Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2009 09:17 - Страх лозе пази
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3929 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2010 10:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     - Бързо, бързо, извикайте линейка , не виждате ли, че човекът умира ?
    - Да бе, умира, я го подуши, само от изпаренията му можеш да се трупясаш кьоркютук
    - Пияница някакъв
    -  Е сега като се е почерпил какво, да го оставим да пукне ли?
    - Ще полежи, ще полежи, ще изтрезнее и готово
    - А бе не е добре, не го ли виждате какъв е почервенял, някой да направи нещо!
Тълпата около падналия мъж се увеличавала, всеки коментирал, сочел, а мъжът видимо агонизирал. Плетена торбичка с хляб и нещо увито в хартия се търкаляла близо до него, едната му обувка се била изхлузила, а левият му крак стоял  неестествено подвит. Гърдите му се издигали и спадали шумно, устните му издавали хриптящ звук, а по ъгълчето им се стичала слюнка на тънка струйка.  Лицето му, доскоро пурпурно червено, започвало да добива лилави отенъци.
- Я, това е Стамен – женски глас накарал  присъстващите да откъснат очи от падналия
- Ако му е, да пукяса, пияндурника му ниеден – продължила жената, а гласът й се извисил презрително над тълпата
-  Знам го тоя, съсед ми е – пояснила – ей такъв се прибира всяка божа вечер и гони жена си и децата си по двора. Елка, жена му, побеля от него. Каква красавица беше като я излъга, сълза ненагледна, а сега на сянка мяза. Е, оня ден, излизам да простирам и я чувам как вика – недей , Стамене, недей, пожали ме, заради децата ме пожали, сиротни ли искаш да останат? Надниквам и го гледам - тоя хубостник грабнал един нож и й замахва.А-ха да я посече. Па като креснах. Викам – Остави жената, бре непрокопсанико, че ей сега ще викна милицията да те окошарят, та да мирнеме. За затвор си, говедо такова, да изгниеш там, та да се отучиш да посягаш, мизернико.. А, Елка милата, свила се в един ъгъл, като мокра мачка се свила, до стълбите и трепери. Горе малкото им, на девет е, момче – гледа уплашено и повтаря – моля ти се бе, тате, моля ти се. Седмица преди това него беше докопал изедника  и удри, удри, на дармадан го беше направил . Голямата, и голямо момиче имат, за женене и нея побийваше, ама  гледам напоследък никаква не се мярка. Прибира ли се, избягала ли е някъде, не знам.
- Жена му…Елка, Защо не го е оставила като е такъв - полюбопитствал някой от зяпачите
- Защо, защо…и аз това я питам – Защо бе, Ели, защо бе, душо – живота ти съсипва, децата ти тормози, в страх живеете, остави го.
-  Не мога, како Маро, не мога, сърце не ми дава. – ми вика, а в очите й огън гори, оживяват някак си  -  Пустото пиене, то го прави звяр, иначе знаеш го какъв е – кротък, като мушица, на мравката път прави. И всяка сутрин ми обещава,че няма глътка в уста да сложи, плаче, на колене ми се врича, като малко дете. Ама ония, неговите като се събере с тях и  го подлъжат, и го замъкнат в кръчмата…приятели му били. Не е виновен той, слабохарактерен е,влияе  се, инак не е лош. И хубава работа има, ама ако продължава така ще го изгонят. Ако и аз го оставя, како Маро, край, отишъл си е. Моля ти се, не казвай на никого, моля ти се, ще дойдат от милицията и ще го приберат. Без баща ще ми останат децата. Ще спре да пие, казвам ти, ще спре, обещал ми е.
      И тогава до събралите се хора спряла милиционерска кола, качила падналия  и го закарала в окръжната болница.

       Възрастният мъж притвори очи и сякаш се отнесе.
    - И какво, дядка, пукнал ли е Стамен – момчетата – четири на около 15-16 години , любопитно се взираха в набръчканото лице на разказвача

   - Не, не, дечица…спасили го. Като дошъл на себе си, докторът му казал :
   -  А си пийнал още една чашка, а си умрял. Не е шега тая работа, да знаеш
  - Да бе, ще умре – изхили се едно от момчетата – от пиячка не се умира, старче, кви ни ги разправяш. – Макар и тоя Стамен и да беше умрел загуба голема немаше да има…
- Ама Стамен пиел от малък, момче. Ей такъв, като вас бил, когато почнали да го прибират с количката вкъщи. И така, като вас бира пийвал – старият човек огледа бирените бутилки, струпани на тревата – по бира, по две, а по една ракия, а още една, така за веселие, за забава…и после с количката го прибирали вкъщи. Не ги знаете вие, ама в нашето детство имаше едни такива колички, дърва се пренасяха с тях, строителен материал, с метални колелета , а иначе дървени. Натоварвали го Стамен в такава количка и го стоварвали в двора та майка му да си го прибере. Прибирала го майка му, прибирала го, ама рано се поминала, така и не дочакала да види сина си поправен.
   - Ебати, и майка си уморил – обади се едно от момчетата
   - Бе тоя Стамен  така се е натаралянквал щото навремето са пиели некачествени работи, не е като нашто сега – бандеролено – изхили се философски друго
- Пиенето си е пиене, деца, големи поразии прави на хората – продължи дядото
- Черният дроб ти е на пихтия – рекъл му докторът в болницата  – нищо не е останало от него. Докарал си си … И лекарят произнесъл някакво сложно име, което Стамен така и не запомнил, но му прозвучало много страшно -
А гледам и жена ти, всеки ден идва милата, седи в коридора, нищо че й казваме, че си в реанимация и не може да те види. Седи и чака. И от нея нищо не е останало. Кожа, кости и едни очи.  Та, човече, ако искаш да имаш живот, остави пиенето. Като лекар ти го казвам и като човек. Но да знаеш – всичко от тебе си зависи!
    - това докторите много лъжат , лъжливо племе ей – заключи едно едричко момче с наболи мустачки , отпи голяма глътка от бирената бутилка и избърса уста с опакото на ръката си.
   - Сладко ли ти е ?– попита го старецът. Гласът му беше равен
   - Кое, бирата ли ? Един път е!!! Искаш ли? – момчето подаде бутилката към възрастния мъж
   - А, не не…аз трябва да вървя и без това много ви досадих с моите бръщолевения. На лозето отивам, на кучетата храна нося
   - Ама пеша ли? – зачуди се едричкото момче – че то има рейс до там
   - Ааа…пеша, аз така обичам…вървя из гората, слушам птичките как си говорят, дръвчетата как растат.А и сега -я вижте, пролетта какви чудеса е направила , всичко е бяло, зелено ,розово.. Да гледаш, да дишаш живот. Приказка е направо..приказка. -
Сякаш на себе си повтори старецът и нарами раницата си
   - Айде , момчета, бъдете живи и здрави и от мен да знаете – страх лозе пази!
   - Луд старец – каза мустакатото , гледайки как прегърбената фигура се отдалечава по стръмната пътека . – ако си мисли, че някой му вярва на измишльотините…
   - Няма да обиждаш дядо ми, бе  Мустак – от храстите изскочи дребничко момче с осеяно с лунички лице – Той е много печен дядка, ама ей така, много обича да си говори с някого. Сигурно пак някоя от неговите истории ви е разказвал. Откакто почина баба ми, миналата година, му е много тежко. Голяма любов бяха, пичове, такова нещо не съм виждал и на кино, ви казвам. За ръка се държаха, в очите се гледаха, навсякъде заедно ходеха. Идилия.  Готин е дядката, стабиляга, ама добре, че не ме скива, щото после имаше да ми чете конско. Много мрази пиячката. А е видял някой да пие нещо - ама бира ли, ракия  ли, водка ли, ликьорче ли - няма значение, веднага почва да нарежда колко е вреден алкохола. Голям трезвеник е . Даже на една сватба за майтап му сипали ракия в лимонадата. Отпил дядката и като скочил, и като хукнал, до ден днешен не им говори на тия дето му врътнали номера.  Да му се чуди човек как така никога не е пил. Той  и баща ми, и той  - не близват. И аз  затва се скатах. Ако ме беше видял лошо ми се пишеше. Иначе е точен, ви казвам…
   - А бе, пичове, какво сте ме зяпнали така, се едно извънземно видехте. Сега, да не ме вземете за страхопъзльо нещо…Я дайте натук  шишетата, че  като ви гледам какви сте пиячи, чиста гола-вода. Стамен да не се казвам, ако не ви бегам от нисък старт.


............................






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. totoni - Поздрави, Бени! Страхотно напи...
12.03.2009 09:27
Поздрави, Бени! Страхотно написано, благодаря!Много хубав ден ти желая! Ще трябва да го прочета на синовете си-:))
цитирай
2. benra - totoni,
12.03.2009 09:41
късче живот...
Поздрави и на теб, благодаря ти!
цитирай
3. анонимен - Beni,
12.03.2009 09:44
настръхнах, иглички полазиха по кожата ми - толкова реално, силно, страшно и същевременно оптимистично! Дали има такива хора, които успяват трайно да се справят с този толкова страшен порок? Той е страшен не само за самия човек, но и за тези, които го заобикалят.
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Много добър разказ,
12.03.2009 09:47
дано повече хора го прочетат, но не очаквай пияниците да си вземат поука, колкото повече се пристрастяват и вървят надолу, толкова по-неразумни стават. Младите хора, които са още в началото може и да схванат за какво става въпрос и за тях си заслужава да пишеш, позрави.
цитирай
5. hara73 - Поздрави Бени ,
12.03.2009 09:49
хубава си го написала, тази позната история, за която съм писала и аз . Но твоята е красива, а моята беше ужасна. Дано повече, подрасващи я прочетът. Хубав ден от мен.
цитирай
6. benra - анонимен 3,
12.03.2009 09:50
оптимистично - да. Винаги има и друга врата, която можеш да избереш, друг път, друга пътека...и да слушаш как птичките си говорят...
цитирай
7. benra - пролет,
12.03.2009 09:51
аз просто разказах една истинска история, вплетох я в разказа. Не знам дали го правя с цел -поука. Смятам,че човек сам достига до тези така важни истини в и за живота си. Всеки сам, по пътя на опита, по пътя на страха, по пътя на любовта...
Поздрави!
цитирай
8. krotalka - Хубава история,
12.03.2009 10:51
дано е истинска. Познавам обратната страна на медала, т.е. когато не се отказва от пиенето...Не ми се пише за това.
Дано има повече истории с твоя край.

Поздрави Бени!
цитирай
9. benra - krotalka,
12.03.2009 10:52
съвсем съвсем истинска що се отнася до основната нишка.
Поздрави и на теб!
цитирай
10. анонимен - пак анонимен 3
12.03.2009 11:16
истинска история, казваш. Интересно, поучително, вдъхновяващо дори. Скоро слушах статистика, че ние българите сме на едно от челните места в света по злоупотреба с алкохол. Тази статистика е доста притеснителна.
цитирай
11. benra - анонимен 3,
12.03.2009 11:21
знаеш, коментирали сме темата. Българинът традиционно е привързан към чашката до степен да припознава в нея приятел, успокоител, развлечение, облекчение, разрешение. Скоро един приятел ми разказваше, върна се от екскурзия в друга европейска страна, как повечето от групата си носели ракия в пластвасови шишета и в заведенията си ги изваждали на масата и си сипвали.Стигнало се до там екскурзоводката да направи намек, питайки ги-могат да се веселят само, когато са пийнали ли?
цитирай
12. july26 - Много добър поздрав,благодаря!:)))
12.03.2009 12:10
Както винаги на ниво, в твой стил! Много добър начин да кажеш нещо от живота,но " филмирано " и смилаемо за повечето хора!
Благодаря ти още веднъж!
:)
цитирай
13. nellka - пък сладко разказваш, Бени, арно!
12.03.2009 12:13
:))) и разбира се пак ми насълзи очите, Майсторице!
ох, де да се учеше човек от приказкиии... а то ти викат: стена! а ти си викаш: са ш видя стена ли е или мъгла и... точно в десятката!
чудесен разказ!
прииска ми се дори да говоря диалект :))
и го направих!
цитирай
14. dorichela - Възхищавам ти се на начина, по който ...
12.03.2009 12:14
Възхищавам ти се на начина, по който си описала типичния битовизъм на българина! Поздрави!
И дано повече хора се вземат поука...
цитирай
15. benra - july,
12.03.2009 12:19
моля моля - ти зададе темата! А нали знаеш какъв извор на истории е животът...
цитирай
16. benra - Натали,
12.03.2009 12:20
ц..не се учи от приказки, не и до момента, в който не се познае в отрицателния герой и не си каже-брей що за чучело съм бил. Сам, сам човек върви по пътя на прозрението.От него зависи дали ще види знаците.
Цун!!!
цитирай
17. benra - dorichela,
12.03.2009 12:21
ами аз все така...за битовизми разказвам
Поздрави и благодаря, че ме четеш!
цитирай
18. анонимен - dorichela
12.03.2009 15:08
Извини ме,че пиша без да си взлизам в блога,но се прокрадвам между задачите.. та.. мисълта ми беше,че е удоволствие да те чета! Поздрави! :)
цитирай
19. benra - dorichela,
12.03.2009 16:26
поздрави на теб и като анонимна:-))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392762
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031