Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2009 12:08 - Имало някога някъде
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1409 Коментари: 10 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

     Имало някога някъде, всъщност-никой не помни къде точно, дори има спор по въпроса - един човек. На пръв поглед - съвсем обикновен човек. Ставал сутрин, варял си кафе в очуканото джезве - нямал си кафемашина, и кафеварка си нямал - стаята се изпълвала с аромат на начало. После излизал в гората. Всъщност-в момента, в който прекрачел прага на малката си къщичка се озовавал в средата на гората. Денят му минавал обичайно - първо се отбивал в хралупата на стария кълвач. Нещо бил залинял напоследък, но когато видел Човека - скачал и пробивал две дупки в ствола на съседната ела. После Човекът отивал до горското езерце, сядал на брега му и слушал рапетициите на жабешкия хор - готвели се за годишния горски концерт. Човекът изслушвал търпеливо песните им и макар да смятал, че повече ги бива в скоковете не му и минавало през ум да им го каже. На брега на езерцето идвал и вълка - обикновено бил малко нервен и се провиквал
    - ей, кресливците, млъкнете бе, че ей сега ще дойда да ви направя на пух и прах
Обаче Човекът слагал ръка на сивата му козина и не след дълго песните на жабешкия хор му се стрували като най-хубавата музика на вселената. После тръгвал с Човека и заедно отивали при мечката, при заека, при семейството на мъдрия Елен. Човекът обикновено мълчал, но животните добре разбирали какво им казва и били благодарни, че именно той е част от тяхната гора. 
Така живеел Човекът - далеч от хорската суета, ведно с горските обитатели. Един ден, точно се готвел да излиза, и на вратата на малката му къщичка се почукало . Човекът се учудил, дори се стреснал, защото досега такова нещо не се било случвало. Почукало се отново, този път по-силно. Човекът отворил. На прага му, точно под стария орех, чиито клони, опирали до прозорците на малката къщичка, стояли двама души- мъж и жена.
             - Здравейте - казал мъжът
            
            - Вие спечелихте ГОЛЯМАТА награда - добавила жената
           -   Вие сте избраникът - додал мъжът и се усмихнал широко
           -  за Вас са гласували  точно 587 954 235 души - жената наместила очилата си и се взряла в листа, който държала - извинете, 587 954 236 души
           - представяте ли си, това е невиждан рекорд!!! Такова нещо не се е случвало никога и никъде - мъжът ръкомахал възбудено
          - естествено, има и такива, които са пожелали да бъдете отстранен. Но това не бива да Ви притеснява - жената направила жест с ръка, все едно се опитвала да махне нещо от носа си
         -  да, да, голямата част са на мнение, че Вие сте един изключителен играч, който умело владее аудиторията и....

         - обявен сте за съвършения МАНИПУЛАТОР - жената прекъснала мъжа, който я погледнал ядосано, понечил да каже нещо, но в последния момент преглътнал думите си
         -  Букмейкърите приемат залози 100 000 към 1, че скоро ще бъдете избран за горски цар
         - и въобще Вие сте в центъра на медийното внимание. Затова трябва да дойдете с нас , играта приключи- завършил мъжа, посочвайки към Розовия минибус, паркиран зад високия бор.

Човекът стоял и гледал как двете същества, които много приличали на него, ръкомахат. Кимал с глава и се усмихвал и много, ама много му се искало да разбира какво му казват. Сторили му се леко напрегнати, като вълка, преди да погали козината му. А очите им били досущ като на стария кълвач-уморени. Искал да им каже, че мъдрия Елен ще им помогне, той наистина знаел всичко. Искал да им каже, че сега бърза, защото днес жабите имат генерална репетиция и той не иска да я изпусне за нищо на света. Искал да им каже и,че могат да влязат да изпият по едно кафе, имало все още топло на печката и ароматът му изпълвал цялата малка стая. Искал, но не можел...не говорел техния език. Затова им се усмихнал извинително, посочвайки им първо стаята с аромат на начало, след това навътре в гората, там където бил домът на мъдрия Елен и накрая гърдите си-в знак на извинение. Надявал се, че са го разбрали, както го разбираха всички останали. Без думи. След това минал покрай розовото нещо, което стояло безмълвно до стария бор и тръгнал на редовната си дневна обиколка. И днешния ден щял да бъде прекрасен.




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Дали го има и днес?
05.10.2009 12:16
Говорим на различни езици.И май никой от тях не езикът на природата!
Което не пречи да сме подозрителни към онези, които говорят нейния.
Поздрав!:)
цитирай
2. krotalka - Чудесна приказка-притча!
05.10.2009 12:18
Който може да чете, ще я разбере!

Поздрав!
цитирай
3. gothic - но дали
05.10.2009 13:09
точно тези които трябва ще я разберат?
цитирай
4. benra - тит,
05.10.2009 15:10
има нещо такова.Поздрави и на теб!
цитирай
5. benra - кроталка,
05.10.2009 15:12
ами не винаги този, който мисли,че може да чете, може да чете:-)
цитирай
6. benra - gothic,
05.10.2009 15:12
едва ли.
цитирай
7. elensia - Много хубав разказ
06.10.2009 12:00
поздрави!
цитирай
8. malkiatprintz - Мъдър Човек :)
07.10.2009 10:50
Мъдър Човек :)
цитирай
9. benra - еленсия,
07.10.2009 10:59
благодаря!
цитирай
10. benra - принце,
07.10.2009 11:00
и на мен такъв ми се стори
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2910471
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29396
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031