И дъждът днес косите разплита и политам над стръмни пътеки знам, не трябва да питам, знам ще бъде не леко.
И сълзите във камък превръщам, спомен силен до болка прегръщам а посоката е напред и нагоре не, няма спирка, има полет

Има крила натежали от кацания
има мисли , уморени от плачене.
имам скрита онази надежда,
която към върхове ме повежда.

полетях с теб,а музиката на стихът ти омайваше полетът ми!:)

нека да са здрави, нищо че тежат!

Надеждата ни води нагоре все към високото и трудното. А любовта носим със себе си. И ако през живота си не си успял да изкачиш Любовта на върха - това е било живуркане, а не Живот.
Поздрави!

Жестоко!

...само това имам да кажа. :)