Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2008 11:56 - Емоция за изтръгване
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3195 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 07.05.2008 15:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Вървеше към офиса и цялото й същество се бе устремило към момента на своята слабост.Очите на Мартин – сякаш дори и в този момент, когато той беше дявол знае къде, я пронизваха, правеха я безпомощна, безпаметна и бездиханна. Имаше чувството, че се промъкват  във всяко кътче от нея, разголват я – грубо и властно, пренебрежително и , след което я захвърля ненужна. Не можеше да се отърве от това усещане всеки път когато погледът му я приковeше. А погледът му я приковаваше всеки път, когато я срещнеше. Емоцията, която я разтърсваше беше толкова силна и неконтролируема, че се запечатваше в сетивата й за моментите, които притежателят на този разтърсващ я поглед беше далеч. Ненавиждаше този копнеж.
   Между тях нямаше нищо, дори обикновените им колегиални отношения бяха обвити в показна празнота.. Срещаха се по волята на обстоятелствата, на служебните обстоятелства, предопределени от случайността. От онази случайност, която обикновено е следствие от нещо неизказано, останало в миналото. А те определено имаха минало…някакво.
 Мартин беше съпруг на Ана, най-добра приятелка на Илина още от детските години. Бракът на Ана и Мартин, сключен след кратка, но бурна и страстна любов, не издържа дълго. Нямаха  деца, които да го закрепят и така почти предизвестено се разделиха. Илина не беше виждала Мартин години, може би пет или седем, когато един ден на събранието на фирмата им представиха Новия търговски директор  – Мартин Александров. Илина бе изумена от бързия му възход. Имаше съвсем ясния спомен , че в близкото минало, когато бе женен за приятелката й, все се захващаше с някакви неуспешности, но така и не помнеше с какво точно. Помнеше обаче че бяха ярки неуспешности, завлекливъв финансовата бездна не само него, ами и доста приятели и роднини.Ана обикновено го наричаше - онова мързеливо гадно копеле! Всъщност мързела му и пословичната му финансова неудачност бяха една от причините, които Ана изтъкна като довод за развода. А сега онова мързеливо гадно копеле беше  новият пряк началник на Илина.
    Веднъж седмично,всяка сряда,  трябваше да отива в кабинета му, за да обсъждат проекта,за който тя отговаряше. При тези срещи младата жена изпитваше някаква странна смесица от неудобство и необяснима неприязън.Мартин Александров се държеше  подчертано дистанцирано, студено , дори надменно и непременно намираше нещо, за което да я разкритикува.Или сроковете ,според него, бяха просрочени, или някой детайл не беше изпипан според очакванията му.Винаги намираше нещо, макар и дребно. Никога не се усмихна окуражаващо, не я поощри. А за някогашното им познанство дори намек не бе направен, не попита за Ана. Илина знаеше, че не поддържат никаква връзка, което беше логично предвид грозния начин, по който се бяха разделили. Ана изхвърли дрехите на Мартин през прозореца на бащиния й апартамент, крещейки че не иска да го вижда никога повече, че е мизерник,пропаднал тип и прочее цветущи епитети, които Илина не искаше да си спомня. На бракоразводното дело Илина бе помолена да сведетелства в полза на приятелката си.Чувстваше се неловко да обсъжда няколкото отвратителни скандала, някои завършили с размяна на шамари и ритници,на които беше свидетелка, но Ана настоя, трябвало да му разкажат играта на тоя нещастник-така каза. Бил й съсипал най-хубавите години. Чак съсипал… Илина не смяташе,че нещата стоят точно така.Още помнеше как приятелката й беше метнала един кухненски нож по съпруга си, наричайки го инфантилен перверзник.И за да е чиста пред съвестта си на делото  се опита да бъде максимално коректна спрямо двамата, казвайки, че Мартин е правил всичко по силите си бракът им с Ана да оцелее. Каза го и наистина  вярваше, че нещата стояха точно така. И Ана съвсем не беше идеалната съпруга, нищо че й беше приятелка. В крайна сметка, за да е успешна една връзка и двамата трябва да положат старание и да направят съответните компромиси и отстъпки – така си мислеше Илина.Беше го казала и на приятелката си, след което тя не й прговори близо половин година.
Вероятно споменът за  това бе и причината Илина да се чувства засегната от демонстрираното безразличие на Мартин. Все пак, донякъде тя беше единствената, която се опита да го защити в тази неприятна история. А той…Той...
  Не можеше да не признае,че през годините ,през които не се бяха виждали той се беше променил. Безотговорният вече попопраснал нехранимайко, който прекарваше дните си в разговори за велики сделки, на чаша бира,купена с парите на жена му, се беше превърнал в елегантен, делови млад мъж.Някога момчешкият му чар сега се допълваше от загатната арогантност и безупречна фигура, поддържана с ежедневно потене във фитнес залата. От стойката му лъхаше неоспорима самоувереност, а начинът, по който произнасяше всяка фраза-бавно, отчетливо и акцентирайки на основните детайли, говореше за  обиграност. Мартин Александров беше мъж, по който не една жена въздишаше.
       След месец Илина установи,че в сряда сутрин, денят на отчитането, се задържа по-дълго пред огледалото. Осъзна, че подсъзнателно или пък напълно съзнателно, прави всичко възможно,за да привлече вниманието на прекия си началник, чисто мъжкото му внимание. Той ,Мартин, се беше оказал предизвикателството, което трябваше да бъде преодоляно. Неприязънта се бе трансформирала в интерес.
Всъщност при чисто деловите им срещи, тези в които той видимо не проявяваше никакво внимание към нея, Илина усещаше погледът му различен.Погледът не отговаряше на цялостното поведение на Мартин. Очите му я изучаваха, вникваха далеч отвъд служебната  формалност. Интуицията й показваше, че дистанцираността му  е нарочно спускана бариера. Спирачка на нещо силно, което той опитва да овладее поради спецификата на миналите и настоящите им отношения.
      През 30-годишния си живот Илина не бе страдала от липса на мъжко внимание.Напротив – мъжете търсеха компанията й и не само. Изящната й фигура, дългите й бедра, немирната й вълниста гарвановочерна коса, която на слънцето придобиваше странен меден отблясък, дълбоките сиво-зелени очи ги караха да оглупяват. Тя, от своя страна, ненавиждаше това оглупяване. Искаше нормалната връзка, която така и не бе имала.Но за сметка на това фантазията й беше изрисувала толкова добре представата за нея, че на Илина понякога й се струваше, че някога е имало някакъв мъж в живота й, който й е показал как точно трябва да се случват нещата..Мъжете, с които се срещаше я отегчаваха бързо.Непрестанните им брътвежи, с които я превъзнасяха, й досаждаха ужасно. Имаше е моменти, в които си мислеше,че всъщност нещо не й е наред, след като не може да изпита любов. Дори си бе направила гей-тест.Е, оказа се,че поне лезбийка не е.Което я успокои.Донякъде.
    И ето-появи се Мартин.Студен, безразличен, дори гаден на моменти. Привличаше я като магнит.
Стоеше за кой път пред него и се стараеше гласът й да звучи стегнато делово.Беше сигурна,че не й се получава. Усещаше страните си пламнали.Избягваше погледа му, но очите му сами я намираха.
   - Илина? – гледаше я питащо
   - Да, да..ще променим графиката и ще завишим коефициента - изстреля механично тя, правейки усилия да овладее емоциите, които я връхлитаха
   - Не те питах това – някаква несмешка се прокрадна в дясното ъгълче на устната му- така се получава, когато не ме гледаш по време на разговор. Защо не гледаш в очите всъщност?
   - Извинявай, нещо се бях отнесла – гласът й леко потрепери – Би ли повторил?- Илина бавно вдигна очи, молейки се те да изразят единствено служебна заинтересованост
   - Какво ще кажеш за тройка? – очите му я пронизваха. Кафявият му, почти черен поглед я заковававаше
   - Тройка??? Искаш да кажеш три…това не е ли твърде занижено ? – изумена започна да прелиства спецификациите
   - Не, не ти говоря за коефициенти. – за първи път, откакто работеха заедно, го чу да се смее.Цялото му лице се беше изкривило и звуците, които издаваше бяха хриптящи и отблъскващи. Непознат, отблъскващ смях
 Смисълът на въпроса бавно си пробиваше път към съзнанието на младата жена. В главата й избухнаха пламъци и изпепелиха всичките й мисли. Ярка червенина обля лицето й, след което пребледня.Стисна здраво папките, които държеше и чу как кокалчетата на пръстите й изпукаха от напрежение
   - Е, какво ще кажеш?Навита ли си? Не бързай да ми отговаряш, ще ти звънна след час. Готино парче си, да знаеш, а и партньорът ми ще ти хареса, твой тип е – думите му долитаха до Илина някак си гротескно ярки и образни.
   - Боже Господи, в какво съм напът да се забъркам - помисли си тя гневна сама на себе си  заради слабостта, която явно му беше демонстрирала, за да й отправи подобно предложение- Каква идиотка съм, каква тъпа самотна идиотка – Обърна се и бавно и безмълвно напусна стаята. Не затвори вратата. Знаеше,че Мартин я оглежда.Че се опитва да я съблече, да я разголи, да надникне в нея, да я обсеби. Знаеше, че не успява или поне много искаше да не успява.Онова мръсно гадно копеле – Мартин Александров.
Когато в понеделник се разминаха в коридора, Илина му се усмихна предизвикателно. Отвращаваше я.


Тагове:   емоция,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Поздрави!
07.05.2008 12:19
Наистина краят ме изненда! Толкова бърз начин да се излекува от влюбването! Съвременни нрави!!!
цитирай
2. anlov - Безупречен разказ - до запетайката.
07.05.2008 12:42
Прозвуча ми много истински и сигурно доста хора могат да се огледат в него.
цитирай
3. анонимен - дълго тире
07.05.2008 12:59
Ох, че ми стана някак....студено.Почти видях себе си преди година-две....Много горчиво хапче, ама действа мигновено...
цитирай
4. nellka - Малка е крачката от
07.05.2008 13:21
копнежа до отвращението!
Изпитвала съм го.
Бени, предала си го страхотно!
Поздрави!
Липсваше ми през почивните дни :))
цитирай
5. benra - krotalka,
07.05.2008 13:33
мисля че това не е влюбване, не е и излекуване.Просто отвращение.Нали знаеш понякога има емоции, които изпитваме, а ни отвращават, опитваме се да ги изкореним.Поздрави и на теб!
цитирай
6. benra - anlov,
07.05.2008 13:35
да, вероятно може да бъде огледало.огледало, в което не е приятно да се огледаш.Благодаря!
цитирай
7. benra - анонимен,
07.05.2008 13:35
гадно е да е горчиво.Радвам се,че е останало в минало време!

Нел, Целув!
цитирай
8. viki11 - Верно арогантен тип.
07.05.2008 14:21
не си е заслужавало. Времето показва местата на фигурите.
цитирай
9. hristam - Понякога е нужно
07.05.2008 14:48
толкова малко, за да излезеш от капана на собствените си емоции...
Поздрав за разказа! :)
цитирай
10. tera - Хубав разказ :)
07.05.2008 15:13
Краят и мен ме изненада, но много неправдоподобно ми прозвуча. Едва ли има такъв сорт "търговски директор" да го изтърси това в офиса. По вечерно време на някое парти, поразгорещен от квалитетни питиета - може би. Но в офиса - трябва да е много тъпо копеле да го направи, но отдавам дължимото и на художествената измислица. :)
Поздрави! :)))
цитирай
11. benra - :-)))
07.05.2008 15:16
tera, баш изтърсването в офиса между служебните реплики съм го взаимствала от конкретна случка. Наистина в живота се случват неща,които надминават измислиците и на художествената измислица.А тоя наистина трябва да е бил много тъпо копеле.Поздрави и на теб!:-)))
цитирай
12. анонимен - ?
07.05.2008 18:54
Този разказ или го поствате отново или съм го чел от друг потребител?
цитирай
13. sehera - съвсем обичаен край. . . . по-инт...
07.05.2008 19:59
съвсем обичаен край.. ..по-интересно щеше да е, ако например, мартин беше въздъхнал прекалено, или беше направил, жест, който ней не й се харесва, въпреки издяланото в него.)))



цитирай
14. venercheto - обявявам нова дума:
08.05.2008 03:15


"неуспешност"! истинска е, и ме кефи максимално! трябва да я примеат в Речнка, според мен!
Кефииииш, benra :))))))

поздрави, венерка
цитирай
15. eien - "Да не се обърнеш с гняв назад",
08.05.2008 05:28
е важно, за да продължиши свободен! Желая Ви простор, виделина и нови емоции, които да тушират миналите неприятни асоциации и преживявания!
Поздрави!
цитирай
16. vigo - Липсваше прекрасна!
08.05.2008 06:20
Липсваше прекрасна!
цитирай
17. benra - анонимен,
08.05.2008 09:41
просто разказът е преработен, разширен.Поздрави!Правилно го разпознахте
цитирай
18. benra - venercheto,
08.05.2008 09:43
:-)))))))

sehera, а дали е край?

eien, сърдечно благодаря за красивите пожелания.Пожелавам Ви слънчев ден!

vigo, ех!
цитирай
19. forestlove - ееей, все ги обръщаш тези мъже бее. ...
09.05.2008 12:06
ееей, все ги обръщаш тези мъже бее.

поздрави!
цитирай
20. benra - forest,
09.05.2008 12:36
не бе тоя не е обърнат бе, изчанчен е просто:-))))
Поздрави и на теб!
цитирай
21. demoniceye - Поздравления. :)
13.05.2008 15:37
Неочакван край, но обяснява всичко.
цитирай
22. ledzeppelin - дам...
15.05.2008 11:07
такива сме жените.а може би и мъжете,не зная.
усетим ли,че някой ни е в кърпа вързан и ни обича и превъзнася,автоматично отпада от листата на тези,които харесваме ..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2799760
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930