Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2009 11:40 - Цената
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3695 Коментари: 25 Гласове:
1

Последна промяна: 30.05.2009 12:44


          - Мамо, Мамо, Мамо...и да знаеш страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика иии - дъщеря й звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга - и,знаеш ли, знаеш ли...ох, мамо, трябваше да си тук, за да видиш..прекрасно е 
Василена слушаше дъщеря си, усмихваше се, а очите й плувнаха в сълзи. Не, няма да плаче, не трябва да плаче! Детето й не трябваше да усети тъгата й. Бъди силна, силна, заради теб, заради нея...нали всичко е заради нея - повтори си го няколко пъти, като мантра, преглъщайки на големи глътки буците,заседнали на гърлото й.
    - Мамо, мамо...там ли си?
    - Да, да, миличка, тук съм, слушам те и си представям всичко, което ми описваш
   - Мамо, аз снимам, всичко снимам и после ще ти покажа...ще ти изпратя снимките  - гласът на момиченцето леко потрепери - водиха ни и до един замък, много красив замък, мамо, когато влязох в балната зала, затворих очи и си представих,че съм принцеса и танцувам на първия си бал. Облечена съм в прекрасна розова рокля, цялата обсипана с камъни, танцувам, а всички ме гледат и се възхищават на красотата ми. Обаче, знаеш ли, странно, но теб те нямаше...и изведнъж се почувствах ужасно самотна и бързо отворих очи. А екскурзоводът реши, че ми е прилошало и госпожата ме накара да седна на един стол и ми донесоха да пия сок. Представяш ли си. а на мен просто ми стана мъчно за теб, ама не им го казах, защото нямаше да разберат. И без това все ме питат - защо баба ти те взима,защо баба ти те води, защо...ти родители нямаш ли си? Казвам им, че си имам теб, но се налага да си далеч, ама ще си дойдеш...скоро. НАли ще си дойдеш скоро, мамо???Така ми се иска, когато се върна ти да ме посрещнеш на летището. Не че не обичам баба, много, много я обичам. Но ми се иска, много ми се иска да изляза и ти да си най-отпред, пред другите майки и да ми се усмихваш. Тогава ще се затичам и ще ти се метна на врата, за да те нацелувам, както правех, когато бях малка...преди да заминеш...помниш ли. И всички ще видят, че моята майка е най-красива...Мамо, много дълъг ли стана разговорът? Трябва ли да затварям? Да не ти се карат?
      Василена цялата трепереше, опитвайки да овладее залялите я чувства. Обичта, вината, липсата бяха сграбчили душата и я мачкаха. Стисна здраво мобилния и се обърна с гръб към вратата на кухнята, откъдето Памбос й правеше красноречиви знаци, че трябва да се върне ВЕДНАГА. Нямаше да го послуша, не и сега. Малкото й момиченце й се обаждаше от другия край на света и нямаше сила, която да я принуди да прекъсне разговора. Не и разговора, не и този разговор, не и сега.
       Когато преди четири години се качи на самолета беше изпълнена с надежда и убеденост, че с това слага край на мизерията. Че отива някъде, където трудът й ще бъде заплатен и ще може да издържа семейството си. Семейството й, което тогава, след мъчителния развод се състоеше от майка й и шестгодишната й дъщеря, с мъка понасяше раздялата. Но Василена беше убедена, че е взела правилното решение. Ще поработи година-две, колкото да стъпи на краката си, да изплати огромната сметка за парно, натрупала се през годините, да могат двете й любими същества да са спокойни. Майка й беше пенсионерка и пенсията едва стигаше за лекарствата, които пиеше за какво ли не. А малката...Василена искаше за нея най-доброто. Болеше я,че трябва да й обяснява как не може да покани на рождения си ден приятелчетата си, защото в тясната им гарсониера няма място, а  и хазяинът изрично е забранил да приема гости. За парти в клуб или дори в пицария беше немислимо. Със заплатата си на начална учителка Василена успяваше да плати наема и..толкова. Приятелите помагаха...вярно, но можеше ли да живее цял живот на заеми, на подаяния. И така, когато Валя й предложи да заминат за малката островна държава каза ДА, преди още да е разбрала за каква работа става въпрос. Щели да гледат животни. Всичко щеше да гледа-и крави, и свине...стига това да помогнеше на семейството й да живее по-спокойно. Тя имаше отговорности и щеше да се погрижи. Замина. В началото работеше в кравефермата на Памбос - почистваше на животните, доеше ги. Ставаше в 5 и лягаше в 12. Но , когато в края на месеца пращаше у дома спестените сто евро се чувстваше доволна. Е, не беше това, което беше очаквала, но...За първият учебен ден на детето изпрати всичко -дрехи,чанта, тетрадки. Опаковаше колета и плачеше. Сълзите й попиваха по ученическите принадлежности и тя си мислеше,че поне частица от нея ще бъде с малкото й съкровище на един от най-важните дни в живота му. 
      Измина една година и когато Василена пожела отпуска, работодателят й Памбос я погледна и каза,че точно е решил да я извади от кравефермата.Умна била, хубава, не й било там мястото. Предлагал й да отиде да работи в таверната му - по-хубава работа, по-чиста и повече пари ще й дава. Но...трябвало да започне веднага и...да не мисли за никакво пътуване. Изключено било. Да избирала - или си тръгва завинаги или...Тежко й беше, но избра. За нея го правеше, за дъщеричката си. А и нали се чуваха по телефона, през ден се чуваха. Дори й купи и мобилен, за да може да й се обажда по всяко време, когато има нужда да я чуе. И малката й се обаждаше, разказваше й за училището, за приятелите си. Започна да тренира художествена гимнастика. Беше толкова възторжена.Треньорката й  казала, че е бъдеща звезда.Но сега трябва да тренира упорито и мама да дава пари, защото държавата не дава.Така обясни момиченцето. И Василена пращаше - за екипи, за състезания. Започнаха да пътуват и в чужбина, на свои разноски. Ако бях останала у дома щях ли да мога да направя това за нея? Нямаше - казваше си жената в онези моменти, в които болката от раздялата ставаше непоносима, в които въпросът - мамо, кога ще си дойдеш - разкъсваше като кинжал сърцето й. За нея, всичко беше за нея..това беше цената и Василена я плащаше. Сутрин чистеше къщата на Памбос, след това отиваше в таверната-скоро цялата кухня легна на нейния гръб. Времето се търкаляше като камък, откъснал се от скала, по изтормозените й чувства. Ти си шефът - казваше й кипърецът - без теб съм загубен. Това не я ласкаеше, никак...Какъв шеф е тя? Един затворник в клетка от изгнили картофи-това е. Единствения си почивен ден, всъщност-когато имаше почивен ден, защото често Памбос й намираше някаква работа и за тогава - да почисти къщата на сестра му, да изглади дрехите на съседката, да поседи със старата му майка, защото болногледачката имала свободен ден....- Нали си дошла тук за пари - казваше й - ето,аз ти давам възможност да ги печелиш!
...та единствения си почивен ден обикновено прекарваше във взиране в снимките, които й изпращаше дъщеря й. А тя снимаше всичко-където и да отидеше снимаше и изпращаше на майка си. Ето, миналата пролет имаха турнир в Париж .В подножието на Айфеловата кула малката й принцеса изглеждаше толкова крехка и същевреммо толкова силна. На гърба на снимката пишеше - мамо, тук съм под Айфеловата кула и си мисля за теб!
    - Мамо, мамо...- гласът на детето звънтеше -след малко се връщаме в хотела, а утре, когато свърши състезанието, може би ще се возим на гондола, ако остане време, така каза госпожата. Аз искам да взема медал, за да ти го изпратя и да се гордееш с мен, мамо...Много искам, нали ще ми стискаш палци? Когато знам, че ми стискаш палци и се чувствам по-силна...Утре ще играя за теб, така да знаеш.Между 2 и 3...точно тогава . Мамо?
   - Чувам те съкровище...ще ти стискам палци..утре..между два и три...аз знам,че ще станеш шампионка, а дори и да не станеш - ти си моята шампионка, ти си моята принцеса...ти си моето всичко!
   - Мамо, обичам те, трябва да затварям
   - И аз те обичам...ще се видим..скоро - дъщеря й вече беше затворила телефона, когато Василена повтори по-силно и убедително - скоро, миличка, съвсем скоро.
Памбос ядосано  крещеше, ръкомахайки с дебелите си, космати ръце. Имало важни гости, чакали, да престанела с глупавите си разговори и да се връщала на работа. ВЕДНАГА! Василена влезе в кухнята, сваляйки престилката си.
- Какво правиш ?- попита я шефът й, почервенял от гняв - Захващай се с дзадзикито, че свърши, хората чакат...
- Не мога...Заминавам....
          



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hara73 - Бени,
30.05.2009 11:47
страхотен разказ...така трябва. Благодаря ти.
цитирай
2. benra - hara,
30.05.2009 11:52
понякога цената е твърде висока..
Аз благодаря!
цитирай
3. totoni - настръхнах, Бени! Благодаря ти!
30.05.2009 11:55
настръхнах, Бени! Благодаря ти!
цитирай
4. lubara - поздрави!
30.05.2009 11:56
Преди три седмици в Орестяс се запознах случайно с една жена, около шестдесет годишна, от Стара Загора. От десет години не беше се връщала в България. просълзиха й се очите.
Поздравявам те за този разказ!
цитирай
5. siringa - Докосва сърцето
30.05.2009 11:59
на майка като мен. Поздравления за увлекателния разказ и достойния му финал!Има неща много по-важни от парите, които дължим на децата си.
цитирай
6. benra - тотони,
30.05.2009 12:03
какво да кажа...дано никога да не усетим тази липса...
цитирай
7. benra - lubara,
30.05.2009 12:04
да, това е историята на много жени, избрали трудния път на емигрантството, за да помогнат на децата си...някак.
цитирай
8. benra - siringa,
30.05.2009 12:05
така е...има неща, които са неизмерими материално. Има пропуснати мигове, които не можем да си купим...
цитирай
9. mapplethorpecala - мляхнато!
30.05.2009 12:23
ХА..ЕТО Я БЕНИ ОТНОВО.
АЗ СЕ РАДВАМ,ЧЕ ПОПАДНАХ НА ТОВА,КОЕТО Е ТУКА.

НЯКОИ ГО ОПРЕДЕЛЯТ КАТО РАЗКАЗ..
СПОРЕД МЕН НЕ Е РАЗКАЗ ,А Е ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ДОПИСКА.
ЖАНРА Е МНОГО по различен от разказването..защото това,което четем тук е четено някъде другаде..в ввестникарските колнки.
то е нещо като продължение само че със сантиментално уконфирмативна санкция на това,което всички можем да четем във вестниците.
няма разказ,няма отношения,няма фабула..
нали ще се съгласиш,бени че съм прав.
за да сме коректни ,това е дописка ,чийто"ХЕМОЦИОНАЛЕН градус " е повдигнат чрез лозунг.
тук няма херменвтика.няма разбиране,няма логика на отношенията,защото се предполага,че читателите знаят за какво става въпрос.

от една страна такова демотивизирано разказване е в основата на това,което прави един модерн.
но все с изключително големи разлики в мотива за демотивизация.

в крайна сметка аз см доволен винаги когато бени пише..каквото и да е..

все пак хората днес така се развличат нали..правите това за развелечение..не му придавате същественост..в този смисъл моите думи са в известен смисъл ненуждни..
цитирай
10. benra - здравейте, графе,
30.05.2009 12:27
да, така е-писането е двустранно действие. От една страна - задоволяване на вътрешна потребност, от друга - очакване да бъдеш прочетен...правилно?
Не...всъщност не мисля,че може да има правилен прочит, всъщност самото понятие правилност е нелепо.
Горното няма претенции да е разказ, в художествения смисъл, който вменяваме на този литературен жанр..Просто...чувства..но Вие това го знаете
цитирай
11. анонимен - Достойно поведение на
30.05.2009 12:37
затворник в клетка от изгнили картофи.
цитирай
12. mapplethorpecala - дали е така лесни и просто да се ра...
30.05.2009 12:47
дали е така лесни и просто да се разказват чувства...?
нека да помислим..
знам веднага какво може да се каже:
чисти,искрени,спонтанни чувства :няма нищо по /лесно и по/просто от това да бъдат изложени,представени,разказание.

според мен Чувства има във мунк..в експресионизма.там те са спонтанни...и казват нищо повече освен себе си..това е целта там..чистото чувство,задминало своя субект,своя чувствовалец,,
другият вариант да се разказва за чусвство е Одисея...цялото това дирене,обикаляне,напасване...или пък защо не ,Достоевски..там няма такова нещо като
"страх"
ама аз защо да ви обяснявам какво е страха,като всичките знаем какво е.
Откъде знаем..ами как.от вестниците,от телевизията..

няма там такова "наготово чувство"
то се поражда там..в лоното на някакви отношения,в лоното на някаква литература..в някакъв смисъл те правят възможни да има литература
а не обратното..имаме литература,заради това имаме чувства.имаме разказ,заради това има чувства.

не е май така там.
имаме творба..в нея нещо се грди..извайва се образ,герой,отноения,фабула..появява се чувството..то облива целия роман ,текст (както е при Вернер херцогоевите филми) и тогава имаме рождение:на литературата.не стават наготово всичките тези неща...що си мисля,че "чувствата" са нашия гратис ,да можем да влезем тихом мълком,без да ни проверят на портала...
щом е за "чувствата" всичко може..всичко е позволено..все дозволено ...
(за кои чувства обаче става въпрос въобще..и сигурни ли сме че срещнахме такива!!!!!
цитирай
13. benra - графе,
30.05.2009 12:57
ако имах Вашата склонност към дълбокомислие най-вероятно никога нямаше да се осмеля да напиша и ред. Най-вероятно, защото самоанализирайки се може би като Вас щях да запитам - и срещнахме ли чувства...Нали знаете -най-трудното е да намериш обективност в себепрочита. Няма как да се получи.
Себеанализът и прецизирането му са, боя се, трудно достижими.Малцина са тези, които успяват да си "видят" отстрани.Обикновено процесът замира до точка "гледане"...
Може би на протала на чувствата трябва да има фейсконтрол и,когато дръзнем да преминем през него, опитвайки се да ги изведем на разходка,сред тълпата, да овладява устрема ни спонтанност.Може би...
Знам,че не ме питате защо всъщност пиша, защото,съгурна съм, знаете, че на този въпрос еднозначен отговор няма.Все едно аз да Ви попитам-защо анализирате?-)))
цитирай
14. mapplethorpecala - by the By
30.05.2009 13:02
бени,ако намеря време утре ще се опитам да разкажа този същия разказ по друг начин..същите герои...
и може да ги пуснем да се надпреварват на 200 метра ..ей така може да си изнамерим един забавен спорт..

както впрочем е било преди 2500г.
освен олимпиаите по лека атлетика ,копие и дискхръргание ,по борби е имало съревнование и по поетическо изкуство

така че,защо не!
имам представа как ще се завърти моята история,но за изнендващите моменти,които биха се появили извън предварителната фабула.извън там където аз мога да контролирам,за това ще са нуждни повече внимание и следене на ситуациите
цитирай
15. benra - ще
30.05.2009 13:08
чакам с интерес!
Само че..знаете ли..хич ме няма на двестате метра. Да плуваме, а?
цитирай
16. minavam - А! Точно голяма дебела уточняваща ...
30.05.2009 13:29
А! Точно голяма дебела уточняваща ТОЧКА очаквах. И ти я сложи там, където трябва.

(изненадано) бе аз май съм те позабравила, приятелко, а си те бива. Брех, таз моя глава... ще те наблюдавам от тука нататък.
цитирай
17. benra - minavam,
30.05.2009 13:30
започвам да се чувствам наблюдавана :-)))
цитирай
18. mapplethorpecala - много е радостно, че разбираш об...
30.05.2009 13:32
много е радостно,че разбираш обаче,каква е ролята на анализа.и че той за това е анализ..стреми се,цели към всеобща форма,а не цели в персоналното..личното..в
този смисъл тук няма никаква причина да се търсят някакви си личностни профили .
защото донякъде приемаме,че анализа обезличава,не дава път на личното..

в известен смисъл аз съм много доволен за анализа..от негово име..понебже сум негов служител,HR manager
да се види,че
дори от такива наглед незначителни поводи
"пост в блог " "разказано в блог "
могат да се видят ,може да се изтръгне ,да се
хахаха!екстрахира обилен материал..дори повече,отколкото това беше една да кажем елин рахневска драматургия..или владо даверовска "снимка" на обществото..как му викаха :"моментната снимка на нашето общество,на нашия живот"
това,че една дописка във вестник,едно блогДневническо съдържание може да каже същото или дори повече от казионната литературуистика (ах...каква дума трябваше да изнамеря ,за да избягам от словосъжчетанието казионна литература" е не мога да си позволя чак такова драпане ,дръгнене!)

та.
не е ли това всъщност ,онова,което спасява винаги четенето и литераурния хал (хала) на света?

че едно непретенциозно блого текстче и една намахана мазна литературна форма (атестирана,одобрена,хабилитирана,наградена)
могат да имат един и същи смисъл ако попаднат в един момент на верния анализ.на правилния ъгъл към категориите.
нещо като психоанализа на ежедневието.

без значение кой какъв е,ние тълкуваме симптомите.

в този смисъл,каквото и да бъде написано то ще бъде "спасено " в четенето,разбирането,в анализа...
цитирай
19. benra - да, прав сте,
30.05.2009 13:42
що се отнася до верния анализ. Този който е над личностен, който умее да се абстрахира и да абстрахира. Да извежда абстракцията на онова ниво, което я прави достъпно понятна
Но понякога,често дори, прочитът е изцяло подвластен на момента, на личното и личностното...една евоция би могла, напълно нелогично, да придаде друг отенък на текста, съзирайки вего нещо, което всъщност тя ми присвоява. И точно тогава анализът стои безпомощен острани и чака да размине моментът...
цитирай
20. mapplethorpecala - а и ти къде беше досга? във фору...
30.05.2009 13:46
а и ти къде беше досга?
във форумския росен или росенския форум оня ден питах.че те няма от един сезон време?

появиха се някои нови теми..които се движат добре.
много спокойни,много "бени положение"
и кво стана"караме по бени,без бени"
цитирай
21. benra - ами ,графе,
30.05.2009 13:49
дала съм си почивка от форуми, дори не надничам. Май съм в такъв период, вероятно и това ще отмине и отново ще почна да се изявявам "по бени".Винаги съм знаела, че когато започна да стъпвам накриво, най-мъдрото е да поспра... Нали знаете -емоционалности разни...
цитирай
22. vitaldesire - Тези твоите емоционалности
30.05.2009 20:01
разни са ми много любими. (не че съобщавам новина, но пък обичем да го повтарям. Един вид ухажвам те нещо).
Не знам това, което си написала какво е, но знам че ми е удоволствие да те чета.
цитирай
23. nellka - още преди да прочета за острова
01.06.2009 13:40
бях сигурна, че пишеш за Кипър.
И на мен са ми разказвали и така и не събрах смелост да напиша ужаса, но някой ден ще го направя.
чудесна си както винаги, Бени. Нарисува го! Ароматизира го! Подпечати го със сълзи...
прегръщам те силно!
цитирай
24. dorichela - Толкова силен разказ одавна не бях ...
02.06.2009 11:25
Толкова силен разказ одавна не бях чела.. Мога да ти кажа само БРАВО!...
цитирай
25. mapplethorpecala - ееех, бени. . все отлагам. . айде да ...
06.06.2009 05:05
ееех ,бени..все отлагам..айде да го напиша най накрая това ,което ти обещах. :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2871324
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930