Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2009 13:54 - Ухание на узряла есен
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3449 Коментари: 18 Гласове:
10

Последна промяна: 30.09.2009 09:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но походката й беше загубила онази палава гъвкавост, която караше околните да затаяват дъха си, взирайки се дълго подире й.
- Задникът ми ме тегли надолу - казваше понякога тя, хвърляйки уж небрежен поглед в огледалото. После се засмиваше преднамерено звънко,  но той усещаше горчивината на този смях. Знаеше, че трябва да каже нещо от сорта - глупости, страхотно дупе имаш или просто да я пошляпне одобрително, както правеше някога. Но не казваше нищо и не правеше нищо, просто извръщаше поглед. Предпочиташе да не среща очите й - някога толкова дълбоко тъмни, че създаваха чувството за необятност и сила. Сега бяха просто кафяви с малки пъстри точици в лявото око. Но навикът да примигва лекичко, когато се взира в нещо не беше изгубила. Примигването беше съвсем неуловимо, като летен полъх над застинали нивя, но той винаги го долавяше. Усещаше я как поема дълбоко въздух и после замира, сякаш открила някаква изумителна собствена вселена. В такива мигове цялото й лице се озаряваше от усещанията, които препускаха вътре в нея. Веднъж я беше попитал какво толкова гледа, но тя не му отговори. Просто не го чуваше. Не чуваше никого и нищо, потънала в съзерцанието си. После изведнъж тръсваше рязко глава, лешниковите й къдрици се разлюляваха, разпръсквайки аромат на узряла есен, и продължаваше сякаш нищо не е било. Но той виждаше как в дълбокото на очите й нещо чезнеше. Така започна да избягва погледа й, затова и може би не разбра кога в лявото й око са се появили черните точици. Но помнеше нощта, в която ги видя за пръв път. Беше една от онези летни нощи, в които тревата си отпочива от ласките на слънцето, а щурците флиртуват с мравките там някъде в притихналите ниви. Усети как нежността обгръща натежалите му като олово рамене, един лешников кичур докосна изпръгналата му страна, шептейки му - аз съм тук, не се страхувай. Ще отмине, ще отмине и това, ще се справим, заедно, аз съм тук. Усети как нещо отдавна забравено плъзва по вените му, избутвайки умората. Ръката й, полегнала на гърдите му запали огньове, устните им, натежали от жажда се впиха. Търсеха се и се намираха като изгубени деца, телата им се сплитаха и сякаш фойерверки бушуваха в душата му. Помнеше тази нощ. Помнеше и как тя се взираше в очите му с и нийните очи леко примигваха, като летен полъх над застиналия свят. Тогава видя за пръв път черните точици, но помисли, че звездите за се гмурнали в дълбокото на очите й, за да открият онази, нейната, вълшебната вселена. Не бяха звездите. Онази нощ беше толкова далечна, че му се стори направо далечно нереална и нещо го стегна.
        - Хееей, ама ти си задремал...а аз съм готова. Хайде, обличай се, ще изпуснем венчавката - в гласа й нямаше и следа от упрек и този аромат...на узряла есен. Стана от фотьойла и се обърна . Тя стоеше точно пред него, в рамката на вратата. ЛЕшниковата й коса беше прибрана на тила и само един кичур се спускаше - немирен и някак си закачлив. Червената рокля описваше тънката й талия и обгръщаше стройните й крака чак до началото на прасеца - боже, какви крака имаше! 
 - Бягай в банята, а аз ще ти донеса костюма - направи няколко крачки към коридора. Дупето й се полюшна съблазнително . Боже, какво дупе имаше. Протегна ръка и тя се плъзна по лъскавата материя
 - Еееей - успя да каже, докато останалите думи потъваха в дълбочината на общата им жажда . Видя я как се променя пред очите му и се почувства щастлив, защото знаеше причината.
          


Тагове:   есен,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - Их, щастливец! Сънят му станал ...
29.09.2009 14:29
Их, щастливец!
Сънят му станал реалност!
Браво, Бени - трябва да има описани и хубави моменти!
:)
цитирай
2. анонимен - Ех, тези лешникови кичури!
29.09.2009 14:30
Щастието има особен аромат през есента!Щастливци!
Поздрави!
цитирай
3. benra - дид,
29.09.2009 14:40
ами, най-вече-трябва да си създаваме хубави моменти.
цитирай
4. benra - тит,
29.09.2009 14:40
Поздрави и на теб!
цитирай
5. minavam - (мучи тихичко от възторг) Есен. . ...
29.09.2009 14:41
(мучи тихичко от възторг)
Есен... за мен всичко есенно... Е, знаеш:-)
цитирай
6. benra - минавам,
29.09.2009 14:45
между другото твоите есени ми го докараха това ухание
цитирай
7. minavam - Усетих аз нещо общо настроение. ...
29.09.2009 15:59
Усетих аз нещо общо настроение. радвам се)))
цитирай
8. injir - Ухание на узряла есен, ухание на ...
29.09.2009 17:48
Ухание на узряла есен, ухание на жена, ... и на любов.
цитирай
9. malkiatprintz - Изключително топло, Бени. . . . н...
29.09.2009 23:55
Изключително топло, Бени.... наистина е красиво, когато двама души успеят да запазят всичко това... Поздравявам те с тази песен

http://www.youtube.com/watch?v=BT_ZQdY0h8o&feature=related
цитирай
10. eliteratura - Ухание на есен
30.09.2009 09:09
Красиво ухание.

http://e-literatur.blogspot.com/
цитирай
11. kuracpalac - Ако си влюбен...
30.09.2009 11:34
...винаги има и ще има хубав аромат... ;-)
Ако неси, аромата си отива бързо...като есента...

Поздрави за прекрасен пост!
цитирай
12. анонимен - MonteVerde
30.09.2009 11:46
Бени, как беше в онази реклама за бира, в която героят мечтаеше морето да се превърне в бира-Ех, мечти, мечти. Но поне те са безплатни. Еееееееех.....
цитирай
13. анонимен - MonteVerde
30.09.2009 12:44
Абе и аз си мечтая за такива работи ама.....Нямаш емотикони за да го изразя.
цитирай
14. benra - injir,
30.09.2009 13:37
поздрави!
цитирай
15. benra - принце,
30.09.2009 13:38
благодаря за страхотния поздрав!
цитирай
16. benra - eliteratura,
30.09.2009 13:38
интересен сайт...
цитирай
17. benra - kuracpalac,
30.09.2009 13:39
да така е, но влюбеността понякога изглежда изчезнала, заровена под купищата ежедневие
цитирай
18. benra - Монте, Монте,
30.09.2009 13:39
мечтите понякога се сбъдват...еееех
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2797908
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930