
17. rpatel - Много много тъжна история! Но то...
07.10.2010 14:58
Много много тъжна история! Но толкова реална за съжаление! :-( Малко ли момичета като Вероника има по света! Ох, само се надявам, че никога няма да ми дойде нищо такова до главата, ама знае ли човек? Да си родител е най-трудното и най-отговорното нещо на света и понякога наглед уж невинните грешки могат да станат фатални! Няма да навлизам в подробности, но навремето сестра ми едва не се разболя от анорексия заради едно уж невино подмятане на майка ни, че е поняпълняла и тя като го взе сериозно и като спря да яде... абе, всичко се оправи, ама само мама си знае как го преживя това! За това е трудно, много трудно. Защото не знаеш кога детето ти ще се обърне слещу теб! На всички родители пожелавам това никога да не им се случва!
цитирай
18. vandela007 - .
18.10.2010 22:06
Животът не е такъв, какъвто си го пожелаем... Мотивите на една майка винаги са добри, но "порасналите" й вече деца не се интересуват от мотивите. За тях всичко е намеса в личното им пространство. И реакцията им винаги е отрицателна, меко казано.
Много е сложно! А на майката й горчи, горчиии. . .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2799782
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930