Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2009 12:14 - Разплата
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1016 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 10.07.2009 12:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          Оглеждаше се в огледалото, одобрително. Виждаше в отражението неговото момиче - предизвикателно, нахакано, без задръжки и без морал. Без много неща. Щеше да му се предложи.  Дълги години бе мечтала за него - беше си представяла срещата, запознанството, погледа му. Години се беше старала да се

превърне в тази, която би го изкусила от пръв поглед, в тази,която той би пожелал безпаметно. В тази, която той би искал да направи част от себе си, с която да сподели не само нощите, но и дните си. Отне й време, за да го открие.Не беше никак лесно. В началото наивно бе решила, че ще се справи сама .Струваше й се,че има достатъчно сведения, по които да го издири. Поне знаеше града, в който живее. Беше малка и наивна ...тогава....Случилото се обаче я накара да порасне бързо и да се научи. Научи, че справедливостта е абстрактно понятие. Че животът по-често е несправедлив, отколкото обратното. Научи, че всяко нещо, за да се случи според желанията, изисква търпение, много търпение. Особено отмъщението.
Частният детектив, който нае, за да го издири не й взе пари.Всъщност по онова време той все още не беше официалендетектив .Агенцията си откри година по-късно, когато вече имаше достатъчно опит, опит натрупан най-вече чрез нея. Киро-детективът - беше приятел на Мариян-ученическата й любов.В един момент се оказа,че единственият човек , с който можеше да сподели плана си, беше първото момче, което я целуна. Първото момче, което си мислеше,че обича и първото момче, с което беше изградила здраво и истинско приятелство. Когато му разказа какво е решила, Мариян се опита яростно да я разубеди.Тя го погледна с празни от сълзи очи и му каза тихо, но ясно:
              - Или ще ми помогнеш или ще намера друг да свърши тази работа. Реших!
Мариян знаеше,че с Елена на глава не се излиза.Каквото реши-го прави. Знаеше и, че друго,законно решение нямаше. Полицията беше вдигнала безпомощно ръце :
         - не сте единствените, в крайна сметка пълномощното за продажбата може и да е фалшиво, но няма как да се докаже.
И толкова. Не направиха нищо, дори съчувствие не проявиха. Не били единствените...
Адвокатът, без грам притеснение, ги посъветва да си налягат парцалите и да не ритат срещу ръжена. Все пак може да са им взели жилището, но живота са им оставили, нали.А и имат и близки...живи близки, с имоти.
           Майка й се беше предала почти веднага .Залепнала за един протрит  фотьойл в тясната квартира се самоубеждаваше, че не нейната глупост ги е оставила на улицата.Такъв бил животът-гаден и зъл!Такива били времената-времена на крадци и мошеници. Цигарите й угасваха ,самотни, в пепелника, а водката притъпяваше всяко угризение. Елена я гледаше и гледаше, и гледаше...Ту я мразеше, ту я съжаляваше, ту в пристъп на гняв излизаше от тясната стая и вървеше,вървеше,вървеше-наникъде,сама. Без посока, без път. Бяха подменили живота й, без да я питат. Бяха го ограбили, с взлом. Дрехите й бяха по кашони, спомените й бяха по кашони .Миналото и настоящето й се събираха в един скапан  кашон. Мечтите й останаха в онзи гардероб, който не ставаше за изхвърляне през прозореца. Беше прекалено голям и прекалено тежък, това го спаси. Вероятно сега ново момиченце подрежда мечтите си в него-в нейния гардероб, в нейната стая, в нейния дом. Очите на Елена се изпразниха от сълзи. Припада на няколко пъти, на няколко пъти си купуваше успокоителни с намерението да ги изпие наведнъж с бутилката водка на майка си, на няколко пъти спа на гарата, на няколко пъти намираше смисъл да продължи. Така реши да го намери. Онзи, който беше продал дома им, онзи,който предлагаше пари в замяна на живот. Онзи...
       Сега стоеше пред огледалото и виждаше в отражението една съвършена,скъпа красавица с безизразен поглед. Когато помоли Мариян да й купи пистолет той се уплаши.  Реши,че ще убива. Убеждаваше я,че не това е начинът.
                   - О даа- тя се усмихна на отражението си.Не пистолетът беше начинът.Просто той беше част от новата Елена - силната, безскрупулната, могъщата. Мариян не знаеше колко много начини имаше да отнемеш нечий живот, да го сринеш, да го стъпчеш, да го присвоиш. Без пълномощно, без пистолет.
Закопча жартиера и дооправи червилото си. Нямаше да го кара да чака дълго, само толкова, колкото нетърпението му да я направи още по-желана.Тя идваше в живота му и носеше неговия край.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. july26 - Брррр...много страшно ,беее....
10.07.2009 12:17
И хубаво написано,както обикновено...:))
Липсва ми само Бойко Борисов като Героят на нашето време...
:)
цитирай
2. benra - :-)))
10.07.2009 13:28
и се явява той и ето ни-хепи енд
цитирай
3. july26 - :)
10.07.2009 17:45
То нали всеки край е едно начало,за хепи енд е рано...Но ти е приятно разказчето, реалистично някак звучи. Дано остави някой и друг мъж жив, все са останали и такива,дето го заслужават!
:)
цитирай
4. benra - july,
10.07.2009 17:46
поводът за историята...уви ...е съвсем реален.
цитирай
5. dorichela - Бени,
10.07.2009 17:58
мастръхнах накрая.. В за Вендета...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2801341
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930