Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2008 15:20 - Играта
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 2566 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06.2008 09:45


Тогава *
Антония седеше по хавлия на широкото легло, покрито със сатенена кувертюра на нежно-розови цветчета, и бавно разресваше косата си. Движенията й, по-скоро автоматизирани, отколкото премерени, издаваха че мислите й бяха някъде другаде, извън тази стая. На леглото до нея бяха подредени, надлежно изпънати, няколко тоалета – изчистена черна рокля с тънки презрамки – същевременно семпла и много секси, ярко- червена пола и черен топ, без гръб - полата описваше дупето, краката й, всяка извивка на тялото, по начин  който караше мъжете  да извръщат глава  ,фабрично протрити светлосини джинси, тип цигара с туника на кафяво-златисти цветя – в тях се чувстваше небрежна и самоуверена, някак си по момичешки, резедава рокля на волани-типично лятна и казваща-аз съм непоправима романтичка, бял панталон със щикозна бяла блуза – бялото  я изразяваше, както никой друг цвят.
Погледът й се фокусира на бялата комбинация .
   -  Наистина ли съм бяла? – запита се Антония, като същевременно се опитваше да разплете няколко кичура, образували рошава топка в основата на главата й.
- Тони, виж, виж, не натам, точно до теб вдясно… - точно преди десет дни, на 25 май, седяха с Ива в “Музея”, заведение станало им любимо през последните две години.Обикновено там се срещаха, за да си побъбрят по женски.Всъщност “да си побъбрят” беше доста пресилено.Обикновено Ива беше тази,която бърбореше за нескончаемите  си авантюри и безумните си гениални идеи, а Антония, като една типична щастливо омъжена жена и добра приятелка, предимно слушаше. Този път обаче ролите бяха разменени .От два часа Антония разказваше, че всъщност животът й е съвкупност от измами, че цялото щастие, което винаги бе демострирала, се е оказало един сапунен мехур, който се е спукал, оставяйки петно в душата й.
- Аз като ти казвах, че имаш нужда от любовник, ти ми го играеше целомъдрена – никак разбиращо прекъсна самооплакването й Ива.
- Ти какво очакваше? Да ти е верен вечно?Наистина ли си мислеше, че твоят брак е като изваден от лигав розов роман на Барбара Картланд. И те заживяли щастливо – бла,бла,бла!Това, мила моя, го има единствено и само по книгите. Сега животът се върти с други темпове. Моногамията, мила моя Тони, е демодирана отживелица. И вместо да рониш сълзи по оня нещастник, дето ти е украсил красивата главица с тези рогища, се огледай, виж – светът е пълен с мъже!Пресегни се и си вземи един. Един път в живота си постъпи неразумно или по-скоро - умно. Ето, виж, точно до теб, вдясно – прекрасен мъжки екземляр!
Антония завъртя очи в посоката, посочена й от нейната приятелка. На съседната маса, досами тяхната, седеше привлекателен мъж. На моята възраст, плюс минус 2-3 години, прецени го тя. Мъжът отпиваше бавно от чашата с кафе и цялото му същество издаваше,че в този момент около него е празно. Със сигурност не чуваше гласа на Ива, който надвишаваше допустимата приличност:
- Готин пич, Тони и твой тип, действай!
Не долавяше и изучаващия поглед на Антония.Една бръчка беше прорязала високото му чело и Антония си помисли, че този мъж е пред прага на някаква важна промяна. Сродна душа – каза си и се извърна към чуруликащата Ива
- Стига де, престани, ще те чуе! Айде да не се държим като разгонени еманципантки, не ми е до това сега.
- Ти губиш. Но да знаеш от мен –или действаш, или си оставаш вечната незадоволена и неудовлетворена страдалка.- назидателно и дори леко сърдито заключи Ива, гледайки нещастната си приятелка от висотата на собствената си желязна и изпитана философия.
Антония не беше почитателка на теорията за съдбата, която подрежда случайностите.Но , когато днес сутринта, минавайки през МОЛ-а, за да си купи чорапогащник и да надникне дали най-накрая са получили “Полубрат” на Кристенсен-дебнеше я вече втори месец, Го видя на ескалатора, все едно получи съобщение именно от съдбата. Усети как първо я обзема някакво странно вълнение, след което водена от импулс го последва. Видя , че се насочва към кафето с високите столчета и ускори крачка.
- Ще седна, ако влезе и той, значи е предопределеност – беше изпаднала в непозната и непривична й приповдигнатост.Като тийнейджърка, която среща непознатото момче, в което тайно е влюбена.
Седна на високите столчета и едва беше извадила кутията с цигарите, когато го видя как влиза и се запътва точно към нея.Беше не много висок, но идеално сложен. Небрежно-елегантната му риза подчертаваше широките му рамене и цялата му визия и излъчване говореха, че това е мъж, който много добре знае какво иска от живота и как да го получи.Стомахът й се сви.
- Дали не ме позна? – след което отхвърли сама тази мисъл – Глупости, та той тогава дори не ни удостои с поглед, едва ли е чул глупостите, които се изговориха по негов адрес.
След това събитията се развиха съвсем не в неин стил. Сякаш една нова Антония се опитваше да се самосъздаде.
 И ето я сега - пред прага на първата среща в живота си, на която тя бе инициаторът – беше уплашена като малко момиченце. Дори на 2-3 пъти й мина през ума идеята да му звънне и да му каже, че е възпрепятствана и не може да отиде или,че е направила глупост и тя съвсем не е човекът , за когото се е представила. Да си остане вкъщи, да стои в тъмното  до прозореца в очакване тъмносиният автомобил на съпругът й да паркира пред входа, след което бързо да се шмугне в леглото,под завивката на ситни нежно-розови цветенца  и да се престори на отдавна спяща.
Не!
Това е нейната, вечер, нейната среща.
Антоанета Отвори рязко вратата на гардероба и извади закачалка, на която висеше икономична сребриста рокля.Беше я купила при едно пътуване до Милано, не можа да й устои, но така и никога до сега не я беше обличала.
Роклята беше като втора кожа.Обгръщаше гърдите й, разкривайки дълбоката цепка, плъзваше се по талията,стигайки едва до средата на бедрото.
- Предизвикателна – огледа се одобрително в огледалото – това съм аз – Предизвикателна, силна, покоряваща.
- Защо ли? Защото всички мъже са кретени – отговори си тя в стил а ла Ива.Сложи малко гланц на плътните си устни,
Закопча на глезена елегантните си сребристи сандали и извади мобилния.
- Ива, здрасти, Тони съм – направи малка гримаса, когато приятелката й каза
- оная Тони ли, дето хобито й е самосъжалението?
- Не, мила моя – използва любимото обръщение на приятелката си Антония, онази Тони, която те кани да изкараш една щура вечер с нея и един готин мъж
Мълчанието от другата страна на слушалката я изпълни със задоволство.
……………..

Въпреки натоварения трафик Антон пристигна в уговорения час. Докато шофираше към "Музея" настроението му се смени няколко пъти. От превъзбудено любопитство до безразлично отегчение. Дори на ъгъла на "Средец" и "Велика" направи обратен завой с намерението да се върне. Не беше никак убеден, че има нужда от среща с непозната. Че иска среща с непозната. Но играта беше започната и най-малкото щеше да бъде неджентълменски да остави жената да го чака, подобно поведение не беше в стила му. А и онази, другата част от него любопитстваше, не му се беше случвало жена да поеме така решително инициативата.
     Влезе в заведението и спря на вратата, оглеждайки се за Ани.
   Първо долови парфюма - мускус, ефирно примесен с жасмин и щипка орхидея. Вдъхваше  от този опияняващ аромат, когато женски глас погали врата му:
- Надявам се  да си запазил маса за трима…
Беше му пратила ес-ем-ес, в който го молеше той да направи резервацията.
Прочитайки го Антон се усмихна – защо не, нека играем играта така, както тя  си я представя. Почваше да му става интересно. Тази жена определено не беше единствено това, което опитваше да демонстрира.
Въпреки това думите й леко го изненадаха, в ес-еме-са не уточняваше, че се предвижда да са трима.Обърна се, като с периферното си зрение долови как погледите на мъжете в заведението рязко се насочват в една посока - там зад гърба му ,  където в рамката на вратата стояха два женски силуета.
  Антон се взря в чернокосото видение на прага и усети как мислите му се вцепеняват.Главозамайващата сребриста рокля, която носеше Ани можеше да накара и монах-отшелник да наруши обета си за въздържание.Косата й -гарвановочерна и лъскава, обгръщаше на едри вълни голите рамене и още повече подчертаваше гладката белота на кожата.Жената на прага нямаше нищо общо с жената, която го заговори в МОЛ-а.От нея лъхаше обещание и страст. До Антония, не по-малко ослепително и обещаващо, се усмихваше ефектна блондинка.Нейната коса беше оформена в модерното за сезона каре, а ултракъсата й черна пола разкриваше съвършени крака, които говореха за спортната натура на притежателката им.
- Приятно ми е, Ива –с елегантен жест подаде ръка блондинката
- Владимиров, Антон.Удоволствието е мое – Антон пое ръката, едва подтискайки желанието си да я целуне.
- Твърде официално би било - шмугна се едно прозрение там някъде между разбърканите му развълнувани мисли.
- Нали нямаш нищо против, че доведох и Ива? –попита закачливо  Антония,  целувайки го интимно по бузата
- Удоволствието е изцяло мое – повтори мъжът
- Надяваме се удоволствието да бъде взаимно – едва ли не в глас произнесоха двете жени, следвайки го към масата
"Отново в играта" - помисли си Антон .

....................
* вдъхновено и със съдействието на july26 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. july26 - Нашето мнение ,че сте написала един прекрасен разказ!
25.06.2008 15:31
Радвам се на вдъхновението Ви и на конкретното му проявление!:))
Много ми хареса,поздравления!!!
:))
цитирай
2. benra - july, Ама
25.06.2008 15:34
моля ВИ, скромността тук е излишна.Този разказ не би се състоял без Антон, т.е.- без Вас!
мисля че това е едното възможно развитие на срещата Антон-Антония, но не и единственото възможно...нали:-)))
цитирай
3. gothic - Доста добро развитие ;)
25.06.2008 16:42
Доста добро развитие ;)
цитирай
4. yoshi - Браво!
25.06.2008 17:03
Пишеш все по - триизмерно, как само обличаш имената с думи,жестове, характери...страхотно!
цитирай
5. krotalka - Браво !
25.06.2008 17:47
Чудесно си го описала!
цитирай
6. benra - ...
25.06.2008 17:56
gothic, това е едното възможно развитие:-)))да кажем женската гледна точка


yoshi, поласкана емотиконка:-)))

krotalka, благодаря ти!
цитирай
7. gothic - Добро от мъжка, имах пред вид ;)
25.06.2008 18:50
Добро от мъжка, имах пред вид ;)
цитирай
8. vigo - Мдаааа, пожелах ги и двете. Бени...
26.06.2008 07:00
Мдаааа, пожелах ги и двете.
Бенисима, гъделичкаш... О, как гъделичкаш!
:))
цитирай
9. nellka - мислех и аз гъдел докато четях...
26.06.2008 08:27
но Виго ме изпреварил :)))
да си призная... страхотна фантазия ми се завъртя... горещо... горещооооооо :)))
Бени... оф!!! :)))))))
цитирай
10. gothic - Да, да. . . . гъдела. Умееш го, Бени! ...
26.06.2008 09:59
Да, да....гъдела. Умееш го, Бени! Наистина след прочитането човек може да пофантазира на воля ;)
цитирай
11. benra - gothic, vigo, nel,
26.06.2008 11:33
гъдел, а:-)))))Фантазирайте, фантазирайте..и аз така
цитирай
12. gothic - Не точно фантазиране, припомняне ...
26.06.2008 12:12
Не точно фантазиране, припомняне на някои неща ;)
цитирай
13. benra - оооо,
26.06.2008 12:15
оооо! припомняне:-)))Ето кой ще напише продължението:-))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392209
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031