Постинг
19.11.2008 15:12 -
Живот на заем
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 2509 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2008 14:01
Прочетен: 2509 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 29.11.2008 14:01
Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка - леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането.Млада жена - категорично под трийсетте, в елегантна рокля, наметната с шал в така модерната за сезона шарка шотландско каре, трескаво рови в огромна лилава чанта. Едно листче пада на земята, без тя да го забележи. Мъж, в стилен сив костюм, се отделя от събеседника си, навежда се и й го подава.В първия момент жената се стресва и някак инстинктивно притиска чантата до гърдите си.След това чертите й се отпускат и усмивка озарява безупречно гримираното й лице. Дори от тук, от прозореца, можеше да види изкусно положената очна линия и почти незабележимите бледорозови сенки, които подчертаваха дълбочината на синьо-виолетовите очи.Червилото е в същия дискретен розово-телесен цвят и по изкусителен начин подчертава пълнотата на устните.
Мъжът инстинктивно оправя възела на вратовръзката си . Жената казва нещо,леко накланяйки глава наляво.Един кокетен жест, който й отива.Мъжът изпъва рамене и устните му се размърдват.После двамата се разсмиват.
- О,благодаря Ви! –вероятно казва жената
- На Вашите услуги… - отвръща мъжът
- Ужасно съм разсеяна... – продължи диалога жената
- Дори разсеяна изглеждате прекрасно - След тази реплика двамата се засмиват.
Ето-жената отново рови в голямата си лилава чанта. Мъжът се обръща и прави знак на събеседника си.Онзи се усмихва с разбиране –ок, чакам.
Жената изважда малка кутийка, която в един момент концентрира слънчевите лъчи, промъкнали се между гъстите есенни облаци. Изважда нещо от кутийката и го подава на мъжа.Той го поема,леко навеждайки глава.Един символичен поклон, издаващ нещо повече от обикновена учтивост.
Жената подава ръка и мъжът я задържа малко по-дълго от обичайното за сбогуване между непознати. Жената намества чантата в сгъвката на ръката си и се запътва към тротоара, грациозно полюшвайки снага. Една жена, която осъзнава, че погледите са концентрирани в нея. Мъжът поднася малкото картонче към лицето си. Чува как вдъхва.
- Ароматизирани са- промърмори тя…Жената се загуби от погледа й.
Вероятно по някое време през деня мъжа ще й се обади. Едва ли е свободен.Може би съпругата му е една от онези невзрачни домакини, прекарващи ежедневието си между печката и поредния сапунен сериал.
Затова и ще звънне на новата си позната. Тя е жена с широки възгледи, перманентно свободна и изключително интересна. Да, ще й се обади…непременно, ще излязат, ще изпият по едно, ще…
Вниманието й бе привлечено от силни крясъци. Огледа улицата-не се виждаше нищо
- Ще ти … ….лелина!Давай го!Мое е!
Надигна се от стола и подаде глава под прозореца. Точно под него двама скитници се караха са 250-милилитрова бутилка водка. Единият държеше бутилката високо над сплъстената си от няколкогодишна мръсотия коса, другият беше хванал палтото му и го дърпаше, псувайки и крещейки.Видя как от ъгъла с решителна крачка се задава полицай. И скитниците го видяха и моментално престанаха да се дърпат, седнаха на тротоара и започнаха да си подават шишето, отпивайки по малки глътки. Полицаят стигна до тях и им каза нещо.Говореше тихо, защото тя не го чу.Напрегна се.
- ……………. Реда…………………………районното, ‘сен ли съм!?
Да, казваше им,че ако продължават да нарушават реда ще се озоват в районното.
Успокоена седна на стола. Пет минути по-късно улицата беше пуста. Сякаш беше замряла в късния есенен следобед. В отсрещната кооперация един по един светваха прозорци и тук таме някой дърпаше пердетата, скривайки се, сякаш нарочно, от любопитния й поглед. На петия етаж във втория вход, два силуета се прегръщаха. Не можеше да различи лица. Взря се. Сякаш и двата силуета бяха мъжки. Напрегна се, опитвайки се да надникне отвъд тънкото перде превръщащо хората в силуети. Представи си - може би са баща и син, които не са се виждали отдавна.Или - не - скарали са се и прегръдката е акт на сдобряване. А може би са любовници, готови да консумират грешната си страст. Тя потръпна отвратена от тази си мисъл и тутакси отклони погледа си към прозорец на противоположния край на сградата и сякаш потъна в детски очи. Едно хлапе беше опряло нос на прозореца. Ноздричките му се бяха сплескали комично.Приличаше на малко пухкаво прасенце. Улови погледа й и се изплези. И тя му се изплези в отговор.Детето се стресна, обърна се и се затича към дъното на стаята. Можеше да го чуе как вика:
- Мамо, Мамо, Мааааамооооо……
Тя се усмихна. Майка му вероятно точно приготвя вечерята.Изморена е, дори нервна. Хлапето крещи истерично. Майката се ядосва:
- заминавай си в стаята и ме остави на спокойствие да приготвя вечерята, баща ти ще се върне всеки момент, гледан, уморен.Престани да крещиш!!!Чу ли меееееееееее!- гласът й вибрира истерично. Детето, обидено, влиза в стаята си, не пали лампата и ляга по корем на земята
- Възрастните са ужасни, отвратителни, мислят само за себе си, мразя ги – мисли си то и сълзите се търкалят по обиденото му лице.
Ето един мъж слиза от синя кола, заключва.изважда от багажника някаква кутия и се отправя към същия вход. Нероятно това е бащата.Купил е някаква играчка на сина си или може би нова ютия, нов тостер, торта???
Може би торта. Даа, днес имат празник. Той знае,че жена му приготвя тържествена вечеря, а той е купил торта.
Прияжда й се торта. Отива до хладилника, отваря го бавно. На най долният рафт се мъдрят два спаружени домата, над тях стои супата, която на обяд така и не дояде. Затваря хладилника и се запътва към стола до прозореца, превърнал се в единствения й начин за живеене.
Мъжът инстинктивно оправя възела на вратовръзката си . Жената казва нещо,леко накланяйки глава наляво.Един кокетен жест, който й отива.Мъжът изпъва рамене и устните му се размърдват.После двамата се разсмиват.
- О,благодаря Ви! –вероятно казва жената
- На Вашите услуги… - отвръща мъжът
- Ужасно съм разсеяна... – продължи диалога жената
- Дори разсеяна изглеждате прекрасно - След тази реплика двамата се засмиват.
Ето-жената отново рови в голямата си лилава чанта. Мъжът се обръща и прави знак на събеседника си.Онзи се усмихва с разбиране –ок, чакам.
Жената изважда малка кутийка, която в един момент концентрира слънчевите лъчи, промъкнали се между гъстите есенни облаци. Изважда нещо от кутийката и го подава на мъжа.Той го поема,леко навеждайки глава.Един символичен поклон, издаващ нещо повече от обикновена учтивост.
Жената подава ръка и мъжът я задържа малко по-дълго от обичайното за сбогуване между непознати. Жената намества чантата в сгъвката на ръката си и се запътва към тротоара, грациозно полюшвайки снага. Една жена, която осъзнава, че погледите са концентрирани в нея. Мъжът поднася малкото картонче към лицето си. Чува как вдъхва.
- Ароматизирани са- промърмори тя…Жената се загуби от погледа й.
Вероятно по някое време през деня мъжа ще й се обади. Едва ли е свободен.Може би съпругата му е една от онези невзрачни домакини, прекарващи ежедневието си между печката и поредния сапунен сериал.
Затова и ще звънне на новата си позната. Тя е жена с широки възгледи, перманентно свободна и изключително интересна. Да, ще й се обади…непременно, ще излязат, ще изпият по едно, ще…
Вниманието й бе привлечено от силни крясъци. Огледа улицата-не се виждаше нищо
- Ще ти … ….лелина!Давай го!Мое е!
Надигна се от стола и подаде глава под прозореца. Точно под него двама скитници се караха са 250-милилитрова бутилка водка. Единият държеше бутилката високо над сплъстената си от няколкогодишна мръсотия коса, другият беше хванал палтото му и го дърпаше, псувайки и крещейки.Видя как от ъгъла с решителна крачка се задава полицай. И скитниците го видяха и моментално престанаха да се дърпат, седнаха на тротоара и започнаха да си подават шишето, отпивайки по малки глътки. Полицаят стигна до тях и им каза нещо.Говореше тихо, защото тя не го чу.Напрегна се.
- ……………. Реда…………………………районното, ‘сен ли съм!?
Да, казваше им,че ако продължават да нарушават реда ще се озоват в районното.
Успокоена седна на стола. Пет минути по-късно улицата беше пуста. Сякаш беше замряла в късния есенен следобед. В отсрещната кооперация един по един светваха прозорци и тук таме някой дърпаше пердетата, скривайки се, сякаш нарочно, от любопитния й поглед. На петия етаж във втория вход, два силуета се прегръщаха. Не можеше да различи лица. Взря се. Сякаш и двата силуета бяха мъжки. Напрегна се, опитвайки се да надникне отвъд тънкото перде превръщащо хората в силуети. Представи си - може би са баща и син, които не са се виждали отдавна.Или - не - скарали са се и прегръдката е акт на сдобряване. А може би са любовници, готови да консумират грешната си страст. Тя потръпна отвратена от тази си мисъл и тутакси отклони погледа си към прозорец на противоположния край на сградата и сякаш потъна в детски очи. Едно хлапе беше опряло нос на прозореца. Ноздричките му се бяха сплескали комично.Приличаше на малко пухкаво прасенце. Улови погледа й и се изплези. И тя му се изплези в отговор.Детето се стресна, обърна се и се затича към дъното на стаята. Можеше да го чуе как вика:
- Мамо, Мамо, Мааааамооооо……
Тя се усмихна. Майка му вероятно точно приготвя вечерята.Изморена е, дори нервна. Хлапето крещи истерично. Майката се ядосва:
- заминавай си в стаята и ме остави на спокойствие да приготвя вечерята, баща ти ще се върне всеки момент, гледан, уморен.Престани да крещиш!!!Чу ли меееееееееее!- гласът й вибрира истерично. Детето, обидено, влиза в стаята си, не пали лампата и ляга по корем на земята
- Възрастните са ужасни, отвратителни, мислят само за себе си, мразя ги – мисли си то и сълзите се търкалят по обиденото му лице.
Ето един мъж слиза от синя кола, заключва.изважда от багажника някаква кутия и се отправя към същия вход. Нероятно това е бащата.Купил е някаква играчка на сина си или може би нова ютия, нов тостер, торта???
Може би торта. Даа, днес имат празник. Той знае,че жена му приготвя тържествена вечеря, а той е купил торта.
Прияжда й се торта. Отива до хладилника, отваря го бавно. На най долният рафт се мъдрят два спаружени домата, над тях стои супата, която на обяд така и не дояде. Затваря хладилника и се запътва към стола до прозореца, превърнал се в единствения й начин за живеене.
Не знам дали е живот на заем, но знам че е нашият живот или моят, в ролята на майката крещяща истерично на детето си и приготвяйки вечерята. Твоят разказ ме накара да се обичам, такава каквато съм, малка, никоя. Не са ли всичките ти герои по малко самотни?
цитирайне знам дали са самотни...може би всичките са обикновени, част от голямата лудница. Тази не е самотна, тя просто е самотница.
Радвам се,че разказът ми те е накарал да се обичаш такава,каквато си.Защото си готина такава, каквато си:-)
цитирайРадвам се,че разказът ми те е накарал да се обичаш такава,каквато си.Защото си готина такава, каквато си:-)
Това къде го виждаш? Или ти го казва някой?
Или...факсове от космоса?
Но пък интрепретацията е както винаги на ниво...твоето ниво!:)))
Пак ма кйефиш..!
Be happy!
цитирайИли...факсове от космоса?
Но пък интрепретацията е както винаги на ниво...твоето ниво!:)))
Пак ма кйефиш..!
Be happy!
А дали това изобщо може да се нарече живот, пък било то и назаем...
цитирайjuly,сънувам ги:-)))И едни зелени човечета идват в съня ми и ми ги разказван
хепи съм, би и ти!
marti, знам ли...
цитирайхепи съм, би и ти!
marti, знам ли...
Живот назаем или просто очакване на нещо, пък било то и край?
цитирайможе..може би очакване...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора