Прочетен: 5072 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2010 13:23
- Извинете, познаваме ли се отнякъде? - гласът ме изтръгва от дрямката и аз надигам нос с полепнали песъчинки по него. Поглеждам , но яркото слънце ме кара да примигна . Засенчвам очи с ръка. Определено не се познаваме
- Не - декларирам кратко и ясно, след което отново забивам лице в хавлията.
Две минути по-късно:
- Сетих се!- сянката е още над главата ми
Започвам да размахвам ръце в опит да намеря очилата си и накрая - слава на Нептун - ги напипвам. Слагам ги. Сянката придобива очертания
- сънувал съм те - така, както е придобил очертания на нещо високо, рошаво и обуто в червени боксерки, досадникът е преминал на ти.
Сбърчвам нос, защото песъчинките по него ме гъделичкат, опитвам се да сдържа кихавицата си, но не успявам
- 275 - Н- Ники - приятно ми е!
кихам втори път
- 274 - М - много ми е приятно!
готов е да изреди цялата азбука, докато моето единствено желание е да си разкара клишетата от мен
- 827 - Р- разкарай се -изстрелвам и не дочаквам да се насладя на слисаното му изражение, а красноречиво оставям очилата настрани и се приготвям да продължа със заниманието си, т.е. - да подремна
- Имаш страхотно дупе!
Ма Бооооже, тоя от дума не разбира
- Ама ти още ли си тук??? - влагам в гласа си цялото презрение, което изпълва душата ми. Не е трудно. Мразя мъжете! Много ги мразя! Отказвам ги! Ще ми се прегръща той с някаква си джофра, докато аз го жаля,че си спуква гъза от бачкане. Да съм ходела с Нина на море, не можел той ...Не можел ли? А може да ходи по купони с разними ти блондинки. Край. Точка. Никакви мъже. Казах. Нищо, че Нина не ми вярва. Отказвам ги.Ето и тоя-какво като е хубавец- ще го разакарам. Аман от хубавци! Никакви мъже повече.
- Аха - отсега и завинаги - наглецът прикляква и черните му очи се вторачват в моите.
- Без очила си по-хубава. Като си с мен няма да ги слагаш, нали...обещаваш!?
Така подскачам, че главата ми се удря в пръчките на чадъра, на който само това му трябва да литне към другия край на плажа. Хуквам след него, ръсейки наляво и надясно- "извинете, много извинете!"
- Споко, хванах го - наглецът ме е изпреварил и държи здраво непокорния чадър - ей ся ше ти го забия здраво. Къде да е - отпред или отзад!?
Малеееее, няма отърване от тоя
- Сама ще си го забия - протягам се да хвана чадъра, обаче кракът ми пропада в някаква дупка(да им се незнае и хлапета, целия плаж са разкопали), залитам и се приземявам върху нахалитета. Т.е. приземявам и него. Ммм, колко е стегнат коремът му - отбелязва мимоходом подсъзнанието ми, карайки ме да се възмутя сама от себе си.
- Леле, колко си бърза. Знаех си, че ще стигнем до това ама не очаквах да си толкова експресна - черните му очи се смеят
Усещам как гъста червенина обгръща лицето ми. Направо съм бясна!
- мммммнооооо-го ссси нахааален - процеждам, изправяйки се - би ли бил така добър да ме оставиш на мира!
- Не мога - гласът му прозвучава толкова сериозно, че не усещам как от устните ми се изплъзва
- Защо?
- Първо, защото никак не те бива в забиването на чадъри и има опасност да изтребиш половината плаж и второ - защото имам намерение да прекарам живота си с теб. Няма друг начин-без мен си загубена
- Аааа- пчии-хуууу!
- 100 - А-Аз - изстрелва мъжът ми
- Еее, дай някакво друго число - протестирам през смях
- Добре де -275
- 14, Н - постановява доволно 8-годишният ни син - Ники, значи аз , мамо
- Стела трябва да ти призная нещо и мисля,че сега е моментът - казва мъжът ми, докато копае дупка за чадъра - омръзна ми да живея в лъжа
Усещам как краката ми се подкосяват и присядам на пясъка. Той вдига черните си очи и ме поглежда с онзи сериозен поглед, който вече 15 години ме обезоръжава
- Стела - гласът му е тих, но твърд, дори децата са замлъкнали, усещайки сериозността на ситуацията - излъгах като казах, че ти без мен си загубена....не е вярно.
Сърцето ми се качва в гърлото. Тук ли трябваше? На плажа? на точно този плаж и то пред децата? Ники, който до момента помага на баща си в копаенето, замръзва с лопатка в ръка, а Ели за миг излиза от състоянието-не ми пука за нищо, аз съм тийн - и вторачва уплашен поглед в пръстите на краката си. Изглежда тоолкова малка и крехка.
Знаех си...знаех си, че е трябвало да откажа мъжете. Знаех си-няма начин от едно клише да се роди вечна приказка.
- .......Не е вярно , Стела, ти можеш без мен......А аз........Аз без теб съм загубен! Честита годишнина, любов!
10.09.2010 13:07
Стойчо
Но....само дето не е зеленоок...:):):):):)
Много симпатично разказче - увлекателно и позитвно.
Поздрави
Стойчо
хич не ми се ще да съм преодоляла морето .Добре наминал!:-)))
стори някаква си
Но....само дето не е зеленоок...:):):):):)
Много симпатично разказче - увлекателно и позитвно.
мдаа-мъже,знаещи какво и как искат са доста привлекателни:-))))особено, когато са сериозни
много е важно да не е скучно. Поздрави, хел
Поздрави
Точно такъв го исках-ведър и усмихнат. Радвам се, че така се е получил.
а защо не :-)))
roza, радвам се,че ти е харесал и идеята за него определено е автобиографична:-))
много гот...
10.09.2010 19:41
Пък макар и да е един разказ, пък може и да е истина, нали?
10.09.2010 20:44
миламам, във всеки разказ има щипка истина :-))благодаря за хубавите пожелания!
19, а защо да няма?
Разказвачке, Р е мн.хубава буква!
елеонора, и аз трябва да ти призная нещо-и на Стела й хареса,че ти хареса :-))
роня, мечтите са нещо прекрасно!
и аз не вярвах ама-факт :-))
Благодаря! Поздрави и на теб!
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора