Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2009 12:17 - Паяжинени чувства
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2486 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 13.07.2009 15:09


              Желаеше я...до болка.
Осъзна, че  годините раздяла не само, че не бяха заличили чувствата, напротив - бяха ги подсилили. Или пък просто се намираше в такъв период. Каквото и да беше го раздираше сладко-болезнено.
Ето я - седеше срещу него - сякаш още по-красива, още по-уверена и още по-недостижима. Гласът й, гальовно нежен и песенен, не го галеше, разрязваше душата  и тялото му, разкъсваше мислите му. Агонията на спомените не му позволяваше да чуе какво точно му говори. Всъщност думите й нямаха значение, защото каквото и да му казваше то навярно бе съвършено. Един кичур се плъза по бузата й и го стисна за гърлото. Тя не го отметна, беше свикнала разкошната й коса да я милва. Разкошната й коса не милваше него, избождаше желанията му, надупчваше ги и ги правеше нищожни. А целият бе желание. Страстта го изпълваше и сякаш всичко наоколо бе изгубило смисъл и единственото ярко очертание бе нейното. Желаеше я...тук и сега. На масата, да...защо не на масата. И нека се свършва! Момчешката мечта бе изпълзяла от килера на позабравените спомени и безапелационно обсебваше мъжките му фантазии.
  Ръката му бавно се плъзва от изящния глезен до коляното й, леко нащърбения край на халката му(забравил е да я свали) закача фината материя и прави малка дупчица, през която  топлината й го подканва.Пръстите му изучават копринената плът и цялото му същество усеща как кожата й настръхва под нежния допир. Продължава пътешествието, за да установи, че там, в слабините й, сърцето й бие за него - учестено и споделящо нетърпението му. Устните й, пресъхнали от жажда, търсят извор. Той е изворът. Тя пие лакомо, а плотът ритмично поскърцва в такт с ритъма на тяхното опознаване.  Косата й се разстила по гърдите му и Онзи, палавият кичур, бавно обследва пътя на чувствата . Дълъг път. Но той може да върви още и още и още...
                  - Извинявай, може би бързаш... -  равният й глас го извади от вцепенението.
Очите й не казваха нищо. Очи на непозната, очи, чиято безсловесност отдалечаваше, поставяше граници, непреодолими граници.
                 - Да, имам една среща, делова - той прибра с механично движение телефона си в джоба.
Какво, по дяволите, си беше въобразил и откъде се взеха тези мисли??? Гневен на себе си, измърмори едно безразлично - довиждане, а желанието му агонизираше. Разделиха се леко суховато. Всичко отново бе минало - наситено с очаквания, без обещания. С мисли, обвити във страст и един поглед, който разделя. Момичето го влудяваше някога, Жената днес му напомни, че някои неща по-добре да останат такива, каквито са - неслучени.  Срещнаха се за раздяла.Едва ли щяха да повторят, дори ако случайността отново ги озове на един тротоар.
  Боже, колко е привлекателен ! Гневеше се на мислите си. Някои неща щяха да си останат неслучени...макар да усещаше как ръката му изгаря кожата й. - мислеше си тя, докато краката й колебливо я отвеждаха нанякъде. Все едно къде след като не можеше да го има тук и сега.


Тагове:   страст,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kapricia - ...
13.07.2009 12:22
Страхотно описана една от най-гадните ситуации. Предполагам, че всеки е изпадал в подобна. "Понякога желанието е по-голямо от възможностите", казваше навремето Тодор Колев. Умен човек е той! В повечето случаи нещата отшумяват, но винаги има поне един подобен случай, поне един човек, заради когото не можеш да се примириш с пропуснатата възможност.
Обаче и в това си има очарование. :о)
цитирай
2. mamas - Така е
13.07.2009 13:34
когато всеки изчаква другият да направи първата стъпка...Защо е този страх, защо?
цитирай
3. victoriavselena - моят отговор
13.07.2009 14:02
http://www.youtube.com/watch?v=w3nQGiW9VIM&eurl=http%3A%2F%2Fwww%2Ehasod%2Eco%2Eil%2Farticles%2FGo%5FGet%5FIt%2Ehtm&feature=player_embedded
цитирай
4. benra - kapricia,
13.07.2009 14:12
есто се разминаваме, дори когато съдбата ни срещне
цитирай
5. benra - мамас,
13.07.2009 14:13
може би това е плод на някаква несигурност
цитирай
6. benra - victoria,
13.07.2009 14:13
много удачен отговор!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - това се получава, защото през годините
13.07.2009 15:05
всеки е създал своя свят, в който е вградил най-важните неща, които не могат да се загърбят заради едно желание, появило се някога и напомнило за себе си при една случайна среща. Ако последваш желанието има вероятност два свята да се сгромолясат, заедно с хората, които са в тях, на които също много държиш, може и да нямаш очи да се завърнеш в твоя свят. В такъв момент пускаме в ход разума, а не чувствата и всеки тръгва по своята пътека, но боли, страшно боли неосъществената в младостта мечта.
цитирай
8. july26 - Доброоо...:)))
13.07.2009 18:04
Много лятно... и истинско...и човешко.То нали затова сме хора, за да се нараняваме непрекъснато..Егати и мазохизма, очевидно има смисъл обаче за някого!
:)
цитирай
9. benra - prolet,
14.07.2009 09:09
да, животът ни е съвкупност от много неща и разумът ни повелява да ги запазим.
цитирай
10. benra - july,
14.07.2009 09:10
винаги има смисъл, дори когато изглежда напълно безсмислено
:-)))
цитирай
11. kapricia - ...
21.07.2009 11:24
Предвид факта, че тези дни за пореден път изпаднах в същото положение... (винаги се случва, когато един точно определен човек се замотае наблизо, но така и ще си останат нещата подозирам аз)... историята поне за мен звучи болезнено актуално. На моменти просто ми идва да грабна телефона, да му звънна и да му кресна, че е идиотско и че не трябва да става така.
(Просто си представям какво изражение ще добие!) :о))) Обаче... Обаче той си има своето момиче, аз моето момче. Дотук с възможностите!
цитирай
12. benra - kapi,
21.07.2009 11:28
някои неща трябва просто да се случат...иначе остават загнездени някъде там-в килера на желанията
цитирай
13. kapricia - :о)))
21.07.2009 11:53
Да ти кажа, баш това "нещо", дето тия дни ми се върти в главата, ако се случи, ще се избием вкъщи. :о))) Ама не се заричам "никога", за да не предизвиквам съдбата да ми натрива носа. Никога нищо не се знае.
цитирай
14. benra - нали
21.07.2009 11:56
знаеш-никога не казвай нигога, защото точно това се случва:-)))
МЕн ако питаш-тези неща трябва да се изживяват, защото иначе все стоят между двамата...в другата връзка
цитирай
15. kapricia - То и мен ако питаш,
21.07.2009 12:44
така трябва да е, стига да не става навик. Обаче подозирам, че моето слънчице няма да одобри. Всъщност коментарът му по въпроса за изневярата като цяло беше: "Прави каквото искаш, само гледай аз да не научавам!" Не е като да е тотална забрана май. :о)))
цитирай
16. benra - :-))))
21.07.2009 13:55
Не, не е, определено:-)))Направо си е като да ти е дал карт бланш:-))))
Има една шопска приказка, може и да я знаеш- Дай да си верваме, оти ако си не верваме, че се следиме, а ако се следиме, нема начин да се не хванеме
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4391969
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031