Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 14:41 - Мерудия
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1405 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2008 10:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Обеща си  - никога повече!!! Ама никога, никога!
Ще се върне към ежедневието си, онова съвсем ежедневното, в което дните нямат имена, а часовете просто отмерват края на едното рутинно повтаряне и началото на другото. Когато не може да спи - ще чете. Толкова непрочетени заглавия си бе набелязала. Защо да губи време с мисли?! Ако не й се чете може и да гледа телевизия, или пък да се отдаде на среднощни флиртове с непознати, далечни, мистериозни, някакви... мъже. Да! Точно това ще направи! Край на мислите, край на мазохистичното раздвоение. Ще й остане едното безсъние. Какво толкова. Вече беше свикнала с него, дори й се струваше непривично, когато в редките сутрини се събуждаше от звъна на будилника.
  - Нора, къде си ? – мъжът й беше спрял да се храни и я гледаше втренчено.
Не му отива брада – помисли си Нора – и тоя кравешки поглед – усети как  у нея се надига познатото раздразнение. Напоследък всичко, което Иван казваше, или правеше, или мислеше, я дразнеше. Самото му присъствие я дразнеше. Опитваше се всячески да подтиска тези си чувства, дори се презираше заради тях, но те сякаш бяха независими от здравия й разум.Връхлитаха я и тя изпитваше неистовото желание да му кресне в лицето:
  - Глупак! Не виждаш ли, че отдавна не те обичам . Че има нов човек в живота ми.  Човек, който ме кара да се чувствам истинска и жива. Желана, жена…
Естествено не казваше всичко това, а просто преглъщаше. Преглътна и сега, отбелязвайки наум, че го мрази и презира. На глас каза:
  - Тук съм, не ме ли виждаш? Срещу теб – не искаше гласът й да звучи предизвикателно, но нотките бяха точно такива – режещи, дистанцирани.
  - Точно, защото те виждам . Виждам и че присъствието ти е чисто физическо обаче . Мислите ти са някъде на друго място.
  - За нещо конкретно ли ти трябват мислите ми? – въздухът между двамата беше толкова тежък, че Нора усещаше натиска му . Притискаше я и затрудняваше дишането й . Главата й пулсираше. Знаеше, че трябва да спре, да потуши язвителността си, защото после ще съжалява за думите, които беше напът да изстреля, но някаква безпомощност сякаш я държеше в капан и вместо Нора -разумната говореше онази, новата Нора, която се беше създала ей така - от два стиха и няколко разменени погледа.
   Иван въздъхна, отпивайки бавно от чашата с бира.По брадата му полепна пяна и той я изтри с опакото на дланта. Раменете му бяха уморено отпуснати. Очите му- тъжни и самотни. Нора избягваше да го гледа в очите. Дали от страх, че може в тях да види себе си, дали от нежелание да види него...
  - Не ме гледаш – Иван сякаш четеше мислите й и ги констатираше. Информативно някак си, беземоционално.
  - Скъпи, само не ми казвай, че и не говоря с теб. Това би трябвало да са мои реплики – беше успяла  някак да подтисне раздразнението си и се опитваше да звучи шеговито. Не й се водеше онзи разговор, който беше провеждала хиляди пъти наум и който обикновено завършваше с драматичното – Напускам те!
Да го напусне. И това беше разигравала.

Зачерква миналото и почва на чисто. Нова Нора - нов живот!Отива там, където   чувства себе си. Където я разбират без думи, където жестовете й биват предугаждани, където мислите й - споделяни, а нощите изпълнени отново със страст.

Казва първо на децата. Те са вече пораснали, достатъчно пораснали и с достатъчно прогресивни разбирания и липса на овехтели псевдо-морални обременености, за да я разберат. Е, може би в началото ще бъдат шокирани, че точно тя, която са смятали за скучно-праволинейна и безинтересно-старомодна преобръща живота си с хастара навън. Но…с времето ще свикнат, дори ще приемат. Може дори това да ги сближи. И без това, откакто се чувстват големи се бяха отдалечили от нея и не споделяха, не разговаряха. Щеше да се превърне в една ултра-модерна майка. А и те познаваха Ники и я харесваха.Така щеше да бъде по-лесно.
 
Сестра й - вече знае. Не са говорили, но връзката им  е толкова силна, за да е  уверена, че Искра отдавна се досеща за нейната лудост. Одобрява или не, винаги ще я подкрепи. Виждала е как гледа Ники при общите им срещи. С едно изпитващо любопитство, в което се чете и въпрос, и напрежение, и заканителното – ако накараш сестра ми да страда, мисли му…Не че одобрява.Нора не знае дори дали точно я разбира. Макар и по-малка с две години Искра винаги се беше държала като по-зрялата и по- някакъв начин все се чувстваше отговорна за по-голямата си сестра, пазеше и защитаваше крехката й уязвимост безпрекословно. Винаги, пред всички, във всякакви ситуации. И в тази ще я подкрепи. Макар че Искра всъщност харесва Иван.  Смята Нора за късметлийката, сдобила се с мил и добродушен, всераздаващ се съпруг . Затова и подкрепата й е още по-ценна.

Родителите. Нора стига до там и зацикля. Сцената е болезнена. Майка й се държи за сърцето и плаче, а баща й я гледа безмълвно, като чужда. Вижда как се разпада в очите им, как животът им се разпилява на дребни късчета и вятърът на собствения й каприз ги завихря и разпръсква. Вижда ги как остаряват пред погледа й за един единствен миг, в който разбират, че по-голямата им дъщеря е…хм…странна.
Нора не може да понесе тази представа. Заболява я толкова силно, че моментално спира да си представя и се връща в света на невъзможностите. И започва да си обещава как никога, никога, ама никога повече няма да се вълнува от жестовете на Ники, няма да настръхва от допира, няма да се упоява от синхрона на мислите им, няма да прави планове за общо бъдеще.
Пък и в крайна сметка, както казва Яна, една от най-близките й приятелки и една от малкото, запозната с аферата й с обратен уклон - Мила ми Нора, всичките мъже са еднакви щом са ти в къщата!

  - Ето, аз ти говоря, а ти…пак се отнесе. Нора, какво се случва с нас? Има ли нещо, което трябва да знам – Иван е повишил леко тон, измъквайки я от поредната представа за представата. Не е в характера, нито в стила му да повишава тон.
  - Не, нищо..уморена съм просто – този отговор обикновено върши работа
  - Да, сигурно си уморена, но не е само това. Все пак те познавам от 20 години. – определено Иван я познаваше. Познаваше онази Нора –разумната, усмихнатата, преданата, непретенциозната, инертната.
Не ме познаваш, скъпи – каза го мислено. – И аз самата не се познавам. Всеки ден научавам нещо ново за себе си, всеки ден се откривам и, знаеш ли – понякога не харесвам никак онази Нора, която ти познаваш.
Изведнъж й се прииска  да му разкаже всичко. Ей сега, тук на масата, над чиниите с изстиващи пълнени чушки. Да му се довери и да смъкне този непосилен товар от плещите си. Да му каже за Ники и за начинът по който я кара да се чувства, за начинът, по който Иван е престанал да я кара да се чувства. За малките жестове, които Ники прави, а той е оставил там някъде, преди десет години. За безмълвното разбиране, за думите, изпълнени с обожание. За безсънните нощи, изпълнени с разкаяние и копнеж. За... Да реализира дума по дума онзи разговор от представите си, пък да става каквото ще. Най-малкото после ще може да спи.
Иван се протегна през масата и хвана ръката й, която беше замръзнала с вилица, поднесена към устата
  - Нора, нали знаеш, че те обичам такава, каквато си. Каквато си, разбираш ли?!
Нямаше как да не види в очите му. Нямаше как. Не се налагаше да му казва нищо, просто трябваше да стане и да произнесе заключителната реплика:
  - Напускам те.
Вместо това леко издърпа ръката си и вкуси гребнатият с вилицата ориз:
  - Не мислиш ли, че съм ги направила малко безсолни? Нещо им липсва…
  - Мерудийка им липсва, мерудията е майката на всичко, колко пъти съм ти го казвал, а ти не вярваше…


Тагове:   Мерудия,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Не мога да го разбера ще за мъж е!
19.06.2008 16:00
Хем знае какво липсва в семейната манджа, хем не предприема нищо за да я направи по-вкусна?!
Писнало и е на жената, ама няма смелост да промени нищо! Дали пък така не и харесва?
цитирай
2. benra - Може
19.06.2008 16:02
би пък на него така му харесва...знам ли.На нея със сигурност не й харесва, но не може тепърва да се променя, много й е сложно.
цитирай
3. july26 - Много ми хареса..!
20.06.2008 01:03
Всъщност, много е добро и затова ми харесва..!:)
Браво...ще гледам да отвърна с нещо такова и аз..! Поне толкова добро...
:))
цитирай
4. scintilla - Ех, Бени, Бени ...
20.06.2008 01:48
Как само умееш да оголваш нерви... Присви ме под лъжичката (където и да се намира!).
Отново блестящо!
Браво!
цитирай
5. nellka - ще се наредя и аз на опашката :))
20.06.2008 09:57
мерудия!
Бени, ако някога чуеш, че съм издъхнала четейки... ще е на твой разказ :))) знам, малко кофти чувство за хумор имам днес, но исках да кажа, че така чета и поглъщам, че не ми остава време да си поема въздух :))
Великолепно!
цитирай
6. benra - ==
20.06.2008 10:30
july, ласкателю, можеш ти и по-добро можеш, знам аз:-))

scintilla, изчервих се...не че съм искала да те присвие под лъжичката, където и да се намира тя:-)))

Nel, а не,не!Издъхвания не позволявам!Само много вдъхвания!
цитирай
7. nellka - :)))
20.06.2008 10:57
извиних се за черния хумор. Разбира се, че ме вдъхновяваш, нещо повече... всеки път успяваш по майсторски начин да ме "вкараш в кожата" на някой от героите си. Днес бях Нора и с нетърпение очаквам следващия :))
Благодаря ти!
цитирай
8. forestlove - ммм, бени, Ники от кой пол е?
20.06.2008 11:03
ммм, бени, Ники от кой пол е?
цитирай
9. vigo - Определено хората заслужават с...
21.06.2008 07:00
Определено хората заслужават собственото си нещастие.
Прекрасно написано Бенисима ;)
цитирай
10. benra - forest,
04.11.2008 17:43
от същия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2863047
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29392
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930