Постинг
23.09.2009 12:55 -
из мемоарите на един свободолюбител
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 1967 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2009 12:58
Прочетен: 1967 Коментари: 9 Гласове:
10
Последна промяна: 23.09.2009 12:58
Родих се.
Беше тъмна нощ и слънцето заслепяваше очите ми. Стиснах ги силно, за да виждам по-добре.
Една камила зъзнеше от студ в двора на ранчото и мяукаше пронизително.
Стресна се, когато бръснарят извика-Момче е -държейки ме за плитките!
Майната ти - поощрих го аз и запрелиствах едно списание с импланти - той ше ми казва кво съм.
Влезе баба ми, погледна се в огледалото на тавана, потупа доволно стегнатото си задниче , взе си два банана от фризера и излезе, като преди това ми прати въздушна целувка, засуквайки кокетно мустак.
Над вратата двамата ми бащи и трите ми майки спореха мълчаливо за името ми.
Аз обаче отдавна го знаех.
Когато станах на пет се научих да карам сърф в местното поточе.
Това беше любимото ми занимание.
Обожавах да се спускама срещу течението и да ловя рибки със снайпера на вуйна.
В свободното си време също така обяздвах динозаври или пък отскачах до Марс за разнообразие.
Тамошните обаче ме замеряха със сталактити и скоро престанах да ходя.
И без това нямах много свободно време, защото освен, че се занимавах с изследване на адаптацията на полярните мечки в пустинна среда, контролирах и популацията на едрогърбестите стоножки .
На 10 взех решение да оглавя племето. Оглавих го, но без да казвам на никого, никой не трябваше да разбира -това беше моята секретна мисия.
На 16 Баща ми и другият ми баща нахълтаха в аурата ми , заявявайки ми, че е крайно време да се определя.
Майната ви -казах им аз, нанасяйки плътен слой фон дьо ден върху лявата си скула.
На 21 избягах с професор Цицорфорген и по поречието на пустинята основахме комуна на свободното задължение.
От тогава съм всичко, което си пожелая.
Това е то-свободата да бъдеш.
Беше тъмна нощ и слънцето заслепяваше очите ми. Стиснах ги силно, за да виждам по-добре.
Една камила зъзнеше от студ в двора на ранчото и мяукаше пронизително.
Стресна се, когато бръснарят извика-Момче е -държейки ме за плитките!
Майната ти - поощрих го аз и запрелиствах едно списание с импланти - той ше ми казва кво съм.
Влезе баба ми, погледна се в огледалото на тавана, потупа доволно стегнатото си задниче , взе си два банана от фризера и излезе, като преди това ми прати въздушна целувка, засуквайки кокетно мустак.
Над вратата двамата ми бащи и трите ми майки спореха мълчаливо за името ми.
Аз обаче отдавна го знаех.
Когато станах на пет се научих да карам сърф в местното поточе.
Това беше любимото ми занимание.
Обожавах да се спускама срещу течението и да ловя рибки със снайпера на вуйна.
В свободното си време също така обяздвах динозаври или пък отскачах до Марс за разнообразие.
Тамошните обаче ме замеряха със сталактити и скоро престанах да ходя.
И без това нямах много свободно време, защото освен, че се занимавах с изследване на адаптацията на полярните мечки в пустинна среда, контролирах и популацията на едрогърбестите стоножки .
На 10 взех решение да оглавя племето. Оглавих го, но без да казвам на никого, никой не трябваше да разбира -това беше моята секретна мисия.
На 16 Баща ми и другият ми баща нахълтаха в аурата ми , заявявайки ми, че е крайно време да се определя.
Майната ви -казах им аз, нанасяйки плътен слой фон дьо ден върху лявата си скула.
На 21 избягах с професор Цицорфорген и по поречието на пустинята основахме комуна на свободното задължение.
От тогава съм всичко, което си пожелая.
Това е то-свободата да бъдеш.
1.
kapricia -
Бени,
23.09.2009 12:57
23.09.2009 12:57
този герой ми звучи доста объркано. Обаче по-странното е, че явно е съвсем наясно в целия хаос. :о)))
Поздрави! Текстът е страхотен!
цитирайПоздрави! Текстът е страхотен!
Усмихна ме до ушите... :):):)
цитирайДобре, че съм от по-старата, генерация и съм се определила отдавна:-)))
цитирайпоздрави и на теб! Героят така се вижда-кво да го правиш, герой:-)))
цитирайче ти винаги си си усмихната:-))
цитирайи аз така:-))
цитирайстига да си го представиш само...
цитирай
8.
анонимен -
Голяма глава ще да има нашият герой,
23.09.2009 21:43
23.09.2009 21:43
събрал е три тона мисли и още носи!;)
Благодаря, много леко написано, и суперприятно за четене!Поздрави!:)
цитирайБлагодаря, много леко написано, и суперприятно за четене!Поздрави!:)
Хехехе.... весел калейдоскоп :) И аз искам от същото, което пие героят :):):):)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора