Постинг
20.07.2010 10:42 -
Сън мечта
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 4736 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2010 17:54
Прочетен: 4736 Коментари: 29 Гласове:
21
Последна промяна: 20.07.2010 17:54
Слънцето се промъкваше между спуснатите щори и чертаеше хоризонтални линии върху цветната завивка. Редуваха се-зелено, слънчево, розово, лилаво....
Ели се протегна като котка, блажено извивайки гръб. Кестенявата й коса се разпиля извън ръба на леглото -същински водопад от къдри . Отритна завивката, протегна крак и с доволство огледа съвършената му извяност:
- Готина съм, а ...супер съм, ей...супер по-по-най - най. Връх съм! А бе ееей....
- Какво се дереш като откачена - брат й беше застанал в рамката на вратата и я гледаше с онзи поглед, който винаги вбесяваше Ели - Луда !
- Чупката, разкарай се - Ели хвърли възглавницата по посока на отворената врата. Емил се наведе и възглавницата мина над главата му , приземявайки се в коридора, на сантиметри от голямата ваза с изкуствени цветя - любимата на майка им
- А бе, ти български не разбираш ли, бе, чупката, досадник - и вече на себе си добави - няма да ми развалиш хубавия ден, не и днес. Ако знаеш какъв сън сънувах, сън-мечта...
И понеже брат й не мръдваше от вратата , Ели продължи :
- Лежах на страхотен плаж с палми и ситен пясък, вълните докосваха пръстите на краката ми, милваха ги. Слънцето галеше косата ми, прегръщаше ме. Изведнъж, от палмовата гора излезе един мъж. Ама мъж ти казвам - тялото на Брат Пит, главата на Хю Джакман и погледът на Джони Деп . Приближаваше ме, а очите му, впити в моите, ме изпиваха. Усетих как настръхвам цялата и същевременно умирам от срам, защото в този момент осъзнах, че съм чисто гола, без бански...........
- Бул шит - прекъсна я брат й - ако Ваше превъзходителство разреши да прекъсна романтичните й бълнувания, само ще вметна, че в хола я чака тялото на Дани де Вито, главата на Роуън Аткинсън и погледът на Фернандел. И, че аз се омитам, пък тя да прави каквото ще
- Чакай, чакай, чакаааааааай - Ели скочи от леглото като ужилена - какви ми ги дрънкаш, кой ме чака?
- Стига си крещяла, сестра ми, че всичко се чува - Емил влезе в стаята, притвори вратата и снижи глас- преди около петнайсет минути се звънна на вратата, отварям аз и гледам стои пред вратата един, с букет в ръка.
- Добро утро - ми вика - Ели , вкъщи ли е?
- да - викам
- Аз дойдох - ми вика оня - може ли да вляза?
И докато му кажа, че спиш и оня вече беше в хола, на дивана. Седи там и те чака. Даже ми поиска ваза, да потопял цветята, че щели да увехнат и си щяла да се разстроиш като ги видиш умрели.
- А бе ти нормален ли си, бе????Как ще пускаш непознат вкъщи???- Усмивката на Ели се беше изпарила, стоеше по средата на стаята, гледаше близнака си и нищо не разбираше.
- Бъзикаш ме, нали? Никой няма в хола. Кажи, че ме бъзикаш!
- Ще ти се...аз бях до тук, ходи си оправяй бакиите, човекът те чака. Бил ти мъж, казва, оженили сте се...снощи.
- Емо, моля те, моля те...престани, защото ме плашиш вече. Изпързаля ме, вързах се, стига толкова
- Там е работата, сестричке, че не те пързалям. Ако искаш ще го извикам - и момчето отвори вратата към коридора
- Не, не ,не...чакай, по дяволите - Ели усети как паниката я залива и парализира всичките й сетива. Започна трескаво да мисли.
Какво прави снощи...Имаше среща с Ники, но в последния момент реши да не отива. Скучен й беше, някакъв такъв - лудо влюбен, като послушно кученце, само я гледаше предано в очите и се съгласяваше с всяка нейна дума, досадна работа. Дечко. На Ели не й се занимаваше с недорасляци, имаше други мечти, други планове за себе си. Звънна на Николай и му каза, че я е хванал грипът. Той й предложи да й донесе плодове и да се погрижи за нея. Отряза го с с довода, че смята да поспи и ще му се обади по-късно. После седна на скайпа.
Преди около два месеца, докато чатеше с приятелката си, й поиска пълномощно някакъв с ник azsumtoi. Ели обикновено отрязваше непознатите, но точно в този момент я беше хванала лигата и му даде разрешение. От тогава всеки ден говореха с часове. Новият й приятел беше интересен, забавен, мил и същевременно много мъжествено интересен. Караше я да се смее и правеше така, че времето да минава неусетно. Тя му беше пратила свои снимки, той негови -не. Казваше, че той е точно такъв.
- Какъв?-питаше тя дяволито, добавяйки емотиконка с повдигащи вежди
- как какъв? Аз съм Той. - беше неизменният отговор...без емотикон
Не й се искаше да изглежда глупава в неговите очи, затова не признаваше, че не разбира какво има предвид. Но факт беше, че с него се чувстваше прекрасно. С нетърпение очакваше да се прибере и да седне на компютъра. В началото изпитваше опасения, че няма да се засекат, че ще се разминат, но той сякаш усещаше кога тя се появява и в момента, в който включваше скайпа вече й мигаше:
- Здравей, мила, много си красива днес в тази резедава рокля
- Откъде знаеш? - смееше се Ели в микрофона - нямам камера или може би си сложил скрита камера в стаята ми и ме наблюдаваш тайно
- Знам, всичко знам за теб, нали Аз съм ТОЙ.
Ласкаеше я по всички възможни начини и Ели усещаше как хлътва все повече и повече.
Вчера вечерта говориха над четири часа. ТОЙ й казваше как я обича безумно, как тя е неговата принцеса, как ще й построи палат на мечтите и ще живеят само двамата, в един свят, създаден специално за тях. ТОЙ можел да направи така, че светът да е само за тях, стига тя да повярвала, че ТОЙ е ТОЙ. В момента, в който му се доверяла изцяло, ТОЙ щял да дойде да я вземе
- на бял кон ли ще дойдеш?- го беше попитала тя
- не, конете са отживелица, ще дойда на бял облак
- и кога ще стане това , как ще разбера?
- когато ме почувстваш, когато поискаш точно МЕН, аз вече ще те чакам, защото в този момент ще станеш изцяло моя...завинаги - й беше отговорил той минута преди да й пожелае сладки сънища
....Сънища? Сънят!
Мъжът се приближава към нея, в ръката си държи букет от орхидеи. Погледът му я пронизва. Навежда се, прокарва ръка през косата й, полепналите песъчинки се посипват по голите й рамене
- прекрасна си -казва мъжът - точно такава, каквато си те представях, съвършена
Тя не може да откъсне очи от неговите.
- ще се омъжиш ли за мен ?
Цялото й същество кресва - Даааааааааааааа
Устните й отронват тихо :
- Та аз не те познавам
- Познаваш ме, аз съм ТОЙ - казва мъжа, а в ъгълчетата на джонидеповските му очи проблясва позната усмивка
- Да,да...ти си ТОЙ...Даааа - казва тя
В следващия момент се озовават под розова арка.Тя е облечена в прекрасна бяла рокля, обсипана с безброй диаманти, в косите й също са вплетени диаманти.
- Защо няма никого ?- пита Ели , оглеждайки се
- Защото този свят е само за нас двамата- за теб и за мен, както ти обещах. Вече си само моя, ти си ТЯ, венчаха ни съдбата и скайп
Ели седна на леглото обезумяла, взирайки се с втренчена обреченост в безименния пръст на дясната си ръка, обгърнат от халка с прозрачни камъчета. В главата й гласът на брат й, който казва:
- в хола те чака тялото на Дани де Вито, главата на Роун Аткинсън ... - се преплиташе с друг познат глас, мъжки, който крещи - вече си моя, завинаги!хахахахаха.....
В този момент изписука компютърът. Емил, виждайки,че сестра му стои като парализирана, се приближи към екрана и прочете на глас:
azsumtoi : чакам те в хола, време е...
Обърна се, но сестра му я нямаше. Отиде в хола - във вазата стояха потопените орхидеи, но от мъжа и сестра му нямаше и помен. Само завесите се люлееха пред отворената балконска врата. Един бял облак засенчваше слънцето.
Ели се протегна като котка, блажено извивайки гръб. Кестенявата й коса се разпиля извън ръба на леглото -същински водопад от къдри . Отритна завивката, протегна крак и с доволство огледа съвършената му извяност:
- Готина съм, а ...супер съм, ей...супер по-по-най - най. Връх съм! А бе ееей....
- Какво се дереш като откачена - брат й беше застанал в рамката на вратата и я гледаше с онзи поглед, който винаги вбесяваше Ели - Луда !
- Чупката, разкарай се - Ели хвърли възглавницата по посока на отворената врата. Емил се наведе и възглавницата мина над главата му , приземявайки се в коридора, на сантиметри от голямата ваза с изкуствени цветя - любимата на майка им
- А бе, ти български не разбираш ли, бе, чупката, досадник - и вече на себе си добави - няма да ми развалиш хубавия ден, не и днес. Ако знаеш какъв сън сънувах, сън-мечта...
И понеже брат й не мръдваше от вратата , Ели продължи :
- Лежах на страхотен плаж с палми и ситен пясък, вълните докосваха пръстите на краката ми, милваха ги. Слънцето галеше косата ми, прегръщаше ме. Изведнъж, от палмовата гора излезе един мъж. Ама мъж ти казвам - тялото на Брат Пит, главата на Хю Джакман и погледът на Джони Деп . Приближаваше ме, а очите му, впити в моите, ме изпиваха. Усетих как настръхвам цялата и същевременно умирам от срам, защото в този момент осъзнах, че съм чисто гола, без бански...........
- Бул шит - прекъсна я брат й - ако Ваше превъзходителство разреши да прекъсна романтичните й бълнувания, само ще вметна, че в хола я чака тялото на Дани де Вито, главата на Роуън Аткинсън и погледът на Фернандел. И, че аз се омитам, пък тя да прави каквото ще
- Чакай, чакай, чакаааааааай - Ели скочи от леглото като ужилена - какви ми ги дрънкаш, кой ме чака?
- Стига си крещяла, сестра ми, че всичко се чува - Емил влезе в стаята, притвори вратата и снижи глас- преди около петнайсет минути се звънна на вратата, отварям аз и гледам стои пред вратата един, с букет в ръка.
- Добро утро - ми вика - Ели , вкъщи ли е?
- да - викам
- Аз дойдох - ми вика оня - може ли да вляза?
И докато му кажа, че спиш и оня вече беше в хола, на дивана. Седи там и те чака. Даже ми поиска ваза, да потопял цветята, че щели да увехнат и си щяла да се разстроиш като ги видиш умрели.
- А бе ти нормален ли си, бе????Как ще пускаш непознат вкъщи???- Усмивката на Ели се беше изпарила, стоеше по средата на стаята, гледаше близнака си и нищо не разбираше.
- Бъзикаш ме, нали? Никой няма в хола. Кажи, че ме бъзикаш!
- Ще ти се...аз бях до тук, ходи си оправяй бакиите, човекът те чака. Бил ти мъж, казва, оженили сте се...снощи.
- Емо, моля те, моля те...престани, защото ме плашиш вече. Изпързаля ме, вързах се, стига толкова
- Там е работата, сестричке, че не те пързалям. Ако искаш ще го извикам - и момчето отвори вратата към коридора
- Не, не ,не...чакай, по дяволите - Ели усети как паниката я залива и парализира всичките й сетива. Започна трескаво да мисли.
Какво прави снощи...Имаше среща с Ники, но в последния момент реши да не отива. Скучен й беше, някакъв такъв - лудо влюбен, като послушно кученце, само я гледаше предано в очите и се съгласяваше с всяка нейна дума, досадна работа. Дечко. На Ели не й се занимаваше с недорасляци, имаше други мечти, други планове за себе си. Звънна на Николай и му каза, че я е хванал грипът. Той й предложи да й донесе плодове и да се погрижи за нея. Отряза го с с довода, че смята да поспи и ще му се обади по-късно. После седна на скайпа.
Преди около два месеца, докато чатеше с приятелката си, й поиска пълномощно някакъв с ник azsumtoi. Ели обикновено отрязваше непознатите, но точно в този момент я беше хванала лигата и му даде разрешение. От тогава всеки ден говореха с часове. Новият й приятел беше интересен, забавен, мил и същевременно много мъжествено интересен. Караше я да се смее и правеше така, че времето да минава неусетно. Тя му беше пратила свои снимки, той негови -не. Казваше, че той е точно такъв.
- Какъв?-питаше тя дяволито, добавяйки емотиконка с повдигащи вежди
- как какъв? Аз съм Той. - беше неизменният отговор...без емотикон
Не й се искаше да изглежда глупава в неговите очи, затова не признаваше, че не разбира какво има предвид. Но факт беше, че с него се чувстваше прекрасно. С нетърпение очакваше да се прибере и да седне на компютъра. В началото изпитваше опасения, че няма да се засекат, че ще се разминат, но той сякаш усещаше кога тя се появява и в момента, в който включваше скайпа вече й мигаше:
- Здравей, мила, много си красива днес в тази резедава рокля
- Откъде знаеш? - смееше се Ели в микрофона - нямам камера или може би си сложил скрита камера в стаята ми и ме наблюдаваш тайно
- Знам, всичко знам за теб, нали Аз съм ТОЙ.
Ласкаеше я по всички възможни начини и Ели усещаше как хлътва все повече и повече.
Вчера вечерта говориха над четири часа. ТОЙ й казваше как я обича безумно, как тя е неговата принцеса, как ще й построи палат на мечтите и ще живеят само двамата, в един свят, създаден специално за тях. ТОЙ можел да направи така, че светът да е само за тях, стига тя да повярвала, че ТОЙ е ТОЙ. В момента, в който му се доверяла изцяло, ТОЙ щял да дойде да я вземе
- на бял кон ли ще дойдеш?- го беше попитала тя
- не, конете са отживелица, ще дойда на бял облак
- и кога ще стане това , как ще разбера?
- когато ме почувстваш, когато поискаш точно МЕН, аз вече ще те чакам, защото в този момент ще станеш изцяло моя...завинаги - й беше отговорил той минута преди да й пожелае сладки сънища
....Сънища? Сънят!
Мъжът се приближава към нея, в ръката си държи букет от орхидеи. Погледът му я пронизва. Навежда се, прокарва ръка през косата й, полепналите песъчинки се посипват по голите й рамене
- прекрасна си -казва мъжът - точно такава, каквато си те представях, съвършена
Тя не може да откъсне очи от неговите.
- ще се омъжиш ли за мен ?
Цялото й същество кресва - Даааааааааааааа
Устните й отронват тихо :
- Та аз не те познавам
- Познаваш ме, аз съм ТОЙ - казва мъжа, а в ъгълчетата на джонидеповските му очи проблясва позната усмивка
- Да,да...ти си ТОЙ...Даааа - казва тя
В следващия момент се озовават под розова арка.Тя е облечена в прекрасна бяла рокля, обсипана с безброй диаманти, в косите й също са вплетени диаманти.
- Защо няма никого ?- пита Ели , оглеждайки се
- Защото този свят е само за нас двамата- за теб и за мен, както ти обещах. Вече си само моя, ти си ТЯ, венчаха ни съдбата и скайп
Ели седна на леглото обезумяла, взирайки се с втренчена обреченост в безименния пръст на дясната си ръка, обгърнат от халка с прозрачни камъчета. В главата й гласът на брат й, който казва:
- в хола те чака тялото на Дани де Вито, главата на Роун Аткинсън ... - се преплиташе с друг познат глас, мъжки, който крещи - вече си моя, завинаги!хахахахаха.....
В този момент изписука компютърът. Емил, виждайки,че сестра му стои като парализирана, се приближи към екрана и прочете на глас:
azsumtoi : чакам те в хола, време е...
Обърна се, но сестра му я нямаше. Отиде в хола - във вазата стояха потопените орхидеи, но от мъжа и сестра му нямаше и помен. Само завесите се люлееха пред отворената балконска врата. Един бял облак засенчваше слънцето.
1.
анонимен -
Аз
20.07.2010 10:49
20.07.2010 10:49
съм той и те чакам
цитирайааа...не обичам да летя на облаци
:-)))
цитирай:-)))
и смешно :)
цитирай
4.
анонимен -
А не
20.07.2010 10:59
20.07.2010 10:59
минава ли голяма част от живота ни в летене на облаци?
Ако те закарам с един облак до Варна, вместо с влака няма ли да ти е по-добре?
Стойчо
цитирайАко те закарам с един облак до Варна, вместо с влака няма ли да ти е по-добре?
Стойчо
трябва да ти кажа, че за Варна и на облак се прежалвам-много го харесвам този град!
цитирайоткъде я намери тази героиня? Сглобява части от аватарчета-франкенщайнчета:)))))))))))
цитирайкак къде я намерих-в скайпа...:-)))
цитирайI wish I had an angel
For one moment of love....
цитирайFor one moment of love....
Този разказ чист хорор бе...Изпи ми мозъка! Брррр, страшно! Как ще си пусна сега скайпа, а? Проклетница :))))))))))))
цитирайедно са желанията, друго-реалностите, както е ясно от написаното горе :-)))
цитирайне мъ й срам:-))))те, хората, хубаво са го казали-внимавай какво си пожелаваш
цитирайДосега се мъчих да си припомня какво съм си пожелавала напоследък. Значи - ламинат за кухнята (няма да се разсърдя ако стане на паркет!), едно малко фолксвагенче (ама и някое ауденце кабрио може, то жега сега!) и ъъъъъъъъъъъъ, таковата....Много ли си напожелах?!
цитирайето на това му се казват практични желания.:-)))
цитирайи още нещо-ламинатът не е ли по-практичен за кухнята от паркета?
цитирайbenra написа:
едно са желанията, друго-реалностите, както е ясно от написаното горе :-)))
Зависи, зависи....;)
16.
анонимен -
WWB
20.07.2010 16:14
20.07.2010 16:14
Разказът на авторката може да се раздели на две, даже на три части.
Първа част-малко странни взаимоотоншения между брат и сестра, наподобяващи на взаимоотношенията в прочутите фамилии Медичи, или Борджии. Ще пропусна коментара, макар че мнооого ми се иска. Жалко че не се намираме на форум.
Втора част-виртуалните връзки, или взаимоотношенията във виртуалното пространство. Все пак това не е реалността, и крие един куп опасности. Или поне разочарования. Когато виртуалният образ се сравни с реалният. За това не трябва да има увличания във виртуалното пространство. А ако има интерес към някой обект/субект там-винаги да се проверява какво представлява във реалността. Поне на форумни срещи. Най-малкото. Защото истинският живот е във реалността.
И третата част-това е края на разказа. Където не става ясно какво точно става. Авторката вероятно нарочно е структурирала така нещата, за да даде шанс на въображението на своите читатели.
И накрая-ах Бени, Бени, защо не се намирахме на някой форум. Че да видиш ти що е това анализ....Или поне да имеше емотикони.
Успех.
цитирайПърва част-малко странни взаимоотоншения между брат и сестра, наподобяващи на взаимоотношенията в прочутите фамилии Медичи, или Борджии. Ще пропусна коментара, макар че мнооого ми се иска. Жалко че не се намираме на форум.
Втора част-виртуалните връзки, или взаимоотношенията във виртуалното пространство. Все пак това не е реалността, и крие един куп опасности. Или поне разочарования. Когато виртуалният образ се сравни с реалният. За това не трябва да има увличания във виртуалното пространство. А ако има интерес към някой обект/субект там-винаги да се проверява какво представлява във реалността. Поне на форумни срещи. Най-малкото. Защото истинският живот е във реалността.
И третата част-това е края на разказа. Където не става ясно какво точно става. Авторката вероятно нарочно е структурирала така нещата, за да даде шанс на въображението на своите читатели.
И накрая-ах Бени, Бени, защо не се намирахме на някой форум. Че да видиш ти що е това анализ....Или поне да имеше емотикони.
Успех.
benra написа:
и още нещо-ламинатът не е ли по-практичен за кухнята от паркета?
онези наистина ли са отлетели на облака? Кога се очаква кацане? Много сериозно ме замисли твоя разказ, да знаеш...:)
привет!
Недей тъжи за форумите.Там можеше само стихчета да анализираш...виж тук какъв голям материал ти предоставям за анализ :-)))
И кво викаш-героинята ми голяма глупачка
цитирайНедей тъжи за форумите.Там можеше само стихчета да анализираш...виж тук какъв голям материал ти предоставям за анализ :-)))
И кво викаш-героинята ми голяма глупачка
ааа..не ги знам...изчезнали са. Може и да кацнат някога някъде
цитирайИ в буквалния смисъл...!;)
Поздравления - свежо чувство за хумор и готин стил на разказване!:)
цитирайПоздравления - свежо чувство за хумор и готин стил на разказване!:)
радвам се, че ти е допаднал!
цитирайИли се превъзбуждам?.. :))
цитирайизкуствените цветя крият рискове ...
Поздрави!:-)
цитирайПоздрави!:-)
мда...познато ти е:-)
цитирайда...не ухаят и отблизо си личи, че са пластмасови
цитирай
26.
dushevno -
eй, Бени :)
21.07.2010 10:17
21.07.2010 10:17
усмивка и от мен
на облаците съм
и да не пропуснеш това :)
http://kushel.blog.bg/drugi/2010/07/21/benra-quot-igra-quot-artviz.579882
цитирайна облаците съм
и да не пропуснеш това :)
http://kushel.blog.bg/drugi/2010/07/21/benra-quot-igra-quot-artviz.579882
видях го...страхотно е:-)))
цитирай
28.
анонимен -
WWB
21.07.2010 13:45
21.07.2010 13:45
benra написа:
привет!
Недей тъжи за форумите.Там можеше само стихчета да анализираш...виж тук какъв голям материал ти предоставям за анализ :-)))
И кво викаш-героинята ми голяма глупачка
Недей тъжи за форумите.Там можеше само стихчета да анализираш...виж тук какъв голям материал ти предоставям за анализ :-)))
И кво викаш-героинята ми голяма глупачка
Не. Друго щях да коментирам. Ако толкова държиш-ухааа. Но сега някак е неудобно. Гледам разни подрастващи, че даже и щерка ти. А ние селяните в това отношение сме достолепни. Което трябва-трябва. Което не трябва-не трябва. Нема две мнения по въпроса.
Успех.
оценявам деликатността и такта ти:-)))))трябва да щадим подрастващите, макар че ме гложди любопитството
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора