Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2009 11:58 - разделно събиране 2
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1763 Коментари: 17 Гласове:
8

Последна промяна: 06.10.2009 12:18


първа част


                  -    И да не си посмяла да идеш навреме. Минимум десет минути го остави да се поизпоти, да му задрънчи тенекия в ушенцето и тогава се появи с целия си блясък и величие – Лили, успокоена от уверението ми, че в крайна сметка съм зарязала дънките да страдат пренебрегнати на пода в коридора и съм се натъпкала в тясно късо и червено, продължава да ме инструктира дистанционно, докато аз съм съсредоточила цялото си внимание да не хвана морска болест преди да стигна заветния ъгъл. Само това остава – да се изтъпанча пред готиния тип и да му повърна върху лъснатите обувки. Готин? Лъснати?
       Леви, десни, леви, десни, опс…разкъртена плочка…пропадам.
    Хубаво си бях разположила стъпалата в удобничките ми мокасинки на плътна платформа когатото зверчето, наричано за краткост-пубер, отново изпълзя от музикалната си обител и с тон на снизходителен родител отсече
                     -   С тия пенсионерските? Не си познала!!! Или обуй нещо друго, майка ми, или хич и не излизай . Между другото - и по кюлотите беше готина.
              Ето това е положението – нито на дете съм случила, нито на приятелка. Никакво разбиране, никакво съчувствие.  Вече се виждам , разпльокана на плочките с осукана около талията сцепена червена рокля и пълзящи по крака пълчища бримки, когато улавям как един младеж от отсрещния тротоар откровено ме заглежда. Стягам се, защото явно не е подходящия момент за чупене на крака, дори и на собствени , и  хвърлям един дискретен поглед наляво, втори надясно . Няма грешка. Ако не се е прехласнал по бабата със синята коса, която прави отчаяни опити да ме надбяга и почти успява , то несъмнено аз съм обекта на неговата възхита. Благодаря му на ум. Явно тясното, късото, червеното, съчетано с тънкото и високото, си заслужават мъките. Не знам обаче какво е излъчила аурата ми , защото младежът вече не е на другия тротоар, а точно на една педя от старателно гримираната ми физиономия

                 - Извинете, колко е часа?

Ха, не може да бъде…тая реплика още е в употреба. Някои неща не остаряват...завиждам им.
                   - Не пуша – ако Лили можеше да ме види, докато си пие коктейла на Снежанка, щеше непременно да се задави или най-малкото да отвори прозореца и да призове всичките планински феи да са ми на помощ. Обаче не може и аз съм доволна.
        Такаа…дотук с непознатите възхитени младежи. Докато наблюдавам паническото му отстъпление, забелязвам че  ъгълът междувременно се е приближил на опасното разстояние от две, максимум три, минути , което направо си означава ...смятам бързо наум...няма грешка - ще съм там точно в седем. И като че ли в този момент осъзнавам факта, че навън е все още светло. Направо ден. Обзема ме паника, иде ми да хукна обратно . Хукна? Коя нормална жена със средностатистически брой току що появили се бръчици, си урежда първи срещи по светло??? Чакай да помисля. Ама да, разбира се, аз. Само че аз не съм нормална жена, а една завършена патица, гъска, овца и прочее. Дали едно закъснение около час-два ще е удачно? Предполагам, че докъм осем и половина вече ще е настъпил, подходящ за първи срещи, сумрак.
          И нали знаете как се случва по филмите - точно в мига, в който главната героиня, обзета от вътрешни терзания, външни страхове и смесени колебания, се готви, като същинска Пепеляшк,а да се изпари, оставяйки след себе си стъклена пантофка, в моя случай - евентуално счупено десетсантиметрово токче. Та точно в този миг - принцът я съзира, настига и я сграбчва в силните си обятия.
       Е, не стана точно така, но приблизително. В момента, в който направих кръгом, в опит да убия два часа до стъмване, се озовах пред едни дълбоооки черни очи, изпиващи до край крехката ми женска същност и разбиващи на пух и прах мантрата - мъжете са свине! Определено снимките не улавят силата на мъжкия поглед, мнее.
               - От известно време вървя след теб...всъщност - надявах се, че вървя след теб - очите му се усмихват по онзи начин, който кара страховете ми да се приберат по куфарите , засрамени. Да щракнат заключалката , въвеждайки код, напълно неизвестен за мен .
                - Знаеш ли, снимките те ощетяват ...
Иде ми да кресна екзалтирано - говори ми, говори ми!!!! - но вместо това се хващам за свойски предложената ми ръка и се отправям уверено към нашата първа среща. Не е речено, че първите срещи са непременно с неудачен завършек, нали? Особено щом не носи цветя...




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Я да вземе да изхвърли на боклука спомените!
06.10.2009 12:04
Какво ще ги събира и класира...

Добър завършек Бени!

Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Чакам продължението
06.10.2009 12:11
:) :)
цитирай
3. анонимен - Реалността е по-добра от всяка приказка!:))
06.10.2009 14:39
Дано да е така и в продължението!:)
Весел следобед!
цитирай
4. benra - krotalka,
06.10.2009 14:43
ами така е справедливо:-))
цитирай
5. benra - darling,
06.10.2009 14:45
добреее :-)))
цитирай
6. benra - тит,
06.10.2009 14:46
е трябва да е..!
цитирай
7. yoshi - Тамън се бях притеснила
06.10.2009 15:02
за нашата героиня:). Добре я вкара в правия път! Някои неща просто се получават, независимо от нашите усилия в обратната посока:)))
цитирай
8. luben - май ще
06.10.2009 15:04
трябва да прочета и част 1 (ала се досетих до някъде какво съдържа). Или направо да мина към 3?
цитирай
9. doriana - Особено щом се е сетил за цветята - ...
06.10.2009 15:06
Особено щом се е сетил за цветята - да!
И мене така ме свалиха веднъж наскоро - само с някакви си цветя. И едно голо нищо! Хех!
Живи и здрави да са тия с цветята!
:)))
Поздрави, Бени!
цитирай
10. benra - yoshi,
06.10.2009 15:24
точно така-уж вървим срещу вятър пък той бил попътен
цитирай
11. benra - luben,
06.10.2009 15:30
не е задължително:-))))
цитирай
12. benra - дид,
06.10.2009 15:31
верно ли голо беше?
цитирай
13. nalik - срещите са скапано нещо
06.10.2009 16:21
аз разчитам на съвестно закупен билет за кино, (без никакви пуканки и кока-коли), добър филм и разходка до по-далчната спирка на автобуса (за да се разтъпча).

тва е среща! със себе си и хората. глупаво е, но пък всеки път е различно и не рискувам да стане фал...
предсказуемост, плановост, чудесна организация, хармоничност с всяка една откачена моя чакра.
воала!

хубава историйка!
цитирай
14. benra - nalik,
06.10.2009 16:23
така като те чета не оставам с впечатлението, че срещите са скапано нещо
:-)))
Поздрави!
цитирай
15. nalik - за мен са СН*
06.10.2009 16:46
*скапано нещо
цитирай
16. elensia - Супер :)
06.10.2009 17:17
Обаче това за свинете не го изхвърляй съвсем ...
Все пак е само първата среща :)
цитирай
17. malkiatprintz - Всичко е добре, когато завършва ...
06.10.2009 19:12
Всичко е добре, когато завършва добре :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2869829
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930