Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2009 11:31 - Игри за понякога
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2158 Коментари: 20 Гласове:
14

Последна промяна: 20.02.2010 16:11


  началото

         
  Антония седеше по хавлия на широкото легло, покрито със сатенена кувертюра на нежно-розови цветчета, и бавно разресваше косата си. Движенията й, по-скоро автоматизирани, отколкото премерени, издаваха че мислите й бяха някъде извън тази стая. На леглото до нея, надлежно изпънати, лежаха няколко тоалета – изчистена черна рокля с тънки презрамки – същевременно семпла и много секси, ярко- червена пола и черен топ, без гръб - полата описваше дупето, краката й, всяка извивка на тялото, по начин  който караше мъжете  да извръщат глава  , фабрично протрити светлосини джинси, тип цигара с туника на кафяво-златисти цветя – в тях се чувстваше небрежна и самоуверена, някак си по момичешки, резедава рокля на волани -типично лятна и казваща-аз съм непоправима романтичка, бял панталон с шикозна бяла блуза – бялото  я изразяваше, както никой друг цвят.
Погледът й се спря на бялата комбинация .
   -  Наистина ли съм бяла? – запита се на глас Антония, като същевременно се опитваше да разплете няколко кичура, образували рошава топка в основата на главата й.

              - Тони, виж, виж.... не натам, точно до теб, вдясно… -  преди десет дни, на 25 май, седяха с Ива в “Музея”, заведение станало им любимо през последните две години. Там се срещаха да си побъбрят по женски . Всъщност “да си побъбрят” беше доста пресилено. Обикновено Ива беше тази, която бърбореше - за нескончаемите  си авантюри и безумните си гениални идеи - а Антония, като една типична щастливо омъжена жена и добра приятелка, предимно слушаше. Този път обаче ролите бяха разменени . От два часа Антония разказваше, че всъщност животът й е съвкупност от измами, че цялото щастие, което винаги бе демострирала, се е оказало един сапунен мехур, който се е спукал, оставяйки грозно петно в душата й. Сълзите й капеха в недокоснатия коктейл, а раменете й, обикновено елегантно изправени, се бяха отпуснали изразявайки безутешна безнадеждност.
              - Аз като ти казвах, че имаш нужда от любовник, ти ми го играеше целомъдрена – никак разбиращо прекъсна самооплакването й Ива.
             - Ти какво очакваше? Да ти е верен вечно? Наистина ли си мислеше, че твоят брак е като изваден от лигав розов роман на Барбара Картланд. И те заживяли щастливо – бла,бла,бла!Това, мила моя, го има единствено и само по книгите. Истинският живот се върти с други темпове. Моногамията, мила моя Тони, е демодирана отживелица. И вместо да рониш сълзи по оня нещастник, дето ти е украсил красивата главица с тези рогища, се огледай, виж – светът е пълен с мъже! Пресегни се и си вземи един. Един път в живота си постъпи неразумно или по-скоро - умно. Ето, виж, точно до теб, вдясно – прекрасен мъжки екземляр!
Антония, подсмърчайки леко, завъртя очи в посоката, посочена й от нейната приятелка. На съседната маса, досами тяхната, седеше привлекателен мъж. На моята възраст, плюс минус 2-3 години, прецени го тя. Мъжът отпиваше бавно от чашата с кафе и цялото му същество издаваше, че в този момент около него е празно. Със сигурност не чуваше гласа на Ива, който надвишаваше допустимата приличност:
               - Готин пич, Тони и твой тип, действай!Ама първо се избърши очите, защото за твоя информация, мъжете не си падат по ревлите. Ама никак. Стягай се, преди да съм те стегнала аз!
Мъжът не долавяше  изучаващия поглед на Антония. Една бръчка беше прорязала високото му чело и Антония си помисли, че този мъж е пред прага на някаква важна промяна. Сродна душа – каза си и се извърна към чуруликащата Ива
                - Стига де, престани, ще те чуе! Айде да не се държим като разгонени еманципантки, не ми е до това сега.
                - Ти губиш. Но да знаеш от мен –  или действаш или си оставаш вечната незадоволена и неудовлетворена страдалка с красиви рога - назидателно и дори леко сърдито заключи Ива.

         Антония не беше почитателка на теорията за съдбата, която подрежда случайностите. Но , когато днес сутринта, минавайки през МОЛ-а, за да си купи чорапогащник и да надникне в книжарницата за нещо ново, Го видя на ескалатора, все едно получи съобщение именно от съдбата. Усети как първо я обзема някакво странно вълнение, след което водена от импулс го последва. Видя , че се насочва към кафето с високите столчета и ускори крачка.
Ще седна, ако влезе и той, значи е предопределеност – беше изпаднала в непозната и непривична й приповдигнатост. Като тийнейджърка, която среща непознатото момче от автобуса, в което тайно е влюбена.
Седна на високите столчета и едва беше извадила кутията с цигарите, когато го видя как влиза и се запътва точно към нея. Беше не много висок, но идеално сложен. Небрежно-елегантната му риза подчертаваше широките  рамене и цялата му визия и излъчване говореха, че това е мъж, който много добре знае какво иска от живота и как да го получи. Стомахът й се сви.
 Дали ме позна? – мина страхливо през мислите й и почти веднага си отговори  – Глупости, та той тогава, в Музея дори не ни удостои с поглед, едва ли е чул глупостите, които се изговориха по негов адрес.И слава Богу!
В следващите минути събитията се развиха съвсем не в неин стил. Сякаш една нова Антония се опитваше да се самосъздаде.
          И ето я сега - пред прага на първата среща в живота си, на която тя бе инициаторът – беше уплашена като малко момиченце. Дори на 2-3 пъти й мина през ума идеята да му звънне и да му каже, че е възпрепятствана и не може да отиде или, че е направила глупост и тя съвсем не е човекът , за когото се е представила. Да си остане вкъщи, да стои в тъмното  до прозореца в очакване тъмносиният автомобил на съпруга й да паркира пред входа, след което бързо да се шмугне в леглото, под завивката на ситни нежно-розови цветенца,  и да се престори на отдавна спяща.
Не!
Това е нейната вечер, нейната среща.
Антоанета отвори рязко вратата на гардероба и извади закачалка, на която висеше икономична сребриста рокля. Беше я купила при едно пътуване до Милано, не можа да й устои, но така и никога не я беше обличала.
Роклята беше като втора кожа.Обгръщаше гърдите й, разкривайки дълбоката цепка, плъзваше се по талията,стигайки едва до средата на бедрото.
Предизвикателна – огледа се одобрително в огледалото – това съм аз – Предизвикателна, силна, покоряваща.
Защо ли? Защото всички мъже са като послушни кутренца, трябва само да им подхвърлиш кокал – отговори си тя в стил а ла Ива. Сложи малко гланц на плътните си устни,
закопча на глезена елегантните си сребристи сандали и извади мобилния.
- Ива, здрасти, Тони съм – направи малка гримаса, когато чу репликата от другата страна на слушалката
- оная Тони ли, която се занимава предимно със самосъжаление ли?
- Не, мила моя – използва любимото обръщение на приятелката си Антония -  онази Тони, която те кани да изкараш една щура вечер с нея и един готин мъж
Мълчанието от другата страна на слушалката я изпълни със задоволство.
……………..

Въпреки натоварения трафик Антон пристигна в уговорения час. Докато шофираше към "Музея" настроението му се смени няколко пъти. От превъзбудено любопитство до безразлично отегчение. Дори на ъгъла на "Средец" и "Велика" направи обратен завой с намерението да се върне. Не беше никак убеден, че има нужда от среща с непозната. Че иска среща с непозната. Но играта беше започната и най-малкото щеше да бъде неджентълменски да остави жената да го чака, подобно поведение не беше в стила му. А и онази, другата част от него любопитстваше, не му се беше случвало жена да поеме така решително инициативата.
     Влезе в заведението и спря на вратата, оглеждайки се за Ани.
   Първо долови парфюма - мускус, ефирно примесен с жасмин и щипка орхидея. Вдъхваше  от този опияняващ аромат, когато женски глас погали врата му:
- Надявам се  да си запазил маса за трима…
Беше му пратила ес-ем-ес, в който го молеше той да направи резервацията.
Прочитайки го Антон се усмихна – защо не, нека играем играта така, както тя  си я представя. Почваше да му става интересно. Тази жена определено не беше единствено това, което опитваше да демонстрира.
 В ес-еме-са обаче не уточняваше, че се предвижда да са трима. Обърна се, леко изненадан и любопитен. Докато се обръщаше периферното му зрение улови как погледите на останалите мъже в заведението рязко се насочват в една посока - там зад гърба му ,  където в рамката на вратата стояха два женски силуета.
  Антон се взря в чернокосото видение на прага и усети как мислите му се вцепеняват. Главозамайващата сребриста рокля, която носеше Антония можеше да накара и монах-отшелник да наруши обета си за въздържание. Косата й -гарвановочерна и лъскава, обгръщаше на едри вълни голите рамене и още повече подчертаваше гладката белота на кожата. Жената на прага нямаше нищо общо с жената, която го заговори в МОЛ-а. Онази беше симпатична, но по делнично обикновена. От тази, в рамката на вратата, лъхаше обещание и страст. До Антония, не по-малко ослепително и обещаващо, се усмихваше ефектна блондинка. Нейната коса беше оформена в модерното за сезона каре, а ултракъсата й черна пола разкриваше съвършени крака, които говореха за спортната натура на притежателката им.
- Приятно ми е, Ива – с елегантен жест подаде ръка блондинката - дъхът й докосна страната му
- Атанасов, Антон.Удоволствието е мое – Антон пое ръката, едва подтискайки желанието си да я целуне.
Твърде официално би било - шмугна се едно прозрение там някъде между разбърканите му развълнувани мисли.
- Нали нямаш нищо против, че доведох и Ива? –попита закачливо  Антония,  целувайки го интимно по бузата
- Удоволствието е изцяло мое – повтори мъжът
- Надяваме се удоволствието да бъде взаимно – едва ли не в глас произнесоха двете жени, следвайки го към масата
"Отново в играта" - помисли си Антон .






Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Подсказва
22.10.2009 11:38
много вълнуващо продължение :)))
цитирай
2. анонимен - Лекомислена игра!
22.10.2009 11:49
А изтлежда романтична - но защо ми се струва, че Тони няма да я огрее?!
цитирай
3. benra - готик,
22.10.2009 12:01
чакам вълнуващото продължение
цитирай
4. benra - тит,
22.10.2009 12:01
на човек понякога му се иска да се обърне с хастара навън и да види как е, та не се знае...
цитирай
5. doriana - 2. tit
22.10.2009 12:12
"Лекомислена игра!
А изтлежда романтична - но защо ми се струва, че Тони няма да я огрее?!"

А аз мисля, че се заформя тройка!!!
:)
Поздрави, Бени - хубав разказ!
цитирай
6. mariani - :)
22.10.2009 13:10
Поздравления...и очаквам продължението ;)
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Ако изпадна в такава ситуация,
22.10.2009 14:12
ще помисля как да си върна съпруга, а не как да му го върна с постъпка, която не одобрявам и която ме е натъжила..разгневила...объркала...разочаровала....
Въпреки това разказът ти е интересен, защото пресъздава нещата от живота, много жени, мъже постъпват точно така и допускат грешка, изпускат момента, когато нещата са поправими.Често мъжете изневеряват не защото не обичат жените си и ако успеем да им дадем това, което им липсва ще си ги върнем, до като обратното не винаги е така. Една жена, тръгвайки първа по този път винаги е свъзано със сериозен дисбаланс в отношенията.
цитирай
8. benra - дид,
22.10.2009 14:45
очертава се...ако ТОни не развее бяло знаме в последния момент, че знаеш ли я.
Чакаме продължението от някой, който обеща
цитирай
9. gothic - kasnaprolet9999,
22.10.2009 14:45
понякога е въпрос не на дисбаланс, а на изключителна балансираност и взаимно доверие в двойката....
цитирай
10. benra - mariani,
22.10.2009 14:52
и аз очаквам продължението:-)))
Всъщност този разказ е продължение на разказа на july26- http://july26.blog.bg/drugi/2008/05/29/otnovo-v-igrata.197101
цитирай
11. benra - kasnaprolet,
22.10.2009 14:53
сложни са тези отношения.Понякога да-има нужда да се събереш и да се бориш.Понякога има нужда да направиш нещо лудо, диво, неразумно, дори може би не умно, но да се почувстваш истинска и може би-отмъстена, колкото и глупаво да звучи. Не винаги правилното решение е най-правилното решение.
цитирай
12. basst - Пак сме в играта! :))
22.10.2009 15:10
Пак сме в играта! :))
цитирай
13. bapha - на всеки му се полага
22.10.2009 15:16
На всеки му се полага по едно развързване на коня. На определено време. На някой по-често. Спънатия кон е под контрол и е там, където очакваме да го намерим, но е красив едва когато се движи, когато бяга... Странно ми е, че е решила да не егоизира в момент, който би трябвало да е само неин (поне първия път), но всеки сам преценява къде е красотата в изживяването...
поздрави
цитирай
14. gothic - чакам вълнуващото продължение...
22.10.2009 15:20
benra написа:
чакам вълнуващото продължение



Продължението, ще е много, много hot. Очаквам да видя какви ще са тогавашните коментари :))))
цитирай
15. benra - gothic,
22.10.2009 15:24
колкото повече толкова повече:-)))Чакаме
цитирай
16. benra - basst,
22.10.2009 15:25
важното е да има игра:-))
цитирай
17. benra - bapha,
22.10.2009 15:26
да, красотата е в движението. Винаги е хубаво да се усети вятъра, дори когато това те разроши необичайно
Поздрави и на теб!
цитирай
18. malkiatprintz - Много готина "друга гледна ...
23.10.2009 14:53
Много готина "друга гледна точка", Бени :) Добре, че мъжете не водят приятели на първи срещи, че направо си заформиха белота :):):)
цитирай
19. gothic - Играта продължава тук
27.10.2009 00:07
http://gothic.blog.bg/izkustvo/2009/10/26/igrata-vtoro-nivo.423292
цитирай
20. elensia - и аз се вдъхнових
28.10.2009 18:08
от теб и от gothic, така че ето:
http://elensia.blog.bg/izkustvo/2009/10/28/igrata-treto-nivo.424408
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2869829
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930