Постинг
22.04.2010 10:33 -
Врагът в моето легло
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 5027 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2010 13:08
Прочетен: 5027 Коментари: 20 Гласове:
24
Последна промяна: 22.04.2010 13:08
- Да бъда или не, това е въпросът!!!
Егати колко трябва да съм изпила снощи, за да се събудя с хамлетовски чуденици в главата??? Опитах се да се надигна, но на раменете си сякаш носех олово. Тееежко, много тежко.
Дзън, Бум, Тряс - камбани известяваха на черепната ми кутия, че е време да се предприемат крути мерки.
- Никога повече, ни ко га! - казах си , правейки пореден опит да изпълзя от леглото
- Какво никога, бе душата? - гласът прозвуча някъде отдясно. Леко заваляше и звукът беше като скрибуцане на несмазани панти, така че душа всъщност се чу като дуссссатттааа.
Рязко извих в глава в посоката на скрибуцането, при което движение нестройни фанфари се опитаха да известят света, че съм идиотка.
Нямаше друго обяснение на факта, че насреща ми се хилеше някакъв рус индивид със златен зъб. Мъж, рус, със златен зъб, в моето легло.
Придърпах одеалото плътно до под брадичката.
- По дяволите, та аз не харесвам блондини!!! И то със златен зъб!
- Мамка му, мамка му, мамка му
- Дуссатта, нещо напрегната ми се виждаш, искаш ли да направим малко джиджи-биджи за добрутро? Ше видиш как ше се отпуснеш.
Направо ме втресе. Усетих как зъбите ми започват да тракат и една стара пломба се клати неистово на горен десен ляв.
Русият протегна ръка и хвана края на одеалото ми. На моето одеало!!!!Един слънчев лъч се беше промъкнал през счупената лайсна на спуснатите щори и се отразяваше в златния зъб на индивида в леглото ми. Всичко беше толкова нереално, че разтърках очи да се уверя, че не сънувам. Не, уви, не сънувах...Златозъбият дърпаше одеалото ми и нареждаше:
- къде е котето да го погалим и да му мине...мрррр...тук е твоят котан...мрррр...писи писи, палавнице, помниш ли снощи как разкъса дрехите ми. Ах ти, сладострастнице, искаш да си играем, налиии...знам те аз, огън котка си ти...Мяу!
Хвърлих едно око към вътрешността на стаята. Не трябваше да го правя. Разкъсаната риза, боксерките до люлеещия се стол, стопканите мъжки дънки до вратата и като капак на този мизансцен на тоталното ми падение - любимата ми лилава рокля на дръжката на балконската врата.
- Кой си ти - креснах към оня в леглото ми! Кой си!? И си разкарай шибаната ръка от бедрото ми,че ще те убия!
- Спокойно , бе дуссаттаа. Ааааа...как така кой съм - в гласа му се прокаднаха обидени нотки. Ако не го ненавиждах така силно щях да се закълна, че е дълбоко наранен - не помниш ли? Не може да не помниш - бара, конкурса и ти ме спечели. После събудихме оня свещеник и...
Стиснах здраво очи в опит да си спомня. Трябваше да си спомня
Вчера, вчера, вчера...
Денят беше отвратителен. Скъсаха ме по биотехнологии, Иван ме подминаваше като влак малка гара, отгоре навсичко го видях в парка пред университета да се натиска с оная смотла с големите...очи и за финал,докато гонех рейса токчето ми се завря в една шибана дупка и там си и остана. Любимите ми обувки отидоха по дяволите.
Мира, съквартирантката ми, ме завари да отпивам бавно от бутилка мерло, потънала в дълбоко самосъжаление . Предложи да излезем, аз отказах, категорично. Откривали някакъв нов клуб на последната спирка на 813, някакъв тип й дал две покани .
- Не ща клуб, искам мъъъъж. Все ми е тая какъв, но го искам всяка сутрин до мен в леглотооо - Искааам
- Добре - каза Мира, но сега се обличай да излизаме
Помня, че тя ме дърпаше, аз отказвах, наливайки се упорито с мерло. Помня и как ме натика в банята..или поне се опитваше да ме натика в банята...и после...като че ли си легнах...сама.
- Дуссаттта, разочароваш ме. А снощи беше самата страст. Изпи ме до дъно. Викам си - бахти, мадамата, тая е моят човек, не сбърках, че се ожених за нея. Щото човек, нали таковата...спонтанно човек прави глупости
- Оже....какво си направил???
- Оженихме се , бе дуссатта, не помниш ли!?
Е, не...това беше някакъв абсурд. Бях попаднала в ада на собственото си малоумие. Каквото и да съм правила чак да се омъжа за някакъв си льольо..НЕ! НЕ! НЕ и не
Скочих, без да ми пука,че дантелените ми прашки не скриват почти нищо, а едната презрамка на нощницата ми виси като отрязана.
Трябваше да се махна от тая лудница. Сега, на момента!!!
Отворих рязко вратата на хола и замръзнах
- Честит Рожден дееен, Рениии, Честит рожден ден, Рееени, Честит Рожден ден, скъпа Рееени, Чеестит рожден ден ту ю! - Мира, ухилена до уши, държеше торта с наредени свещички, а до нея с бутилка шампанко в ръка ми се лендзеше София:
- Владооо, айде обличай се и идвай да те запознаем официално с жена ти...пардон ...с рожденичката
- Ще ви убия - едва успях да процедя преди да се пльосна на дивана, ритайки от смях
- ЩЕ ВИ УБИИИЯ!!!
Идиотки. Обичам ги.
И да ви кажа - без златния зъб Владо се оказа много готин, нищо,че е артистче.
Егати колко трябва да съм изпила снощи, за да се събудя с хамлетовски чуденици в главата??? Опитах се да се надигна, но на раменете си сякаш носех олово. Тееежко, много тежко.
Дзън, Бум, Тряс - камбани известяваха на черепната ми кутия, че е време да се предприемат крути мерки.
- Никога повече, ни ко га! - казах си , правейки пореден опит да изпълзя от леглото
- Какво никога, бе душата? - гласът прозвуча някъде отдясно. Леко заваляше и звукът беше като скрибуцане на несмазани панти, така че душа всъщност се чу като дуссссатттааа.
Рязко извих в глава в посоката на скрибуцането, при което движение нестройни фанфари се опитаха да известят света, че съм идиотка.
Нямаше друго обяснение на факта, че насреща ми се хилеше някакъв рус индивид със златен зъб. Мъж, рус, със златен зъб, в моето легло.
Придърпах одеалото плътно до под брадичката.
- По дяволите, та аз не харесвам блондини!!! И то със златен зъб!
- Мамка му, мамка му, мамка му
- Дуссатта, нещо напрегната ми се виждаш, искаш ли да направим малко джиджи-биджи за добрутро? Ше видиш как ше се отпуснеш.
Направо ме втресе. Усетих как зъбите ми започват да тракат и една стара пломба се клати неистово на горен десен ляв.
Русият протегна ръка и хвана края на одеалото ми. На моето одеало!!!!Един слънчев лъч се беше промъкнал през счупената лайсна на спуснатите щори и се отразяваше в златния зъб на индивида в леглото ми. Всичко беше толкова нереално, че разтърках очи да се уверя, че не сънувам. Не, уви, не сънувах...Златозъбият дърпаше одеалото ми и нареждаше:
- къде е котето да го погалим и да му мине...мрррр...тук е твоят котан...мрррр...писи писи, палавнице, помниш ли снощи как разкъса дрехите ми. Ах ти, сладострастнице, искаш да си играем, налиии...знам те аз, огън котка си ти...Мяу!
Хвърлих едно око към вътрешността на стаята. Не трябваше да го правя. Разкъсаната риза, боксерките до люлеещия се стол, стопканите мъжки дънки до вратата и като капак на този мизансцен на тоталното ми падение - любимата ми лилава рокля на дръжката на балконската врата.
- Кой си ти - креснах към оня в леглото ми! Кой си!? И си разкарай шибаната ръка от бедрото ми,че ще те убия!
- Спокойно , бе дуссаттаа. Ааааа...как така кой съм - в гласа му се прокаднаха обидени нотки. Ако не го ненавиждах така силно щях да се закълна, че е дълбоко наранен - не помниш ли? Не може да не помниш - бара, конкурса и ти ме спечели. После събудихме оня свещеник и...
Стиснах здраво очи в опит да си спомня. Трябваше да си спомня
Вчера, вчера, вчера...
Денят беше отвратителен. Скъсаха ме по биотехнологии, Иван ме подминаваше като влак малка гара, отгоре навсичко го видях в парка пред университета да се натиска с оная смотла с големите...очи и за финал,докато гонех рейса токчето ми се завря в една шибана дупка и там си и остана. Любимите ми обувки отидоха по дяволите.
Мира, съквартирантката ми, ме завари да отпивам бавно от бутилка мерло, потънала в дълбоко самосъжаление . Предложи да излезем, аз отказах, категорично. Откривали някакъв нов клуб на последната спирка на 813, някакъв тип й дал две покани .
- Не ща клуб, искам мъъъъж. Все ми е тая какъв, но го искам всяка сутрин до мен в леглотооо - Искааам
- Добре - каза Мира, но сега се обличай да излизаме
Помня, че тя ме дърпаше, аз отказвах, наливайки се упорито с мерло. Помня и как ме натика в банята..или поне се опитваше да ме натика в банята...и после...като че ли си легнах...сама.
- Дуссаттта, разочароваш ме. А снощи беше самата страст. Изпи ме до дъно. Викам си - бахти, мадамата, тая е моят човек, не сбърках, че се ожених за нея. Щото човек, нали таковата...спонтанно човек прави глупости
- Оже....какво си направил???
- Оженихме се , бе дуссатта, не помниш ли!?
Е, не...това беше някакъв абсурд. Бях попаднала в ада на собственото си малоумие. Каквото и да съм правила чак да се омъжа за някакъв си льольо..НЕ! НЕ! НЕ и не
Скочих, без да ми пука,че дантелените ми прашки не скриват почти нищо, а едната презрамка на нощницата ми виси като отрязана.
Трябваше да се махна от тая лудница. Сега, на момента!!!
Отворих рязко вратата на хола и замръзнах
- Честит Рожден дееен, Рениии, Честит рожден ден, Рееени, Честит Рожден ден, скъпа Рееени, Чеестит рожден ден ту ю! - Мира, ухилена до уши, държеше торта с наредени свещички, а до нея с бутилка шампанко в ръка ми се лендзеше София:
- Владооо, айде обличай се и идвай да те запознаем официално с жена ти...пардон ...с рожденичката
- Ще ви убия - едва успях да процедя преди да се пльосна на дивана, ритайки от смях
- ЩЕ ВИ УБИИИЯ!!!
Идиотки. Обичам ги.
И да ви кажа - без златния зъб Владо се оказа много готин, нищо,че е артистче.
Смях и смях ама преди това май по-скоро бих получила инфаркт :)
цитирай
2.
анонимен -
Д.Л.
22.04.2010 11:11
22.04.2010 11:11
Ха, уби ме! Готино!
цитирайаз бих го изтрескала по главата с първото ми тежко попаднало нещо. Добре,че героинята ми не е като мен...хи хи
цитирайааа, не ща да убивам никого
:-)))
цитирай:-)))
Хахахах:)
Страхотно! Широоооооооока усмивка на теб:)))!
цитирайСтрахотно! Широоооооооока усмивка на теб:)))!
6.
анонимен -
casmilus
22.04.2010 14:17
22.04.2010 14:17
Ех, студентски години! Някога, някъде, Истински!
:))
цитирай:))
привет!!!Усмихвам се широоокоо:-)))
цитирайБяха...ееех..носталгирах се нещо
цитирайХех... на това му се казва изненада с неочакван край :)
цитирайНеповторимите студентски години. С всичките им шантави преживявания. Щура младост!
цитирайМного сладко:)
цитирай чудесийка за петъчно утро :))))
Вече си те представих как го избиваш тоя златен зъб и си го носиш на врата (тип "обица на ухото") :)))))
Весел да е денят ти :)
цитирайВече си те представих как го избиваш тоя златен зъб и си го носиш на врата (тип "обица на ухото") :)))))
Весел да е денят ти :)
ми не е лошо да се събудиш с мъж в леглото...със златен зъб:-))))
цитирайЛуди млади...без задръжки-готини времена...бяха :-)))
цитирайама как се радвам,че си тууууук!!!ма много, бе!
цитирайхахахахаха...аз вероятно точно това щях да направя :-))))Едно кроше и няма да го чакам да ми мърка и мяука.
цитирайБлонди със златен зъб рано сутрин - какво повече му трябва на човека? Ама - не махмурлийска агресия. И аз така - в такъв момент и Аплон да не ми е насреща ;-)))
цитирайтова е положението-като ти е чужда главата не ти трябва някой да ти скача по нея
:-)))
цитирай:-)))
benra написа:
ми не е лошо да се събудиш с мъж в леглото...със златен зъб:-))))
ъъъъ... Не, благодаря. Даже и без златен зъб. :)
Пиянството е лошо нещо. Не се натрясквай. Иначе рискуваш. Да се събудиш. С някой ,,льольо,,.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора