Постинг
01.03.2010 11:53 -
дъщерята на Пролет
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 4897 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2010 11:37
Прочетен: 4897 Коментари: 22 Гласове:
22
Последна промяна: 02.03.2010 11:37
В едно малко селце, сгушено между четири планини, живеела чудно красива девойка на име Марта.
Косите й били по-златни от слънцето, кожата й - по-бяла от заснежените планински върхове, страните й - по-нежни от нежни розови пъпки, а очите й, очите й били толкова наситено синьо-виолетови, че дивите теменужки й завиждали.
Красива била Марта, но и много своенравна. И тъй като била любимка на цялото село, в което от години не се било раждало друго момиче, освен нея, всички се влияели от настроенията й.
Когато Марта се усмихнела, птичките запявали в клоните на дърветата и цветята разцъфвали в градините. Когато се намръщела духвал такъв вятър, че хората бързали да се приберат по къщите и да затворят плътно прозорците и вратите.
- Недей ,Марте, не бъди такава-говорела й загрижено майка й Пролет. Не приляга на момиче да бъде диво и зло . Момичетата трябва да бъдат нежни и мили
- Остави детето на мира- сопвал се бащата на Марта-Сняг. Тя е точно такава, каквато трябва да бъде –дива като северния вятър и нежна като слънчево докосване.
Накрая на селото живеела една стара жена, която била известна със свръх-естествените си способности. Тя, освен че гадаела, приготвяла разни отвари за здраве и любов.
Майката на Марта много се тревожела за дъщеря си. Страхувала се,че опърничавият й характер отблъсква всички и тя никога няма да се задоми. Истина било, че всички момчета в селото се бояли от Марта и никое от тях не смеело да я доближи. Преди година, когато Марта била на 17, по време на селския събор, Януш-местн красавец, се хванал на хорото до нея и й прошепнал нещо в ухото. Марта се разфучала, разбесняла и цял месец хората не можели да излязат от къщите си,защото снегът ги бил затрупал чак до первазите на прозорците. От тогава никой не смеел да се доближи до Марта, камо ли да я заговори. Гледали я отстрани, възхищавали се на красотата й и толкова.
Затова един ден Пролет, без да каже на мъжа си, отишла в колибата на гадателката. Понечила да почука, когато отвътре се чул гласът на старицата:
- Напразни са твоите страхове, Пролет. Господ те е дарил с прекрасно момиче-диво като северния вятър и нежно като слънчев лъч. Иди си у дома и не се тревожи. Ще минат десет дни и десет нощи и в селото ще дойдат двама странника. Единият ще дойде от север, а другият от юг. И двамата ще бъдат млади и хубави, и двамата ще бъдат силни и умни. Единият ще спечели сърцето на Марта. Но помни – не трябва по никакъв начин да се намесваш, защото ако Марта не избере сама, ако не послуша сърцето си, може завинаги да остане тъжна и зла.
Прибрала се Пролет вкъщи и зачакала. Минали десет дни и десет нощи и на единадесетият ден по обяд се извила буря, завалял силен дъжд, след това големи снежинки се изсипали от небето и земята побеляла. Тъкмо затваряла прозорците, когато на вратата се почукало и Пролет чула как дъщеря й отваря . Надникнала и видяла, че на прага стои един висок младеж, наметнат с бяла мантия . Конят му също бил бял като сняг.
- Мамо – казала Марта – този нахалник пита дали можем да му дадем нещо за хапване, за него и за коня му, защото се изморили от дългия път.
Понечила Пролет да отговори, да покани младежа у дома, но си спомнила думите на старицата и затова рекла:
- както решиш, Марте, ти прецени. И храна имаме, и вода имаме и подслон-дал Господ-и за човека и за коня му
- как се казваш? – попитала Марта странника
- Феврис –отговорил той и добавил – моля те, пусни ме да вляза ще ти се отплатя богато
- Какво ще ми дадеш в замяна?-попитала девойката и открехнала още малко вратата.
- Затвори очи и ще видиш-казал Феврис – не се бой, няма да ти навредя, виждам че ти си смело момиче
Марта затворила очи и пред очите й започнали да се сменят картини.
Видяла селцето си - но малките кокетни къщички с червени покриви ги нямало. На тяхно място се издигали огромни блестящи дворци, заобиколени от високи огради и заградени от дълбоки ровове. Всички хора живеели от багато пребогато, но разделени едни от други. В центъра на селото се издигал най-големият замък-целият обсипан с диаманти.
Замъкът бил сякаш от диамантент лед. Отстрани се издигали високи кули, толкова високи,че върховете им се губели в сивите облаци, които като капак били похлупили селцето. Било красиво и блестящо, ледено красиво…
- Хареса ли ти? – попитал Феврис, когато момичето отворило очи
- Красиво е - казало то - като една ледена приказка.
- Да - казал Феврис - а видя ли най-големия дворец?
- Видях го, кулите му бяха толкова високи,ч е се губеха в облаците…
- Това ще е твоят дворец, ти ще си Ледената Кралица, както се полага на красивата дъщеря на Сняг.
- А ти? - ти какъв ще си? - попитала Марта
- Аз ще съм твоят крал и вечен слуга - казал младежът и направил широк поклон почти до върховете на обувките на Марта.
Тя а-ха да отвори вратата, като изведнъж навън духнал топъл вятър, извила си вихрушка. Марта вдигнала ръка, за да предпази очите си и когато я свалила видяла,че по пътеката към къщата върви друг младеж-висок и чернокос, наметнат със зелена пелерина.
- Добър ден, красавице –казал новодошлият
- Аз съм Апри и идвам отдалече. Дали ще се намери в твоя дом малко вода за мен и моят приятел - и младежът посочил към прекрасното черно животно, което било завързано на оградата отвън
- Извинявай, друже – обърнал се към него Феврис и Марта усетила ледения му дъх – но аз дойдох първи. Какво ще й предложиш в замяна?
- В замяна? Да й предложа?-учудил се Апри. Я погледни – тук има всичко
И в този момент Марта видяла,че всичко наоколо било покрито със зеленина, дърветата блестяли в розово –лилаво-бяло, поляните били изпъстрени с разноцветни цветя, а отвсякъде долитала песен на птички. Небето се синеело безоблачно, а слънчевите лъчи се вмъквали между спуснатите пердета. Изведнъж й станало леко на душата и лицето й озарила усмивка. Погледнала Апри и му казала
- Това си ти, аз те познавам. Откакто навърших 15 години всяка нощ сънувам,че идва един младеж и кара сърцето ми да пее от радост. Заедно катерим планините, яздим коне, плуваме в буйните води на реката и се надбягваме с горските зверове.
- Да, Марта, това съм аз – казал Апри и навел дяволито глава, надявах се да ме познаеш. От три години тайно се вмъквам в сънищата ти и лудуваме заедно.
- Извинявай – обърнала се Марта към Феврис – но ще трябва да вървиш. Мини преди това през малката къща в дъното на двора –там ще намериш и вода, и храна. И благодаря ти, че искаше да ме направиш кралица, но аз съм едно обикновено селско момиче и всъщност-искам такова да си остана. Добър ти път!
Пролет, която чула целия разговор, се усмихнала широко и се втурнала към кухнята да приготви гозби за новия гостенин, който , по всичко личало, щял да остане задълго.
Косите й били по-златни от слънцето, кожата й - по-бяла от заснежените планински върхове, страните й - по-нежни от нежни розови пъпки, а очите й, очите й били толкова наситено синьо-виолетови, че дивите теменужки й завиждали.
Красива била Марта, но и много своенравна. И тъй като била любимка на цялото село, в което от години не се било раждало друго момиче, освен нея, всички се влияели от настроенията й.
Когато Марта се усмихнела, птичките запявали в клоните на дърветата и цветята разцъфвали в градините. Когато се намръщела духвал такъв вятър, че хората бързали да се приберат по къщите и да затворят плътно прозорците и вратите.
- Недей ,Марте, не бъди такава-говорела й загрижено майка й Пролет. Не приляга на момиче да бъде диво и зло . Момичетата трябва да бъдат нежни и мили
- Остави детето на мира- сопвал се бащата на Марта-Сняг. Тя е точно такава, каквато трябва да бъде –дива като северния вятър и нежна като слънчево докосване.
Накрая на селото живеела една стара жена, която била известна със свръх-естествените си способности. Тя, освен че гадаела, приготвяла разни отвари за здраве и любов.
Майката на Марта много се тревожела за дъщеря си. Страхувала се,че опърничавият й характер отблъсква всички и тя никога няма да се задоми. Истина било, че всички момчета в селото се бояли от Марта и никое от тях не смеело да я доближи. Преди година, когато Марта била на 17, по време на селския събор, Януш-местн красавец, се хванал на хорото до нея и й прошепнал нещо в ухото. Марта се разфучала, разбесняла и цял месец хората не можели да излязат от къщите си,защото снегът ги бил затрупал чак до первазите на прозорците. От тогава никой не смеел да се доближи до Марта, камо ли да я заговори. Гледали я отстрани, възхищавали се на красотата й и толкова.
Затова един ден Пролет, без да каже на мъжа си, отишла в колибата на гадателката. Понечила да почука, когато отвътре се чул гласът на старицата:
- Напразни са твоите страхове, Пролет. Господ те е дарил с прекрасно момиче-диво като северния вятър и нежно като слънчев лъч. Иди си у дома и не се тревожи. Ще минат десет дни и десет нощи и в селото ще дойдат двама странника. Единият ще дойде от север, а другият от юг. И двамата ще бъдат млади и хубави, и двамата ще бъдат силни и умни. Единият ще спечели сърцето на Марта. Но помни – не трябва по никакъв начин да се намесваш, защото ако Марта не избере сама, ако не послуша сърцето си, може завинаги да остане тъжна и зла.
Прибрала се Пролет вкъщи и зачакала. Минали десет дни и десет нощи и на единадесетият ден по обяд се извила буря, завалял силен дъжд, след това големи снежинки се изсипали от небето и земята побеляла. Тъкмо затваряла прозорците, когато на вратата се почукало и Пролет чула как дъщеря й отваря . Надникнала и видяла, че на прага стои един висок младеж, наметнат с бяла мантия . Конят му също бил бял като сняг.
- Мамо – казала Марта – този нахалник пита дали можем да му дадем нещо за хапване, за него и за коня му, защото се изморили от дългия път.
Понечила Пролет да отговори, да покани младежа у дома, но си спомнила думите на старицата и затова рекла:
- както решиш, Марте, ти прецени. И храна имаме, и вода имаме и подслон-дал Господ-и за човека и за коня му
- как се казваш? – попитала Марта странника
- Феврис –отговорил той и добавил – моля те, пусни ме да вляза ще ти се отплатя богато
- Какво ще ми дадеш в замяна?-попитала девойката и открехнала още малко вратата.
- Затвори очи и ще видиш-казал Феврис – не се бой, няма да ти навредя, виждам че ти си смело момиче
Марта затворила очи и пред очите й започнали да се сменят картини.
Видяла селцето си - но малките кокетни къщички с червени покриви ги нямало. На тяхно място се издигали огромни блестящи дворци, заобиколени от високи огради и заградени от дълбоки ровове. Всички хора живеели от багато пребогато, но разделени едни от други. В центъра на селото се издигал най-големият замък-целият обсипан с диаманти.
Замъкът бил сякаш от диамантент лед. Отстрани се издигали високи кули, толкова високи,че върховете им се губели в сивите облаци, които като капак били похлупили селцето. Било красиво и блестящо, ледено красиво…
- Хареса ли ти? – попитал Феврис, когато момичето отворило очи
- Красиво е - казало то - като една ледена приказка.
- Да - казал Феврис - а видя ли най-големия дворец?
- Видях го, кулите му бяха толкова високи,ч е се губеха в облаците…
- Това ще е твоят дворец, ти ще си Ледената Кралица, както се полага на красивата дъщеря на Сняг.
- А ти? - ти какъв ще си? - попитала Марта
- Аз ще съм твоят крал и вечен слуга - казал младежът и направил широк поклон почти до върховете на обувките на Марта.
Тя а-ха да отвори вратата, като изведнъж навън духнал топъл вятър, извила си вихрушка. Марта вдигнала ръка, за да предпази очите си и когато я свалила видяла,че по пътеката към къщата върви друг младеж-висок и чернокос, наметнат със зелена пелерина.
- Добър ден, красавице –казал новодошлият
- Аз съм Апри и идвам отдалече. Дали ще се намери в твоя дом малко вода за мен и моят приятел - и младежът посочил към прекрасното черно животно, което било завързано на оградата отвън
- Извинявай, друже – обърнал се към него Феврис и Марта усетила ледения му дъх – но аз дойдох първи. Какво ще й предложиш в замяна?
- В замяна? Да й предложа?-учудил се Апри. Я погледни – тук има всичко
И в този момент Марта видяла,че всичко наоколо било покрито със зеленина, дърветата блестяли в розово –лилаво-бяло, поляните били изпъстрени с разноцветни цветя, а отвсякъде долитала песен на птички. Небето се синеело безоблачно, а слънчевите лъчи се вмъквали между спуснатите пердета. Изведнъж й станало леко на душата и лицето й озарила усмивка. Погледнала Апри и му казала
- Това си ти, аз те познавам. Откакто навърших 15 години всяка нощ сънувам,че идва един младеж и кара сърцето ми да пее от радост. Заедно катерим планините, яздим коне, плуваме в буйните води на реката и се надбягваме с горските зверове.
- Да, Марта, това съм аз – казал Апри и навел дяволито глава, надявах се да ме познаеш. От три години тайно се вмъквам в сънищата ти и лудуваме заедно.
- Извинявай – обърнала се Марта към Феврис – но ще трябва да вървиш. Мини преди това през малката къща в дъното на двора –там ще намериш и вода, и храна. И благодаря ти, че искаше да ме направиш кралица, но аз съм едно обикновено селско момиче и всъщност-искам такова да си остана. Добър ти път!
Пролет, която чула целия разговор, се усмихнала широко и се втурнала към кухнята да приготви гозби за новия гостенин, който , по всичко личало, щял да остане задълго.
Прочетох го на един дъх! Поздрави!!!
И Честита Баба Марта! :)
цитирайИ Честита Баба Марта! :)
ПОздрави и честита баба Марта и на теб!
цитирайЧестита Баба Марта, Бени!
да ти кажа честно - от второто изречение това момиче не ми харесва :-о)))
откъде-накъде са решили, че красавицата е блондинка?
цитирайда ти кажа честно - от второто изречение това момиче не ми харесва :-о)))
откъде-накъде са решили, че красавицата е блондинка?
ма тя е естествена блондинка...
ми не може само брюнетки, бе
Пепеляшка-брюнетка, Снежанка - брюнетка, Бел-брюнетка, аз-брюнетка...:-))))
цитирайми не може само брюнетки, бе
Пепеляшка-брюнетка, Снежанка - брюнетка, Бел-брюнетка, аз-брюнетка...:-))))
benra написа:
...
Пепеляшка-брюнетка, Снежанка - брюнетка, Бел-брюнетка, аз-брюнетка...:-))))
Пепеляшка-брюнетка, Снежанка - брюнетка, Бел-брюнетка, аз-брюнетка...:-))))
и аз брюнетка...
наред с Моника Белучи и Пенелопе Круз ;-)
права си - трябват си и по-обикновенички женици :-о)))
:-))))))))))))))))))ми така де
цитирайБъди здрава и щастлива!
Поздравления за разказа!
цитирайПоздравления за разказа!
Честита Баба Марта и на теб!
цитирайhttp://victoriavselena.blog.bg/biznes/2010/03/01/martenski-posting.502095
цитирайнаправо ме разкри ти, мен и цялото ми семейство.
Много хубав разказ, добре си описала моето красиво момиче,
то много добро не е много на добро, та тамън си е така,
всяко момиче трябва да е с характер, да бъде добро,
само когато спечелят сърцето му.
цитирайМного хубав разказ, добре си описала моето красиво момиче,
то много добро не е много на добро, та тамън си е така,
всяко момиче трябва да е с характер, да бъде добро,
само когато спечелят сърцето му.
11.
анонимен -
Тази приказка ти ли я измисли? Много ...
01.03.2010 15:27
01.03.2010 15:27
Тази приказка ти ли я измисли? Много е хубава. Само не ми е ясно защо Марта е с толкова променливо настроение. Май Апри е прекалено див и не я слуша..
цитирайхубаво пожелание, благодаря!
цитирай:-))))Разкрих те и още как:-)))Така си е обаче-характер е нужен и цветност
цитирайтази Марта е такава,защото е глезенка и своенравна.Демек-момиче с характер.
аз баба ни Марта знам следната легенда
Братята на баба Марта изпили виното в каците и,когато баба Марта решила да си пийне винце намерила празни бурета.Ядосала се, разлютила се,развилняла се, после й минало.Сазала си:
- Какво пък толкова, братята ми са го изпили, не са чужди хора
Обаче минало неминало време и пак се ядосала:
- Какви са такива братя всичкото вино да изпият и на мен глътка да не оставят...
И така...
цитирайаз баба ни Марта знам следната легенда
Братята на баба Марта изпили виното в каците и,когато баба Марта решила да си пийне винце намерила празни бурета.Ядосала се, разлютила се,развилняла се, после й минало.Сазала си:
- Какво пък толкова, братята ми са го изпили, не са чужди хора
Обаче минало неминало време и пак се ядосала:
- Какви са такива братя всичкото вино да изпият и на мен глътка да не оставят...
И така...
Хубава приказка!
С щастлив край!
За жалост обикновените момичета трудно запазват зелените поля на щастието свързвайки се с обикновени момчета! Но това е от друга приказка!
Приятна вечер!:)))
цитирайС щастлив край!
За жалост обикновените момичета трудно запазват зелените поля на щастието свързвайки се с обикновени момчета! Но това е от друга приказка!
Приятна вечер!:)))
Мммм, много е хубаво това!
Ха, Честита Баба Марта и от мен!
цитирайХа, Честита Баба Марта и от мен!
Честита Баба Марта!
Здраве, любов и късмет!
цитирайЗдраве, любов и късмет!
И я наричат БАБА, задето е МЪДРА,
въпреки своята завидна младост...
Пък и съм чувала, че тъй и не остаряла...
benra, честита Баба Марта и на теб!!!
Благодаря за прекрасната приказка!!!
Приеми милион усмивки от мен :):):)
цитирайвъпреки своята завидна младост...
Пък и съм чувала, че тъй и не остаряла...
benra, честита Баба Марта и на теб!!!
Благодаря за прекрасната приказка!!!
Приеми милион усмивки от мен :):):)
tit написа:
Хубава приказка!
С щастлив край!
За жалост обикновените момичета трудно запазват зелените поля на щастието свързвайки се с обикновени момчета! Но това е от друга приказка!
Приятна вечер!:)))
С щастлив край!
За жалост обикновените момичета трудно запазват зелените поля на щастието свързвайки се с обикновени момчета! Но това е от друга приказка!
Приятна вечер!:)))
приказките винаги са с хубав край -в тях е лесно и да си принцеса, и да си обикновено селско момиче :-)))
радвам се,че ти харесва! Поздрави!
цитирайблагодаря за хубавите пожелания! Желая и на теб здраве и усмивки!
цитирайриемам усмивките и изпращам и на теб милион десет хиляди сто петдесет и шест
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора