Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 09:34 - Бягство към щастието
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 4798 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 19.02.2009 10:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Емилия енергично набутваше дрехи в малко червено сакче, като не спираше да приказва :
         - Да взема ли онзи белия панталон, сатенения ? Не точно бял де…слонова кост.. Много си го харесвам, може да го облека после? Или може би не панталона, а тази тази рокличка? - вдигна късо черно, икономично рокле със златисти презрамки и го огледа одобрително
         - Кажи де? С кое съм по-така – с панталона или с роклята? -кажи дееее, Ро, стига си се цупила!
Росица се взираше през прозореца, нервно подръпвайки от тънката цигара, и изобщо не поглеждаше приятелката си.
         - Ще взема и двете. Точно така! – Емилия набута панталона, без да го сгъва и стопка роклята, пъхвайки я в една пролука, между останалите парцалки.
         - Кои обувки? Само едни трябва, защото вече наистина нямам място. Черните сандалки с мънистата или онея, лачените, на Долчето ? А...кои са по-така?
         - Айде бе Ро, помогни ми, кои да са? - хвана двата чифта обувки и ги размаха пред носа на другото момиче.
         - С черни ще съм тогава, реших. Не е задължително пък всичко да ми е бяло, нищо, че тате ще ми опява – Емилия вдигна поглед към мълчащата Росица - а ти до кога няма да ми говориш?
         - Глупости вършиш – произнесе Росица, без да поглежда Емилия – големи глупости.
         - Какво...тогава да взема белите?
         - Стига! Много добре знаеш какво имам предвид, изобщо не става въпрос за обувките...с или без обувки, все тая. Глупости вършиш!!! - натърти на последната фраза Росица
         - Не се излагай, Ро, всичко ще е оки-токи. Премислила съм го до милиметъра, до милисекундата. Само ти и аз знаем, няма кво да се издъни.
         - Знаеш ми мнението, не ме карай да се повтарям.Чудя си се и аз, защо ти се оставих да ме забъркаш. Знаеш, че не обичам шикалкавенията, камо ли тази дивотия, която си натворила - Росица ядосано дръпна от цигарата. Загорча й, беше останал само филтърът и тя го изхвърли през отворения прозорец. Навън подухваше приятно.Дано да се свърши с жегите. Това лято се беше проточило прекалено дълго, прекалено.
            Емилия се върна при разхвърляните на леглото дрехи и се изтегна върху тях. Беше само по икономични прашки и сутиен. Розовият цвят на бельото подчертаваше стегнатото й тяло с естествен загар, като същевременно му придававаше момичешка невинност, която самото момиче не притежаваше.

                Емилия беше на 23години, от Костен. В 9-и клас за пръв път спечели “престижната” за града титла " мис Костенска пролет", в 10-и я спечели отново. В средата на същото лято двукратната мис направи аборт от организатора на конкурса - Петър Стамболийски след Стамболийски категорично посече надеждите й да заеме мястото на госпожа Стамболийска и да се превърне в Стамболийска номер две. В 11 клас Емилия не само не стана "мис Кюстендилска Пролет", а дори не беше в тройката
        - Амортизира се вече, моето момиче, не си актуална – ухили й се съдружникът на Петър - Николай, когато тя със сластна усмивка му предложи “каквото си пожелае”, в замяна на титлата.
        - Майната ви, взимам си дипломата и се махам, гнийте си в скапаната дупка, селски мизерници. Ще ми лазите в краката след време, ма немааа! – закани се тя и го направи, в смисъл - махна се от града.
Първата година не я приеха да следва никъде.Макар дипломата й, от езиковата гимназия в градчето , да беше сравнително прилична -малко над 5 и 50, тройките които изкара на кандидатстудентските изпити не бяха достатъчни, за да се впише в студентските редици.
         - ПАри немам –отсече баща й, когато момичето се опита да го убеди да плати обучението й в Нов Български Университет.
         - Опраай се или се връщай дОма - заяви родителят й без да прояви особено съчувствие към сълзите и умолителните й думи. Всъщност предложението за "връщането дОма " беше отправено доста вяло.
      Младото момиче така и така нямаше абсолютно никакво намерение да се връща в малкия град и започна да се оправя…доста прилично. Една година по-късно вече работеше като секретарка в голяма компания.Не й беше ясно с какво точно се занимава компанията-някакъв си износ.Някакъв, но явно падаха много пари.Има ли пари ,другото не я интересуваше.Иван, когото беше забърсала в един небезисвестен нощен клуб и с когото вече живееше, й беше разяснил задълженията:
         - Легаш си само с мене, ясно!А съм разбрал,че си развяваш сливата налево и надесно, а си излетела-красноречиво потупвайки задния си джоб, над който носеше втъкнат пистолета си.
Самият Иван беше един от шефовете на въпросната компания.
Това потупване беше стреснало Емилия, но за кратко.После нещата си тръгнаха, както си трябва.Еми записа "Икономика на туризма", но ходеше на лекции от дъжд на вятър. В работата никой не я закачаше, по цял ден цъкаше на компютъра игрички или сърфираше из интернет. Скука, но не се оплакваше.
         - Уча бе, Иве, уча.Наиш колко неща има в нета – отговаряше на въпроса на Иван какво търси в тоя нет с часове
         - Много учена ще станеш, брей –Иван надничаше над рамото й и действително виждаше, как мацката му е заровила напудрен нос в поредната икономическа статия. Вдигаше вежди иронично и толкова.
Той непрекъснато пътуваше, като обикновено не я взимаше със себе си. В началото оставяше някой от своите мутроподобни, който да я придружава и наглежда, но след две години, като че ли започна да й гласува по-голямо доверие или пък вече не му пукаше толкова за нея и я оставяше често без надзор.

         Росица беше една година по-малка от Емилия, на 22, от малко селце в северна България. Рано останала без родители беше отгледана от възрастната си баба, за която момичето беше най-ценното нещо на света. С Емилия се запозна в Университета. И макар Еми да се вясваше рядко на лекции, двете си бяха допаднали и само месец след запознанството си, бяха станали неразделни.Споделяха си всичко-от дрехите-до най-интимните тайни. Това приятелство беше странно, защото по характер двете момичета бяха пълна противоположност една на друга. Росица, за разлика от вятърничавата и повърхностна Емилия, беше сериозна и целеустремена. Искаше сама да постигне целите си и здравата залягаше над учебниците.Цялото й свободно време преминаваше в учене. Преживя една мимолетна и бурна връзка с техен състудент, която наскоро беше приключила, но Росица гледаше да не мисли за това.Имаше си други, по-важни, цели.

        - Айде бе, Ро, стига си се цупила!Все най-лошото ти е в главата – Емилия протегна перфектния си крак с добре оформена мускулатура и погали кожата му.
        - Ма тая Мима е царица! Прави колата перфектно! Ела, пИпни, кадифе! Като му се увия, като му се засуча...
       - Престани! – Росица се извърна и впери гневен поглед в приятелката си – на теб ясно ли ти е какво си напът да направиш???Даваш ли си сметка изобщо???!!!
        - По-тихо де, ще те чуе вещицата – Емилия стреснато погледна към вратата. В другата стая беше майката на Иво, дошла на гости преди три месеца и беше забравила да си тръгне
        - Да ме чуе, да ме чуе, тогава може да ти дойде акълът в главата - Росица все пак снижи леко тон.
        - Айде, споко, дай да повториме плана :
Начи, зимаме го от летището, от там - такси, оставяме те и ти се покриваш за три дена. Стоиш си ,четеш си книжка, гледаш си филчета и там квото… не отваряш, вдигаш си само джи-ес-ема. Просто.Ние продължаваме.Утре се жениме. Вдругиден –в 12 -среща на летището, товариме го и двечките с такси - на автогарата, откъдето ни взима шофьорът на Иван. Просто, простисимо - щракна с пръсти Еми
- Добре, а ако Иван ми звънне през тия дни и иска да те чуе, ако ме пита защо ти е изключен телефона?-на Роси не й се вярваше, че всичко ще е чак толкова просто.
         - В кенефа съм. Аз съм му казала да не ни звъни  - ти си в депресия, искаш да се самоубиваш, оня дето те заряза ти е разбил сърцето. Отиваме на селото ти, да се усамотяваме и да те успокоявам. Без телефони, без мъже, без нищо. Нали така? И глей, ако ти звънне случайно, да звучиш депресирана! Даже, найш кво-рАзреви се, той мрази лигавщините и ще ти затвори веднага, няма да ме чака да "изляза от кенефа" – Емилия се засмя на собствената си умност.
         - Добре, ами ако реши да звънне у вашите? – Росица изглеждаше все пак малко поуспокоена
         - На нашите!?От къв зор? Абсурд!Той не иска и да ги чуе тия селтаци, се едно ги нема. Абсурд ти казвам.
         - Ами ако някой ви види и му каже?
         - Кой да ни види? Нали затова си с мен на летището -ако нещо стане , човекът е бил твой тъпкач, после, в таксито, като те оставим, кой да ни види? ИзмислИла съм го.
Росица въздъхна и приседна на края на леглото:
         - Щурачка си, ама те обичам, Ем!Искам да бъдеш щастлива!
         - Ще бъда!Усещам го!След 3 месеца ще ми дадат виза и тогава Иван и всичките ще ми дишат прахта на самолета.Да дойде да ме намери в Канада! – очите на Емилия блеснаха при представата за очерталото се блестящо бъдеще
        - Ами ако тоя, Моханед, се окаже някой изрод…а? Ако не е това, което си мислиш,че е. Ако 6 месеца те е мотал и всъщност е някаква отрепка, извратеняк. Нали знаеш, в интернет всеки може да е всеки. Все пак не си го виждала никога, а и арабин…
        - НЕ Е АРАБИН!-Емилия скочи, ядосана
        -Колко пъти да ти казвам -роден е в Канада, майка му и баща му са ливанци, но той НЕ Е. Канадец си е.Чист канадец. Баща му е адвокат, той е адвокат, едната му сестра е омъжена в Париж, малката учи в щатите.Не е арабин, не му ли видя снимката, НЕ Е!И ме обожава, ако искаш да знаеш.
          - Обичаш ли го ?
          - Кого, Иван ли? –Емилия сведе поглед
          - Не Иван, глупачке, този за когото утре се омъжваш – Моханед!
          - И не му викай Моханед, той просто е кръстен така, иначе е Макс
          - добре те, все тая - Макс- обичаш ли го?
Емилия се приближи до прозореца
          - Тоя па, само зяпа. Какво зяпаш бе, кретен! Яж ми… – и показа среден пръст към отсрещната сграда.
          - Попитах те нещо - Росица чакаше отговор, макар добре да знаеше, че в тази история чувствата нямат нищо общо.
           - Свестен е, обожава ме и най-накрая ще ме измъкне от тая помия –Емилия зарея поглед над олющените сгради – мразя го това място, мразя тая страна, мразя си живота, мразя! Само теб обичам!-обърна се и прегърна приятелката си, а сълзите й намокриха блузата на Росица
         - Ро, обещай ми,че като се махна ше ми идваш на гости, обещай, моля те! Ще ти пратя пари, билет, само обещай!
         - Обещавам, обещавам, хайде спри да плачеш  и се обличай, имаме само час до кацането на самолета- Росица погали плачещата си приятелка по главата, както се гали малко дете -нежно и утешително.
                         По-нататък всичко се разви по план. Посрещнаха Моханед на летището.Росица с облекчение установи,че бъдещият съпруг на Еми, на пръв поглед, е симпатичен и възпитан млад мъж, наистина, както беше казал, малко над трийсетте и наистина изглеждащ интелигентно, почти по европейски.Стори й се много приятен и започна да си мисли,че напразно се е притеснявала, всичко щеше да се нареди. Взеха такси тримата и след като я оставиха пред квартирата й, Еми и Макс заминаха за Кюстендил, където на другия ден сутринта щяха да подпишат.Бащата на Емилия беше подготвил всичко. Дори скромно тържество в малко ресторантче, извън града.Трябваше да покаже зетО на родата-с този аргумент беше отрязал протестите на Емилия. Все пак един път женел щерка си за американец. Нямало да се излагат я.
        Росица се прибра вкъщи и не мръдна три дена.Никой не я потърси и тя не се обади на никого.На три пъти се изкуши да звънне на Емилия, но си каза,че на приятелката й сега едва ли й е до нея, а и самата тя имаше нужда да се отърси от цялата каша и от лошите предчувствия, които я изяждаха.
Всичко щеше да бъде наред, всичко.- повтаряше си го като мантра.
      На третия ден си поръча такси и пристигна на аерогарата близо два часа преди излитането на самолета, в 12 без 15.Макс и Емилия не се виждаха никъде.Понечи да звънне на Еми, но реши първо да си вземе кафе.
      Ще й кажа, че ги чакам в кафето – помисли си, докато си купуваше вестник. Поръча си едно дълго, двойно черно и докато го чакаше хвърли бегъл поглед на първа страница. В този момент светът й се сгромоляса:
“Емилиян Петров-Емуто, арестуван за убийството на Емилия Никлева и канадския гражданин Маханед ал Саабри, остава в ареста с мярка задържане под стража.Бащата на убитата, Станой Никлев, е в реанимацията на Костенската болница в състояние на медикаментозна кома. Ранената в крака служителка на Обредния дом – Доротея Петрашка , е без опасност за живота и се очаква да бъде изписана до няколко дни.Следователите продължават да разследват причините за двойното убийство, разтърсило малкия град.Убиецът, Емилиян Петров-Емуто, е криминално проявен, задържан за множество авто-кражби и с 3 висящи дела.Според непотвърдени източници, Емуто е бивш бодигард на Иван Методиев , съсобственик на “ОйлтранспортинГруп ЕООД”.Следствието продължава.”




















Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Поздрави Бени!
19.02.2009 09:57
Попаднеш ли в капана, измъкване няма...

Описала си една предистория от криминалната хроника!
цитирай
2. july26 - :)
19.02.2009 10:38
Глътка свежа вода и порция удоволствие към късна закуска е да те чета! Хубаво нещо си написала! За пореден път..!
:)
цитирай
3. gothic - Хубаво...и замислящо.
19.02.2009 10:54
Хубаво...и замислящо.
цитирай
4. benra - кроталка,
19.02.2009 11:24
да, всяко такова каре в пресата има своята история.
Поздрави!
цитирай
5. benra - july,
19.02.2009 11:25
удоволствието е изцяло мое!
цитирай
6. benra - gothic,
19.02.2009 11:26
страшно е как ,бягайки към нещо илюзорно, по измислени пътеки, всъщност загърбваш живота.
цитирай
7. krassko - Приятно е при теб :)
19.02.2009 11:26
Но има дни когато е празнично. Благодаря ти.
Поздрави!
цитирай
8. анонимен - реална история
19.02.2009 11:50
Това е една напълно реална история.Вероятно много момичета намират точно този път към щастието, макар и не точно с такъв край. Това е илюзията на девойката от малкия град, която не може нищо, но не се отказва да търси принца на бял кон. Презирам подобни същества.
Иначе историята е увлекателно написана, хареса ми, Бени.
цитирай
9. benra - krassko,
19.02.2009 11:51
Моля, моля, радвам се,че наминаваш!
цитирай
10. benra - до 8
19.02.2009 12:00
здравей! Да, наистина това е история,която е достатъчно тривиална в наше време. Интернет вече стана обичайния начин за търсене и намиране на партньор. Не знам, не мисля че това се случва само на девойката от малкия град. Интернет е място където човек по-лесно се отпуска, а пък и избора там е голям. КОнкретната случка обаче-с паралелните връзки и тайния брак- това ми стои като игра на руска рулетка.
цитирай
11. july26 - За теб е рулетка, за много Емилии виртуалното и реалното са едно!
19.02.2009 12:13
Щото или не са наясно с реалността, или реалността за тях е това, с което си самопромиват мозъците в Интернет! И в двата случая обаче резултатът е един и същ, макар че има и изключения.Много зависи от човека,от семейството,в което е израсъл, от примерите около него-добри или лоши.
И....удоволствието не е изцяло твое все пак,някак не е честно да си пишеш нещо само за собствено удоволствие! Ами ние, народа?!Грижата за народа?!
:)))
цитирай
12. benra - july,
19.02.2009 12:20
народът е важен, народЪТ!!!няма ли народ става тегава работата.

Но си съвършен прав-средата е тази,която определя до голяма степен пътеките,които ще решиш да хванеш.Макар и да има случаи,когато индивидът съвсем умишлено се опитва да скъса със средата и да поеме по един чист,нов, непознат път.
Нашето Еми така си е тръгнало, така си е продължило.ПО наклонената плоскост на уж лесното. Избрала си е да живее чрез някого
цитирай
13. july26 - Така им е лесно на Еми-тата,не само у нас.
19.02.2009 12:34
Бързо им се живее, бързо изживяват всичко това, което ги примамва от реклами и филми. И после бързо изгарят и остава само пепел от душите им.Ако изобщо нещо в душите им е горяло, в повечето случаи просто тлее нещо, а външната фасада е обгрижвана за сметка на душата.Ама нещо много задълбах, народА е важен, верно,ама няма как до всеки един да застане някой от Държавата,за да го вкарва в правия път.
А индивидът когато поема по непознат път свидетелства, че е на път да стане личност, поемаща отговорност.Което приветствам с две ръце,стига да е в правилната посока, тази нормалната и общочовешката!
Амин!И Ааааалилуя!
:)
цитирай
14. dorichela - :)
19.02.2009 13:48
Мила родна картинка... Мутреската в златна клетка,решила да бяга :)
цитирай
15. benra - july,
19.02.2009 13:59
казваш изгарят и остава пепел в душите...И като духне вятър и пепел не остава.
цитирай
16. benra - dorichela,
19.02.2009 13:59
Тя май никога не е спирала да бяга, към себе си.
цитирай
17. dorichela - :)
19.02.2009 14:06
Не може да избяга от корените си :)
цитирай
18. benra - ....
19.02.2009 14:13
Не може, бягайки назад не се получава, защото единственото нещо,което тя иска е да избяга, но идея си няма точно къде.
цитирай
19. dorichela - :)
19.02.2009 14:18
Kъдето и да поиска да избяга,където и да отиде,с когото и да бъде тя винаги ще бъде онази същата девойка от малкия град или село.. :) Опаковката може вече да лъска,но вътре.. :)
цитирай
20. july26 - Знаеш ли какво...
19.02.2009 14:20
Винаги ще има такива хора,може и да не ги разбираш, но тях винаги ги има.Те са си просто такива,това им харесва,еднодневки някакви...
Не ги мисли, те не го и искат някой да ги мисли.А и не би им помогнала,не биха го разбрали...
цитирай
21. benra - доричела,
19.02.2009 14:29
да,всъщност трудно е да избягаш от същността си.
цитирай
22. benra - july,
19.02.2009 14:30
свят шарен, хора разни. Далеч съм от идеята да спасявам някого или пък да намирам изгубени души. Всеки сам усеща от какво има потребност.
цитирай
23. dorichela - :)
19.02.2009 14:35
Много си права,benra :) Затова по-добре да не се срамуваме от това,което сме и да не се правим на това,което не сме :) Същността ни е тази,която ни отличава от другите.. Ако иска да се слива с масите и да си мисли,че е нещо "по".. тогава се получава ситуацията,в която изпада героинята ти :) Макар и не винаги с летален изход :)
Весел ден!
цитирай
24. benra - да,
19.02.2009 14:37
а може би е хубаво и да се вглеждаме по-дълбоко и по-критично в себе си, така може би по-успешно ще можем да разберем към какво и от какво всъщност бягаме.
Весел ден и на теб:-))
цитирай
25. july26 - Добре тогава,успокоих се...
19.02.2009 14:38
Допълвам само...свят широк, хора всякакви,де да го знам туй хлапе какво е...За Еми-то иде реч, въпреки че породата ми е ясна.
Ама аз започнах за разказа ти,а докъде стигнахме начи!
Глей кво нещо е живота!!!
:)))
цитирай
26. benra - july,
19.02.2009 14:42
де го чукаш де се пука. Ей така се раждат вечните мъдрости:-)))
Емито е такова едно хлапе-едно от многото.Ако беше оцеляло при тая си авантюра щеше да си вземе визата, да се метне на самолетчето и изведнъж да разбере,че по широкия свят нещата не се случват само с цъкане в интернет.Защото всъщност МАкс с труд изкарва парите си и хич не възнамерява да носи българската си булка на ръце. Това...ако краят беше друг.
цитирай
27. july26 - Що бе, краят си е добър,ееее....верно не особено реалистичен въпреки
19.02.2009 14:46
обкръжаващата реалност.Ма то знае ли човек,аз не знам ,де! Може пък да си е много реалистичен даже.
То и българите като цяло в ролята на Еми-то,всичко по метода на грешките, пък после му мислим какво и как...Щото там много лъскаво и ние като гаргите, дето видели стъкълце и ....
Нейсе,запуши я...
:)
цитирай
28. анонимен - аська на телефон oblix
12.02.2012 18:57
http://icqmobilephones.net/ - скачать бесплатно аську для телефона
<a href="http://icqmobilephones.net/">скачать аську для телефона</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392640
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031