Прочетен: 3047 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2009 12:18
първа част
- И да не си посмяла да идеш навреме. Минимум десет минути го остави да се поизпоти, да му задрънчи тенекия в ушенцето и тогава се появи с целия си блясък и величие – Лили, успокоена от уверението ми, че в крайна сметка съм зарязала дънките да страдат пренебрегнати на пода в коридора и съм се натъпкала в тясно късо и червено, продължава да ме инструктира дистанционно, докато аз съм съсредоточила цялото си внимание да не хвана морска болест преди да стигна заветния ъгъл. Само това остава – да се изтъпанча пред готиния тип и да му повърна върху лъснатите обувки. Готин? Лъснати?
Леви, десни, леви, десни, опс…разкъртена плочка…пропадам.
Хубаво си бях разположила стъпалата в удобничките ми мокасинки на плътна платформа когатото зверчето, наричано за краткост-пубер, отново изпълзя от музикалната си обител и с тон на снизходителен родител отсече
- С тия пенсионерските? Не си познала!!! Или обуй нещо друго, майка ми, или хич и не излизай . Между другото - и по кюлотите беше готина.
Ето това е положението – нито на дете съм случила, нито на приятелка. Никакво разбиране, никакво съчувствие. Вече се виждам , разпльокана на плочките с осукана около талията сцепена червена рокля и пълзящи по крака пълчища бримки, когато улавям как един младеж от отсрещния тротоар откровено ме заглежда. Стягам се, защото явно не е подходящия момент за чупене на крака, дори и на собствени , и хвърлям един дискретен поглед наляво, втори надясно . Няма грешка. Ако не се е прехласнал по бабата със синята коса, която прави отчаяни опити да ме надбяга и почти успява , то несъмнено аз съм обекта на неговата възхита. Благодаря му на ум. Явно тясното, късото, червеното, съчетано с тънкото и високото, си заслужават мъките. Не знам обаче какво е излъчила аурата ми , защото младежът вече не е на другия тротоар, а точно на една педя от старателно гримираната ми физиономия
Ха, не може да бъде…тая реплика още е в употреба. Някои неща не остаряват...завиждам им.
- Не пуша – ако Лили можеше да ме види, докато си пие коктейла на Снежанка, щеше непременно да се задави или най-малкото да отвори прозореца и да призове всичките планински феи да са ми на помощ. Обаче не може и аз съм доволна.
Такаа…дотук с непознатите възхитени младежи. Докато наблюдавам паническото му отстъпление, забелязвам че ъгълът междувременно се е приближил на опасното разстояние от две, максимум три, минути , което направо си означава ...смятам бързо наум...няма грешка - ще съм там точно в седем. И като че ли в този момент осъзнавам факта, че навън е все още светло. Направо ден. Обзема ме паника, иде ми да хукна обратно . Хукна? Коя нормална жена със средностатистически брой току що появили се бръчици, си урежда първи срещи по светло??? Чакай да помисля. Ама да, разбира се, аз. Само че аз не съм нормална жена, а една завършена патица, гъска, овца и прочее. Дали едно закъснение около час-два ще е удачно? Предполагам, че докъм осем и половина вече ще е настъпил, подходящ за първи срещи, сумрак.
И нали знаете как се случва по филмите - точно в мига, в който главната героиня, обзета от вътрешни терзания, външни страхове и смесени колебания, се готви, като същинска Пепеляшк,а да се изпари, оставяйки след себе си стъклена пантофка, в моя случай - евентуално счупено десетсантиметрово токче. Та точно в този миг - принцът я съзира, настига и я сграбчва в силните си обятия.
Е, не стана точно така, но приблизително. В момента, в който направих кръгом, в опит да убия два часа до стъмване, се озовах пред едни дълбоооки черни очи, изпиващи до край крехката ми женска същност и разбиващи на пух и прах мантрата - мъжете са свине! Определено снимките не улавят силата на мъжкия поглед, мнее.
- От известно време вървя след теб...всъщност - надявах се, че вървя след теб - очите му се усмихват по онзи начин, който кара страховете ми да се приберат по куфарите , засрамени. Да щракнат заключалката , въвеждайки код, напълно неизвестен за мен .
- Знаеш ли, снимките те ощетяват ...
Иде ми да кресна екзалтирано - говори ми, говори ми!!!! - но вместо това се хващам за свойски предложената ми ръка и се отправям уверено към нашата първа среща. Не е речено, че първите срещи са непременно с неудачен завършек, нали? Особено щом не носи цветя...
Добър завършек Бени!
Поздрави!
06.10.2009 12:11
06.10.2009 14:39
Весел следобед!
И мене така ме свалиха веднъж наскоро - само с някакви си цветя. И едно голо нищо! Хех!
Живи и здрави да са тия с цветята!
:)))
Поздрави, Бени!
тва е среща! със себе си и хората. глупаво е, но пък всеки път е различно и не рискувам да стане фал...
предсказуемост, плановост, чудесна организация, хармоничност с всяка една откачена моя чакра.
воала!
хубава историйка!
:-)))
Поздрави!
Все пак е само първата среща :)
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора