Нямо съвършеност
извайва душата
А думите чакат
да щриховат душа
Безмълвни контури
чертае съдбата,
очи, после  устни,
усмивка, ръка.
Стаеният крясък
остава заключен
в затвора на собствения си 
див копнеж.
Часовников пясък
се стича по пръстите
изтича в сълзата
превръща се в скреж.
А някой очаква
там някъде, в сянката
на ароматна липа
не съвършенство,
очаква съдба!

и сега какво? като не знам какво да кажа...

моля те чуй това!

http://www.youtube.com/watch?v=Wem8Azyx4i4

една от любимите български песни!
Благодаря ти, Бени!
За посвещението, за топлината ти.
За всичко БЛАГОДАРЯ!

от любимите и мои песни, Нел!Гуш!