Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2008 11:28 - Спомен за една фантазия
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2160 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 06.11.2008 16:21


Вечер .
Тъмно.
Небето е обсипано със звезди. Усмихват ми се окуражаващо, дочувам как шептят -
върви, не мисли, разумът не създава спомени, сложи го да поспи.
Леко подухва.
Не усещам вятър по голите си рамене, само в косите си.
Потръпвам. 
Не ми е студено.
По-скоро се притеснявам, че ще ме разроши.Атака старателно съм се приготвяла, за да приличам на снимката си.
 Не!
За да съм по-хубава от снимката си!
Облечена съм в бяло. За да ме разпознае.
Не е вярно! 
Защото знам, че бялото ми отива. Бялото ме е спасявало толкова пъти. Измъквало ме е от самата мен и ме е връщало към самата мен.
Поне да го бях виждала.
На снимка, дори и със слънчеви очила, с шапка, в гръб .
Вървя из неизвестността.
Тя ме плаши.
 тя ме възбужда!
Човърка фантазиите ми, изостря ги и развихря картинни представи, които ме карат да чувствам всяка фибра от същността си. Една позабравена емоция се събужда в мен и живее, диктува очакванията ми, направлява ги, моделира ги,  създава случвания.

     Нямам време да доразсъждавам по въпроса за непознатите , снимките и фантазиите. Съзирам един силует, вторачил се в мен.
Не съзирам!
По-скоро усещам очи, които ме докосват... обгръщат... обследват…оценяват…
Одобряват?
Плъзват от глезена, по прасците  към коленете - подгъват ги.
Талията ми чувства ръце, които я обвиват мислено и я прави изключително крехка. Тръпката  бааавно полазва нагоре, като рояк мравки, изучаващи сетивността ми.
Дали косата ми е много разбъркана? - опитвам се да  дойда на себе си,  като отстранявам един немирен кичур. Стремя се движението  да издава фриволност, а не страх. Токчетата леко ме залюляват.
Токчетата? 
Симулирам стабилна небрежност. 

Погледът му ме изгаря.
Познава ме.
Не!
Възхищава ме!
По дяволите снимките! Та и аз го познавам! Той е фантазията, която съм сънувала толкова пъти.Той е сънят, превръщал фантазиите в образи, обръщал мислите в  изживявания близки до реалните .Той е чувството, което свива стомаха ми и после разперва криле. Думите му ме милват.
Думите?
Не съм предполагала, че баналните фрази имат свойството да милват.Иде ми да ги хвана и да ги задържа до лицето си, като дъха му.Вместо това отговарям -
за мен сок и виенско кафе, благодаря. Усмихвам се, старая се да изглеждам индиферентно случайна. Просто минавам...за малко...ей така.
  Лоша актриса съм. 
Думите-така и не ги научих да се превръщат в жестове и сега руменината, плъзнала по страните ми, ми отмъщава.Климатикът не работи, топло е.
Не-горещо е!
Пламтя.
Цялата.
Като пожар изпепелявам всички разумности, които си бях наумила.Превръщат се в пепел и се разпиляват.Не ги събирам, днес е ветровито.Опитвам се да овладея мислите си, които обикновено ми се подчиняват.Сега обаче ситуацията е друга.Мислите ми са се впуснали към него.Прегръщат го, разрошват косата му, надникват в очите му, плъзват се по спортната риза,под спортната риза, до колана. Кресвам им наум-
спрете, ужасни сте, да бъдем сериозни, поне за миг!
Той се усмихва.
Научил се е да чете мислите ми.Очите ми са му съучастници.Пресяга се и маха онзи, досадния кичур, от лицето ми...Затварям очи...
Горещо е.

По-нататък не помня


-------------------
за тези, които са  чели вече този текст - просто обещах на един човек да го преструктурирам и - ето



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kisstherain - :)
06.11.2008 12:26
много ми хареса! Така си го написала, че създава бягащи картини из съзнанието ми...поздравления :)
цитирай
2. nellka - мммм... удоволствие
06.11.2008 13:38
от нещо, което предстои да се случи! :)))
обожавам този момент!
защото следващият... понякога си прави лоши шегички :)
перфектна Бени!
възбуди ми всичките сетива! всичките! :)))
цитирай
3. benra - nell,
06.11.2008 13:57
точно днес като го пренареждах си мислех за един следващ момент...евентуален.Трябва да си го представя


kriss, благодаря!
цитирай
4. fenris - представите ти
06.11.2008 16:05
са толкова живопистни, като подскачащи облачета от клон на клон в съзнанието ми..и след това нищо не помня!
Страхотна си!
цитирай
5. july26 - :))
06.11.2008 17:04
Мислите са много непослушно нещо, и аз съм го забелязавал! Ама какво да се прави, трябва и някакъв контрол да има, че иначе действията може да са непредсказуемо опасни.За едната,другата или двете страни,да не говорим за близкото обкръжение.
Поздрави,Бен! Що не вземеш да напишеш един сборник разкази и да го публикуваш,мм? Ще е успешен, може и да спонсорирам даже...
:))
цитирай
6. benra - fenris,
08.11.2008 13:03
хареса ми сравнението с подскачащите облачета!
цитирай
7. benra - july,
08.11.2008 13:06
така си е-контрол винаги е нужен.Но не и контрол на фантазиите-тях можем да ги оставим да препускат волно и да създават илюзия за изживяност.
А за сборника-някога, когато..може и да:-)))
цитирай
8. vitaldesire - ...
13.11.2008 08:37
всеки път като те прочета и ми изчезват всички думи. Отнасяш ги и ми оставяш само сетива. Бени!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4391835
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031