Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2010 11:38 - Има още върхове за покоряване
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1661 Коментари: 20 Гласове:
14

Последна промяна: 03.06.2010 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                 Взираше се в снимката  вече час. Сякаш се опитваше да разпознае в красивото младо момиче с блесналия поглед, себе си. Не този поглед видя сутринта, докато нанасяше вяло сивите сенки върху клепачите. Не тези блестящи игриви къдрици среса. Момичето от снимката беше изпълнено с живот, с бъдеще, с мечти и с вяра. Жената пред огледалото беше една обикновена, изморена от рутинност съпруга, със сив поглед, посивяващи коси, боядисани в тъмен махагон и отдавна сива душа. Николина Караминкова, съпругата на нотариус Константин Караминков. А момичето от снимката беше Ния.  
        Майка й я наричаше Лина, приятелките - Ники, само той - Ния.
         - така си представям Талевата Ния - казваше Емил - красива, умна и силна, точно като теб. За мен ти си Ния и Ния ще бъдеш винаги, моята Ния

        - Ния ?    
        Едно от онези глупави, префърцунени адвокатски събирания, на които Константин държеше да присъства и тя . Нотариус Караминков неизменно беше в центъра. Защото той беше център, беше фигура, беше значимост, фактор в юридическия свят.
      - ти разбираш ли , Николина, кой съм аз??? - погледът на съпруга й беше изпълнен със снизходително презрение -   разбираш ли каква чест имаш да се явяваш в обществото като моя съпруга? Не може да отказваш да ме придружиш! Боляла я глава! Знаем ги ние твоите главоболия...лигавщини. Много те моля, вземи се в ръце, приведи се в подходящ, съответстващ на положението ти...на положението ми...вид и в 7, точно в 7, те чакам в кантората. Бъди добро момиче, моля!
Тонът му изразяваше всичко друго, но не и молба .
      - Ния? - усети как някой я докосва леко по рамото 
      - Ния, ти ли си? - потрети познатият глас и Николина бавно се обърна, опитвайки се да овладее лицето си.
Да, беше той, Емил. Годините бяха посребрили слепоочията му,  прокарали линии през челото му и обрамчили очите му, които все така се усмихваха в синьо, със ситни бръчици.
     - Боже, Ния, чакай да те видя. Та ти си същата, същата...! Всъщност не, не си същата! По-красива си! - гласът му, леко дрезгав, я бодна под лъжичката. Усети как стомаха й се свива, а главата й се завърта.  Все едно беше онази първокурсничка, която за пръв път потъва в очите на Емил. Изпита абсолютно същите, отдавна забравени, разтърсващи емоции. Нелепо.
        -   ...15 години......сватбата ....заминах....Лондон......кантора........страшна...носталгия........нали знаеш
Думите му се опитваха да си проправят път, но достигаха до нея накъсани. Чуваше ясно само ударите на сърцето си - туп, туп, туп
   - виждам...Коста....важен...преуспял........щастлива...заедно
Щастлива - думата я накара да се засмее горчиво
    - Щастлива си - повтори Емил, а гласът му сякаш леко потрепери или така й се стори, или просто й се искаше да е потреперил - направи правилния избор ...нали?
Периферното й зрение улови погледа на Константин от другия край на салона. Беше се втренчил в тях, а лицето му се беше издължило. Видимо не чуваше младия адвокат до него какво му говори.
       Николина инстинктивно направи крачка назад и се опита да изглежда резервирано-любезна:
   - Остави ме мен, Емо, разкажи за себе си. Кога се върна? Защо?
  - Да, адвокат Кирилов, защо се върнахте? Нима островът Ви отесня - съпругът й вече беше до тях
  - нотариус Караминков.... - Николина усещаше почти физически създалото се напрежение, имаше чувството, че между двамата мъже прехвърчат искри. Сякаш се върна 15 години назад в онзи ден, в сватбения й ден, когато един юмрук повали Емил на земята с крясък - тя вече е с мен, разкарай се от живота й, нещастник. Емил не понечи да се защити, изправи се и прошепна - аз само исках да й пожелая щастие!

   Николина хвана съпруга си под ръка и подхвърли с привидно безразличие: 
  - Коста, не е ли изненада да срещнем Емил след толкова години?
  - определено е изненада, аз лично очаквах да не го видя никога повече...- процеди мъжът й, а онази грозна вена на дясното му слепоочие се оцвети в тъмно лилаво
  - Костантине, всичко е минало, дай да го оставим там ...вече сме зрели мъже, нали така - Емил протегна ръка, която остана да виси самотно
  - Да, Емиле, ти си минало, никой, и държа да си останеш такъв . Николина...тръгваме!
 - Ния...приятно ми беше, че те видях
 - И на мен - гласът на Емил я изгаряше, а ръката на съпруга й беше ледена.

Погали снимката. Бяха се снимали на връх Мусала. Емил я държеше здраво през кръста и се смееше :
         - Ния ще запечатим този миг - аз и ти на върха и целият свят в краката ни. С теб съм способен да покоря всеки връх изпречил се на пътя ми. Ти си моята сила, моето вдъхновение, моята половинка.
         
       - Николина, тръгвам - прозвуча гласът на съпруга й от коридора и Ния инстинктивно мушна снимката в джоба си   
       - очаквам да те намеря у дома, когато позвъня.
       - Разбира се, ще бъда у дома, както обикновено...приятен ден, Коста - думите й бяха заглушени от трясването на входната врата.
     Николина постоя пет минути в коридора, след което с усмивка на уста влезе в кабинета на съпруга си, включи компютъра и написа Емил Кирилов адвокат контакти...

        ...088325.......... - Емил? Здравей.......Ния съм...





Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Пишеш
03.06.2010 14:39
хубаво, почти винаги ми харесва.
От висотата на опита ти придобит с годините- би ли предпочела да живееш доста скромен живот с мъж, който те харесва или материално по-добър живот с мъж, за коготи си станала навик? Въпросът ми предизвикан от разказа ти.
Стойчо
цитирай
2. joysii - Ха така. Истинска дама, която държи ...
03.06.2010 14:42
Ха така. Истинска дама, която държи на себе си.
цитирай
3. gothic - 10х!!!
03.06.2010 14:45
10х!!!
цитирай
4. benra - Стойчо,
03.06.2010 15:06
благодаря, че ме четеш!
Обикновено нещата, които пиша(не бих ги нарекла разкази, а по-скоро раз-мисли) са предизвикани от някакви си мои разсъждения...
Всъщност въпросът, който ми задаваш си зададох самата аз, докато го пишех.
И да, аз определено бих избрала живот в разбирателство, емоционален комфорт и взаимно допълване пред една лустросана празна материалност. НО - нека не се залъгваме-голямата материална нищета(подчертавам нищета) не е в състояние да съхрани чувствата, а напротив-обтяга ги и ги подлага на изпитания, които рядко биват преодолявани.
Поздрави!
цитирай
5. benra - joysii,
03.06.2010 15:07
мдаа...15 години е достатъчно време, за да се научиш да се цениш
:-))
цитирай
6. benra - gothic,
03.06.2010 15:07
ти си 10x :-))
цитирай
7. анонимен - Умна си!
03.06.2010 15:14
Това ме кара да те уважавам.
Жалко , че не живееш живота, който би желала. Фактът, че и ти си си задавала въпроса, пишейки горното, говори за това.
Не искам да те засегна - просто ми харесва мисленето ти, което не се удава на много хора и ти желая щастие.
Стойчо
цитирай
8. benra - Стойчо,
03.06.2010 15:20
винаги се усмихвам, когато се чувствам поласкана.
И сега-няма начин да не се усмихна:-)))
Обаче не мога да се въздържа да не задам един въпрос , касаещ не мен самата, а изобщо - умна или красива? Какъв е мъжкият избор? Изкуших се...тази тема е била обект на много спорове в реалното(макар да не е свързана с настоящия "разказ") и аз имам определена теория по въпроса, но ми е интересно да чуя и мнението, мъжкото мнение на непознат. Честно!
цитирай
9. injir - Да. Трудно се живее в сянката на с...
03.06.2010 16:26
Да. Трудно се живее в сянката на съпруг. Затова сигурно се появява и този момент - да се оцениш и да си спомниш за другия.
цитирай
10. benra - injir,
03.06.2010 16:40
може би обезличаването е най-страшното усещане, когато си с някой. Чувството, че си заличен/а
цитирай
11. анонимен - Искаш
03.06.2010 17:18
честно мнение ли? Доста хора,които познавам не ме харесват, защото аз винаги си казвам искрено мнението, без значение ще им допадне ли или не.
Първоначално почти всеки мъж(вероятно и аз) би харесал красивата. Впоследствие по- глупавите мъже биха продължили да харесват красивата дори и да е доста глупава. Но по умните мъже - включително и аз(без да се хваля имам КИ=156),биха видели празнотата в главата и душата и (не зная къде на клавиатурата е удареното и).
Ако трябва да прекарам с някоя 1 ден, вероятно няма да обърна кой знае какво внимание на умствения и багаж. Но ако трябва да е по-дълго време при всички положения предпочитам умната - естествено да не е толкова грозна , че да ме е страх в тъмното от нея.
С хубавата, но глупава жена, две нормални истински думи не можеш да размениш.
Изказвам собствено мнение, като всеки си има различна ценностна система.
Приятна вечер от Пловдив
Стойчо
цитирай
12. benra - Стойчо,
03.06.2010 17:35
благодаря за искреното мнение. В общи линии отговаря на моето становище по въпроса. Естествено като се опитвам да погледна от мъжка гледна точка, което не е напълно възможно.
Поздрави от София!
цитирай
13. bregovi4 - ...
04.06.2010 02:27
За умността и усмивките да се не повтаряме, нали? :)
Но ми е било винаги удоволствие да чета твои работи!..
А за ,,Желание,,-то ти, какво да кажа-
освен - копнежно...
Хареса ми! Много..
А върховете, новите, винаги носят свой, особен привкус..
http://www.youtube.com/watch?v=IaWIlzoZdH0
Понякога и горчив, но мисля си - тъкмо затова ги обичаме!..
Добро утро!
цитирай
14. malkiatprintz - Учудващо е колко можем да бъдем т...
04.06.2010 05:20
Учудващо е колко можем да бъдем търпеливи, когато е очевидно безсмислено...
цитирай
15. benra - bregovi4,
04.06.2010 09:54
песничката е разкош...разбира се!Слушам я вече за трети път, някак си е в хармония с времето навън.
А за върховете...отгоре се вижда най-ясно и дори колената да са ожулени от катеренето, то си е заслужавало
Добро утро...или Добър вечер, може би
:-))
цитирай
16. benra - принце,
04.06.2010 09:56
нали знаеш, че често очевадното за всички е невидимо за нас, защото инерцията ни е повлякла и трябва нещо да се появи, за да ни спре и да се огледаме и може би -да се видим
цитирай
17. razkazvachka - Хубав разказ!
04.06.2010 12:26
Грабва.
цитирай
18. benra - razkazvachka,
04.06.2010 13:05
благодаря за хубавите думи!
цитирай
19. zebb - benra,
04.06.2010 22:10
изборът на партньор е почти винаги на жената и не е лесен ... Другото е мъжки илюзии ...
Поздрави!:-)
цитирай
20. benra - zebb,
05.06.2010 14:28
да, има нещо такова, че изборът е на жената. Поздрави и от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2871324
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930