Раз-мисли :: в мрака на тайните

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.04.2008 09:59 - в мрака на тайните

Автор: benra Категория: Изкуство

Прочетен: 2833 Коментари: 18 Гласове:

Последна промяна: 09.04.2008 10:17

   Бореше се със съня.Очите й се затваряха, тялото й се отпускаше и сетивата й потъваха в спокойство и безбрежие.
Малкият спеше, сгушен в прегръдката й. Не помнеше дали му беше прочела приказката докрай.Книжката лежеше, разтворена до мъничкото телце. Откъм хола долитаха приглушени шумове.
Сбърчи нос поразсънена.Разтърка очи. Трябваше да стане и да отиде до хола. Вероятно мъжът й се чувстваше неудобно. Тихомир, колегата му, напоследък все по-дълго се заседяваше у тях, а Весела все заспиваше.
- Нарочно го правиш.Нарочно –упрекваше я Валентин – какво ще си помисли Тишо???Не усещаш ли ,че ме излагаш?
Весела се опита да му обясни, че не е никак умишлено.Просто в момента, в който умореното й тяло почувства топлината на леглото и сънят идва сам, непреднамерено и нетърсено
- А и защо съм ви аз, вие си имате вашите мъжки разговори, аз..какво...?! – всъщност тя се питаше какво толкова говорят всяка вечер, след цял ден заедно.Дори започваше да се дразни от това натрапчиво приятелство.
   Тихомир беше висок, добре сложен, синеок,на 27.Нямаше семейство, и приятелка май нямаше.Или поне не беше водил момиче у тях.Но се беше лепнал като пиявица за Валентин.    Започна да им гостува преди два –три месеца.
В началото Весела се зарадва, защото Вальо по принцип не беше много общителени и тази му саможивост леко я притесняваше. Тя имаше приятелки, с които се виждаше отвреме навреме по женски, събираха се и семейно, но рядко, най вече заради особнячеството на съпруга й. Той беше вълк- единак.Не се сприятеляваше, не излизаше с приятели от детството за по бира,май и нямаше такива или поне Весела не ги познаваше, рядко създаваше нови познанства..Весела изпитваше лека вина, затова когато в живота им се появи Тихомир, тя направо се зарадва.
    Покрай Тишо, Вальо ставаше някак си различен - не спираше да бърбори, шегуваше се, превръщаше се в   привлекателен непознат . Това допадна много на Весела.Харесваше й да вижда у съпруга си онзи Вальо, когото самата тя се беше опитвала да създаде, неуспешно. Тази колегиална дружба определно му се отразяваше добре. Колегата в началото се отбиваше 1-2 пъти седмично, но след това гостуванията зачестиха и Весела с течението на времето започна да се чувства леко изолирана. Фактът,че не тя е причината за промяната на Вальо, започна да я гложди отвътре.Отгоре на всичко колегата на Валентин се отнасяше към нея ,както към малкия им син - мило, но някак си пренебрежително-снизходително.Долавяше някаква иронична насмешка в гласа му, в редките случаи, когато я заговаряше. Сподели го с Вальо
- Въобразяваш си – й каза съпругът й – Да не би да си станала и мнителна???Не беше такава! -
В гласа му прозря нещо повече от упрек и една болезнена несигурност я прониза.
    Тихомир не пиеше бира, само бяло вино. Затова в списъка за пазаруване на Весела се появи като неизменна точка –Совиньон Блан, на Търговищката изба. Това беше предпочитаната от Тихомир марка. Не че беше скъпо вино, напротив - нищо особено.Поне на Весела не й хареса, но повече не й харесваше , че по всякакъв начин Тихомир се оказваше по-специален от нея.
    Лежеше в леглото и си мислеше дали ако попита Валентин кое е любимото й питие, той ще се сети. Едва ли. Стана без желание.Искаше й се да си вземе един бърз душ, да се мушне в любимата си памучна пижама и отново да се сгуши на леглото, до сина си. Обаче вместо това вдигна на ръце 4 годишното спящо дребосъче и го премести в детското креватче.Прав беше Валентин - момченцето не трябваше да се учи да спи с майка си.Трябваше да израсне мъж, а не лигав женчо. Целуна рошавата главичка и душата й се изпълни. Хвърли поглед в огледалото на тоалетката. Дори бледата светлина не можеше да скрие неглижирания й вид. Ризата й се беше измачкала, а полата се беше извъртяла и цепката й се намираше някъде странично на левия крак. Видът й определено беше на жена ,спала с дрехите си
- Е няма да се преобличам посред нощите, няма да ме избират... – Весела пооправи полата, изпъна ризата, прибра косата си с шнола и тръгна към банята, за да си наплиска очите.Движеше се на автопилот, не запали лампата, имаше чувството,че ярката светлина ще я ослепи.Студената вода я накара да поктрепери, попи капките от лицето си бавно с кърпата. Не й се отиваше оттатък. Усещаше как раздразнението я разсънва.
   Чу как се отваря вратата на хола и секунда след това се оказа почти в прегръдката на Тихомир.
Ядоса се наум,че не е запалила лампата, промърмори някакво извинение и без да го поглежда се изниза от банята, оставяйки мъжа безмълвен и притеснен от среднощния сблъсък.
По дяволите, защо не си е тръгнал? – не знаеше колко е часа, но определено беше много късно-в отсрещния блок светеха 1-2 прозореца само.
Още по-раздразнена влезе в хола, с намерението да каже на Валентин,че не може да продължава така.Нека да идва, но по-рядко. В крайна сметка кой беше по-важен-колегата или семейството?
Гледката, която я посрещна я шамароса
На масата стоеше недопитата бутилка бяло вино, телевизорът, нейният телевизор, телевизорът на детето, въртеше някаква гнусна порно-сцена, в която жени не участваха, а Вальо, нейният Вальо
лежеше чисто гол на дивана.
- Ама ти не спиш ли? – бяха единствените думи,които съпругът й успя да изрече, докато тя стоеше като парализирана на прага
- Не – отговори Весела преди да припадне.

Нагоре

Тагове: МрАкА,

Гласувай:

Подобни постинги

Принцесата на мрака
Искрици в мрака
БОЛКА В МРАКА 24/03/08

Следващ постинг

Предишен постинг

излет

след деветия живот

Коментари

1. deinata - Ауч
09.04.2008 10:07

Първо това ще кажа АУЧ, това доста гадничка и комплицирана случка, но не мога и да не отбележа истиността в песента "За какво са ви тези големи гърди" :)))