Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2008 15:12 - Живот на заем
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1866 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 29.11.2008 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка - леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането.Млада жена - категорично под трийсетте, в елегантна рокля, наметната с шал в така модерната за сезона шарка шотландско каре, трескаво рови в огромна лилава чанта. Едно листче пада на земята, без тя да го забележи. Мъж, в стилен сив костюм, се отделя от събеседника си, навежда  се и й го подава.В първия момент жената се стресва и някак инстинктивно притиска чантата до гърдите си.След това чертите й се отпускат и усмивка озарява безупречно гримираното й лице. Дори от тук, от прозореца, можеше да види изкусно положената очна линия и почти незабележимите бледорозови сенки, които подчертаваха дълбочината на синьо-виолетовите очи.Червилото е в същия дискретен розово-телесен цвят и по изкусителен начин подчертава пълнотата на устните.
     Мъжът инстинктивно оправя възела на вратовръзката си . Жената казва нещо,леко накланяйки глава наляво.Един кокетен жест, който й отива.Мъжът изпъва рамене и устните му се размърдват.После двамата се разсмиват.
   - О,благодаря Ви! –вероятно казва жената
   - На Вашите услуги… - отвръща мъжът
   - Ужасно съм разсеяна... – продължи диалога жената
   - Дори разсеяна изглеждате прекрасно - След тази реплика двамата се засмиват.
     Ето-жената отново рови в голямата си лилава чанта. Мъжът се обръща и прави знак на събеседника си.Онзи се усмихва с разбиране –ок, чакам.
Жената изважда малка кутийка, която в един момент концентрира слънчевите лъчи, промъкнали се между гъстите есенни облаци. Изважда нещо от кутийката и го подава на мъжа.Той го поема,леко навеждайки глава.Един символичен поклон, издаващ нещо повече от обикновена учтивост.
    Жената подава ръка и мъжът я задържа малко по-дълго от обичайното за сбогуване между непознати. Жената намества чантата в сгъвката на ръката си и се запътва към тротоара, грациозно полюшвайки снага. Една жена, която осъзнава, че погледите са концентрирани в нея. Мъжът поднася малкото картонче към лицето си. Чува как вдъхва.
- Ароматизирани са- промърмори тя…Жената се загуби от погледа й.
Вероятно по някое време през деня мъжа ще й се обади. Едва ли е свободен.Може би съпругата му е една от онези невзрачни домакини, прекарващи ежедневието си между печката и поредния сапунен сериал.
Затова и ще звънне на новата си позната. Тя е жена с широки възгледи, перманентно свободна и изключително интересна. Да, ще й се обади…непременно, ще излязат, ще изпият по едно, ще…
Вниманието й бе привлечено от силни крясъци. Огледа улицата-не се виждаше нищо
   - Ще ти  … ….лелина!Давай го!Мое е!
   Надигна се от стола и подаде глава под прозореца. Точно под него двама скитници се караха са 250-милилитрова бутилка водка. Единият държеше бутилката високо над сплъстената си от няколкогодишна мръсотия коса, другият беше хванал палтото му и го дърпаше, псувайки и крещейки.Видя как от ъгъла с решителна крачка се задава полицай. И скитниците го видяха и моментално престанаха да се дърпат, седнаха на тротоара и започнаха да си подават шишето, отпивайки по малки глътки. Полицаят стигна до тях и им каза нещо.Говореше тихо, защото тя не го чу.Напрегна се.
   - ……………. Реда…………………………районното, ‘сен ли съм!?
Да, казваше им,че ако продължават да нарушават реда ще се озоват в районното.
Успокоена седна на стола. Пет минути по-късно улицата беше пуста. Сякаш беше замряла в късния есенен следобед. В отсрещната кооперация един по един светваха прозорци и тук таме някой дърпаше пердетата, скривайки се, сякаш нарочно, от любопитния  й поглед. На петия етаж във втория вход, два силуета се прегръщаха. Не можеше да различи лица. Взря се. Сякаш и двата силуета бяха мъжки. Напрегна се, опитвайки се да надникне отвъд тънкото перде превръщащо хората в силуети. Представи си - може би са баща и син, които не са се виждали отдавна.Или  - не - скарали са се и прегръдката е акт на сдобряване. А може би са любовници, готови да консумират грешната си страст. Тя потръпна отвратена от тази си мисъл и тутакси отклони погледа си към прозорец на противоположния край на сградата и сякаш потъна в  детски очи. Едно хлапе беше опряло нос на прозореца. Ноздричките му се бяха сплескали комично.Приличаше на малко пухкаво прасенце. Улови погледа й и се изплези. И тя му се изплези в отговор.Детето се стресна, обърна се и се затича към дъното на стаята. Можеше да го чуе как вика:
   - Мамо, Мамо, Мааааамооооо……
Тя се усмихна. Майка му вероятно точно приготвя вечерята.Изморена е, дори нервна. Хлапето крещи истерично. Майката се ядосва:
   - заминавай си в стаята и ме остави на спокойствие да приготвя вечерята, баща ти ще се върне всеки момент, гледан, уморен.Престани да крещиш!!!Чу ли меееееееееее!- гласът й вибрира истерично. Детето, обидено, влиза в стаята си, не пали лампата и ляга по корем на земята
   - Възрастните са ужасни, отвратителни, мислят само за себе си, мразя ги  – мисли си то и сълзите се търкалят по обиденото му лице.
Ето един мъж слиза от синя кола, заключва.изважда от багажника някаква кутия и се отправя към същия вход. Нероятно това е бащата.Купил е някаква играчка на сина си или може би нова ютия, нов тостер, торта???
Може би торта. Даа, днес имат празник. Той знае,че жена му приготвя тържествена вечеря, а той е купил торта.
Прияжда й се торта. Отива до хладилника, отваря го бавно. На най долният рафт се мъдрят два спаружени домата, над тях стои супата, която на обяд така и не дояде. Затваря хладилника и се запътва към стола до прозореца, превърнал се в единствения й начин за живеене.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lelya - Не знам дали е живот на заем, но знам ...
19.11.2008 15:33
Не знам дали е живот на заем, но знам че е нашият живот или моят, в ролята на майката крещяща истерично на детето си и приготвяйки вечерята. Твоят разказ ме накара да се обичам, такава каквато съм, малка, никоя. Не са ли всичките ти герои по малко самотни?
цитирай
2. benra - Леля,
19.11.2008 15:38
не знам дали са самотни...може би всичките са обикновени, част от голямата лудница. Тази не е самотна, тя просто е самотница.
Радвам се,че разказът ми те е накарал да се обичаш такава,каквато си.Защото си готина такава, каквато си:-)
цитирай
3. july26 - Мдааа....
19.11.2008 15:42
Това къде го виждаш? Или ти го казва някой?
Или...факсове от космоса?
Но пък интрепретацията е както винаги на ниво...твоето ниво!:)))
Пак ма кйефиш..!
Be happy!
цитирай
4. martito - А дали това изобщо може да се нарече ...
19.11.2008 15:43
А дали това изобщо може да се нарече живот, пък било то и назаем...
цитирай
5. benra - ===
19.11.2008 15:54
july,сънувам ги:-)))И едни зелени човечета идват в съня ми и ми ги разказван
хепи съм, би и ти!

marti, знам ли...
цитирай
6. deinata - Дали
21.11.2008 10:18
Живот назаем или просто очакване на нещо, пък било то и край?
цитирай
7. benra - deinata,
21.11.2008 10:38
може..може би очакване...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2869829
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930