Постинг
21.01.2010 10:44 -
Глава за Лондон
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 8528 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2010 11:17
Прочетен: 8528 Коментари: 30 Гласове:
12
Последна промяна: 21.01.2010 11:17
Реших да си сменя главата. С тази напоследък хич не се разбираме, пък и огледалото ми не се разбира с нея, затова гласувахме и решихме - време е за смяна!
Всъщност в основата на това генерално решение стои фризьорката ми и нейното неистово желание да се европеизира. Европеизира се, направо се лондонизира преди има няма пет месеца . Оня ден звъни мобилния, гледам -звъни по европейски - и чак подскочих от радост - връща се, ура! А тя, бившата ми фризьорка, моля ви се, с леек бритиш аксент ми съобщава - на 27-ми е сватбата,дааалинг, вери хепи съм ! ако съм искала да хвръкна, шаферка да съм й, почетна. Е - хвръкнах, от яд. Толкова ли нямаме мъже, европейци!?-мислех да я попитам. Толкова ли й е безразлична главата ми?-и това мислех да попитам, ама смънках само- ОООУ, СУПЕЕЕР! Само дето не казах -мноо яко. И изпаднах в депресия.
- Как да ида с тая глава в Лондон? - питам се аз, а огледалото ми отговаря:
- не можеш, не става, не и с тая глава, не и в Лондон.
Гаврътнах един валидол, два валериана и три витамин це - в крайна сметка и грипав не върви да мааш гащи по Европата - и се заредих с оптимизъм.
Кво пък толкова, фризьорки - бол! Няма да се предавам току така. И се заех. Направих съответните щателни проучвания - приятелки, колежки, случайни минувачки, мацката от щанда на Мейбълин. В крайна сметка ми препоръчаха. Не фризьорка, а магьосница - каза Данчето с благоговение, докато приглаждаше елегантен филиран нежно рус кичур над дясната си вежда.
Не ме разбирайте грешно, не съм претенциозна кой знае колко, дори бих казала -никак. Но все пак глава е това. Важна ми е, много важна и по тази причина я обгрижвам, както си му е реда.
Затова действах внимателно. Не се юрнах тутакси при препоръчаната, а тактически минах тайно покрай салона й. Инкогнито, като непозната, която въобще не възнамерява да й става клиентка. Ей така, разхождам се уж..и...случайно...уж...надникнах. Имам си една теза, че лошо фризирана фризьорка не е никаква фризьорка. Та надниквам небрежно през витрината и гледам една мацка - готина, наконтена, с глава -слънце. Грее и сърцето ми огрява. Възрадвах се, одобрих я един вид. И след два дена се жертвах. Да види Петя, фризьорката ми, бившата, че не е единствена, че не е незаменима.
Ще ида в Лондон с новата глава и ще я накарам да страда, че е заменила мен за някъф си там какмубешеимето. Ще сляза на Хийтроу и ще настане тишина. Ще усещам завистливите погледи, попиващи всеки кичур съвършенство. Ще ме види бившата ми коафьорка, и уж приятелка, и ревност ще стисне гърлото й. Ще съжали, но ще бъде късно, твърде късно. Такива жизнерадостни мисли ме съпътстваха на път към новата глава.
Преживяването в салона няма да ви описвам, твърде болезнен е споменът. Няма да ви описвам как след всяко движение на ножицата изчезаше по едно прелестно видение, как с всеки кичур на пода се смъкваше поредната илюзия, как мечтите ми бяха накълцани и буквално разпердушинени(на финала събрани в лопатка и хвърлени на боклука), как Лондон се отдалечаваше , а Петя се превръщаше в център на естетическата ми вселена. Теорията ми за взаимната правопропорционална обусловеност между главата на фризьорката и ръцете й също бе унищожена, необратимо. Такъв душевно-емоционално-естетически апокалипсис не бях преживявала от 3 клас, когато ми намериха гниди и ме остригаха на сасон.
Малко ми се губи моментът на излизането от салона, помня със сигурност, че платих. Ако не бях платила вероятно щях да се опомня в някое районно, но не -Опомних се пред улична сергия, ръката ми подаваше банкнота от двадесет лева на някакъв твърде съмнителен тип. Погледнах го лошо и го попитах какво му плащам.Леко го стреснах, обаче имА сили да посочи първо главата ми и после огледалото с пукнатина посредата.С пукнатина посредата отсреща ме гледаше тъжно едно буклесто същество, гарнирано с милитъри каскет(ако въобще е възможно един каскет да е милитъри) . Аз, жертвата на европеизацията. А в същото време ЛОндон се отдалечаваше безвъзвратно.
Всъщност в основата на това генерално решение стои фризьорката ми и нейното неистово желание да се европеизира. Европеизира се, направо се лондонизира преди има няма пет месеца . Оня ден звъни мобилния, гледам -звъни по европейски - и чак подскочих от радост - връща се, ура! А тя, бившата ми фризьорка, моля ви се, с леек бритиш аксент ми съобщава - на 27-ми е сватбата,дааалинг, вери хепи съм ! ако съм искала да хвръкна, шаферка да съм й, почетна. Е - хвръкнах, от яд. Толкова ли нямаме мъже, европейци!?-мислех да я попитам. Толкова ли й е безразлична главата ми?-и това мислех да попитам, ама смънках само- ОООУ, СУПЕЕЕР! Само дето не казах -мноо яко. И изпаднах в депресия.
- Как да ида с тая глава в Лондон? - питам се аз, а огледалото ми отговаря:
- не можеш, не става, не и с тая глава, не и в Лондон.
Гаврътнах един валидол, два валериана и три витамин це - в крайна сметка и грипав не върви да мааш гащи по Европата - и се заредих с оптимизъм.
Кво пък толкова, фризьорки - бол! Няма да се предавам току така. И се заех. Направих съответните щателни проучвания - приятелки, колежки, случайни минувачки, мацката от щанда на Мейбълин. В крайна сметка ми препоръчаха. Не фризьорка, а магьосница - каза Данчето с благоговение, докато приглаждаше елегантен филиран нежно рус кичур над дясната си вежда.
Не ме разбирайте грешно, не съм претенциозна кой знае колко, дори бих казала -никак. Но все пак глава е това. Важна ми е, много важна и по тази причина я обгрижвам, както си му е реда.
Затова действах внимателно. Не се юрнах тутакси при препоръчаната, а тактически минах тайно покрай салона й. Инкогнито, като непозната, която въобще не възнамерява да й става клиентка. Ей така, разхождам се уж..и...случайно...уж...надникнах. Имам си една теза, че лошо фризирана фризьорка не е никаква фризьорка. Та надниквам небрежно през витрината и гледам една мацка - готина, наконтена, с глава -слънце. Грее и сърцето ми огрява. Възрадвах се, одобрих я един вид. И след два дена се жертвах. Да види Петя, фризьорката ми, бившата, че не е единствена, че не е незаменима.
Ще ида в Лондон с новата глава и ще я накарам да страда, че е заменила мен за някъф си там какмубешеимето. Ще сляза на Хийтроу и ще настане тишина. Ще усещам завистливите погледи, попиващи всеки кичур съвършенство. Ще ме види бившата ми коафьорка, и уж приятелка, и ревност ще стисне гърлото й. Ще съжали, но ще бъде късно, твърде късно. Такива жизнерадостни мисли ме съпътстваха на път към новата глава.
Преживяването в салона няма да ви описвам, твърде болезнен е споменът. Няма да ви описвам как след всяко движение на ножицата изчезаше по едно прелестно видение, как с всеки кичур на пода се смъкваше поредната илюзия, как мечтите ми бяха накълцани и буквално разпердушинени(на финала събрани в лопатка и хвърлени на боклука), как Лондон се отдалечаваше , а Петя се превръщаше в център на естетическата ми вселена. Теорията ми за взаимната правопропорционална обусловеност между главата на фризьорката и ръцете й също бе унищожена, необратимо. Такъв душевно-емоционално-естетически апокалипсис не бях преживявала от 3 клас, когато ми намериха гниди и ме остригаха на сасон.
Малко ми се губи моментът на излизането от салона, помня със сигурност, че платих. Ако не бях платила вероятно щях да се опомня в някое районно, но не -Опомних се пред улична сергия, ръката ми подаваше банкнота от двадесет лева на някакъв твърде съмнителен тип. Погледнах го лошо и го попитах какво му плащам.Леко го стреснах, обаче имА сили да посочи първо главата ми и после огледалото с пукнатина посредата.С пукнатина посредата отсреща ме гледаше тъжно едно буклесто същество, гарнирано с милитъри каскет(ако въобще е възможно един каскет да е милитъри) . Аз, жертвата на европеизацията. А в същото време ЛОндон се отдалечаваше безвъзвратно.
1.
allbi -
ха ха
21.01.2010 11:14
21.01.2010 11:14
що си мисля че ми се е случвало всичко това :))
даже с гнидите само дето не помня в кой клас ...
Трудно е наистина с фризьорките!
Аз докато стана блонди не е за разправяне :)
Те викат не може ама не би ;)
сега разправят хората, че не се е получило
само дето на мен пък си ми харесва :)
Пък в Лондон надали изглеждат кой знай как
пък нали е мъгливо - не му мисли толкоз;)
цитирайдаже с гнидите само дето не помня в кой клас ...
Трудно е наистина с фризьорките!
Аз докато стана блонди не е за разправяне :)
Те викат не може ама не би ;)
сега разправят хората, че не се е получило
само дето на мен пък си ми харесва :)
Пък в Лондон надали изглеждат кой знай как
пък нали е мъгливо - не му мисли толкоз;)
мани мани.Каквото може да ти направи фризьорка, никой друг не може.
Имах един момент, в който бях реширла да съм блонди, ама се отказах, като ми съобщиха,че ще мина през петнист етап- ала айшето от маалата
цитирайИмах един момент, в който бях реширла да съм блонди, ама се отказах, като ми съобщиха,че ще мина през петнист етап- ала айшето от маалата
3.
allbi -
2. benra ,
21.01.2010 11:25
21.01.2010 11:25
аха такъв етап минах
че не е за разправяне :))
обаче натрих муцуните на даста фризьорки дето разправяха, че няма да ми остане коса ;)
цитирайче не е за разправяне :))
обаче натрих муцуните на даста фризьорки дето разправяха, че няма да ми остане коса ;)
Хайде аз да отида вместо теб, не ми пука как се офъках преди седмица. Ама твойта фризьорка ще ми плати ли билета- и спането, разбира се. Няма да спя под мостовете на Темза, я!
Уф, то пък инглиша не го владея, я да си стоя тука.
Те в Лондона ще се прехласнат по младежката ти фигура, кой ще ти гледа горната фасада, не се отказвай!
цитирайУф, то пък инглиша не го владея, я да си стоя тука.
Те в Лондона ще се прехласнат по младежката ти фигура, кой ще ти гледа горната фасада, не се отказвай!
никакви подмостове, ще си главна шаферка:-)))
цитирайго преживях преди няколко години, лошото, че първо беше объркване на боята - как да е преживях го, че ходих с ярко червено на розови кичури и като че ли друга боя нещеше да остане на главата ми, а и бях канена на сватба и то от родините на мъжа ми. След това и казах да ми намали малко, ама малкооооо и така две години не можах да се видя с номална коса,в един момент от корекции чак стигнах до бръснат врат и пълна конкуренция на мъжа ми
цитирай
7.
kapricia -
:о)))
21.01.2010 12:48
21.01.2010 12:48
С фризьорите е като със зъболекарите - никак, ама никак не е добра идея да ги дразни човек. И освен това винаги знаят по-добре от теб какво точно искаш да ти направят. Според новата ти фризьорка сигурно това е точно твоята прическа и никоя друга. Все едно дали те кефи или не. Аз например не съм претенциозна. Просто отивам и винаги е едно и също: "Махнете връхчетата без да отнемате видимо от дължината, защото искам още да расте." Никога не ми стига на дължина. Е, лесно и простичко, ама не баш. Защото обикновено се оказвам поне с половин педя, че и повече подкъсена. Почти всички салони обиколих, докато най-накрая попаднах на една фризьорка и то в собствения ми квартал, която единствена направи точно това, което исках. Пък като кажа и, че не искам филиране, да видиш как ме гледат! Все едно се чудят как са ме пуснали от психодиспансера без придружител. Сигурно е адски шик това филиране, ама аз лично го намирам за тъпо и излишно. Хората чудеса правят, за да придадат повече обем на косата си, а те искат умишлено да ми го затрият. Добре поне, че съм инат-клиент и до последно упорствам да не пипат оная ножица! :о)))
цитирай А пък зъболекарките, със тях съвсем ! От 32- годишен опит го знам!
цитирайами, бени, не бива да забравяш, че фризьорите (също като зъболекарите, както съвсем уместно ги е "събрала" капри в коментара си) никога не се "работят" сами - няма как. така че хубавата глава у фризьора и усмивка на зъбаря не са гаранция...
Но пък може да подпиташ тя при кого си прави главата.
понеже обсъждате "ставането блонди" и все с отрицателни спомени, да си кажа и аз. аз съм екстремна брюнетка, но от първия път станах супер блонди. направих го по най-обикновения начин, при това вкъщи с мъжа ми, който е главен мазач на боя. той ми правеше и кичурите - руси и червени, когато реших пък на кичури да ходя. и преди това не се съветвахме с никого. явно добре сме направили :-)))
цитирайНо пък може да подпиташ тя при кого си прави главата.
понеже обсъждате "ставането блонди" и все с отрицателни спомени, да си кажа и аз. аз съм екстремна брюнетка, но от първия път станах супер блонди. направих го по най-обикновения начин, при това вкъщи с мъжа ми, който е главен мазач на боя. той ми правеше и кичурите - руси и червени, когато реших пък на кичури да ходя. и преди това не се съветвахме с никого. явно добре сме направили :-)))
и аз известно време ходих на розови кичури.ама да ти кажа, макар да бяха изненада, не стояха никак зле.После станах рижави, после бозави и после ги отрязах
цитирайтова с фризьор на глава не мож излезе.Обаче гледам,че ти успяваш, трябва да дадеш някой друг полезен съвет в тази посока.
цитирайБени, не се рпедавай,.. на мен една фризьорка така и казах връхчетата и се оказах с педя по-къса коса... Казах й,че не искам бретон и тя ама виж само и клъц.... Е, тогава е единствения път, който не си платих фризьора :D A буклите..... ща се справиш! :)
цитирайкъде е салонът на мъжа ти?
:-)))))
цитирай:-)))))
а бе буклите да са ни проблема, дет се вика :-)))
цитирайхаха, ами вкъщи, пред огледалото в хола.
сега покрай бременността и кърменето съм си брюнетка, но планирам вече да стана пак блонди, че през зимата е по-свежо.
обаче вече намерихме готина фризьорка и мислим на нея да се доверим :-)))
цитирайсега покрай бременността и кърменето съм си брюнетка, но планирам вече да стана пак блонди, че през зимата е по-свежо.
обаче вече намерихме готина фризьорка и мислим на нея да се доверим :-)))
ако твоят дава уроци да пратя моя при него?
Щото той само с фотошопа ме е докарвал руса и каза,че съм трепач :-)))
как е бебчето?
цитирайЩото той само с фотошопа ме е докарвал руса и каза,че съм трепач :-)))
как е бебчето?
Непрекъснато се доверявайте .Все някъде ще се намери и вашият майстор!
цитирайами, прав си :-)))) То за всичко в живота е така. без проба и грешка няма забавление.
16. бени - малко сме далечко, че да си дават уроци господата. а иначе бебчето расте, вече ходи с подпиране, говори срички, коса и зъби растат - човече.
цитирай16. бени - малко сме далечко, че да си дават уроци господата. а иначе бебчето расте, вече ходи с подпиране, говори срички, коса и зъби растат - човече.
Абе - нали това в главата ти е същото!:))
Хващаи влака - и в Лондон!
Докато не са затворили тунела!:)))
цитирайХващаи влака - и в Лондон!
Докато не са затворили тунела!:)))
ще си намеря майстора, няма спор :-)))
цитирайс прохождането свършва спокойното време :-)))Съкровище малко...пу пу пу
цитирайто и главата ми вече не знае какво има в нея:-)))
цитирай
23.
анонимен -
Хехехе, е, баш пък в Лондон никой ...
21.01.2010 15:23
21.01.2010 15:23
Хехехе, е, баш пък в Лондон никой няма да те забележи с каква прическа си или пък как си облечен! Това да ти кажа, за да не се притесняваш - поне из улиците, камо ли пък на летището. :) Единственият, от който смятам, че можеш да се притесниш по повод прическата е булката. Иначе по джапанки в най-големия студ да тръгнеш - хич няма и да ти обърнат внимание! :)) Този град е като галактически кораб - хора от цял свят, облечени по мода от кой каквото време му падне. И в главите са същите. :)))
цитирайзначи казваш-слагам джапанките, връзвам кукуригуто и щурмувам смело Лондон
:-)))
цитирай:-)))
ще ги шашнеш ! Те такова изкуство не са виждали. Там преди да пуснат някой да те стриже , първо го пробват върху овце , и АКО става, тогава го пускат да стриже хорски глави.
А в Лондон нали пак хора живеят! Що се косиш? Ще помислят , че си екстравагантна , особнячка , от хай лайфа , от тия дето не им пука как ще ходят облечени и каква прическа ще имат , защото са НАД тези неща! Толкова са си надвили над масрафа , че ходят скъсани и с кръпки , което си е страшно модерно!
Едно е сигурно, ще предизвикаш фурор!
Само за това си заслужава! Да им гледаш тъпите еснафски физиономии.
Текъри беше писал"Панаир на суетата ".
цитирайА в Лондон нали пак хора живеят! Що се косиш? Ще помислят , че си екстравагантна , особнячка , от хай лайфа , от тия дето не им пука как ще ходят облечени и каква прическа ще имат , защото са НАД тези неща! Толкова са си надвили над масрафа , че ходят скъсани и с кръпки , което си е страшно модерно!
Едно е сигурно, ще предизвикаш фурор!
Само за това си заслужава! Да им гледаш тъпите еснафски физиономии.
Текъри беше писал"Панаир на суетата ".
26.
анонимен -
:)
21.01.2010 16:30
21.01.2010 16:30
Именно! И най-важното - главата, тоест доброто настроение и широко отворените очи! Ако не си ходила, ще ти е интересно :)))
цитирай- Искам да ме подстрижете отзад на вълни, отяво вляво - късо, отдясно - неравномерно, бретонът да е накриво, а отгоре да е на дупки.
- Е не мога така...
- А миналия път как можа?
Кофти момент, единственият вариант при това положение май е прическа тип Шийниъд О'Конър... :) Бе майтапя се, ама си е гадно...
цитирай- Е не мога така...
- А миналия път как можа?
Кофти момент, единственият вариант при това положение май е прическа тип Шийниъд О'Конър... :) Бе майтапя се, ама си е гадно...
Хахахах:)))
Малеее, мойта скоро ще излиза по майчинство, пък нямам късмет да ми е приятелка, само коафьорка ми е:))) Щяла да се вясва в салона по веднъж-дваж в месеца, ми рече, ама след този разказ ще искам декларация да ми подпише! Че това не ми се преживява:)))
Поздрави!
цитирайМалеее, мойта скоро ще излиза по майчинство, пък нямам късмет да ми е приятелка, само коафьорка ми е:))) Щяла да се вясва в салона по веднъж-дваж в месеца, ми рече, ама след този разказ ще искам декларация да ми подпише! Че това не ми се преживява:)))
Поздрави!
Когато за пръв път отидох на студено къдрене детето ми не ме позна като се прибрах. Такъв рев изрева милото, а двете баби му припяваха-миличко, нима не виждаш, че това е мама, ами виж гласа й е същия, погледни очите й и т.н. То обаче поглеждаше и надаваше още по-силен рев.
Дълго време след този случай не стъпих във фризьорски салон:))))
цитирайДълго време след този случай не стъпих във фризьорски салон:))))
припомни ми как ме накъдриха за бала.
НЕ овца ами овчище бях
мани мани
цитирайНЕ овца ами овчище бях
мани мани
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора