Пътеката се вие там,
нагоре
И дишането става
учестено.
Обвито е във тягостна
Умора
Пълзенето във търсене
на корен.
Пътеката забива трън
в Петата
и дланите напукани
се молят
Умората е всъщност
непозната...
едно неистово усещане за
Воля.

Физическата болка не се усеща, когато духа се извисява :)

нещото което ни кара да се движим напред, дори и да боли. Иначе, щяхме да си тъпчем все на едно и също място от страх, да не се нараним.

Вървиш си по отъпканите пътища,
а моя път се вие все нагоре.
Във стръмното намирам тръпка,
а ти я търсиш в тихото на двора.

Прекрасен стих! Поздрав!

Емоционално...с много,много мъдрина.Като една човешка мушица се почувствах.Точно такава,каквато съм.Благодаря :)

много, много хубаво!!!! :)

Здравей майсторе!

Благодаря ви!!!

позитивно :)

питъщата трябва да бъдат извървяни, това е:-)))