Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2008 10:42 - Минимално съпротивление
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3065 Коментари: 27 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2008 13:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   - Ше избягам, да знаеш, ще се махна!
   - Айде де, да те видя тогава!
   - Казвам ти, ще се прибереш някой ден и няма да ме има
   - То пък сега понеже те има…
   - Няма ме, защото и теб те няма…
   - Мен ме няма, за да може да си позволяваш разни работи.Не заради себе си работя на 3 места
   - Ето, за всичко аз съм виновна, да не ме беше раждала! Тогава нямаше да ти се налага да работиш на три места. Притрябвала ми е майка-мъченица! - Вероника се врътна и тръшна холната врата.Стъклото потрепери немощно.
В кой ли щастлив момент ще се счупи - помисли си  Магда, като мачкаше кухненската кърпа в ръце. Страхуваше се, че между нея и дъщеря й доверието отдавна се е счупило.
   - Излизам – долетя гласа на Рони от коридора.
   - Къде излизаш? Не сме довършили разговора , върни се! – Магда се опита да прозвучи твърдо, макар да усещаше как  съпротивителни й сили са изчерпани.  Водеше този разговор, подобен на десетки преди това, сякаш по навик, колкото да не е без хич.
   - Казах ти, ако продължаваш с тъпото си опяване , няма да се върна, ама не в хола, а въобще –в гласа на момичето се бяха прокраднали нотки на демонстративна агресия.
Магда се опита да смекчи собствения си тон. Не биваше да бъде груба с детето, все пак в трудна възраст е. Нали така казват всички.Трябва да се внимава, в пубертета децата са много раними, подвластни са на бърза промяна в настроенията и емоционалността им е силно изострена.Дори най-малкото нещо може да обърне живота им на 180 градуса.  Никой нищо не казваше  обаче за емоционалността на родителите , особено за  тази на майките, които сами се бореха с ежедневието. Вероятно се предполагаше, че и майките са изживяли своята трудна възраст, в която към тях се е проявявало канско търпение и разбиране и е дошъл техния ред да бъдат разбиращи и търпеливи.
   - Виж, Рони, най-малкото трябва да знам с кого излизаш, къде..-едва на 15 си…минава осем.. - в този момент външната врата се затръшна и токчетата на Вероника отекнаха по стълбите.Не ползваше асансьор.Веднъж, когато беше на 3, докато се изкачваха към техния 14-и етаж, токът спря. Прекараха вътре почти два часа. Магда всячески се опитваше да успокои малкото човече, но в непрогледната теснотия беше невъзможно. До ден днешен на Вероника й остана този страх.
       Всяка вечер, къде ходи, с когоприбира се по нощите..Много въпроси, малко отговори. Усещането, че губи контрол над детето си я плашеше. Питаше се - в кой момент се бяха отчуждили една от друга. Вярно, рядко се засичаха вкъщи, на смяташе, че доверието, което  е гласувала на дъщеря си я прави по-самостоятелна и отговорна. Гледаше да не задава много въпроси, мислейки, че момичето има право само да прецени кога и какво да  довери на майка си. Пък и много време за разговори не оставаше. Обикновено се връщаше от работа, пребита като куче, и се захващаше с домакинските си задължения.
   Магда не можа да се сдържи и излезе на балкона.Знаеше, че после дъщеря й ще й наговори какво ли не в тази връзка – че я шпионира, че не й дава да диша, че си вре носа.Опита се да погледне, без да се подава, но единственото нещо, което виждаше бе занемарената детска площадка между блоковете, уличката не се виждаше.

   Облакъти се на парапета и погледна. Пред входа беше спряла някаква кола – тъмна, черна или синя . Не можеше от толкова далеч да я прецени, но й се видя скъпа кола. Знаеше, че на третия живее едно момиче , за което съседите говореха, че има съмнително поведение. Скъпо платена проститутка била, на повикване. Това й подшушна Петрова, когато един ден срещнаха Ирена-така се казваше момичето - пред блока.      
   - Най-обикновена курва - додаде презрително информаторката на входа - идват разни, взимат я, после се връща по нощите. Всеки път с различни.Парцал.

Магда не се интересуваше от подобни пикатерии.Достатъчно бяха личните й  грижи, та да се занимава и с  чуждия живот. Но след този разговор, подсъзнателно, когато срещнеше Ирена я оглеждаше. Момичето беше на 20-25, макар че изглеждаше по детски крехко. Не носеше тежък грим, както би се очаквало от едно момиче с леко поведение. Напротив - винаги изглеждаше изключително елегантна и семпла. Изчистено красива – така я определи Магда. И какво като носи къси поли - млада е, ще носи. Въпреки крехкостта й обаче от нея лъхаше някаква неоспорима самоувереност . Вероятно , защото се справя само, горкото.
  Магда беше на 35, но гледаше на света през очите на  жена, към която животът не е бил нито ласкав, нито щедър. Омъжи се на 19, веднага след завършване на техникума, за ученическата си любов. Всъщност думата любов е твърде пресилена за отношенията, които имаше с Петър. Но…очакваха бебе и обществото повеляваше бебето да се роди в семейство.
Семейство – Магда се усмихна тъжно.Точно в този момент видя Янакиеви от петия. Янакиев разтоварваше покупките от багажника на , а Янакиева, наконтена като за соаре, пърхаше около него. Дори от тази височина сякаш можеше да чуе леко пискливия й глас как нарежда
   - внимавай мило, в този плик са салатките, доматките трябва да останат ненакърнени. Ама, моля ти се –не го стискай така, яйчицата ще станат на омлетче преди да сме се прибрали. Ух, че е непохватно мъжленцето ми-! - Следва целувка по бузата
Мдаа, Янакиева се наведе и целуна мъжа си по бузата.Този изблик на демонстративна съпружеска любов леко  извади възпълничкия мъж от равновесие, той замахна с лявата си ръка, сякаш искаше да отбие нападателната целувка и единия плик  се удари в задната броня на Фиата.
 По ожесточеното жестикулиране на Янакиева, Магда разбра, че точно това е бил най-важният плик. Янакиев  виновно сведе глава и запристъпва зад видимо ядосаната си половинка, която потропвайки на тънките си токчета, опипваше безупречността на ондулираната си демодирана прическа.
Префърцунена, Префърцунена, ама я гледа като писано яйце – помисли си Магда – а аз какво? - кукувам си сама, блъскам сама , сама си гледам детето. Затънала съм в самотия и немотия. Да ми имаш живота, да ми имаш.
Бракът им с Петър беше изтраял точно година и 7 месеца. Рони беше едва на 9 месеца, когато татко й си взе багажа и изчезна. Някъде. На Магда не й пукаше къде. Поне нямаше да трепери всякак вечер дали ще се върне пиян или мъртво пиян. В началото се опита да го накара да плаща мизерните 40 лева издръжка, но с течението на времето осъзна ,че 40 лева са ниска цена за отвращението ,което изпитва при срещите с него и престана да прави, каквито и да било опити. Рони си порасна така, без баща. Не проявяваше и интерес към тази липсваща от семейството им фигура.
   Аз съм виновна. Ако й бях осигурила нормално семейство нямаше да е такава опърничава. Как да ме слуша, аз един мъж като хората не можах да завъртя, как да ме уважава детето ми?Какъв пример мога да съм й аз? – самоупрекваше се Магда, обяснявайки и оправдавайки грубото поведение на дъщеря си.
  Янакиеви вече бяха стигнали до входа.Янакиев правеше комични усилия да отключи входната врата, докато Янакиева стоеше отстрани и ядно потропваше с крак. Точно мъжът беше напъхал геройски ключа в ключалката, когато вратата се отвори със замах . Това изненадващо отваряне го завари неподготвен .Той машинално отстъпи встрани, изпускайки двете торби, които беше закрепил някак  на коленете си, докато се опитваше да отключи. За учудване на Магда,  погледът на Янакиева не беше върху мъжа й. Драматичната ситуация изобщо не я накара да реагира. Интересът й беше фокусиран другаде.
И след секунда Магда видя къде -
От входа излязоха две момичета и бавно се насочиха към улицата. И двете бяха с ултра къси поли и с обувки на много високи токове.Вървяха, полюшвайки се. Русата коса на едното се спускаше до средата на гърба, подчертавайки тънката  талия. Това беше Ирена.
Червеникаво-кестенявите къдрици на другото, които доскоро Магда заплиташе в плътни  палави плитки, тип слонова кост, обримчваха раменете  и танцуваха в такт със стъпките му.
Преди да се качи в лъскавия черен автомобил, Вероника погледна нагоре. Магда усети как комично гримираните очи на дъщеря й срещат нейните. Болката, която изпита беше почти физическа. Очите на Рони бяха празни и безразлични. Беше си тръгнала.





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - минах през тъга,
22.04.2008 11:17
усмивка и накрая заплаках...
Както винаги, Бени!
Лесно за четене и наситено с емоция!!!
МАЙСТОР!
Благодаря ти!
Живот!
цитирай
2. benra - Нел,
22.04.2008 11:29
аз ти благодаря!
цитирай
3. zari - С такава лекота поднасяте
22.04.2008 11:43
постингите си! Приятно се четат! Благодаря!
цитирай
4. feq - Живота, такъв какъвто е. . . Дина...
22.04.2008 11:44
Живота, такъв какъвто е...
Динамичен, сложен, непредсказуем, но ...нашият Живот! Добър или лош, радостен или тъжен, съдбата ни поднася различни нюанси. Трябва да сме готови за предизвикателствата му! Много актуална тема, благодаря ти.
цитирай
5. benra - zari,
22.04.2008 11:56
удоволствие е да знам, че са и харесвани.Благодаря!
цитирай
6. benra - feq,
22.04.2008 11:57
животът ни поднася какво ли не, след като сами сме се постарали да не го предотвратим.Все пак-никога не трябва да е късно да отговорим на предизвикателствата, както е правилно.Поздрави!
цитирай
7. deinata - това е гадно
22.04.2008 12:00
не не разказа, празното в очите на детето ти, това е гадно, много.
цитирай
8. benra - deinata,
22.04.2008 12:01
това е най-гадното, приятелю, най-болезненото. Не трябва да се допуска!
цитирай
9. cornflower - разказът добър,
22.04.2008 12:10
истината на днешното време - жестока..
какво правим ние?
цитирай
10. benra - cornflower,
22.04.2008 12:11
не намираме оправдания...ами се опитваме да овладеем ситуацията.Длъжни сме.
цитирай
11. zakk - Този рай води в ада
22.04.2008 12:22
Този рай води в ада
цитирай
12. yoshi - въздействащо...
22.04.2008 12:27
... и истинско...уви. Поздрави!
цитирай
13. benra - ...
22.04.2008 12:47
zakk, този рай е илюзия на сбърканите мечти

yoshi, благодаря, поздрави и на теб!
цитирай
14. verde - здравей, benra,
22.04.2008 13:37
много ми хареса разказа ти. Имаш дар слово, а историята е тъжна, защото е толкова типична за днешното изгубено общество! За съжаление този разказ отразява действителността на много хора в България. Поздравявам те!
цитирай
15. benra - verde,
22.04.2008 13:51
благодаря за милите думи!Да, наистина-за жалост това е действителността за много хора.
цитирай
16. krotalka - Нещата от живота!
22.04.2008 14:23
Поднесени по невероятен начин.

Поздрави!
цитирай
17. gothic - Красиво и тъжно. . . но си мисля, че от ...
22.04.2008 14:41
Красиво и тъжно...но си мисля, че от нас зависи да няма пустота в очите и душите на децата ни....
цитирай
18. demoniceye - Животът е гаден, а разказът ти трогателен
22.04.2008 15:21
И то обикновено за хора, които не го заслужават.
BTW, честити 6666 гласа. :)
цитирай
19. antihuman - Нямам думи .........
22.04.2008 16:03
Незнам какво да кажа! Аз съм момче ,но можеби ще дойде момент когато и аз ще си замина от нас!Родителите ми ще съжеляват по-какъв начин ме псуват и унижават в момента!Нямам психика да издържа ,но опитвам!
П.П. Опитвам се да гледам на живота по-ведро :)
Разказа е изключителен . БРАВО!
цитирай
20. benra - krotalka,
22.04.2008 16:23
мда-такъв е!
цитирай
21. benra - gothic,
22.04.2008 16:23
съвършено прав си, единствено от нас зависи.
цитирай
22. benra - demoniceye,
22.04.2008 16:24
:-)))))))))))НЕ бях видяла.Благодаря!
цитирай
23. benra - antihuman,
22.04.2008 16:25
прави си-родителите са тези, които трябва да направят така,че децата им да не си тръгват с накърнени чувства и въобще-да не правят грешки поради родителски грешки.
Поздрав на теб и се надявам,че твоят избран път ще е верният.
цитирай
24. thebestdamnthing - :/
24.04.2008 00:51
Ужасно е.. ужасно е, че такива неща наистина се случват :( Стана ми мъчно за майката.
цитирай
25. benra - thebestdamnthing,
24.04.2008 09:22
наистина е ужасно,че се случват такива неща, но отговорността е на майката...
цитирай
26. vigo - Прекрасно Бени. Някои деца просто ...
26.04.2008 17:36
Прекрасно Бени.
Някои деца просто не заслужават родителите си.
цитирай
27. ledzeppelin - понякога..
31.05.2008 09:38
..родителите са толкова различни от децата си.Макар и близки по светоусещане мярката им за живот е друга.Някои деца са такива идиотчета,че родителите нищо не могат да направят колкото и да се стараят.Пък и средата предопределя.Когато всички останали около тебе са готини дупета и ти ставаш готино дупе,за да не ти се присмива някой...Единственото,което е непростимо за едни родители е да не научат детето си как да оцелява и как да разграничава моментните си прищевки от истинските желания.И аз не се понасях с баща ми,изнесох се от нас,но съм научена как да се оправям и си прекарвам страхотно като продължавам да следвам целите си,да поемам задълженията и отговорностите си.

Наистина,много леко се четат разказите ти.
Рядко ще седна да чета каквото и да е от монитор,а пък ако е и толкова дългоо..никакъв шанс.Но твоите неща увличат.Пък са и толкова до болка познати на всички... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2871324
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930