Прочетен: 4271 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2009 11:33
Днес, днес е денят. Аз го избрах. Голяма съм патица, разбира се - цяла сутрин прекарах впримчена между огледалото и гардероба.Сега всичките ми дрехи са разхвърляни по леглото, на стола, дори любимата ми черна рокля се въргаля на пода. Хаос и в хаоса - аз по размъкната бяла тениска с надпис - събирай разделно -нелепи памучни бикини - черни на лилави и розови цветчета и отровно зелени чехли с оранжева панделка отпред. Иска ми се да зарежа всичко, да грабна телефона и да му кажа, че и днес няма да стане, защото...Защото съм гъска. Гъска по гащи.
- Преди малко каза, че си патица, а сега-гъска - последно какво си? - синът ми наднича ухилен от детската стая. Да му се незнае и пубера . Замерям го с чехъл. И той с кикот затваря вратата, като преди това се провиква:
- Майче, много си яка по тия кюлоти...супер хипер фешън
- Я млъквай! И престани да подслушваш.
- Е ай сега...така поне не излиза, че си говориш сама - брей, че диване. Мятам и втория чехъл. Плочките са студени и стъпалата ми почват да се чувстват некомфортно, усещам как кожата на краката ми настръхва. Ако не си бях избръснала краката вероятно щях да заприличам на смесица между щраус и таралеж. Таралежощраус в тениска - събирай разделно. Аз така и правя всъщност -събирам разделно - в една кутийка дребни разочарования, в друга -едри разочарования, всъщност не кутийка, а кашон. Имам и цял чувал неизпълнени обещания - мои и чужди, една камара недовършени работи, а куфарът със страховете вече се пръска по шевовете. Решила съм като взема заплата да купя един по-голям. В калъфката на възглавницата съм пъхнала няколко спомена и понякога ги сънувам. На тоалетката ми, потънала в прах, стои една винено червена кутийка. От халката. Винено-червена със златно обкантване. Или поне - беше златно някога, сега е останала една изтъркана сива линия, като от засъхнало лепило. Не знам защо я запазих тази кутия. Може би, защото като го замерях с халката хич и не ми мина през ума, че има и още нещо. Докато му събирах парфюмите я видях, но нещо ме спря. Спомних си колко красива ми се струваше тогава, някога. Една такава изящна, изтънчена, като обещание, като залог за сбъдване. Да, ама не, една проста кутийка с излющено златно. Какво като в нея е била брачната ми халка. Голям праз.Халка. Символ. Както кръгът нямал начало и край, така и бракът нямал край. Едно символично посвещение във вечна съпружеска вярност. Нищо подобно. В древния Рим халката си е била жива проба символ на притежанието. Мъжете, надявайки халката на пръста на половинката са заявявали собствеността си, маркирали са я един вид.. Така де - окови без начало и без край. В кутийка. Ама и мъжете носели халки. Да бе, носят, носят ама друг път. Пречели им да работят, много били неудобни бе. И като си миели лицето сутрин ги деряли по наболата брада. Ама моля ти се. Метнах му я моята. Малко трудно излезе, щото за двайсет години пръстите ми са понаедрели, но излезе.Точно на време. По олисяващото теме го улучих. Даже чух как издрънча - на празно. Дръъъън - няма никой вътре. И после се търкули на някъде. Или може би - наникъде. Важното е, че го уцели. Нищо, че после в съда каза, че съм направила опит да го убия. Нанесла съм му черепно-мозъчна травма посредством удар с тежък предмет. Даже медицинско си беше извадил. Сочеше моравия отпечатък и се тюхкаше как ще му остане белег. Белег от удар с тежък предмет. Явно вечната вярност се оказа непосилна тежест за крехката му глава. И не само за главата му. За мене остана кутийката - в нея съм скътала една-две ценни поуки. Всъщност точно две. Едната е - не забравяй да бъдеш егоист поне веднъж дневно, а втората - мъжете са свине.
- Ама ти още ли си по гащи? - синът ми отново е проврял глава през процепа на вратата. Отвътре чувам как дъни нещо, което той нарича, според мен твърде пресилено, музика.
- А ти що не си на училище? - контрирам го аз, поставяйки ръце на кръста, за авторитет. Авторитет по гащи, голяма работа съм, няма що. Така и му действам де. Изхилва се
- Майка ми, днес е събота, забрави ли
Бе как ще съм забравила бе. Нали днес е денят. Нали аз го избрах. Да съм свободна, да имам време да се приготвя. А не-от работа, с целия прахоляк по себе си, със сенките от осемчасовото взиране в монитора, с бръчката между веждите, която се появява някъде между 3 и 4, според зависи кога шефката реши да яхне метлата и да се разлети из канцелариите. Да се наконтя, това -онова. Забравила съм точно какво се правеше преди първа среща. Отдавна беше. Ама знам, че не трябва да съм по размъкната бяла тениска, черни гащи и хиляди страхове. Така де - не че трябва да съм без гащи. Но без страхове - със сигурност. А от мен страхове да искаш. Дали ще ме хареса, дали ще си мълчим, дали ще хихикам нервно, дали ще е плешив - не че имам нещо против плешивите, ама ей така, страх да има. Дали ще ми донесе цвете. Направо изпитвам панически ужас, че ще се изтъпанчи на оня ми ти ъгъл с някой помпозен букет от рози, съчетани с нежни фрезии, и тържествено изражение. А съм видяла букет, а съм хукнала обратно. Не знам защо, но от букети ми се повдига. Да му ги бях удряла в главата на бившия като ми ги носеше, вместо да си създавам флоро-фобии. Ама нали съм патица или гъска, или овца, все тая. Той носи букет, аз се разтапям от романтизъм. Викам си - обича ме щом цветя ми е купил. Какво като ми мирише на нещо женско...нали с жени работи. Патица на квадрат. Значи от букета най ме е страх. Може би дори повече от това да не дойде. Всъщност ясно ми е,че няма начин да не дойде. Ще стои на другия край на тротоара, ще ме огледа едно хубаво и ако не му замязам на красавицата от снимките ще си плюе на петите. Нормално. Не е като да не съм го мислела и аз този вариант. Щото и това ме е страх - че може да се слюнчи като говори или пък да му полепват трохи по брадата. Което, естествено, няма как да видя докато го оглеждам от далече. Отдалече най-много да видя дали е хубав. Което не ме интересува. Какво значи хубав? На снимките е готин.Не прилича на свиня. И умее да омагьосва. И това ме е страх - дали и на живо ще накара краката ми да потреперят и стомахът ми да направи две-три салта за разкош. А бе много страхове, много чудо. Трябва да им купя нов куфар. Но първо да се облека.
- Трябва да си убийствена - заръча ми Лили - вмъкваш се в оная, тясната и късата, меткаш се на токовете и ще му вземеш акъла. Да не се връщам от Пампорово да те обличам аз. И никакви дънки, никакви широки панталони, никакви костюми, ясна ли съм!
Ясна, ясна, колко да е ясна. Лесно й е на нея, първите срещи са й за здравей и здрасти, на седмица по две минимум. А на мен за двайсет години тая ми е втората. Ако отида де. Щото първата се оказа с неуспешен край, т.е.- явно не ме бива много.
От друга страна - отивам да се видя с човека, няма да се женя за него я . Пу пу пу. Хич и не ми трябва. Нали втората ми ценна житейска поука гласи - мъжете са свине. Повтарявм си го нон стоп. Като мантра. Уж. Защото ако беше баш така сега нямаше да се блещя в огледалото, да си броя бръчките и да си оглеждам задника. Ми не е лош, все още. Аз и затова се навих на среща. Поне на задник го докарвам. Иначе нямаше да се престраша, изобщо. Това ми е един от страховете - да не ми увисне задника. Като че ли е най-важното.Ама на. Един стегнат задник спасява положението. Паласките може да ги скриеш под широка блузка, ама задника-не. Сега обаче основния въпрос е в какво да го облека този задник. Нямам дрехи. Имам среща. Дано не носи цветя. А бе това детет какво слуша??? Мъжете са свине. На кой ли ги разправям тия?
с кое стига?
:-)))
На задник да го докарвала...кво да кажем ние дето ни на задник, ни на цици, ни на нищо вече не го докарваме!
Да се стяга твоята героиня и да отива и окото й да не мигва!
Много хубав разказ, Бени!
Ако не те познавах, щях да слея мацката от разказа с тебе!
:))
Напълно се разграничавам от лирическата героиня- най малкото нямам черни гащи на розови и лилави цветенца :-)))
Е, това няма как вече да го знам!
Лично аз не съм ти виждала гащетките...
:)))
замени ги с нещо по-така. Ако ли не-ще поема отговорността изцяло:-)))
02.10.2009 17:17
И си разглеждам задника всяка сутрин, въпреки че не ходя на първи срещи в момента ;)
А миличкото синче дано не стане и то свиня като порасне :) Това за лирическото синче.
Много ми хареса, за петък вечер :)
Поздрави! А сега ще отскоча до огледалото :-))
Какво беше това "първа среща"?:)), хихих
Поздрави!
Не знам за писането, но с лекота се четат:)
Поздрави!
http://e-literatur.blogspot.com/
Успокоява - има и други като мен хахахаха!
Очаквам продължението!
Приятен ден!:)))
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора