Раз-мисли :: Спомен за една фантазия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.04.2008 11:45 - Спомен за една фантазия

Автор: benra Категория: Изкуство

Прочетен: 2019 Коментари: 7 Гласове:

Последна промяна: 05.11.2008 17:24

     Вечер е.Тъмно.Небето е обсипано със звезди, които ме побутват - върви, не мисли, разумът не създава спомени.Леко подухва, но не усещам вятър по голите си рамене, само в косите си.По-скоро се притеснявам, че ще ги разбърка.Така старателно съм се приготвяла, за да приличам на снимката си.
Не!-за да съм по-хубава от снимката си!
Облечена съм в бяло.За да ме разпознае.
Не е вярно!
Защото знам, че бялото ми отива. Бялото ме е спасявало толкова пъти.
Поне да го бях виждала.
На снимка, дори и със слънчеви очила.Тази неизвестност…Плаши и възбужда.Човърка фантазиите ми, изостря ги и развихря картинни представи, които ме карат да чувствам.Една позабравена емоция се е намърдала в мен и живее, диктува очакванията ми, направлява ги, създава случвания.
     Нямам време да доразсъждавам по въпроса за непознатите , снимките и фантазиите - съзирам един силует, вторачил се в мен.
Не съзирам!
По-скоро Усещам очи, които ме докосват, обгръщат, обследват…оценяват…одобряват?Плъзват от глезена съм коленете - подгъват ги,талията ми се чувства изключително тънка и податлива, тръпката минава нагоре..
дали косата ми е много разбъркана?, отстранявам един немирен кичур, като се стремя движението ми да издава фриволност, а не страх. Токчетата леко ме залюляват.
Токчетата?Симулирам стабилна небрежност.
    Погледът му ме изгаря.Познава ме.
Не!Възхищава ме!
По дяволите снимките, та и аз го познавам!Той е фантазията, която съм сънувала толкова пъти.Той е сънят, който е превръщал фантазиите в образи.Той е чувството, което свива стомаха ми и после разперва криле.Думите му ме милват.Думите?Не съм предполагала, че баналните фрази имат свойството да милват.Иде ми да ги хвана и да ги задържа до лицето си, като дъха му.Вместо това отговарям - за мен сок и виенско кафе,благодаря. Усмихвам се, старая се да изглеждам индиферентно случайна. Просто минавам...за малко...ей така.
Лоша актриса съм.Думите-така и не ги научих да се превръщат във жестове и сега една руменина, плъзнала по страните ми ми отмъщава.Климатикът не работи, топло е.Не-горещо е!Пламтя.Цялата.Като пожар изпепелявам всички разумности, които си бях наумила.Превръщат се в пепел и се разпиляват.Не ги събирам, днес е ветровито.Опитвам се да овладея мислите си, които обикновено ми се подчиняват.Сега обаче ситуацията е друга.Мислите ми са се впуснали към него.Прегръщат го, разрошват косата му, надникват в очите му, плъзват се по спортната риза,под спортната риза, до колана. Кресвам им наум-спрете, ужасни сте, да бъдем сериозни, поне за миг.Той се усмихва.Научил се е да чете мислите ми.Очите ми са му съучастници.Пресяга се и маха оня, досадния кичур от лицето ми...Затварям очи...Горещо е.
По-нататък не помня

Нагоре