Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2009 14:50 - къща за спомени
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 7557 Коментари: 41 Гласове:
11

Последна промяна: 30.07.2009 15:12


                 - Архитект Игнатов, имате ли нещо против да седнем навън? Днес денят е прекрасен! –възрастният мъж се усмихна въпросително.Погледът му, макар и дружелюбен, обаче  казваше - ще седнем навън!Безупречният костюм, вероятно шит по поръчка от известен дизайнер, идеално лягаше на съсухреното му тяло, а бастунът от тъмен махатон с дръжка от патинирало сребро, подчертаваше властното излъчване .
                - Моля, наричайте ме Боби - отговори по-младият му събеседник.
        Борислав Игнатов , 35 годишен архитект, беше поканен на обяд от Валери Мандраджийски – небезизвестния млечен крал.  Борислав беше привлекателен мъж прославил се сред гилдията със своята акуратност и нестандартност на идеите. Артистичния му поглед създаваше уникални неща, едновременно красиви и практични. За съжаление тези  му качества до момента не му бяха донесли кой знае какви позитиви. Игнатов обикновено изпълняваше вътрешнодизайнерски поръчки,които не бяха съвсем по вкуса му. Той обичаше да проектира къщи, въплатявайки в тях същността на собствениците им. За съжаление изминалата година се оказа  неуспешна за него, както в професионален , така и в личен план.Жена му, вечно неудовлетворена от икономическото им състояние, един ден просто не се прибра. Борислав не се разстрои, дори, за собствено изумление, се почувства някак си - облекчен. Прие случилото се като знак, че всички пречки са вече в миналото. За да работи той се нуждаеше от вдъхновение, от вдъхновение, в каквото съпругата му не можа да се превърне. .
        Архитект Ингнатов очакваше поканата на Мандраджийски от момента, в който с него се свърза приятелят му Ники Петров и му каза, че кралят на млякото иска да построи къща за новата си съпруга.Трябвало му нещо изключително, нещо което не е правено до сега.
               - Твой е, копеле, давай – Ники му звучеше ентусиазиран и напълно уверен - Проектирай къщата - мечта за новата кучка, а пък аз ще се погрижа старецът да те одобри.
Старецът беше 75 годишен. Преди около година се беше отървал на косъм от смъртта, преживявайки тeжък инфаркт. Бяха го почти  отписали, когато пресата гръмна с новината, че магнатът, който бе загубил втората си съпруга преди няколко години, се е оженил за отново. Ники Петров работеше вече 7 години като личен асистент на Мандраджийски и се беше превърнал в нещо повече от дясната му ръка. Имаше статута на довереник, на член от семейството , на син. Слуховете дори мълвяха, че самият Петров движи компанията, което естествено съвсем не беше така. Докато Мандраджийски беше жив едва ли щеше да позволи някой друг да дирижира делата му.
          Стана точно така, както беше предвидил Николай. Само седмица след като Игнатов беше предал проекта на къщата, му позвъни самият Мандраджийски:
                       - Млади човече, очарован съм от това ,което видях.Най-важното - моята съпруга е очарована. Всъщност "очарована" е слаба дума - Борислав се усмихна.Ве беше свикнал на тези, звучащи леко архаично, любезности. Безспорно старецът имаше стил, а явно имаше и вкус. Борислав се почувства поласкан и изпълнен с творчески ентусиазъм.
                       -  Бих искал да ви поканя…-заключи Мандраджийски
И ето сега седяха на една маса и предстоеше един от най-важните обеди в живота на Борислав. Вземеше ли тази поръчка вече за него нямаше да има затворена врата. Предчувстваше го и това предчувствие го изпълваше с увереност.
        Сервитьорът застана чинно до масата в очакване на поръчката. Мандраджийски му направи жест с ръка, че все още не са готови и се обърна, поясняващо, към Борислав
- Нали не възразявата да изчакаме съпругата ми? Тя ще дойде всеки момент, закъснението не е в стила й. Ако тя реши Вие да построите нейната къща, а аз съм почти убеден, че ще реши - тук възрастният човек кимна сякаш да потвърди посоката на мислите си - то това означава,че Вие архитект...Боби, ще работите само и единствено с нея .Сигурен съм съм, че ще се харесате. Имам усет за тези неща…Тя е забележителна жена, забележителна…А…ето я и нея самата.
             Мандаджийски изрече тези думи, изправяйки се и Борислав с изненада установи как мъжът пред него се промени .Раменете   му се стегнаха, гърбът се изправи и цялата му фигура се изпълни с живост. Сякаш пред него стоеше не 75- годишен мъж, а младо момче.
              Игнатов го последва и впери поглед в пътеката между розовите храсти, които отделяха масите. Беше му интересно да види жената, способна да направи това само с появата си.
Беше висока и стройна.Тъмно- кестенявата й коса се спускаше на едри вълни до под раменете. Уж непретециозната й свободност издаваше внимателни грижи. Слънцето падаше леко косо и Борислав , дори отдалеч, успя да види черните точици, които играеха в пъстро-зелените й очи. Сърцето му подскочи и след това замря. Почувства се на петнайсет.
             Ето я, идва срещу него, раницата й е метната небрежно на рамото, а дългата й коса немирно подскача в такт с енергичните й стъпки...Слънчевите лъчи флиртуват с нея и я правят да изглежда ту немирно червена, ту гарваново черна Не е сама.Бърбори с приятелките си и Очите й - пъстро-зелени с малки черни точици в тях – се смеят .Минават покрай група големи момчета.Някой от големите подхвърля с глас, издаващ възхищение:
    - Да ти имам краката, малката
    - И какво ще ги правиш ако ги имаш!? –отвръща предизвикателно тя и приятелките й прихват в одобрителен смях.

Ревност свива стомаха на Боби.Иска му се да отиде и да фрасне един на отворкото. Да му изкрещи –не я гледай, тя е моя, скапаняк! Да рита тъпата му ухилена, разкривена от похот физиономия, докато не проумее, че никой няма право да закача момичето на Боби. Яростно забива нокти в дланите, защото знае,че ако нарита оня тя ще му се разсърди. Тя не харесва хулигани. Неее…Не е такава.Тя си пада по добри момчета, като него. Тя е всичко, което момчешкото му сърце някога е пожелавало.Един ден ще й построи къща, най-красивата къща на земята. Сигурен е в това.
Оправя пуловера си, защото тя наближава.Смехът я предшества, както кокичето предшества пролетта. Тя самата е свежа като пролет. Очите им се срещат, тя се усмихва, затичва се….. Той затваря очи и разтваря ръцете си…
        - О, Боби, регулировчик ли го играеш? – смехът й го докосва и отминава,оставяйки след себе си ухание на пролет и копнеж
        - Хайде, Ния, тичай, ще изпуснем рейса… - привикват я приятелките й –остави го този смешко!


Беше си същата, каквато я помнеше – ефектна , грациозна и далечна. Бледа руменина тръгна по страните му и той с усилие отклони погледа си от идващата насреща им жена.
                 - Архитект Игнатов, да Ви представя съпругата си…
Усети аромата на пролет.Беше забравил какво е да мирише на копнеж, на надежда, на бъдеще
                - Ния – изплъзна се от устата на Борислав..като стон, като въздишка, като спомен
                - Познавате ли се?- извърна се Мандраджийски към съпругата си, повдигайки вежди по-скоро изненадано, отколкото въпросително.
              - Не мисля …- Младата жена в се взираше в елегантния мъж през себе си. Очите й го изучаваха секунди, спряха се на неговите..сякаш нещо се промъкна в спомените й, но не…по-скоро някакво усещане беше.
                - Познаваме ли се? –погледът й срещна този на Борислав и разби спомените му на дребни ледени кристалчета, които топлото пролетно слънце разтопи на мига. Тя го гледаше право в очите и очакваше от него обяснение
Той се окопити и леко небрежно отвърна:
             - О не, просто много съм слушал за Вас... от съпруга Ви.
             - Надявам се само хубави неща- смехът й прозвуча някак тъжно и ситни бръчици, почти невидими, обримчиха очите й . Мандраджийски повдигна отново вежди, местейки поглед от жена си на младия архитект ,а Борислав, правейки отново опити да изглежда напълно делово, си помисли – Боже, колко е красива
            - Значи така, Вие ще построите къщата на мечтите ми... – ентусиазирано поде Ния
            - О, да ще Ви построя къщата на живота- отговори архитект Борислав Игнатов и направи знак на келнера, който стоеше в очакване на метър от масата. Вече бяха готови да поръчат.



Тагове:   къща,   мечта,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави !
30.07.2009 14:56
Част от разказ, или...
цитирай
2. benra - не,
30.07.2009 14:59
целият разказ...недовършен ли стои?
цитирай
3. lubara - Може и така.
30.07.2009 15:09
Да не се окаже, след втория инфаркт, че къщата ще е и на Бориславовия живот. Те тия старци са много държеливи, ама знае ли човек?
цитирай
4. benra - :-))))
30.07.2009 15:11
Оставила съм продължението на въображението на читателя.Въпросът е-доколко Борислав ще удържи да спазва дистанция...Всъщност, аз лично мисля, че няма да построи къщата
цитирай
5. lubara - Искаш да кажеш, че ще сгази лука още в ...
30.07.2009 15:13
Искаш да кажеш, че ще сгази лука още в началото?
цитирай
6. benra - не,
30.07.2009 15:15
по-скоро ще се разкъсва между чувствата, които го връхлитат и лоялността. По-скоро мисля,че ще остане лоялен, но тъй като не е от стомана ще вземе трудното решение-да не построи къщата. Може и да греша
цитирай
7. lubara - Спирам да разсъждавам, жега е... поздрави !
30.07.2009 15:30
Но нали това е проектът, който ще му отвори много врати. Професионализмът преди всичко. И ако откаже проекта, възможността да се вижда с жената отпада.
Според мен той ще е проектантът, а тя ще се постарае да ускори инфаркта, то любов, любов, ама четиридесет години разлика, съмнително ми се вижда това...
цитирай
8. benra - аз съм пуснала климатика:-)))
30.07.2009 15:34
Да ама Борислав е лоялен и се разкъсва между желанието да осъществи професионалната си мечта, възможността да осъществи момчешката си и вроденото му чувство за чeст и достойнство-бла бла блa
цитирай
9. lubara - Климатикът изнежва, (гроздето е кисело)
30.07.2009 15:40
Ама всички сме много лоялни, но и изкушението не е малко.
цитирай
10. benra - аз не съм любителка на климатиците, амаа....
30.07.2009 15:43
Всъщност би ми било интересно продължението от мъжка гледна точка:-)))Ако ти се пише някой път
цитирай
11. lubara - Поздрави, утре отивам да се буфкам в морето за четири дни.
30.07.2009 16:13
Интересно. Дали ще мога, не знам.
Но тук архитектът е вече на 35. И е още неутвърден. Добре, не е имал шанс. Не, че не е способен. Затова ще довърши проекта, не всеки ден ще има такова предложение.
А тя, ясно че е от жените, които са се омъжили по сметка. Пак казвам, четиридесет години разлика, за какво говорим. Да бяха двадесет, мога да се съглася. Значи ще е готова, при известни обстоятелства, да отвърне на желанието му за близост. Няма да е необичайно.
И какво ще стане, ами не знам. Или дъртият бързо ще се усети и ще я разкара, или тя, ако е хитра ще го заблуди, а може и да се постарае да го стегне още веднъж сърцето. Говорят, че вторият е много пъти последен.
И тогава може да разкара и нашият архитект.
На теория много ги разбирам нещата.
А най-трудно се пише от двама автори. По-скоро друго съм навит. Намисли някакъв сюжет и да го облечем в текст. Тоест задаваме например два дни, да видим кой какво е написал. Много по-интересно е. Ограничаваме се в две страници.
Така е написан сборникът разкази " Имам лисица и лилав мобифон". Там участват известни имена. Деян Енев, Янко Станоев и други. Стъпили са на заглавието, всеки си щрака, каквото измисли. За 24 часа.
Ние не сме толкова изобретателни, така че ще се опрем на сюжет-измисли го. Ако си съгласна.
цитирай
12. benra - звучи
30.07.2009 16:16
много интересно. Ходи се буфкай в морето и като се върнеш ще то подхванем.Задава се цяла сюжетна линия или само идея, която да бъде развита сюжетно кой ,както реши?
цитирай
13. loli - Жалко, за нея...
30.07.2009 16:17
Жалко, за нея.. Тази Ния..."ефектна , грациозна и далечна", с този брак по сметка..?!
Хубава къща със стареца..в нея и Ния - какво "щастие"?!
цитирай
14. benra - loli,
30.07.2009 16:19
нали знаеш,че някои жени търсят "щастието" в материалното, но дали го намерит там-това е друг въпрос. Не се знае-може и къщата да й донесе някакво щастие
цитирай
15. lubara - Подай сламка, пък да видим дали ще направим бала. Поздрави !
30.07.2009 16:27
Идея, или ситуация, някакви основни двама, трима герои. Или нещо такова. Не съм много по измислиците. За мен не е трудно да пиша, а за какво да пиша. От всички около сто текста, които имам, четири съм написал, без да знам за какво ще пиша. Седнах на компа, и ги написах. Те сами си се написаха. Това са " Разказът" , " Бързотечно" , " Зелените очи около пилона " и " Едно необикновено пътуване". Пълни измислици, при които дори до средата не знаех какво ще стане нататък.
Но за всичко друго имах някакво усещане и желание да разкажа за нещо или за някого.
цитирай
16. benra - трябва да ти кажа,че и аз съм така
30.07.2009 16:29
обикновено в дъното има някаква реална случка или чувство и около тях завъртам нещата. Нооо...ще помисля
Между другото "Зелените очи..." направо ме смая
цитирай
17. анонимен - MonteVerde
30.07.2009 16:42
Вие Бенра ми напомнята за една, но не мога да си спомня коя точно. Една мацка от един форум. С риск да ми се разсърдите, но сте написала съкровенните си мечти. Искаш ти да бъдеш на мястото на мацката от разказа. Нега, неудовлетвореност. Искаш да бъдеш желаната от целият мъжки свят кралица. Всички мъже да са в краката ти. Да преобразяваш дори такива, които са мъже само по съвместимост. Но някъде в мечтите ти звучи и струната на реализмът-онзи, койти си "заробила", непременно трябва да е богат.....На практика такива неща рядко стават. Историите от жълтите вестници в повечето случаи са измислени. Но ако се абстрахираме, и порасъждаваме: Къде забравихте дясната ръка на богатия дядка. Той едва ли ще позволи някой ей така да го измести. Ако има такава опасност, в никакъв случай даже не би поканил този архитект. Освен това защо решихте че тази мацка ще си падне по архитекчето. Той с какво ще я привлече. С нестандартните си идеи ли?. Една такава комерсиална мацка по скоро би се отблъснала от това. Ами дядката-макар и стар, не е склерозен. А ревността бушува във гърдите на всеки, независимо от възрастта. Едва ли би хвърлил любимата си вещ в ръцете на друг. При това за да стигне до това положение вероятно ема някакви способности. При определена ситуация би се разбесувал, и всички ще отнесат бияча. Но разбира се, не може да се изключи и романтичният вариант-двамата да се залюбят. Ако допуснеме тази хипотеза-дали историята няма да свърши като с първата му жена.
цитирай
18. lubara - Поздрави, чао !
30.07.2009 16:47
Радвам се на оценката ти. Ако не си чела -" Бързотечно" , от 08.04. т.г.
цитирай
19. benra - Верде,
30.07.2009 16:56
винаги има вероятност да съм тази, за която ме мислите, а и е твърде вероятно да не съм.Второто-съдейки по анализа. Възможността да се припокривам с лирическата си героиня е също толкова вероятна :-))))и също толкова не е.
Сега-архитектът е на 35, т.е. и мацката е на толкова. На тази възраст една жена вече си е дала сметка какво и защо иска. Вариантът-Мандраджийски-в случая показва,че тя е жена смикнала да живее нашироко, да бъде нелишавана материално. Не е изключено и да е привлечена от чара на властта, която настоящият й съпруг има. Едва ли е глупава.МИсля,че старецът не би си взел глупава жена. По-скоро е умна. Старецът също не е никак глупав и си дава сметка за рисковете,които крие огромната разлика.Както си дава сметка,че мъжът срещу него има нещо, което той вече не притежава, а именно - младост и чар.
Можем да помислим и каква е причината той да се ожени за Ния.Дали е търсил само красива кукла, която да краси последните му години или нещо друго
за Борислав-там нещата са ми по-мътни.Първата му жена е била студентска заигравка, брак по импулсност, след което е разбрал,че нещо липсва между тях.Всъщност така и не е успял през годините да замени чувството,момчешкото, към Ния. Ще я желае, много...обаче дали ще си позволи да направи крачка, да предаде доверие? Не мисля. По-скоро тя ще направи крачката, защото не е свикнала да я отблъскват
цитирай
20. benra - lubo,
30.07.2009 16:58
приятно море и като се върнеш ще имам готова идея.
цитирай
21. minavam - нда, а можеха да са заедно и той да й ...
30.07.2009 17:41
нда, а можеха да са заедно и той би могъл пак да й построи къщата на мечтите й в която да живеят с любов, а не по сметка.
цитирай
22. benra - minavam,
30.07.2009 17:44
не съм сигурна,че са можели - той е бил смешкото с очилата и разперените ръце, тя-красавицата на училището
цитирай
23. benra - но
30.07.2009 17:45
пък съм убедена,че ако им се беше случило той щеше да си има вдъхновението, а тя нямаше да се усмихва "някак тъжно "
цитирай
24. анонимен - Не можеш да устоиш
31.07.2009 01:37
на това, което не можеш да притежаваш!
Той ще построи къщата - онази част от бляна, която е във възможностите му!
А ти освежи нощта ми, както очаквах!
цитирай
25. malkiatprintz - Хубав разказ :) А пък аз имам чувс...
31.07.2009 04:04
Хубав разказ :) А пък аз имам чувството, че архитектът ще направи къщата и ще я прави дълго време :):):) Поздравления, Бени. :):):)
цитирай
26. benra - tit,
31.07.2009 09:08
да, това е най-голямото изкушение. Поздрави!
цитирай
27. benra - принце,
31.07.2009 09:09
може би...не знам...не знам.Сигурна съм обаче, че този път Ния няма да го отмине просто ей така, смеейки се
цитирай
28. july26 - А къщата не е за спомени,за друго по-скоро ще да е...
31.07.2009 10:14
някои спомени по-добре да си останат само такива.И никога да не се приближават или засичат с новата им реалност. Поне това е моята практика, доказала смисъла си...
цитирай
29. benra - july,
31.07.2009 10:19
така е, времето не събира, то винаги разделя, променя. А спомените са хубави, когато са хубави
цитирай
30. jblog - И старецът е умен, и мацката е умна, а ...
31.07.2009 10:53
И старецът е умен, и мацката е умна, а нашият човек е... оглупял, като я е видял! Мисля, че тя отново ще го подминава докато... не си отиде дядката!
цитирай
31. benra - jblog,
31.07.2009 11:30
може и така да е...но той е интересен мъж-нашият човек-не забравяй.Интересен,чаровен и ще бъде дистанциран.Което си е предизвикателство за всяка жена
цитирай
32. doriana - здрасти, Бени! Хубав разказ, виж ...
31.07.2009 13:39
здрасти, Бени!
Хубав разказ, виж колко алюзии предизвика в различни хора...и всеки от тях 8си мисли, че си описала себе си.
Нека си мисли!
Ама ти си знаеш, нали!
Поздрави!
цитирай
33. benra - ееей,
31.07.2009 13:41
къде се загуби?!Липсваше!
Винаги се прави асоциативен паралел между автора и главния герой...интересното е,че никой не ме видя у архитекта, това би трябвало да е ласкателно...до някъде:-))))
цитирай
34. doriana - Е, прекалено си жена, че да те видят у ...
31.07.2009 13:55
Е, прекалено си жена, че да те видят у архитекта, но...виж наистина не се сетих, че би могло всъщност историята да е наопаки...
цитирай
35. benra - ама
31.07.2009 13:58
разбира се...би могло. Всичко е въпрос на интерпретация:-)))Интересното е,че ако визирах себе си то образа на героинята щеше да е по-ясен и конкретен, а той е само леко зададен.Всъщност самата аз не съм сигурна как би реагирала тя на един чаровен архитект, който, пак повтарям, ще я пренебрегва
цитирай
36. анонимен - MonteVerde
31.07.2009 14:09
benra написа:
може и така да е...но той е интересен мъж-нашият човек-не забравяй.Интересен,чаровен и ще бъде дистанциран.Което си е предизвикателство за всяка жена
Абе не знам колко е интересен, може и така да се каже, но е без пари. А мацката не е на 15, а е на 35. Кво-ще остави богаташа със всичките екстри, и ще отиде да живее в панелен апартамент. Я стига....А и той защо да я пренебрегва-хем хубава, хем богата. Естествено, трябва да се пази от дядката, да не стане напечено, но чак пък да я пренебрегне.....Бенра, имаше една реклама за бира. Седи един на плажа, и си мечтае морето да стане от бира. И какво беше главното мото на рекламата-Ех мечти, мечтииии.....
цитирай
37. benra - Верде,
31.07.2009 14:23
не ми се вярва мацката да остави богаташа, но ми се струва твърде вероятно да хлътне.
А защо ли ще е дистанциран-по две причини, но най-вайгната е,защото е мъж с достойнство, а е в разрез с достойнството му да подвежда оказано му доверие.Такъв го виждам архитекта. Затова ще спазва дистанция, макар вътрешно да изгаря. Мацката обаче е свикнала мъжете да й падат в краката и ще бъде изненадана от подобна дистанцираност.Няма да използвам думата -влюбване...все пак те не са на 15, както сам отбелязахте. По-скоро тя ще види предизвикателството и може би малко по малко, играейки уж игра ще бъде привлечена от младия, умен и интересен Борислав. А той определено е интересен мъж...Да не забравяме артистичния му натюрел
цитирай
38. victoriavselena - хубаво казано
31.07.2009 14:44
разби спомените му на дребни ледени кристалчета, които топлото пролетно слънце разтопи на мига.
цитирай
39. анонимен - MonteVerde
31.07.2009 14:56
benra написа:

А защо ли ще е дистанциран-по две причини, но най-вайгната е,защото е мъж с достойнство, а е в разрез с достойнството му да подвежда оказано му доверие.
Бениииии, защо нямаш емотикони душко. Може и да има де, но аз нали анонимно се явявам.....Бени, мъжете/до един/, да имат на една ръка разстояние такава хубава жена, която отгоре на всичко да им се сваля.....Я стига. Е те няма такива животно, както бе казал нашенецът. Ако не те знаех коя си, щях да помисля, че си пуберка. Въобще, вие поетичните натури сте склонни да идеализирате обектите си. Но по добре да млъкна, че въобще ще падна в очите на тукашното общество.
цитирай
40. benra - Верде,
31.07.2009 15:04
няма емотикони и за регистрираните.
Я си говори-виж кво готино се получава :-)))Ей затова ми беше интересно мъжкото мнение. Виж как си го идеализирам аз архитекта, а той какъв бил-викаш тутакси ще сдаде фронта и ще изплези език по нашата кучка.а тя си е кучка от класа, мдаа.Ама и кучките си имат слабите места.
цитирай
41. malkiatprintz - няма емотикони и за регистриран...
31.07.2009 17:48
benra написа:
няма емотикони и за регистрираните.
Я си говори-виж кво готино се получава :-)))Ей затова ми беше интересно мъжкото мнение. Виж как си го идеализирам аз архитекта, а той какъв бил-викаш тутакси ще сдаде фронта и ще изплези език по нашата кучка.а тя си е кучка от класа, мдаа.Ама и кучките си имат слабите места.


Хехехе.... интересно :) А може след толкова години да се е променил. да не забравяме, че каот построи къщтата вратите пред него ще бъдат отворени и съответно материалния му статус ще започне да се подобряява значително. Тогава влиза в положението на атрактивен и все по-заможен. Ако героинята е кучка, то той пък след като се отърси от първоначалния спомен да играе дистанцирано докато тя не "хлътне", и след това просто да завърши работата си, да си събере чертежите и да я изостави... всичко е възможно, това им е хубавото на отворените краища :):):)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392544
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031