Постинг
06.11.2008 11:28 -
Спомен за една фантазия
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 2161 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2008 16:21
Прочетен: 2161 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 06.11.2008 16:21
Вечер .
Тъмно.
Небето е обсипано със звезди. Усмихват ми се окуражаващо, дочувам как шептят - върви, не мисли, разумът не създава спомени, сложи го да поспи.
Леко подухва.
Не усещам вятър по голите си рамене, само в косите си.
Потръпвам.
Не ми е студено.
По-скоро се притеснявам, че ще ме разроши.Атака старателно съм се приготвяла, за да приличам на снимката си.
Не!
За да съм по-хубава от снимката си!
Облечена съм в бяло. За да ме разпознае.
Не е вярно!
Защото знам, че бялото ми отива. Бялото ме е спасявало толкова пъти. Измъквало ме е от самата мен и ме е връщало към самата мен.
Поне да го бях виждала.
На снимка, дори и със слънчеви очила, с шапка, в гръб .
Вървя из неизвестността.
Тя ме плаши.
тя ме възбужда!
Човърка фантазиите ми, изостря ги и развихря картинни представи, които ме карат да чувствам всяка фибра от същността си. Една позабравена емоция се събужда в мен и живее, диктува очакванията ми, направлява ги, моделира ги, създава случвания.
Нямам време да доразсъждавам по въпроса за непознатите , снимките и фантазиите. Съзирам един силует, вторачил се в мен.
Не съзирам!
По-скоро усещам очи, които ме докосват... обгръщат... обследват…оценяват…
Одобряват?
Плъзват от глезена, по прасците към коленете - подгъват ги.
Талията ми чувства ръце, които я обвиват мислено и я прави изключително крехка. Тръпката бааавно полазва нагоре, като рояк мравки, изучаващи сетивността ми.
Дали косата ми е много разбъркана? - опитвам се да дойда на себе си, като отстранявам един немирен кичур. Стремя се движението да издава фриволност, а не страх. Токчетата леко ме залюляват.
Токчетата?
Симулирам стабилна небрежност.
Погледът му ме изгаря.
Познава ме.
Не!
Възхищава ме!
По дяволите снимките! Та и аз го познавам! Той е фантазията, която съм сънувала толкова пъти.Той е сънят, превръщал фантазиите в образи, обръщал мислите в изживявания близки до реалните .Той е чувството, което свива стомаха ми и после разперва криле. Думите му ме милват.
Думите?
Не съм предполагала, че баналните фрази имат свойството да милват.Иде ми да ги хвана и да ги задържа до лицето си, като дъха му.Вместо това отговарям - за мен сок и виенско кафе, благодаря. Усмихвам се, старая се да изглеждам индиферентно случайна. Просто минавам...за малко...ей така.
Лоша актриса съм.
Думите-така и не ги научих да се превръщат в жестове и сега руменината, плъзнала по страните ми, ми отмъщава.Климатикът не работи, топло е.
Не-горещо е!
Пламтя.
Цялата.
Като пожар изпепелявам всички разумности, които си бях наумила.Превръщат се в пепел и се разпиляват.Не ги събирам, днес е ветровито.Опитвам се да овладея мислите си, които обикновено ми се подчиняват.Сега обаче ситуацията е друга.Мислите ми са се впуснали към него.Прегръщат го, разрошват косата му, надникват в очите му, плъзват се по спортната риза,под спортната риза, до колана. Кресвам им наум-спрете, ужасни сте, да бъдем сериозни, поне за миг!
Той се усмихва.
Научил се е да чете мислите ми.Очите ми са му съучастници.Пресяга се и маха онзи, досадния кичур, от лицето ми...Затварям очи...
Горещо е.
По-нататък не помня
-------------------
за тези, които са чели вече този текст - просто обещах на един човек да го преструктурирам и - ето
Тъмно.
Небето е обсипано със звезди. Усмихват ми се окуражаващо, дочувам как шептят - върви, не мисли, разумът не създава спомени, сложи го да поспи.
Леко подухва.
Не усещам вятър по голите си рамене, само в косите си.
Потръпвам.
Не ми е студено.
По-скоро се притеснявам, че ще ме разроши.Атака старателно съм се приготвяла, за да приличам на снимката си.
Не!
За да съм по-хубава от снимката си!
Облечена съм в бяло. За да ме разпознае.
Не е вярно!
Защото знам, че бялото ми отива. Бялото ме е спасявало толкова пъти. Измъквало ме е от самата мен и ме е връщало към самата мен.
Поне да го бях виждала.
На снимка, дори и със слънчеви очила, с шапка, в гръб .
Вървя из неизвестността.
Тя ме плаши.
тя ме възбужда!
Човърка фантазиите ми, изостря ги и развихря картинни представи, които ме карат да чувствам всяка фибра от същността си. Една позабравена емоция се събужда в мен и живее, диктува очакванията ми, направлява ги, моделира ги, създава случвания.
Нямам време да доразсъждавам по въпроса за непознатите , снимките и фантазиите. Съзирам един силует, вторачил се в мен.
Не съзирам!
По-скоро усещам очи, които ме докосват... обгръщат... обследват…оценяват…
Одобряват?
Плъзват от глезена, по прасците към коленете - подгъват ги.
Талията ми чувства ръце, които я обвиват мислено и я прави изключително крехка. Тръпката бааавно полазва нагоре, като рояк мравки, изучаващи сетивността ми.
Дали косата ми е много разбъркана? - опитвам се да дойда на себе си, като отстранявам един немирен кичур. Стремя се движението да издава фриволност, а не страх. Токчетата леко ме залюляват.
Токчетата?
Симулирам стабилна небрежност.
Погледът му ме изгаря.
Познава ме.
Не!
Възхищава ме!
По дяволите снимките! Та и аз го познавам! Той е фантазията, която съм сънувала толкова пъти.Той е сънят, превръщал фантазиите в образи, обръщал мислите в изживявания близки до реалните .Той е чувството, което свива стомаха ми и после разперва криле. Думите му ме милват.
Думите?
Не съм предполагала, че баналните фрази имат свойството да милват.Иде ми да ги хвана и да ги задържа до лицето си, като дъха му.Вместо това отговарям - за мен сок и виенско кафе, благодаря. Усмихвам се, старая се да изглеждам индиферентно случайна. Просто минавам...за малко...ей така.
Лоша актриса съм.
Думите-така и не ги научих да се превръщат в жестове и сега руменината, плъзнала по страните ми, ми отмъщава.Климатикът не работи, топло е.
Не-горещо е!
Пламтя.
Цялата.
Като пожар изпепелявам всички разумности, които си бях наумила.Превръщат се в пепел и се разпиляват.Не ги събирам, днес е ветровито.Опитвам се да овладея мислите си, които обикновено ми се подчиняват.Сега обаче ситуацията е друга.Мислите ми са се впуснали към него.Прегръщат го, разрошват косата му, надникват в очите му, плъзват се по спортната риза,под спортната риза, до колана. Кресвам им наум-спрете, ужасни сте, да бъдем сериозни, поне за миг!
Той се усмихва.
Научил се е да чете мислите ми.Очите ми са му съучастници.Пресяга се и маха онзи, досадния кичур, от лицето ми...Затварям очи...
Горещо е.
По-нататък не помня
-------------------
за тези, които са чели вече този текст - просто обещах на един човек да го преструктурирам и - ето
много ми хареса! Така си го написала, че създава бягащи картини из съзнанието ми...поздравления :)
цитирайот нещо, което предстои да се случи! :)))
обожавам този момент!
защото следващият... понякога си прави лоши шегички :)
перфектна Бени!
възбуди ми всичките сетива! всичките! :)))
цитирайобожавам този момент!
защото следващият... понякога си прави лоши шегички :)
перфектна Бени!
възбуди ми всичките сетива! всичките! :)))
точно днес като го пренареждах си мислех за един следващ момент...евентуален.Трябва да си го представя
kriss, благодаря!
цитирайkriss, благодаря!
са толкова живопистни, като подскачащи облачета от клон на клон в съзнанието ми..и след това нищо не помня!
Страхотна си!
цитирайСтрахотна си!
Мислите са много непослушно нещо, и аз съм го забелязавал! Ама какво да се прави, трябва и някакъв контрол да има, че иначе действията може да са непредсказуемо опасни.За едната,другата или двете страни,да не говорим за близкото обкръжение.
Поздрави,Бен! Що не вземеш да напишеш един сборник разкази и да го публикуваш,мм? Ще е успешен, може и да спонсорирам даже...
:))
цитирайПоздрави,Бен! Що не вземеш да напишеш един сборник разкази и да го публикуваш,мм? Ще е успешен, може и да спонсорирам даже...
:))
хареса ми сравнението с подскачащите облачета!
цитирайтака си е-контрол винаги е нужен.Но не и контрол на фантазиите-тях можем да ги оставим да препускат волно и да създават илюзия за изживяност.
А за сборника-някога, когато..може и да:-)))
цитирайА за сборника-някога, когато..може и да:-)))
всеки път като те прочета и ми изчезват всички думи. Отнасяш ги и ми оставяш само сетива. Бени!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора