-     Млъъъък или те заклах, кучко!
Една ръка здраво затискаше устата й, която беше онемяла от изненада и страх. Усещаше нещо метално на врата си, точно под брадичката, която започваше да трепери неистово. Коленете й поддаваха и паниката започваше да парализира всичките й сетива. Опита се да размърда тяло в някакъв плах опит за съпротива.
            - Не мърдай ма! Не мърдай, че ше те мръдна, парцааалкеее!
Гласът на мъжа беше приглушен, думите му излизаха съскаво, режещо, но и някак треперливо. И ръката с ножа-леко,едва доловимо, но и тя потрепваше. Марина плахо извъртя очи в опит да се огледа и да съзре спасение отнякъде - навсякъде тъмнина. Знаеше си, знаеше си, че не трябва да минава през поляната. Всеки път си казваше - Мими, кога ли някой малоумник ще ти грабне чантата - и въпреки всичко все през храстите тръгваше, за по пряко. Да му се незнае, беше едва осем без петнадесет! Въпреки сравнително ранния час наоколо нямаше никой-само храсти и кал. В далечината, през падналата мъгла, се виждаха слаби мъждукащи светлинки.
             - Дано мине някой- молеше се Мими наум-моля ти се, Господи, дано!
    Беше мислила много пъти как би реагирала в подобна ситуация. Бърка в страничното джобче, вади ключовете-огромни като отверки-и наръгва нападателя. Той се изненадва и избягва.Да, но не. Стоеше отпусната и безсилна в ръцете на мъжа и просто чакаше. Ръката му, странно мека, толкова плътно притискаше устата й и носа,че Марина усети как остава без въздух и а-ха ще припадне. Опита се да вдиша. Мъжът, като че ли разбра и леко отхлаби хватката
               - Така по-добре ли е?
Момичето кимна, при което движение студеният метал се вряза по-силно във врата й.
             - Извинявай...не съм те порязал...няма нищо. Само не викай, нали?!
Ръката му се отпусна още малко и Марина успя да изсумти:
               - Ъхъ
Егати откачалника, първо я напада, после я пита дали е добре. Дори на нормален нападател не можеше да случи.   Беше чувала, че в подобни случаи трябва да заблуди нападателя,че всъщност е приятелски настроена...за да не се чувства той заплашен, за да не излезе извън равновесие, за да не...
По дяволите! За него ли да мисли сега? Не може ли просто да й вземе чантата и да се омита? Всъщност осъзна,че той дори не е посегнал към чантичката й, която се беше свлякла по дясното й рамо и се опираше в коленете й
                  - вземи я- думите й прозвучаха леко пискливи и едва доловими
                 - какво???-
                 - вземи я...чантата...
                 - Мамка му!!!Мамка му, мамка му, мамка му!!!!- изкрещя нервно и ръката му отново притисна силно устата й, а другата, с ножа, затрепери още осезаемо.
                - Аз да не съм някой шибан крадец, мамка му?! Не ми трябва шляканата ти чанта, кучко. Не ми трябва!!!Не искам чанти!
Ясно, ще я изнасили. Цялото същество на Мими се сви панически. Страхът отстъпи място на ужаса и изведнъж светът се сгромоляса...изчезна...Появи се бяла светлина, обгърна я като пухена завивка и един глас, леко напевен, сякаш  припяващ, се разнесе във въздуха над нея-
Това е твоята мисия. Спаси го! ТИ си избраната! Спаси го!

           Съвзе се, легнала на земята.
Изнасилил я е! Не!
     Марина инстинктивно опипа тялото си-беше облечена, единствено якето й беше леко разкопчано.Под главата си усещаше нещо меко.Погледна го-беше някакъв ватен пуловер. Подпря се на лакет и го видя - една сгърчена фигура, свила се на земята, на около метър от нея. Главата му беше сгушена между коленете, а двете му ръце обхващаха врата. Фигурата се клатеше напред назад.
Да бягам! Трябва да бягам! - опита се да стане, но краката й не се подчиняваха. И тогава го чу, говореше...всъщност-хлипаше:
           - Не исках, не исках , не исках, неееееееееееее исках да я убивам! Какво направих?!!! Не исках, чеееееееестна дума. Майчице, аз съм изверг.Убииииииииииих яяяяяя. Исках само...исках сааааааааамооо да поговорим.Исках някой да ме изслуша, да ме чуе, да ми каже Защоооооооооооооооооо. А я убииииииииииииииих. Аз съм изверг, аз съм нищожество!!!
Марина отново се надигна и този път силите й стигнаха да се изправи. Стана, вдигайки чанта си, която се въргаляше до краката й. Изтупа някак механично дрехите си и тръгна 
           - Идиот! Идиот! Идиот!Как можаах, как можах да я убиияяя????Сега какво ще правя? Аз съм изверг, загубен съм.А исках само да знам ЗАЩОООО!
Сгърчената на земята фигура беше някак си крехка, по момчешки.
Естествено, на мен ще се падне най-големия смотльо - помисли си момичето, секунда преди ръката й да докосне тресящото се рамо
           - Имаш ли цигара? - самата тя не разбра как думите се отрониха от устата й, но ефектът им беше поразителен. Нападателят й се стресна, вдигна глава и я погледна, все едно е видял призрак.
         - Цигара...имаш ли?
        - Да..имах тука..някакви...виктори - долови извинителни нотки- май бяха останали - трескаво ровеше по джобовете си и в крайна сметка извади една смачкана кутия и й я подаде
         - Огънче?
Ръката му трепереше, когато щракна запалката.
Марина вдъхна дълбоко от цигарения дим и седна до момчето, което така и не бе помръднало от мястото си
       - Кажи сега, какъв ти е проблемът!
       - Тя ме остави, аз съм кретен, мислех,че ти си тя, а ти си жива - пропелтечи той, взирайки се в нея с някаква отчаяна безпомощност 
      - Аз определено съм жива, а ти определено си смотан кретен, така че - разказвай - ключовете й бяха все там, в малкото странично джобче, готови да се притекат на помощ. Но тя знаеше,че няма да й потрябват. Вече не. 
       
            

Ключове не трябват - думи, може би!
А си ги подредила хубаво!

Е, толкоз ли не е могъл да каже "Айде, спри да си поговорим"...ми размахал тоя нож...Ние, жените умеем да слушаме ;)
Поздрави, benra!

хахаха, дано такава каръщина на всеки да се случи.

жалко, че ... абе - сещаш се. да не всявам излишна тъга (дето му викаме "реализъм") сега.

хубава вечер

Готино написано, Бени... създала си напрежение успешно. Поздравления :)

думите са в най-голям дефицит.Иначе всички имаме ключове и много умело се заключваме

по някога хората, в неумението си да се справят със себе си, излизат извън контрол
Ние умеем и да говорим и да слушаме :-)))

пу пу пу

Поздрави и на теб!