Ти чуваш ли как ни разказва реката

за минали дни, за време, когато...

Ти чуваш ли  - казва  - била нявга млада

и любела страстно извор прохладен.

Душата си речна тя му отдала,

а той посветил й любовна балада.

Всичко било от сън по-прекрасно

докато една мрачна утрин й станало ясно,

че в извора неин се къпе росата

и той я обгръща с прегръдка позната.

Това й подшушнало малко поточе,

което наблизо тихо клокочи.

Невярваща  втурнала се и ги видяла

Росата със сълзи любов си крадяла.

Застинала реката в ледена мъка,

Без дъх я оставила тази разлъка .

Години не текла, сякаш умряла

сърцето предадено люто скърбяло.

Един ден по брега й вървяла девойка.

Реката я чула как ах-ка и ой-ка.

Сълзите й бисерни по леда се търкаляли,

а слънцето вече отдавна преваляло.

- Рекичке, рекичке, вземи ме в обятия! -

редяло момичето с коси като злато

- Рекичке, сестричке, бъди ми спасение,

искам да се спусна по твойто течение

и да ида там някъде, много далече,

където скръбта няма я вече,

където реките текат си на воля,

където е обично... Много те моля!

И думите тъжни през леда се промъкнали

Реката се взряла в лицето помръкнало

Душата потръпнала, тя се разляла -

потекла отново и оживяла...


Ти чуваш ли как ни разказва реката

за момичето нежно с коси като злато,

което й станало предана дружка....

Седни тук до мен, на брега, да послушаме!

Много хубава приказка, benra...а в комбинация със Стинг....страхотно!
Поздрави

Вълшебна приказка с много мъдрост между редовете...
Благодаря, benra, прекрасно лееш Словото... като река бързонога!
С най-искрено уважение и букет усмивки - за теб :):):)

Прекрасна метафора, Вenra!
Много ми хареса! Поздрави и от мен!

макар и тъжно..
Поздрави!

Благодаря ви от все сърце за хубавите думи!!!

Много хубаво написано!
Б.

радвам се че ти харесало!