Зад ъгъла пристига светлината
окъпана в желание и страст.
Отворила в очакване вратата
Накипрена, готова, чакам аз.

Зад ъгъла разцъфват днес цветята
и корените пият живата вода.
В усмивка са облечени децата
и никой не познава самота.

Зад ъгъла очакването сбъдва
един магьосник с весела душа
Мечтите се целуват, там зад ъгъла
и в бъдеще превръща се съня.

Зад ъгъла, от където идваш Ти!

 

Зад ъгъла си същото момиче
със плитки и усмихната душа,
зад ъгъла отново ще обичаш,
зад ъгъла те чака любовта...
Поздрав!

много ми хареса,много!

Зад ъгъл на случените срещи
обича любовта гореща.

дори, в несбъднатата среща
аз пак усещам те отсреща...:))

без думи думите говорят
и бързат те вратата да отворят.
Влез!
:-)

страхотан диалог!:)))
Бенисима,благодаря за настроението:)))
Усмивки за теб.

радвам се да те видя!!!!:-))))

Да се включа и аз..? Въпреки че поезията не е най-силната ми страна...
Когато в тебе заговори
момичето със вързана коса
остави го и не го прекъсвай
ще чуеш сигурно неща
затрупани от ежедневие
и понасъбрали прах.
Ще ти покажат като на картина
с думи неизречени на глас
какво си искала да бъдеш
и къде си ти сега.
Ще ти прошепнат тихичко в ухото
неща,които знаеш и така:
Не се предавай,себе си търси
И дано успяваш!Както досега!
:)))

представям си ако ти беше силната, щеше тотално да ме сразиш:-))))))))))))))))Скромен, както винаги:-)))


Когато в мене заговори
момичето със вързана коса
Прозореца ще бързам да отворя
да вдъхна силно пролетта.
Ще чуя думи и ще видя мисли,
потънали във много прах
Но неувяхващата истинност
ще заличи последен страх.
И после ще поседна на перваза
да видя мойто опашато Аз,
как по тротоара наперено минава
и как усмихва се... ах, ах!

Да бъда или да се превърна в нея,
в това наперено и опашато Аз?
Да стана спомен и да съм чрез нея
отново и отново Аз?
Да спрат да ме вълнуват
всички стойностни неща
преминали през мен и покрай мене
през отворената ми врата?
Да бъде себе си чрез нея,
чрез нейните очи света да гледам
удобно седнала и настрана?
Това ли следва,май че е нормално,
момичето със спуснати коси
отдавна станало жена
да изживява себе си
чрез своите пораснали деца.

Става,мисля!:)

но хич не ми е страшно
така със тези нощни смени
притръпнала съм си юнашки...
в нощта прецака се спането
и утре през деня
ще давам пак заето...
зад ъгъла във тъмното
изчезвам във небето...
остава във нощта
да думка пак сърцето...