Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2010 10:30 - Аромат на спокойствие
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 6236 Коментари: 65 Гласове:
41


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Стоеше пред отворената врата на гардероба. Дрехите й висяха, подредени на закачалки, до неговите. Крачолите на любимия й панталон се бяха оплели в тъмносивия му костюм.
          - Обичам дрехите ми да носят усещане за теб, не ми отнемай и тази частица от себе си - й казваше всеки път, когато Антоанета му предлагаше да купят гардероб с две части-за него и за нея.
         - Мамо? – малката й дъщеря я наблюдаваше изпитателно от вратата на стаята
          - Какво правиш, мамо?
          - Какво…какво да правя – постара се гласът й да прозвучи нормално
          - Не знам, очите ти, гледаш странно – момичето се взираше изпитателно в нея сякаш искаше да надникне дълбоко, дълбоко. Антоанета инстинктивно сведе поглед.
         - Не закъсняваш ли за училище, миличка? – погледна часовника си, но не видя нищо. Очите й се пълнеха със сълзите, които дъщеря й не трябваше да види. В никакъв случай.
Беше трудно, по-трудно, отколкото бе си мислила,че ще бъде.
        - Не, рано е още…лошо ли ти е? – продължаваше да гледа изпитателно майка си.
Махни се, Излез, остави ме – Антоанета беше на ръба на истерията, идеше й да изкрещи. Трябваше, трябваше да го направи. Сама и сега. Вместо това преглътна напиращите думи , опитвайки се  да не се разплаче
       - Малко, малко ме боли главата…от времето е…би ли ме оставила за малко…моля!-гласът й наистина прозвуча умолително
       - Добре, но ако има нещо ще ме извикаш, нали..да ти дам вода или хапче . Нали, мамо ?!
       - Да, да, разбира се…
Момичето излезе, а Антоанета се отпусна безпомощно на спалнята. Не можеше да го направи.
Искаше, но не можеше да си тръгне.

С Божидар бяха колеги. Работеха пета година заедно, когато се случи.
       - Влюбих се в теб в мига, в който те видях – й каза той, галейки нежно косата й - обичам те
       - Не, не ме обичаш -Обичаш представата за мен - му отвърна тя, увивайки се в завивката
       - Искам завинаги да останем тук - прокара пръст по гръбнака й и Антоанета усети как я разтърсва желание .
       - Нали знаеш,че симпозиумът свършва утре, дори ти го закриваш? – малко нервно се засмя тя

       Този симпозиум беше свършил преди десет години. След това последваха нови - симпозиуми, обучения, конференции, обеди, служебни вечери, работни уикенди. Връзката им се беше превърнала в паралелен живот. Дори не в паралелен, в основен. Антоанета прекарваше с Божидар повече време, отколкото със съпруга си и момичетата. Всъщност момичетата бяха вече почти жени.
     Голямата - Жени, беше втори курс студентка в Икономическия, а малката преди месец навърши 17. Големи момичета със свой собствен живот.

      - Ти не го обичаш, обичаш мен , какво те задържа ?– това беше нещото, което недоумяваше Божидар.
     Искаше я в живота си изцяло, само за себе си. Не желаеше вече тя да се прибира вечер и да ляга до друг, да споделя празниците с друг. Тя беше само негова ...отдавна.
     - Обичаш ме знам, усещам го в ръцете ти, по устните ти, в мълчанието, чета го в очите - и прокарваше пръст по гръбнака й, бавно и нежно, наслаждавайки се на усещането за потрепващо женско тяло, излъчващо отдаване.

   Антоанета избърса лицето си с първата попаднала й блуза. Лъхна я аромат на лято.

        Малки бунгала в забутано селце някъде на юг.
Малката Лора току що е проходила. Жени тича около бунгалото, а Лора с патешки стъпки се опитва да й подражава. Пада.От коляното й тече кръв
- тати, тати, тати , бои! –тати целува коляното и Лора грейва в усмивка
- тати въшебник, мамо, тати въшебник !

             На екскурзия в Египет са. Кайро , лудница, в нещо , наречено МОЛ.  10 -годишната Жени изчезва.
Антоанета полудява от притеснение. Тати поставя мама и малката Лора на една пейка и час по-късно се връща с обляната в сълзи Женя
- мамо, татко е вълшебник ! Някак си разбра къде съм и ме намери, спаси ме ! – в очите на детето грее обожание
- как ме намери ,тате?
- Послушах сърцето си, миличко, то ме доведе при теб

            Годишнината от сватбата, 15 –тата. Антоанета е малко закъсняла, Божидар, за пореден, път я е убеждавал, че е време да избере. Тича към къщи, сърцето й се раздира на две. Апартаментът е тъмен.
- Слава Богу, не са се прибрали още – мисли си. Усеща, че по лицето й е изписана изневярата и в очите й прозира другият. Тялото потръпва от спомена за скорошните ласки. Не днес, не и днес
Отключва.
Изненадаааааа!!!!!!! – стаята е пълна с най-близките й хора - Инес, най-добрата й приятелка още от детските години , Петя –съседката, с която пие неделното си кафе, брат й Иво и съпругата му, майка й, момичетата. Женя е с приятеля си - симпатично момче и много сериозно. И цялата къща е в цветя
  - Ти си вълшебник – проронва се от устата й,когато среща усмихнатите очи на съпруга си
  - Не, аз съм щастливец! – прегръща я той, слагайки пръст на устните й

        В болницата е, предстои й операция. Затваря очи и вижда как животът я напуска. Пръстите на ръцете й се вледеняват от страх, трепери.
  - Всичко ще бъде наред, мила, всичко, аз съм се погрижил, нали знаеш –вълшебник съм – гали косите й и приятна топлина и спокойствие я обземат. Знае, че няма страшно, че всичко ще мине и отмине. Чувства се сигурна и жива.


    Антоанета остави блузата до себе си и решително взе мобилния си. Набра един номер и зачака . Очите й излъчваха решителност.

         - Мамо, може ли….- момичето подаде личицето си в процепа на вратата
       - След малко, Лора, трябва да проведа един много важен разговор и после съм твоя.
       - По-добре си?- въпросът съдържаше отговора
       - Определено – отговори Антоанета и направи знак на детето да я остави сама


        - Здравей, аз съм .Всичко свърши .
       - Чудесно, Ани, чакам те, имам изненада за теб
       - Не, Божидаре, не ме разбра, всичко между нас свърши. Ти беше прав, отдавна трябваше да избера  и го направих. Благодаря ти!

    Не го изчака да каже, каквото и да било. Знаеше, че не може да понесе болката на разкъсването. Не и повече. Утре просто щеше да отиде и да подаде молба за напускане. Никога не беше късно да започне отначало да живее живота, който имаше. Дано да не беше късно…


Тагове:   аромат,


Гласувай:
41
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - За съжаление изборът е много труден,
03.08.2010 10:53
ти така добре си предала разкъсването от дилемата "той или Той". Важното е да разбереш къде е истинската любов, и не само тази, която струи към теб, но тази, която изпитваш ти, дори и да не си га признаваш. Усмихнат вторник.
цитирай
2. benra - makont,
03.08.2010 10:57
може би трябва да разбереш какво чувстваш като любов и какво ти дава това чувство. Всеки избор е труден
Хубав вторник и на теб!
цитирай
3. dushevno - точно за това трябва да сме силни
03.08.2010 11:03
преди да се случи нещо подобно
допуснем ли го още по-трудно

цитирай
4. benra - алби,
03.08.2010 11:11
силни или разумни, или беземоционални? Някои неща просто се случват, но сериозните решения са друга работа
цитирай
5. joysii - Но защо е нужно винаги да се избира ...
03.08.2010 11:16
Но защо е нужно винаги да се избира !?
И...да си останат така нещата/ с двамата/...за вечни времена...също е избор.
цитирай
6. dushevno - да де :)
03.08.2010 11:17
позволим ли им да се случат
тогава идват сериозните решения и разни безобразни ...
не знам то и да не позволиш на нещо да се случи
също си е трудно решение ...
цитирай
7. benra - joysii,
03.08.2010 11:22
ами защото обикновено на единият това положение не му допада...иска повече.
цитирай
8. zebb - Цунг-цванг ...
03.08.2010 11:26
Цената на Избора често е Болката.
Морски поздрави, Benra!:))
цитирай
9. dushevno - знаеш ли какво се сетих сега
03.08.2010 11:30
ами добре си вмъкнала това дете
може би съм се почувствала някогааа на мястото й
и да знаеш децата също усещат и то многоооо
после тези усещания доста се отразяват на характера им ...
така, че решението е още по-трудно ако си усетил всичко
цитирай
10. miaa - Чудесен разказ, Бенра!поздрав...
03.08.2010 11:32
Чудесен разказ, Бенра!Поздрави:)
Изборът винаги е труден, но все си мисля, че животът ни създава ситуации , които ни загатват какво да правим и как да продължим напред!
цитирай
11. benra - ...
03.08.2010 11:33
zebb, поздрави на теб и морето!

бени, така е, права си-децата усещат чисто интуитивно.Усещат и забелязват неща,които възрастните някак си без да искат или нарочно пропускат. Децата не просто усещат, те изживяват всичко усетено и се страхуват.Няма начин да не им се отрази

миа, животът ни показва и след това преценява правилно ли е било решението ни
цитирай
12. svoboda64 - Надявам се да не прозвучи глупаво или назидателно (те са двете страни на една и съща монета:)
03.08.2010 11:33
но когато сме размишлявали по подобни казуси, включително какво е "любов", с мъжа ми сме стигали до един и същи извод: обича те този, който стои до теб и те вади от всякакви ситуации, не само когато си на върха на "щастието" (екстаза:))м съответно ти обичаш този, до когото стоиш неотлъчно, когато е в беда или не вярва в себе си и мирозданието! Тогава и отговорът на такава "дилема" (когато и ако възникне) е прост: попитай сърцето си, а не ума или моментните усещания на сетивата си - То винаги знае... най-добре :)))

Поздравления за заредения с емоции разказ :)
цитирай
13. cchery - Бен, интересно ми е
03.08.2010 11:44
този избор може ли да бъде направен още преди да бъде изживяна изневярата?!? Животът като че ли предлага отогвора на тепсия пред очите ти и при все ти не си готов да се съгласиш с него.
цитирай
14. benra - cchery,
03.08.2010 11:46
определено мисля,че може. Но така сме устроени, че все търсим нещо, все искаме трепети, а лутината рядко ни ги поднася в лъскава опаковка
цитирай
15. benra - но когато сме размишлявали по по...
03.08.2010 11:47
svoboda64 написа:
но когато сме размишлявали по подобни казуси, включително какво е "любов", с мъжа ми сме стигали до един и същи извод: обича те този, който стои до теб и те вади от всякакви ситуации, не само когато си на върха на "щастието" (екстаза:))м съответно ти обичаш този, до когото стоиш неотлъчно, когато е в беда или не вярва в себе си и мирозданието! Тогава и отговорът на такава "дилема" (когато и ако възникне) е прост: попитай сърцето си, а не ума или моментните усещания на сетивата си - То винаги знае... най-добре :)))

Поздравления за заредения с емоции разказ :)

напълно и абсолютно съм съгласна с теб и съпруга ти. Любовта е доста повече от тръпка, от желание, от страст.
цитирай
16. анонимен - 30,
03.08.2010 12:48
:) Това е то типичният женски избор - едната или другата емоционална зависимост...избор заради мъж, а не заради себе си! ;)
цитирай
17. cchery - :) Това е то типичният женски избор - ...
03.08.2010 13:01
анонимен написа:
:) Това е то типичният женски избор - едната или другата емоционална зависимост...избор заради мъж, а не заради себе си! ;)

Според мен главната героиня избира точно защото се е върнала в спомените си, в които ТЯ е главната участничка и ТЯ се е чувствала щастлива!!! Избира този мъж, с който се чувства щастлива и значима. Аз така го мисля - може би Бен ще си каже мнението като автор на страхотния разказ!
цитирай
18. gothic - Така значи....
03.08.2010 13:28
Разум - Емоции 3:0. Служебно. И нормално. Няка и как да е иначе. Светът, в който емоциите са красиви, вечни и нежни съществува само в приказките или във ....виртуала. Като се сблъска с реалиите - просто се изпарява. Имах една много интересна среща преди десетина дни. С мой приятел, приятел от четвърт век насам. Седнахме в един блус бар (нали знаете, когато на готин човек му е тъжно - това е блус). Той на узо, аз на бърбън. И чух историята му, за което се срещнахме. Той е на моите години, доста добре финансово, с много по-млада жена, отскоро женен, с малко дете. Проблема е че е влюбен и то не в жена си. И още по-големият проблем е, че е споделено. И ме попита в прав текст - "Какво да правя?" Не можех да му кажа нищо, защото буквално същия ден след един опит за полет на моите собствени емоции се наложи да кацна принудително. Нещо спирачките май са започнали да изпускат и задкрилките не действат вече така ефективно. Или по-вероятно пилота вече не го бива ;) Та както и да е. Но вече ми се струва че знам какъв съвет да му дам. И като цяло - никой, нито мъж, нито жена не е застрахован от поглеждане настрани от Пътя. Въпроса е, какво да се прави, ако се случи. И верния отгово е, че за емоции няма място там. По формулата на Рамщайн от последният им хит:

You’ve got a pussy.
I have a dick.
So, what’s the problem?
Let’s do it quick.
So take me now before it’s too late,
Life’s too short so I can’t wait.....


Брутално, цинично....но така е най-добре. Хотел, ключ, два часа и....довиждане!

P.S. Прекрасен разказ, Бени! Жалко, че може да се гласува само по веднъж :)
цитирай
19. benra - 30, cchery, gothic,
03.08.2010 13:37
не знам дали това е типичният женски избор, не мога да знам как биха стояли нещата откъм мъжка гледна точка по разбираеми причини.
Любовта се крие в дребните случки, в наглед малките жестове, в усещането за сигурност , в спокойствието, в увереността, че си си на мястото. Не че страстта не е важна и не че рутината по един или друг начин не я обезличава и ние, верни на човешката си природа, водим емоциите си другаде, защото искаме да изпитваме онова трептене, което ни кара да чувстваме себе си по един особен начин. Мисля че тези неща обаче са строго индивидуални за всеки човек. Това, което съм предала в разказа са моите разбирания за важност и за любов. Не знам дали са типично женски, но знам, че когато се вгледаш в себе си едно от най-важните неща, които виждаш е обичта, която изпитваш...и която получаваш.И то не защото си съвършена, а защото си ти. Не знам къде е границата между разума и чувствата и дали въобще я има или просто ние си я измисляме.
всъщност, знаете ли, този разказ е стар, но е един от тези, които обичам много, които са ми много скъпи ...не като художественост, а като емоции, като човечност
цитирай
20. mariani - Поздрави
03.08.2010 13:42
за разказа, benra :)
цитирай
21. marcusjunius - Да, Бен, усилията, хвърлени в тъ...
03.08.2010 13:50
Да, Бен, усилията, хвърлени в търсене, са безсмислени, усилия на вятъра.
цитирай
22. benra - ...
03.08.2010 13:53
mariani, поздрави и на теб!

marc, да, когато са усилия, нарочени и нарочно. Но когато се случва спонтанно обикновено мислите идват после. Мисля че прекалено внимание отделяме на това, което ни липсва и често забравяме да се наслаждаваме на това, което имаме.Естествено, че има случаи, когато двете половинки се намират късно, но не това описвам
цитирай
23. marcusjunius - Така е. И какво правим, когато нещо ...
03.08.2010 14:13
Така е. И какво правим, когато нещо ни липсва? Най-глупавото нещо - търсим! Търсим като обезумели - най сигурният начин да не намерим. Аристотелианският подход към света ни залъгва от малки, че всичко е математика, че може да се изчисли, ерго, че "да търсиш" има смисъл. А всъщност всичко "бива имано" по условие, ако ми позволиш тази конструкция. И си стои в очакване да бъде осъществено, докато ние търсим ли търсим наоколо "нещо" си... Основно себе си, което е пък е*ати нещото -- 'дето хич пък няма как да намерим...
цитирай
24. benra - марк,
03.08.2010 14:21
някои казват, че щом търсим значи сме.
цитирай
25. marcusjunius - Кои, Бен? И какво имат предвид под ...
03.08.2010 14:32
Кои, Бен? И какво имат предвид под търсим? Аз не проповядвам медитация с вторачване в собствения пъп, просто казвам, че "търсим активно" имагинерни неща, което ни отвежда далече от нещата, които имаме. Представи си го така - газиш в река, която е известна като златоносна, сееш пясък и търсиш люспици злато, вечерта си разбит от умора, пресъхнал от слънцето, с червени от взиране очи. При това реката е прекрасна, с бистра, студена вода, тече сред красива планина, от която се вижда цялата долина, даже целия свят. Но ти не си забелязала нищо от това.
цитирай
26. benra - марк,
03.08.2010 14:36
аналогията с реката е прекрасна. В този ред на мисли-
често си въобразяваме, че намерим ли злато ще сме най-щастливите на света. Намираме го и се оказва, че никак не ни е нужно,защото докато сме го търсили сме пропуснали много златни моменти, които цялото злато на света не може да купи
цитирай
27. анонимен - 30,
03.08.2010 14:47
няма нищо по-ценно от личната свобода,а в повечето случаи хората търсят и се хвърлят от една зависимост в друга... това казвах и преди малко - дано сте ме разбрали правилно:)
цитирай
28. marcusjunius - Ben - точно така. Ан. "30&q...
03.08.2010 14:53
Ben - точно така.


Ан. "30"
анонимен написа:
няма нищо по-ценно от личната свобода,а в повечето случаи хората търсят и се хвърлят от една зависимост в друга... това казвах и преди малко - дано сте ме разбрали правилно:)


Бихте ли дефинирала "лична свобода"?
цитирай
29. benra - 30,
03.08.2010 14:54
да-определено ние хората имаме тази склонност, уж пазейки си свободата, да заменяме една зависимост с друга. Дали пък по този начин не се изпитваме?
цитирай
30. eleonoraknyazheva - Каквото
03.08.2010 14:59
и да изберем - все е несправедливо към някого, понякога и към нас самите. Поздрави за интересния разказ.:)))
цитирай
31. анонимен - Хареса
03.08.2010 14:59
ми, а също ми хареса и коментарът ти под №19.
От друга страна излиза, че мъжът и е щастливец, защото жената е направила крайния си избор в негова "полза". Този мъж може да е знаел, но да си е мълчал за да запази семейното огнище на децата си.
А може да не е знаел и да научи после. Какво според теб (знам, че имаш отговорна позиция) трябва да направи той?
Стойчо
цитирай
32. benra - елеонора,
03.08.2010 15:02
така е...
цитирай
33. benra - Стойчо,
03.08.2010 15:04
мъжът й е щастливец, защото се чувства такъв. И тя е щастливка, че е направила този избор...така мисля, защото в противен случай нощите й щяха да се запълват с тези спомени и да убиват страстта. така мисля
цитирай
34. анонимен - А ако
03.08.2010 15:29
мъжът и е щастливец, защото не знае , мислиш ли че ще е щастлив ако научи? Ти би ли била, ако си на негово място?
цитирай
35. benra - 34,
03.08.2010 15:33
не, не бих била, разбира се.
Мъжът й е щастливец, защото я обича и защото е наясно с чувствата си. А двойнственият живот на жена му или по-скоро знанието за него би му донесло болка .
цитирай
36. razkazvachka - Права си!
03.08.2010 15:39
Но не е нужно човек да се разкъсва - това е всъщност внедряваното чувство за притежание - всеки човек е уникален и по уникален начин се вмества в живота ни - защо е това малоумно разбиране, че някой трябва да замести своята уникалност като отнеме мястото на друг - ами тогава всички биха пострадали.
Много хубаво си го хванала - но нали на човешката глупост се крепи животът и изкуството:))))
Поздравления!
цитирай
37. gothic - Бени,
03.08.2010 16:10
benra написа:
не, не бих била, разбира се.
Мъжът й е щастливец, защото я обича и защото е наясно с чувствата си. А двойнственият живот на жена му или по-скоро знанието за него би му донесло болка .



А я си представи за момент че съпругът й е знаел. И е мълчал не от страх или безсилие или безгръбначие, а заради това, че е истински Мъж и още заради това, че в един даден момент някои неща стават по-силни от други. Какъв ли бил краят на разказа тогава се питам....
цитирай
38. benra - готик,
03.08.2010 16:16
знаеш ли...не мисля,че истинският мъж мълчи...не и толкова време, не и в контекста на написаното. Но нали знаеш-хора разни, за някои отвореният брак е стъпка към запазването на личната свобода
цитирай
39. gothic - Бени
03.08.2010 16:21
За контекста си права. При твоята героиня е имало влюбване. А това е точно недопустимото в такъв вид отношения, както споменах и по-горе. Проблем е, че при жените това е малко по-трудно. Но да, хора разни....
цитирай
40. gorivo - ТРУДЕН ИЗБОР ....
03.08.2010 17:53
Смятам че героинята ти направи правилен избор , едно е желанието друго е любовта , а мъжът и определно я обича , чак да се зачудиш как е забегнала настрани и то толкова дълго време , как не е осъзнала това което има...а може просто да го е приемала за даденост , както повечето правим , не виждаме че хората до нас ни обичат , а смятаме че едва ли не са длъжни ...То затова се и казва че оценяваш нещо или някой ,едва когато го загубиш....
Много красив и поучителен разказ Бени :)
цитирай
41. sevdabg - Чудесен разказ !!!
04.08.2010 10:07
Много, ама наистина много ми харесва как пишеш.
А Избора? - той винаги е болезнено труден, но е личен.

Поздрави !
цитирай
42. ledzeppelin - ...
04.08.2010 10:09
Накрая просто избираш...и почти винаги изборът не е "грешен" или "правилен"...а е избор,който само донякъде предопределя какво ще се случи.
цитирай
43. benra - gorivo,
04.08.2010 10:19
да, често се случва да търсим неща, които всъщност не ни трябват, защото имаме повече. Поздрави!
цитирай
44. benra - севда,
04.08.2010 10:20
радвам се,че ти допадат моите неща :-)))
цитирай
45. benra - led,
04.08.2010 10:20
да, изборът предопределя по-нататъшните случвания и животът показва правилен ли е бил или не
цитирай
46. monaliza121 - Сложен избор...
04.08.2010 11:27
Чудесен разказ!
цитирай
47. ronya - ей тва е
04.08.2010 13:03
Въпросът така или иначе в повечето случаи е кого да изберем - себе си или другите. И кои от другите могат да са по-важни от нас самите и да заслужат жертвите ни - въображаеми или не.
Ама по-добре грешни решения, вместо цял живот колебания - то иначе живот ли е?!
Страшна си, Бени, разтърси ме от дъно!!!

пп. Един мой страхотен приятел винаги ми е казвал: "Когато трябва да вземеш решения, вземи такова, което ще направи щастливи възможно най-много хора за възможно най-дълго време." Откакто го слушам, никога не съжалявам :))
цитирай
48. benra - ===
04.08.2010 13:47
monaliza, благодаря за хубавите думи!

ronya, мъдър е този твой познат.Наистина не можем да си позволим да бъдем егоисти или по-скоро-не искаме
цитирай
49. анонимен - 30,
04.08.2010 15:16
Ако не притежаваме здравословна доза егоизъм, не сме полезни нито на себе си,нито на близките си!:) Хубав е разказът,Бени-красиво написан,емоционално-копнежен... Само че такива мъже като твоите герои в реалността на практика няма:)Те по-скоро са плод на събирателната женска фантазия;) Но по отношение на героинята-да! Тя си е 100%-ва,пълнокръвна жена с всичките й вътрешни терзания.
цитирай
50. benra - 30,
04.08.2010 15:58
да, може би мъжът е прекалено идеализиран:-)))за което не би ме упрекнал, нали
цитирай
51. анонимен - 30,
04.08.2010 16:39
В никакъв случай!:):):) Авторското право си е изцяло твое, а художествената измислица е магията на всяко творчество;):) Желая ти хубава и прохладна(дано!)вечер!
цитирай
52. benra - 30,
04.08.2010 17:25
благодаря!:-)
цитирай
53. dengubara - Умничко си ми ти!
05.08.2010 10:57
Жените само си разправят за емоции, ама като опре до избор са жестоко хладнокръвни!
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
54. gothic - Жените само си разправят за емоции, ...
05.08.2010 15:36
dengubara написа:
Жените само си разправят за емоции, ама като опре до избор са жестоко хладнокръвни!
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))



Напълно съгласен....!
цитирай
55. benra - :-)
05.08.2010 16:31
така е-хладнокръвни сме и жестоки , затова не ни се предоверявайте, момчета
:-)))
цитирай
56. gothic - Обаче ако ние се проявим хладнок...
05.08.2010 16:35
Обаче ако ние се проявим хладнокръвно - рев по женските списания, нали? ;)))
цитирай
57. анонимен - WWB
13.08.2010 13:25
Бени, ти четеш ли ЛС-тата си във Фейсбук?
цитирай
58. анонимен - 30,
14.08.2010 16:58
Даже още по-точно може да се каже,Бени- не ни предизвиквайте,момчета!:) Т`ва мъжете сме големи шарани, а се имаме за ловци на акули;)
Хайде, Бени,наш`то море поздравява ваш`то! Да се върнеш събрала много слънце!:):):)
цитирай
59. iceandfire - плаках, добра си
03.09.2010 12:31
Толкова истински и живо като сълзите, които винаги напомнят колко реално може да бъде. Живота със своите капризи ни поднася изненади, от които ние се учим да бъдем по-силни и със сигурност, ако не се примирим, и по-добри.
"жестоко хладнокръвни"-чета в предишни коментари, когато го правим не мислят за това какво всъщност са ни сторили за да постъпим така.
цитирай
60. gothic - Понякога, не рядко, се постъпва ...
03.09.2010 13:17
Понякога, не рядко, се постъпва така, без да е сторено нищо.....
цитирай
61. benra - Даже още по-точно може да се каже, ...
07.09.2010 10:17
анонимен написа:
Даже още по-точно може да се каже,Бени- не ни предизвиквайте,момчета!:) Т`ва мъжете сме големи шарани, а се имаме за ловци на акули;)
Хайде, Бени,наш`то море поздравява ваш`то! Да се върнеш събрала много слънце!:):):)


много, много ама много слънце :-)))
цитирай
62. benra - Толкова истински и живо като съл...
07.09.2010 10:18
iceandfire написа:
Толкова истински и живо като сълзите, които винаги напомнят колко реално може да бъде. Живота със своите капризи ни поднася изненади, от които ние се учим да бъдем по-силни и със сигурност, ако не се примирим, и по-добри.
"жестоко хладнокръвни"-чета в предишни коментари, когато го правим не мислят за това какво всъщност са ни сторили за да постъпим така.

човешките взаимоотношения са сложно нещо и повечето решения са трудни, особено правилните.
Поздрави!
цитирай
63. benra - Понякога, не рядко, се постъпва ...
07.09.2010 10:19
gothic написа:
Понякога, не рядко, се постъпва така, без да е сторено нищо.....

всеки постъпва според собствените си усещания. Не мисля,че на героинята някой й е сторил нещо лошо, просто й се налага да избира
цитирай
64. анонимен - Никой не знае кое е
07.09.2010 10:28
правилното решение, след пет години героинята може да съжалява за избора си. Но това вече не е част от този разказ:) Всеки автор освен да внушава, търси и собствена опора.
цитирай
65. gothic - Проблемът е точно в избора, Бени. . . ...
07.09.2010 10:30
Проблемът е точно в избора, Бени....Добре дошла отново :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2822686
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031