Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2009 10:48 - мотел " Щастие край пътя"
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3349 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2009 09:59


            Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Слепоочията му пулсираха диво и адско главоболие стягаше сетивата . Пищна, изрусена до бяло, коса покриваше слабините му. Момичето много се стараеше, но тялото на мъжа отказваше да реагира. На пода, между разхвърляните дрехи, се въргаляше празна бутилка от водка. Празна, като душата му.

          - г-н Владимиров? – гласът беше женски, леко приглушен, в първият момент си помисли,че е майката на някоя от колежките му
         - На телефона? – интонацията му беше въпросителна
         - Оная курва, жена ти, е в мотел “Щастие край пътя”, ще остане там още два часа – хладно докладва гласът и след това връзката прекъсна
         - Ало, кой се обажда, коя сте Вие, Ало –прозвуча по-скоро озадачено и недоумяващо, отколкото заинтригувано. Беше му ясно,че задава въпросите си на вятъра.В телефонната слушалка се чуваше едно продължително ти-и-ит.
Затвори .Явно беше някаква луда. Бъкаше от ненормалници.Продължи да прелиства документацията, но подсъзнателно мисълта му бягаше към телефонното обаждане. Погледна часовника-наближаваше три и половина, Ани вероятно си беше вкъщи и приготвяше вечерята.
След час и нещо щеше да вземе малката от детска градина. Александър Владимиров не беше от ревнивия тип мъже, дори напротив-считаше себе си за свободомислещ и отворен млад мъж. Вярваше във взаимното доверие, дори нещо повече-вярваше в приятелството между двамата партньори. Във възможността да се допълват изцяло.
С Ани бяха идеалната двойка.Запознаха се в Университета, любов от пръв поглед.Мигновена, споделена и допълваща.Имаха навика да говорят с часове за всичко- злободневности, изкуство, политика, за проблемите си.Дори мълчанието не им тежеше. Вечер, след като сложеха петгодишната си дъщеря да спи и къщата утихваше от детския смях, сядаха, сипваха си по едно малко и бърбореха.Той й разказваше- как е минал денят му, за новите проекти, за бъдещите планове, за надеждите си,за грижите си, за колежките, които непрекъснато го закачаха. Защото Александър беше привлекателен млад мъж.На 32,средно висок, добре сложен с гъста тъмно руса коса и пронизващи тъмни, почти черни очи, които непрекъснато се смееха.Така поне твърдеше Ани.Казваше,че няма жена, която да може да устои на смеещия му се поглед. Когато преди седмици й сподели възмутен ,че новата колежка от съседния отдел-Боряна откровено и директно му е предложила секс, Ани се засмя гръмко, целуна го страстно по устните и заяви:
      - Абсолютно я разбирам!И ти какво –разби й сърцето?Какъв си гаден! Алексич, ти си един чаровен гадняр!
По-скоро механично, отколкото притеснено, Александър набра домашния телефон, искаше да й каже ,че я обича и че му липсва. Почака… Свободно. Набра мобилния й:Телефонът на абоната не е включен или е извън обхват-съобщи гласът на оператора.
Зрънцето на съмнението го погъделичка, но той автоматично го отхвърли - вероятно й е паднала батерията. В този момент служебният му телефон отново иззвъня.
Ето, Ани му се обажда, видяла е ,че я е търсил:
      - Аннич… – Поде с известно облекчение… така я наричаше, откакто се познаваха, тя от своя страна го наричаше Алексич.
      - Твоята Анич в момента е в мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6 – същият равен приглушен глас, но със стържеща иронична нотка.
Александър скочи от стола си и почти изкрещя в слушалката:  
       -     Чакайте, кой се обажда,?Ало, не затваряйте…
Жената беше затворила. Усети как го облива студена пот, после му става горещо. С автоматизирано движение разхлаби възела на вратовръзката си и почувства няколко погледа, впити в него. През стъклената преграда Боряна и двете й колежки го наблюдаваха и леко се подсмихваха.
      - Ще решат, че съм се смахнал – Александър седна на стола и се опита да овладее непознатто чувство, което се надигаше в него. Отново набра домашния, после мобилния на Ани-нищо.Жена му не отговаряше. А може би неговата Анич наистина беше там,където казваше "доброжелателката" от телефона. В мотел “Щастие край пътя”. Александърн много добре знаеше къде се намира този мотел -на околовръстното, непосредствено над бензиностанция "ОйлЕм", беше го виждал и дори с Ани бяха коментирали, че е за двойки, излезли от пътя. Така ги наричаше Ани - излезли от пътя, по който вървят и потърсили пътека, по която да стигнат до себе си. Да се намерят.Защото всеки човек имал моменти, в които загубва себе си и има нужда да се потърси, да експериментираа, за да провери дали пътят, по който върви, е правилният.Това казваше Ани и Александър винаги се съгласяваше. Логично му се струваше, съвсем човешко. Все пак бяха хора, с емоции, със слабости, с грешки. Нормално е.
Бяха коментирали неведнъж и темата за изневярата. По този въпрос мнението им също съвпадаше. Двойката е съставена от двама и когато отчуждението се промъкне между тези двама, когато пустотата завладее погледите им, то обикновено вината бива и у двамата .Е, не непременно поравно поделена, но рядко виновен е само единият. Естествено, на тях, на Ани и Александър Владимирови, нямаше да им се случи-така си казваха.Бяха имунизирани против отчуждение.
      - Каква ирония-помисли си Александър -оказва се,че крепостта на взаимното им доверие се е пропукала и в момента-тухла по тухла- се руши. Но кога? Какво е направил той, за да избере Аня криволичещата пътека пред общия равен път, по който вървяха заедно вече 6 години? - Александър грабна ключа от колата и изхвръкна от офиса.
     Неговата Ани е там, в онова долнопробно място, в прегръдките на някой друг.  Видя ясно картината – малка крехка разсъблечена фигурка. Целува другия, шепти му думите, които Александър бе чувал хиляди пъти. Очите й греят. Другият милва кадифената й кожа, целува я . Усети как му се пригади. Натисна газта. Педалът пареше под крака му. Не гледаше знаци, светофари, нищо. Колата се движеше, сякаш на автопилот. Алексантър просто натискаше газта и натискаше…Нямаше идея какво ще направи, когато стигне в мотела. Някаква празнота нахлуваше в душата му и усещането за загуба, което изпитваше, беше толкова осезаемо, че в един момент му се прищя да се забие в първият изпречил му се стълб. Едно телефонно обаждане и пуф…животът ти се превръща в една илюзия. Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6.




- Мамо, мамо,днес си дошла много рано – малко момиченце се хвърли на врата на дребничка, фина брюнетка и обви крачета около тялото й
- Мама имаше работа наоколо и реши да те вземе по-рано, не се ли радваш?
- О да,много! а тати къде е?-надзърна малката главица над рамото на майка си,търсейки мъжка фигура
- -Няма го пак Алексич-установи детенцето леко разочаровано
- Тати Алексич е още на работа,слънчице, но ние ще се приберем и ще му приготвим вечерята двете, искаш ли?-Ани се усмихна и целуна дъщеря си по челцето.-днес ще си ми помощница, нали?
Ани беше решила да вземе дъщеря си по-рано от обичайното,защото се връщаше от Районното управление на Мвр, намиращо се в непосредствена близост с детската градина. Наложи й се да отиде до там инцидентно, за да обяви документите си за откраднати.По-рано през деня Пазаруваше в кварталния супермаркет, както обикновено, и когато стигна до касата установи,че дамската й чанта е срязана и зялото й съдържание липсва - портмонето , личните й документи , мобилният й телефон - липсват.. След като пусна оплакване в районното, звънна на Александър, за да му се оплаче, но него го нямаше в офиса. Женски глас я уведоми,че излязъл преди час,дори уточни- с една жена- предупредил бил и,че няма да се връща. Ани леко се озадачи, но вероятно беше излязъл по работа…щеше да му разкаже всичко довечера.

     В импровизирания бар на мотел “Щастие край пътя “млад мъж, средновисок с тъмноруса коса и тъмно-тъжни очи си поръчваше четвъртото питие, вперил поглед в стълбите, водещи към стаите. На рамото му се беше овесило младо, платинено русо, момиче, едва пораснало дете, със силен грим и ултракъса рокля в крещящи цветове. Кракът й, обут в чорапогащник с ръб, методично се отъркваше о крака на мъжа , а ярките й устни шептяха сластно в ухото му:
      - Миличък, стига си зяпал входа, зарежи я кучката, не си заслужава.Отгоре на всичко е и грозотия, нали я видях . И тъпкача, и той - някаква бабанка. Остави я. Ела, Аз ще ти дам всичко, от което имаш нужда и още нещичко в бонус....ммм...
Александър извади мобилния си и за пореден път набра номера на съпругата си. Дори не изслуша съобщението на оператора,че няма връзка с този номер, обърна се и каза на момичето с глас, лишен от всякаква емоция:
      - Да вървим .В твоята стая.
      - стая номер 7!-изчурулика момичето и интимно прокара език по ухото му - да си вземем и бутилка, любовнико.


В офиса на Александър, зад стъклената преграда на празния му кабинет, джи ес емът на Боряна иззвъня :
      - Птичката е в кафеза - Фразата звучеше като извадена от евтина холивудска продукция, обаче Боряна се разкикоти, доволна.

Десет минути по-късно в дома на семейство Владимирови се разнесе звъна на домашния телефон
       - Домът на Семейство Владимирови - произнесе Ани Владимирова, като избърсваше мократа си ръка в кухненската кърпа
      - Съпругът ти, Александър, е в Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 7, няма да е зле да си го прибереш – сухо й съобщи равен, приглушен женски глас и затвори.



Колата летеше по неравния път, почти на автопилот. Младата жена усещаше как главата й ще експлоадира от мислите,които препускат из нея. Наоколо нямаше свят,нямаше град, само пустош и празнота.Тя просто натискаше газта..




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Отмъщението на отхвърлената жена!
24.06.2009 11:02
Страхотен разказ Бени! Въпреки, че ме натъжи женското коварство.

Поздрави!
цитирай
2. jblog - Поздравления!
24.06.2009 12:17
Отново много хубав текст! Настръхнах, докато го четях! Та това може да се случи на всеки! Едва ли коварството е само женски патент, но сякаш ние, мъжете, действаме по други начини...
цитирай
3. tera - Готин разказ :)
24.06.2009 12:49
Но много случайности заплетени, толкова много, както и в живота.
Имах един случай, когато си бях зарязала GSM-а и това повлече низ от недоразумения, не от такъв характер, но пак си беше екшън и побърках сума хора наоколо.
Както се казва - като има нещо гадно да се случи, то просто се случва! :)))
цитирай
4. jblog - Лошото е, че няма случайности, а ...
24.06.2009 13:24
Лошото е, че няма случайности, а всичко е много гадно режисирано и изпълнено!
цитирай
5. tera - Как да няма? :)
24.06.2009 14:38
Нали са й откраднали GSM-a и документите. Това повлича причинно-следствената верига - не отговаря на GSM-a, няма я в къщи. Да не би Борянка да е организирала и това? Голяма факирка ще е тогава. :)))
цитирай
6. benra - krotalka,
24.06.2009 14:39
за жалост го има...
цитирай
7. benra - jblog,
24.06.2009 14:40
определено никой не е застрахован
цитирай
8. benra - tera,
24.06.2009 14:41
всъщност замисъла беше,че всичко е режисирано-от открадването на мобилния, до проститутката в хотела. Между другото това не е случай от реалния живот, напълно измислен е, но на такива неща съм била свидетел реално,че тази история пасти да яде. Т.е. хората са много изобретателни в старанието си да навредят
цитирай
9. tera - benra,
24.06.2009 16:14
сигурно са изобретателни, но пък всичко да се предвиди до последния детайл, трудно ще се получи. :)
Лично аз не се виждам да хукна да гоня Михаля заради някакво телефонно обаждане, но хора всякакви.
Това не е критика, не се засягай. :)
След като обсъждаме разказа, значи ни кара да размишляваме по темата. Нали това е целта? :)))
цитирай
10. benra - tera,
24.06.2009 16:19
не се засягам, моля те:-)))
Ами не знам, най-вероятно и аз не бих, но сигурно нещо щеше да ме човъркне. Нали знаеш,че човек не познава добре сам себе си.
А за разказа-в този технологичен век нямаше начин това да се случи без нагласената кражба-което пък в реалността си е доста трудно постижимо:-)))БИва сценарий бива, ама чак толкова :-)))
Всъщност идеята ми беше-как чужгдата злоба, завист, лошотия може да повлияе на иначе съвършения ни живот, ако й се поддадем.а лошото е,че лесно се поддаваме.Уж сме уверени, но рядко напълно
цитирай
11. dorichela - Направо ме избива на агресия към ...
25.06.2009 01:17
Направо ме избива на агресия към равнодушния глас.... Невероятен разказ!! :)
цитирай
12. nellka - знаеш ли, Бенита... ?
25.06.2009 08:11
чудесна си!
и всъщност би могло да е реално, защото злобата и завистта са изключително изобретателни.
в такъв случай стискам зъби и си казвам: ще дойде Видов ден!
и идва-злобарите се давят в собствената си злоба.
цитирай
13. benra - dorichela,
25.06.2009 10:03
нали...и на мен
цитирай
14. benra - Нел,
25.06.2009 10:03
права си, наистина злобата е изключително изобретателна в злостта си.
Цун!
цитирай
15. vitaldesire - Бени,
25.06.2009 10:04
Страхотно... и за съжаление съвсем, съвсем реално...а за още по-огромно съжаление, края винаги е тъжен и болезнен за двама невинни и истината никога не излиза наяве навреме или изобщо...
Някак познато ми е...
цитирай
16. benra - тъжното е,
25.06.2009 10:06
че една неистина срутва за миг с години градено щастие и го захвърля край пътя
цитирай
17. hara73 - това е ужасно ...
25.06.2009 12:39
но истинско, за съжаление има такива нещани женици интригантки, които се радват на това да причинят, болка на другите...много тъжно, може би трябва да се гласува повече, доверие на половинката...и да не се стига до прибързани действия
цитирай
18. leonor - Хорската злоба няма край,
26.06.2009 01:46
за съжаление ...
Трудно или не, очевидно всичко е постижимо ако има достатъчно злоба. Пази Боже от такива хора!
Което ме подсеща, че може би ще засегна един друг аспект на злобата утре (ако ми остане време). Чужда или не, инцидентна или не, но злоба.
Бенра, както винаги очарователна, дори и по тъжните теми!
Поздрави и лека нощ!
цитирай
19. july26 - :)
29.06.2009 09:11
Като те чета,представям си ако тръгнеш да отмъщаваш ти какво ще е! Майко мила...!!! С тая фантазия...поздравления за пореден път..дали да не взема да си поискам едно сборниче от разказите ти вече,мм? Да си ги имам около мен и да се ги чета, като ми дойде музата..
:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392178
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031