Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2009 09:31 - Първа среща
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1316 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.01.2009 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Пристъпваше от крак на крак.Имаше чувството, че земя под краката й я няма, до такава степен беше загубила чувствителност в долните си крайници. Токчетата й леко я подхлъзваха, по която причина и в пристъпването от крак на крак беше крайно внимателна.Беше издърпала ръкавите на пуловера си, така че да покриват поне отчасти пръстите на измръзналите й ръце. И шапка не носеше. Щяла да й смачка косата.Глупости, най-вероятно в този момент ушите й пламтяха от студ, а носът й беше с окраската на недоузрял домат. Най-вероятно, защото от десетина минути насам просто не ги усещаше. От време на време се скриваше на завет в нишата на банката, след което отново излизаше на бръснещия студ.Все пак се бяха уговорили да се чакат на ъгъла.Нишата не беше ъгълът, нишата беше зад ъгъла. Яката на зеленото й яке позволяваше на леденият вятър да обвие врата й и да се плъзне под тънкия пуловер към кръста, където забиваше стоманени нокти. Преди да тръгне за срещата Искра понечи да облече черното си ултразимно палто, но…той как щеше да я познае? Очакваше червенокоса красавица, облечена в ефирно зелено яке, пристегнато с подчертаващ фиността на талията колан. Така му беше казала:
 – Ще съм облечена в наситено зелено яке с колан, няма начин да не ме видиш.
Защото зеленото, да зеленото, правеше очите й още по-изумрудено дълбоки.
Тази изумрудена дълбокост обаче сега не караше нещата да изглеждат по-оптимистични. Минутите се нижеха, а Марио го нямаше.
  Задръстване, поледица, няма места за паркиране, не може да хване такси, на тролеят му е паднал жартиерът.Не, едва ли ползва градски транспорт…Вариантът с паркирането е най-възможен…- прехвърляше наум вероятните приемливи причини за закъснението му, като същевременно си повтаряше – ще дойде, няма начин да не дойде, ще дойде, няма да му звъня, ето..ей сега ще дойде!!!
    Отново се сви в нишата, извади телефона си и погледна екрана – нямаше пропуснато позвъняване, нямаше и ес-ем-ес, а времето на срещата се протакаше вече 20-та минута.
- Чакаш ли някого? – гласът я извади от двоумението да си тръгне или не. Автоматично прибра телефона в джоба на зеленото яке и вдигна поглед. Очите, които я фиксираха въпросително, бяха пронизващо сини под нахлупена над веждите сивкаво-черна шапка, а туристическият анорак беше закопчан до под носа на питащия, който се извисяваше почти една глава над нея.
  А така! Беше уверена,че няма начин да не го познае. Едно, че беше виждала безброй негови снимки, второ - стопроцентово се доверяваше на безпогрешната си интуиция, на така нареченото шесто чувство . Интуицията й обаче в момента беше замръзнала, или заспала, или един Господ знае какво, но упорито мълчеше. Без интуиция, без шесто чувство, стоеше и се взираше в човека пред нея.
- Чакаш ли някого? – повтори въпроса си непознатият и Искра сякаш видя в очите му искрици смях.
Естествено, че е той, Марио! Кой друг можеше да е. Като че ли студът я беше направил неспособна да мисли, да реагира. Стоеше като вкопана в заледения тротоар и гледаше тъпо, с червен нос и пламнали уши.
- Аз…да…да…не чакам отдавна – гласът й проскърца неуверено като мяукането  на гладно малко котенце.
- На този студ…сигурно си се вкоченила, така като те гледам, якенцето ти не е за това време – докато се опомни той вече увиваше шал около премръзналия й врат.
-  И шапка - нямаш ли шапка?  Това жените сте много глупава работа. Минингит ще хване, ама да е красива. Къдриците ти са станали на висулки - протегна ръка и разтри един замръзнал кичур.
- Ето виж, сняг …мисля че е време да отидем някъде, за да те размразим – и понеже Искра не помръдваше, той я прегърна свойски през раменете и я поведе.
    Заведението беше топло. Най-важното - беше топло. Една разпалена камина в ъгъла внасяше уют и интимност и Искра усети как кръвта й бавно, но уверено се раздвижва във вените. Започваше да усеща ръцете си, краката. Мислите й започваха да нахлуват в главата й заедно с искрящото червено вино. Огледа заведението – беше малко и почти празно. Интересно, тя живееше в района, откакто се помни, а никога не беше влизала в него, дори не го беше забелязвала. Хареса й. Погледът й се плъзна по стените, облечени в дървена ламперия и се спря на спътника й.
Той беше свалил шапката.Косата му беше тъмно руса и закачливо рошава. Което явно не го притесняваше, а и тази небрежност му отиваше. Странно...на снимките изглеждаше някак си различно – по-нисък, по-тъмен, по-…друг. И начинът му на изразяване беше много по-различен, отколкото в чата. Нямаше я онази изкуствена помпозност, нямаше ги сложните натруфени фрази, нямаше ги изреченията без край, от които Искра се респектираше и, които й създаваха  известно чувство за малоценност и същевременно леко я дистанцираха. Младият мъж отсреща беше по момчешки открит, самоуверен, но по някакъв мек, близък начин. Непринудеността, която излъчваше й вдъхваше топлота и сигурност.Имаше усещането, че го познава отдавна, много отдавна. Той говореше ли говореше. Искра дори не чуваше думите, само седеше, усмихваше се и се наслаждаваше на облекчението, което я беше завладяло.Ето, той излезе прав, нямаше нищо страшно в една среща на живо. От близо година си пишеха и от самото начало той, Марио, настояваше да се срещнат, но тя все намираше предлог да отлага във времето. Всъщност веднъж си бяха насрочили среща. Лятото , средата на лятото, в най-големите горещини, но Искра внезапно вдигна температура , втресе я, разболя се.
- Как може да си болна в тази жега? Измъкваш се пак, а, Искре…неискрено Искре – Марио не й повярва, но продължиха да си чатят и отвреме навреме да си говорят по телефона.
Вчера на няколко пъти изпита желанието да му прати съобщение в чата, че е болна, но й беше неудобно, не искаше да я обяви отново, този път с право, за лъжкиня или по-лошото - за страхливка.
       И ето сега онзи момент на неудобство, от който се беше страхувала, бе изчезнал, дори като че ли изобщо не се беше появявал. Седяха един срещу друг и съвсем естествено бъбреха за разни значителни и незначителни неща. Сините му очи се смееха, беше топло, беше страхотно. Виното я беше замаяло леко, но не й пукаше. Отдавна не се беше чувствала толкова спокойна и свободна. Дори нито веднъж не се замисли как изглежда. Дали косата й не се е сплескала от влагата, дали гримът й не се беше размазал от сълзите, които на няколко пъти беше сподавяла, докато чакаше на онзи ъгъл. Някак си усещаше, че това как изглежда няма значение, дори в един момент си помисли,че е била адски глупава да си въобрази , че той няма да я познае без зеленото яке. Можеше спокойно да си облече черното ултразимно палто, да нахлупи ушанка, да се увие в шала, изплетен от баба й за Коледа и той пак щеше да я познае.
  После вървяха, дълго…Вятърът завихряше едрите снежни парцали, но Искра не усещаше студ, защото раменете й бяха обгърнати от неговите силни ръце и усещаше топлината му през тънкото си зелено якенце. На едната й ръка беше нахлузил лявата си ръкавица:
- Една за теб-една за мен, така е справедливо – тя дори не се опита да се противи
Дясната й ръка се беше сгушила в неговата лява и буквално изгаряше приятно
Не усети как стигнаха пред блока й.Тя ли го заведе, той  ли го намери или просто краката им сами намериха пътя – и това не знаеше. Усети само устните му върху своите –топли и нежни. Изпиваха я и я напиваха. Можеше да остане така цяла вечност, беше прекрасно, неземно, фантастично. В душата й се събудиха позабравени емоции и погъделичкаха сетивата й. Гласът му я върна в реалността.
Сините му очи се усмихваха  по начин, по който вече й беше станал близък, а устните му , които допреди секунда милваха нейните , изричаха:
- Знам, че обичаш зеленото, знам че можеш да щурмуваш Еверест на токчета, знам че червените ти къдрици ще са прекрасни дори под шапка, знам че смехът ти опива, знам че  очите ти омагьосват…само името ти не знам… Една целувка е добър повод за запознанство, не мислиш ли? Приятно ми е - Явор !
  В първия момент Искра се стъписа и инстинктивно се отдръпна от прегръдката на Явор. Усети как й става горещо, после лед студено. Всичко това трая само един едничък кратък миг. Подтисна думите, които напираха отвътре, въпросите, упреците и се взря дълбоко в очите му и в душата си. Кого и защо заблуждаваше?
   - Знаех си - произнесе на глас Искра, но тихо, толкова тихо, че гласът й можеха да чуят само падащите снежинки и Явор - интуицията ми никога не ме е подвеждала. И слава Богу!
  - Аз съм Искра - произнесе думите силно и уверено - и ако трябва да съм искрена - удоволствието е изцяло мое!
Повдигна се на пръсти и целуна топлите устни, които я караха да се чувства истинска. Това беше най-хубавата среща, която беше имала. Все пак Марио беше съвършено прав в едно - няма нищо страшно в срещата с непознат. Особено ако се довериш на шестото си чувство - би допълнила Искра.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - mnogo , mnogo hubavo
14.01.2009 09:40
mnogo , mnogo hubavo
цитирай
2. benra - анонимен,
14.01.2009 09:55
благодаря!

radames,
и на теб благодаря, че ме прочете :-))
цитирай
3. nueno - benra, по принцип много ти харесвам ...
14.01.2009 12:28
benra, по принцип много ти харесвам кратките разкази :) но radames е прав - малко е предвидимо. Иначе е добре написано..
цитирай
4. benra - nueno,
14.01.2009 12:29
конструктивната критика винаги е добре дошла :-))Поздрави!
цитирай
5. mochko - :/
14.01.2009 12:47
какви хищници сте жените, бени,
за пореден път го доказваш! стоите на ъгъла в невинна, съжалителна позиция и чакате некое дърво да падне в капана ви! много хитро!!

между другото, искаш ли да пием кафе?
цитирай
6. benra - mochko,
14.01.2009 12:50
забележи обаче сотим не как да е-а на токчета и в ефирни дрешки, как да не ти трепне сърцето а?

кафе? Може...ще съм в ярко червено яке, пристегнато с колан.Ще ме познаеш най-вече в упоритата симулация на стабилно придвижване :-)))

Поздрави!
цитирай
7. nueno - А, това не беше конструктивна кр...
14.01.2009 12:56
А, това не беше конструктивна критика. Конструктивната критика би изглеждала по следният начин:

"Завръзката на фабулата става очевидна твърде рано в разказа. Това не е лошо, просто фокуса е поставен твърде много върху нея и това донякъде оставя читателя с подлъгани очаквания. Много по-интересно - поне за мен като читател - щеше да бъде да видя фокуса обърнат към по-силната посока от разказа - чувствата на жената - които си успяла да опишеш прекрасно".

Надявам се че това е по-конструктивно.
цитирай
8. benra - nueno,
14.01.2009 13:03
уби мъ :-)))

Т.е. завръзката на фабулата е неправилно позиционирана и акцентът е изместен в грешна посока.
Сега да бъда малко сериозна -
Чувствата на жената..хм интересно...може и да се пробвам да променя призмата. Всъщност първоначалната идея беше - случването на очакваното неочаквано. Т.е. - подсъзнателно, игнорирайки страховете и предубежденията си,както и шестото си чувство, героинята е очаквала, надявала се е, на точно такава среща с човека от чата. И тя се случва, но...с друг.
цитирай
9. nueno - Да, но много рано става ясно че въ...
14.01.2009 15:18
Да, но много рано става ясно че въпросният човек е друг :) Прекалено добре загатнато е. Не мисля че този разказ е "разказ с неочакван край" и докато мотивът може да се запази (идва друг, а не този, който е очаквала), със сигурност нито героинята, нито ние успяваме да се излъжем в неговата самоличност. Просто не трябва това да е поантата.

Това че тя може би умишлено се заблуждава че е той, или по-точно казано Той, можеше да бъде по-развито като идея - един вид - реалността няма значение, важното е, че тя е искала и очаквала точно такава среща и в крайна сметка след като я е получила, има ли значение че не е точно този мъж, когото е очаквала? Така поднесено, малко издиша реализма, въпреки че - да - вярно е разказ. След като е базиран в съвремието и в (предполагам) нашият свят, би следвало да има добро обяснение за някои очевАдни несъответствия.
цитирай
10. minavam - Еххх
14.01.2009 17:01
Ако му беше сменила заглавието нямаше да се познава толкова лесно края:-) Инак е хубаво:-)
цитирай
11. ledzeppelin - всъщност!
15.01.2009 09:35
трябва да има добри поводи за запознанство,а не просто да пелтечим имената си срещу хора,които не ни интересуват и те не се интересуват от нас,но просто ей така,защото се намират наблизо.Много хубаво! = )
цитирай
12. benra - nueno,
15.01.2009 11:30
мислих едно друго развитие...всъщност не друго..развитиеТО.Ще ти го покажа.

minavam,
права си:-)

ledzepelin,
поводите са важни, да :-))
цитирай
13. анонимен - ot SN
15.01.2009 11:38
Хареса ми, много е романтично!
цитирай
14. cindy - На мен ми се видя много симпатично,
18.01.2009 10:42
не ме издразни изнесената напред завръзка, нито предвидимата развръзка. :)
Има нещо много уютно в разказа и това ми хареса :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2797929
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930