Постинг
23.07.2009 14:27 -
Очила за невиждане
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 17100 Коментари: 51 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 16:47
Прочетен: 17100 Коментари: 51 Гласове:
14
Последна промяна: 23.07.2009 16:47
Нанасяше пласт върху пласт фон дьо тен като, при всяко докосване на скулата, едва се сдържаше да не сбърчи лице от болка. Пласт след пласт , след пласт...Лявото око сълзеше, подуто и оцветено в мораво, а дясното с тъга се взираше в огледалото.
- До кога? - питаше отражението - Колко още пъти, колко още удари, колко още белези?
Слънчевите очила лежаха на нощното шкафче, готови за кой ли път да прикрият ...
- Да прикрият какво? Срама, Болката, Истината, Любовта, Безволието, Насилието, Търпението....?
Слагаше ги на очите, над плътно фондьотенираните страни и продължаваше да крачи през живота си, убедена, че друг път, освен този, който е избрала, няма.
- Мамо, защо го търпиш? - попита един ден дъщеря й, а сините й очи потъмняха от ненавист - той е животно...
- Не говори така, той ти е баща и те обича. Не говори така. Още си малка и не разбираш някои неща - лявото й око сълзеше, а дясното се опитваше да издържи укорителния поглед на детето
Синът й не говореше, само свиваше устни, а юмручетата му се свиваха и отпускаха конвулсивно.
Заради тях, всичко беше заради тях. Не можеше да ги остави да растат без баща. Тя знаеше какво е - пуста къща и едно очакване, което запълва сивотата на дните. Още помнеше погледа на майка си, с който сякаш не се отлепваше от вратата, с надеждата, че той ще се върне. Още помнеше срама, който изпита, когато неин съученик подхвърли презрително - остави я, тя няма баща, зарязал ги е.
Нейните деца нямаше да растат без баща, каквото и да й струва това. Щеше да се старае, щеше много да се старае.
- Да се стараеш какво? - не млъкваше отражението
- Да бъда друга, по-добра, по-достойна, да не го ядосвам, да правя правилно нещата
- Правилно?
- Да, да...аз все бъркам.Той не е виновен, ако правя правилно нещата няма да го ядосвам...той не е виновен
- Права си, тук си права - виновната си ти!
- Аз...винаги аз...
Звънът на мобилния я накара да подскочи стреснато. На дисплея беше изписан непознат номер.Вероятно е грешка- мислеше си тя, докато натискаше зелената слушалка
- госпожа Пеева? - гласът беше женски и смътно познат
- да...на телефона
- Майката на Станислав?
- Да - сърцето й подскочи и страх скова гърлото й - какво, какво се е случило?
- Бихте ли могла да дойдете в училището веднага...ако Вие не можете - баща му
- Ккккакккво се е случило - заекна, усещайки как я облива студена пот - какво се е случило със сина ми?
- Вижте, налага се да дойдете по възможност най-бързо. Станислав е участвал в сбиване и детето, с което се е сбил в момента пътува към болницата със счупена ръка и избити предни зъби...
- Сбиване? Станислав?
- Не е само това...В моментът синът Ви стои на перваза на кабинета по биология и заплашва, че ще скочи ако някой го доближи. Изпаднал е в истерия. Тук са пожарната и полицията, извикан е и детски психолог, който пътува към училището, но е наложително Вие или съпругът Ви да дойдете, по най-бързия възможен начин.
- Идвам веднага, кажете му, че идвам, моля - изричайки тези думи вече тичаше по стълбите надолу. Слънчевите очила останаха да лежат на нощното шкафче...
На другия ден почти всички ежедневници излязоха със заглавие на първа страница "Дрогиран петокласник пребива съученик и опитва самоубийство".
- До кога? - питаше отражението - Колко още пъти, колко още удари, колко още белези?
Слънчевите очила лежаха на нощното шкафче, готови за кой ли път да прикрият ...
- Да прикрият какво? Срама, Болката, Истината, Любовта, Безволието, Насилието, Търпението....?
Слагаше ги на очите, над плътно фондьотенираните страни и продължаваше да крачи през живота си, убедена, че друг път, освен този, който е избрала, няма.
- Мамо, защо го търпиш? - попита един ден дъщеря й, а сините й очи потъмняха от ненавист - той е животно...
- Не говори така, той ти е баща и те обича. Не говори така. Още си малка и не разбираш някои неща - лявото й око сълзеше, а дясното се опитваше да издържи укорителния поглед на детето
Синът й не говореше, само свиваше устни, а юмручетата му се свиваха и отпускаха конвулсивно.
Заради тях, всичко беше заради тях. Не можеше да ги остави да растат без баща. Тя знаеше какво е - пуста къща и едно очакване, което запълва сивотата на дните. Още помнеше погледа на майка си, с който сякаш не се отлепваше от вратата, с надеждата, че той ще се върне. Още помнеше срама, който изпита, когато неин съученик подхвърли презрително - остави я, тя няма баща, зарязал ги е.
Нейните деца нямаше да растат без баща, каквото и да й струва това. Щеше да се старае, щеше много да се старае.
- Да се стараеш какво? - не млъкваше отражението
- Да бъда друга, по-добра, по-достойна, да не го ядосвам, да правя правилно нещата
- Правилно?
- Да, да...аз все бъркам.Той не е виновен, ако правя правилно нещата няма да го ядосвам...той не е виновен
- Права си, тук си права - виновната си ти!
- Аз...винаги аз...
Звънът на мобилния я накара да подскочи стреснато. На дисплея беше изписан непознат номер.Вероятно е грешка- мислеше си тя, докато натискаше зелената слушалка
- госпожа Пеева? - гласът беше женски и смътно познат
- да...на телефона
- Майката на Станислав?
- Да - сърцето й подскочи и страх скова гърлото й - какво, какво се е случило?
- Бихте ли могла да дойдете в училището веднага...ако Вие не можете - баща му
- Ккккакккво се е случило - заекна, усещайки как я облива студена пот - какво се е случило със сина ми?
- Вижте, налага се да дойдете по възможност най-бързо. Станислав е участвал в сбиване и детето, с което се е сбил в момента пътува към болницата със счупена ръка и избити предни зъби...
- Сбиване? Станислав?
- Не е само това...В моментът синът Ви стои на перваза на кабинета по биология и заплашва, че ще скочи ако някой го доближи. Изпаднал е в истерия. Тук са пожарната и полицията, извикан е и детски психолог, който пътува към училището, но е наложително Вие или съпругът Ви да дойдете, по най-бързия възможен начин.
- Идвам веднага, кажете му, че идвам, моля - изричайки тези думи вече тичаше по стълбите надолу. Слънчевите очила останаха да лежат на нощното шкафче...
На другия ден почти всички ежедневници излязоха със заглавие на първа страница "Дрогиран петокласник пребива съученик и опитва самоубийство".
1.
kapricia -
Ясна ми е идеята.
23.07.2009 14:34
23.07.2009 14:34
Мисълта ми е, знам, че някои хора (не само жени, но и мъже), разсъждават точно по този начин, и все пак... не разбирам. Не мога да схвана логиката в такова поведение. На мен никой никога не ми е посягал в една връзка. В интерес на истината, заемам отбранителна позиция, дори ако ми се повишава глас, все едно дали е мъжът до мен или някой друг. Защото насилието вкъщи може да бъде не само физическо, а и психическо. Да оставяш друг да си гради самочувствието, като ежедневно мачка твоето, е непростима грешка. И да, в случая вината е на героинятат ти, но не е тази, за която тя си мисли. Вината е, че изобщо е допуснала да се стига до там. Няма уважителна причина - нито децата, нито любовта могат да оправдаят такава завършена глупост. За съжаление обаче много жени я практикуват.
цитирайТъжна история, но и много реална! Мислим си, че децата не разбират, играем театър...
Пред всяка жена в подобно положение стои този тежък избор. Да признаеш на децата си, че нещо между вас с баща им не е наред, да поискаш развод и да ги обречеш да разстат без баща или да търпиш с надеждата, че децата няма да разберат и ще имат щастливо детство. Лошото е, че те винаги разбират и винаги са най-големите жертви. И в двата случая. За това правилно решение няма. :-( И това е най-лошото. Просто трябва да се избере по-малко болезнения път. Но и в двата случая в душата на децата остава една болка, която е почти невъзможно да бъде заличена.
цитирайПред всяка жена в подобно положение стои този тежък избор. Да признаеш на децата си, че нещо между вас с баща им не е наред, да поискаш развод и да ги обречеш да разстат без баща или да търпиш с надеждата, че децата няма да разберат и ще имат щастливо детство. Лошото е, че те винаги разбират и винаги са най-големите жертви. И в двата случая. За това правилно решение няма. :-( И това е най-лошото. Просто трябва да се избере по-малко болезнения път. Но и в двата случая в душата на децата остава една болка, която е почти невъзможно да бъде заличена.
за съжаление наистина много жени са убедени,че вината е у тях, че не правят нещата правилно. А най-страшното е, че най-големите потърпевши се оказват децата, в името на които уж е цялото търпение
цитираймисля че има правилно решение. По-добре без един родител, отколкото в среда, в която насилието е ежедневие. И дори да не се посяга физически на децата те ,като свидетели на случващото се, биват малтретирани психически и в крайна сметка се отразява на изграждането им като личности.Именно в името на доброто на децата трябва да се търси решение. Фон дьо тенът не е
цитирайRealnost...
цитирайда, за жалост е реалност за много семейства.
цитирайна такива, като героинята ти, има много! В крайна сметка, най-потърпевши са децата!
Поздрави за написаното!
цитирайПоздрави за написаното!
...Бени много си права, по-добре с един родетел, отколкото децата да растат в такава среда.. А и не само заради тях.... Жените не трябва да стават жертви и да позволяват да бъдат малтретирани. Агресията от родителя, може да се прехвърли и на тях или да сметнат това за "нормално общуване"...
цитирайима много, наистина. Всъщност децата са най-голумите жертви.Защото жената и да успее да дойде на себе си и да остави всичко в миналото, у децата остават трайни поражения на психиката.
цитирайне съм психолог, но доколкото съм чела-момчета расли с баща насилник често самите те стават насилници-повтарят бащиния модел.
цитирайс ниско самочувствие и плащащи "данък обществено мнение". Мисли повече, какво ще кажат хората, а не какво е добро за децата!
цитирайда, именно. А ако е вярно и другото твърдение,че момиченцата си търсят мъж като баща си.... И ако търпят като майките си....
цитирайда така е.обикновено това са неуверени жени, свикнали да бъдат в подчинителна позиция. Но аз мисля, че те наистина смятат,че го правят в името на доброто на децата си.
цитирайполучава се един сякаш омагьосан кръг. Чувала съм, че има асоциации, които помагат на жени в подобно положение, но истината е,че няма някаква обществена защита. Обикновено близките забелязват, но се правят,че не разбират какво се случва или,че не ги засяга. Т.е. всички се държат все едно случващото се е нещо "нормално".
Напоследък уж доста се говори за домашното насилие, но аз все още не съм чула някой да е осъден по подобен параграф
цитирайНапоследък уж доста се говори за домашното насилие, но аз все още не съм чула някой да е осъден по подобен параграф
И аз не съм чула, но дано да има.. Дано жените да имат силите да кажат СТИГА и да вземат живота си в ръце... А за насилниците да има наказания...
цитирайМоя позната прибегна до нея, беше настанена за три месеца в къща на организацията,заедно с детето си ,докато се съвземе и реши каквода прави. Друг е въпроса, че много малко се знае за тези организации. Няма разгласа за тях!
цитираймисля че затова се иска освен сила и подкрепата на близките, приятелско рамо,знанието,че не са сами и има кой да застане зад тях.Обикновено тези жени нямат подкрепата на семействата си и често са убедени,че нямат друга алтернатива
цитирайда и аз съм чувала,че има, но освен приютяване в дом не знам каква друго, по-дългосрочна подкрепа оказва.Три месеца не са достатъчен период.Може би осигуряват добри адвокати...Наистина не е достатъчно популяризирана
цитирайнякъде в полите на Витоша, е имало и други жени. Подкрепа от психолог, помощ за намиране на работа и т.н. Три месеца и бяха достатъчни за да се осъзнае и напусне побойника.
цитирайрадвам се,че е събрала кураж и,че е започнала живота си отново.
цитирайтакае.. Трябва да усещат подкрепа... Но нали знаеш дежурните оправдания преди това.. Паднах, ударих се с вратичката на шкафа.. докато не признаят,че мъжа им ги бие... Но наистина, без подкрепа е много трудно..
цитирайНе разбирам такива жени и колкото и да си повтарям, че никога не мога да съм сигурна, че няма да попадна в подобна ситуация, не съм в състояние да ги разбера. Особено нелепото оправдание с децата. Криенето зад това, че им трябва баща или че не трябва да са деца на разведени родители, не са оправдание. Поздравления за разказа.
цитирайбез подкрепа във всяко нещо е трудно..
цитирайчестно казано и аз понякога си мисля,че не ги разбирам дори често ги обвинявам в малодушие, но мисля че не съм права.Поведението им е обяснимо или с минало, или с възпитание или с някаква социална нагласа. Поздрави и за теб!
цитирайскоро гледах едно предаване, в което ставаше дума за мъже биещи жените си. Тогава един мъж (бивш побойник и насилник) преминал дълъг период на лечение от пристрастеност към насилието каза, че този процес ще успее когато и мъжете масово се присъединят към жените борещи се срещу домашното насилие. Аз съм писала по темата, тренирала жени подложени на насилие, но съпругите за съжаление са най-лесния, евтин начин за освобождане на гнева.
цитирайда точно това си мислех и аз-без осъзнаването на мъжете трудно би се получило някакво по-глобално разрешаване на този болен проблем.Защото жената си тръгва, но мъжът остава агресор, идва следваща жена и така...
цитирай
27.
анонимен -
Милчо М
23.07.2009 18:28
23.07.2009 18:28
Не мога да разбера как може да причиниш болка! Никога не съм удрял жена и не мога да си го представя. Боят не е решение. Женил съм се 2 пъти и съм се развеждал пак толкова. Сигурно в мен има доста " трески за дялане". Все пак съм срещал жени, на които май им и е кеф да ги мачкат и ако се отнасяш с тях като човек те правят на маймуна. ЩО ЗА МАЗОХИЗЪМ ИМА У НЯКОИ ЖЕНИ?! / АМА ЧЕСТО СИ МИСЛЯ , ЧЕ ПРИЧИНАТА ЗА РАЗВОДИТЕ МИ Е, ЧЕ БЯХ ЧОВЕК/
цитирайвсички коментари, така че ако повтарям някой моля да ме извините. Доколкото знам има ткава организация и се казва май Надин.
Имах такава позната, с две големи вече деца, като я попитах защо търпи такова отношение отговора и беше "ами ако го напусна ще ми се наруши егото"
Повярвайте ми останах с отворена уста. От тогава минаха много години и все още не мога да осъзная как точно ще и се наруши егото.
цитирайИмах такава позната, с две големи вече деца, като я попитах защо търпи такова отношение отговора и беше "ами ако го напусна ще ми се наруши егото"
Повярвайте ми останах с отворена уста. От тогава минаха много години и все още не мога да осъзная как точно ще и се наруши егото.
29.
анонимен -
mira
23.07.2009 18:57
23.07.2009 18:57
nikoga ne swm mogla da razbera tezi jeni- mazohistki. twrpqt kakvo li ne za da ne gi govorqt horata, izob6to ne e zaradi decata, a horata si govorqt li govorqt, no na tqh im puka, a na men - NE i nikoga ne bih iztwrpqla podobno ne6to, po skoro(pri samoza6tita) bih ubila i izlejala mwj, koito se opita da mi pri4ini tova. no mwjete sa kato ku4etata, use6tat koi jeni se strahuvat. slava Bogu, nikoi ne mi e posqgwl do sega(ne bih i pozvolila tova).
цитирайтой е ясен, Бенита. Отново страхотно попадение. Често говорим за агресията у малките напоследък. Би трябвало на цялото общество да е ясно, че не е само от телевизията... най-вече е от семейството-онези първи седем години, които малкия човек не помни(или помни дребни проблясъци), но които формират изцяло неговия бъдещ живот, като мисли и като дейстивя.
затова... виновни сме ние-родителите, с агресията, която понякога неволно демострираме пред децата си... еднаква е вината и тук, в твоя разказ- и на животното, което бие и на другото животно, което търпи(и ми е кирво като го пиша това) :(
цитирайзатова... виновни сме ние-родителите, с агресията, която понякога неволно демострираме пред децата си... еднаква е вината и тук, в твоя разказ- и на животното, което бие и на другото животно, което търпи(и ми е кирво като го пиша това) :(
приемете моите поздрави. Според мен мъж с проблем е този, който вдига ръка,мъж, който има проблем най-вече със себе си.
цитирайегото???Недоумявам...може би в смисъл,че тя е направила грешен избор или, че позволява...
цитирайвероятно някои жени не го правят от страх за общественото мнение.Просто нямат подкрепа, не се чувстват достатъчно уверени или са прекалено зависими материално от мъжа
цитирайкакто винаги успяваш да уловиш същността на това, което най-вече казвам.Синът е малкият мъж, който вече на практика показва последиците от насилието в семейството.
защото-да,семейството е основното, което изгражда и развива характера, психиката ни.Обуславя поведението ни.Затова, когато сме родители нашата най-голяма отговорност са децата и как нашето поведение или смирение се отразява на тях
цитирайзащото-да,семейството е основното, което изгражда и развива характера, психиката ни.Обуславя поведението ни.Затова, когато сме родители нашата най-голяма отговорност са децата и как нашето поведение или смирение се отразява на тях
35.
kapricia -
Аз пък си имам обяснение на това за егото.
23.07.2009 23:31
23.07.2009 23:31
Имам такава позната. Тя е от типа жени, които биха търпели всичко, само и само да не бъдат изоставени, защото... нали се сещаш?... какво ще кажат хората?!... Страх я е, че може да я одумват като стара мома, бракувана стока един вид. Страх я е да не би да остане сама, защото баба и мама са й казали, че няма значение какъв идиот ще хване, само и само да се омъжи. Така правят хората.
Такива ми ти работи! Обаче на нея поне нищо не й спестявам - казвам си й от упор какво мисля за тази нейна житейска философия. В резултат тя си тръгва разплакана и след два дни се връща за поредния разговор по женски.
цитирайТакива ми ти работи! Обаче на нея поне нищо не й спестявам - казвам си й от упор какво мисля за тази нейна житейска философия. В резултат тя си тръгва разплакана и след два дни се връща за поредния разговор по женски.
Аз пък друго не мога да разбера. Айде – не иска да се махне по някакви си нейни глупави причини, това... не че го разбирам, но мога някак си да възприема, но такава жена не си ли дава сметка, че рано или късно, мъжът й ще пребие по подобен начин децата? Това според мен е почти неминумо. и тогава какво – пак ще им обяснява, че той ги обича? Това е глупаво... Важна тема, Бени и добре напсана...
цитирайКапричия е права за егото, но все пак не мога да оправдая тези жени.
цитирайда, може би това е обяснението на егото-мъж на всяка цена, все едно какъв. А децата...
цитирайточно това е най-важното-децата.Хайде-тя се е примирила с този живот, защо трябва да обрича децата си на същото.Защото той дори да не ги пребие, да няма физически тормоз над тях, то те психически са в непрекъснат стрес и това малко или много им се отразява.По-често много и то с неизлечими последствия за вбъдеще
цитирайаз имам позната, чийто бивш мъж беше от този тип.Взела се в ръце и го напуснала.Като говорим казва-вероятно ако не бяха децата щях да го търпя в името на някаква измислена любов, но заради тях го напуснах...
цитирайЕх, всички пишем, но май никоя от нас не говори от собствен опит. И слава Богу, че е така. Но мисля, че проблемът не е толкова лесен за разрешаване. Защото да, има такива организации, които са готови да помогнат, да наемат адвокат, да намерят работа на жената и т.н., но те не са в състояние да направят нищо докато тя САМА не поиска помощ! Решението да започне на чисто първо трябва да се зароди в нейната глава. А това, предполагам, е дълъг и труден процес. Представете си следното, младо момиче, което се е омъжило за голямата си любов, едва ли не веднага след училище. Двамата са щастливи, раждат им се деца...и изведнъж по някаква причина, той започва да пие и да става агресивен. Проблемът може изобщо да не е свързан с нея, но изведнъж тя се превръща във враг номер 1. Започват упреците, че не го разбира, че заради нея е провалил бъдещето си, защото се е оженил вместо да направим нещо друго и т.н. и от там до първия шамар крачката е много малка. На другият ден, той е много мил, опитва се да се извини, твърди, че никога вече... и жената му прощава, защото го обича. И не само му прощава, но започва да си мисли, че тя е виновна, че не го подкрепя достатъчно. Обаче след няколко дни нещата се повтарят. Той е имал тежък ден в офиса, на връщане е минал през кварталната кръчма и отново се прибира у дома пиян и ядосан... следва нов скандал, нов шамар... и на другия ден пак извинение. И така до безкрай! Даже понякога нещата стават още по-лоши, защото той вече не се задоволява само с шамарите. И поводите са скандал стават все по-чести. Нямата представа за какво един мъж може да посегне на една жена. Недобре сготвено ядене, според него, закъснение след работа... вече и най-малката дреболия може да е причината. И жената търпи. Дали в имато на децата или заради хората, но тя все още го обича и вярва, че може да го промени, старае се много, прави всичко възможно да му угоди, защото си мисли, че вината е в нея... и така може да продължи години! Без и двамата да си дадат сметка, че отдавна не са влюбеното момче и влюбеното момиче! Защото за тях това се е превърнал, в едва ли не начин на живот. И си мисля, че в такъв момент само едно нещо може да накара тази жена да се осъзнае и да каже СТИГА! Ако, по време на поредния бой мъжът посегне и на децата, а това рано или късно ще се случи. Пак казвам, не съм го преживяла, нито съм психолог, но си мисля, че горе-долу така се развиват нещата.
цитирай
42.
kapricia -
И това някак си не го разбирам.
24.07.2009 09:44
24.07.2009 09:44
benra написа:
ако не бяха децата щях да го търпя в името на някаква измислена любов, но заради тях го напуснах...
Аз не бих го търпяла в името на нищо - нито деца, нито любов (реална или въображаема), нито хорски клюки. В мига в който усетя индикации за насилие, тегля чертата и то единствено заради себе си. Защото не бих могла да уважавам себе си като жена, като личност, ако знам, че съм се превърнала в безхарактерно мекотело, самоунищожаващо се по такъв нелеп начин.
Странното е, че самата мисъл за домашното насилие ме изкарва от релси, а никога не съм ставала свидетел на подобно нещо. Нашите имат чудесен брак, аз самата винаги съм имала почти идеални връзки с мъжете в живота си... и все пак дори идеята, че нещо такова се случва, ме влудява. И не обвинявам толкова насилниците, колкото тези, които ги търпят.
обяснението й беше,че сцените на насилие се редували със сцени на дълбока любов.Т.е.-от едната крайност в другата.Тя била твърде млада.Съответно от днешната си позиция, когато се втледа назад си казва,че дори не може да проумее как би могла да си мисли човек като този.Но явно се попада в омагьосан кръг.
Аз лично съм израсла без баща, тъй като почина твърде рано, но не мога да си представя да подложа детето си на сцени от този тип.Това ако приемем,че съм толкова смахната,че аз да търпя.Смятам,че да-всеки може да си изпуши понякога, случва се, но насилието е нещото, което заклеймявам безпрекословно
цитирайАз лично съм израсла без баща, тъй като почина твърде рано, но не мога да си представя да подложа детето си на сцени от този тип.Това ако приемем,че съм толкова смахната,че аз да търпя.Смятам,че да-всеки може да си изпуши понякога, случва се, но насилието е нещото, което заклеймявам безпрекословно
да, може би нещата в много случаи се развиват по описаната от теб схема и жената все се надява,че той ще се промени,че ще бъде отново същия.Всъщност няма лошо да подкрепяме човека до нас, да направим компромис, да подадем ръка.Не е ли именно това любовта.Защото всеки може да тръгне по наклонената плоскост.Мажното е самият той да осъзнае,че има проблем и да иска да се промени,защото в противен случай търпението си е просто мазохизъм
цитирай
45.
kapricia -
Бени, то дълбока любов, ама...
24.07.2009 10:09
24.07.2009 10:09
... аз лично не бих се примирила, пък ако ще след като ме е ударил, да ми свали в краката не звездите, ами цялата вселена. Всъщност може да е здлобарско от моя страна, но си връщам дори и само за поглед накриво. Така човек винаги знае докъде има право да стига и къде не бива да прекрачва.
цитирайПрава си, че много компромиси могат да се направят заради любовта, но идва един момент, в който трябва да кажеш СТИГА! А и компромис-да, но само ако човекът до теб го заслужава. Ще ти кажа нещо, не съм жертва на домашно насилие, в живота си съм била шамаросана от мъжа си само веднъж и въпреки всичко, това ме промени. Да, направих компромис и му простих, защото той наистина доказа, че много съжелява за случилото се, но нещо дълбоко в мен се скъса. Вече не съм в състояние да му вярвам безрезервно, въпреки цялата грижа и обич, която демонстрира. Този шамар остави белег в душата ми. Въпреки, че знам ли може и аз да съм имала вина. Карахме се за нещо твърде разгорешено и мисля, че просто и двамата си изпуснахме нервите. Както и да е. Но оттогава започнах да се замислям. Къде е границата? Имам предвид, моята лична граница на търпимост. Кое мога да простя и кое не? И сега знам, че няма да простя, ако това се случи отново.
цитирайдо още по-голямо и по-страшно насилие. Никога не знаем до какво води мъчанието и търпението и какви лихви се плащат след това. Поздриви Бени, реално си обрисувала картинката, както и плащането на лихвите...
цитирайтака е...но нали знаеш-хората сме различни
цитирайнормално е нещо да се скъса и ето тук се преплита с вчерашната ми тема за доверието-тази шамар е скъсал нишката на доверието и той, колкото и да ти е доказвал и доказва,че това е било огромна грешка и,че няма да се повтори у теб е останало освен чувство на горчивина и едно-ако...съмнението е свило гнездо
цитирайима ли деца, неизменно те плащат лихвите и то солени лихви,често цял живот...за жалост. Всъщност и това искам да кажа-жени, вие може да търпите цял живот, но не забравяйте,че не носите отговорност единствено за собствения си живот
цитирайче една майка когато е решила да погубва своя живот, не си дава сметка, че прави същото и с бъдещето на собственото си дете.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора