Ти чуваш ли как ни разказва реката

за онези времена, в които..,когато...

Ти чуваш ли  -казва - била нявга млада

и любела страстно извор прохладен.

Душата й речна била му отдадена,

а той посветил й любовна балада.

И всичко вървяло по мед и по масло,

ала изведнъж на реката й станало ясно,

че в изворът неин се къпе росата

и той я прегръща с прегръдка позната.

Това й пошушнало малко поточе,

което наблизо тихо клокочи.

Реката замръзнала в ледена мъка.

така преживявала тази разлъка -

Години не текла, сякаш умряла

сърцето предадено люто скърбяло.

Един ден по брега й вървяла девойка.

Реката я чула как ахка и ой-ка.

Сълзите й бисерни по леда се търкаляли,

а слънцето вече отдавна преваляло.

- Рекичке, рекичке, вземи ме в обятия! -

редяло момичето с коси като злато

- Рекичке, сестричке, бъди ми спасение,

искам да се спусна по твойто течение

и да ида там някъде, много далече,

където скръбта няма я вече,

където реките текат си на воля,

където е обично, много те моля!

Реката потръпнала и се разляла -

потекла отново и оживяла...


Ти чуваш ли как ни разказва реката

за момичето нежно с коси като злато,

което й станало предана дружка....

Седни тук до мен, на брега, да послушаме!

еднакво добре ти се удават и проза и поезия!

Поздрави!

благодаря! Нямам претенции да са литературен жанр - просто нахвърляни мисли, всякакви, всякак :-)))

Ще пазя тишина :))

момичето речно
ще се разливат в душата ми вечно.

Бени!
...

Ако знаеш как ти отива този стих!

Нелка от удоволствие прималяла!
обичам ти стихотворните приказки, Бенита!
много ги обичам!