Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2008 11:07 - Аромат на спокойствие
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1556 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2008 15:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Стоеше пред отворената врата на гардероба. Дрехите й висяха, подредени на закачалки, до неговите. Крачолите на любимият й панталон се бяха оплели в тъмносивия му костюм.
  - Обичам дрехите ми да носят усещане за теб, не ми отнемай и тази частица от себе си - й казваше всеки път, когато Антоанета му предлагаше да купят гардероб с две части-за него и за нея.
  - Мамо? – малката й дъщеря я наблюдаваше изпитателно от вратата на стаята
  - Какво правиш, мамо?
  - Какво…какво да правя – постара се гласът й да прозвучи нормално
  - Не знам, очите ти, гледаш странно – момичето се взираше изпитателно в нея сякаш искаше да надникне дълбоко, дълбоко. Антоанета инстинктивно наведе клепки.
  - Не закъсняваш ли за училище, миличка? – погледна часовника си, но не видя нищо.Очите й се пълнеха със сълзите, които дъщеря й не трябваше да види.В никакъв случай.
Беше трудно, по-трудно, отколкото бе си мислила,че е
  - Не, рано е…лошо ли ти е? – продължаваше да гледа изпитателно майка си
Махни се, Излез, остави ме – Антоанета беше на ръба на истерията, идеше й да изкрещи. Трябваше, трябваше да го направи.Сама и сега. Вместо това преглътна напиращите думи и се опита да не се разплаче
  - Малко, малко ме боли главата…от времето е…би ли ме оставила за малко…моля!-гласът й наистина прозвуча умолително
  - Добре, но ако има нещо ще ме извикаш, нали..да ти дам вода или хапче .Нали, мамо
  - Да, да, разбира се…
Момичето излезе, а Антоанета се отпусна безпомощно на спалнята. Не можеше да го направи.
Искаше, но не можеше да си тръгне.

С Божидар бяха колеги.Работеха пета година заедно, когато се случи.
  - Влюбих се в теб в мига, в който те видях – й каза той, галейки нежно косата й.-обичам те
  - Не, не ме обичаш-Обичаш представата за мен - му каза тя, увивайки се в завивката
  - Искам завинаги да останем тук -прокара пръст по гръбнака й и Антоанета усети как я разтърсва желание
  - Нали знаеш,че симпозиумът свършва утре, дори ти го закриваш? – малко нервно се засмя тя

Този симпозиум беше свършил преди десет години.След това последваха нови - симпозиуми, обучения, конференции, обеди, служебни вечери, работни уикенди. Връзката им се беше превърнала в паралелен живот. Дори не в паралелен, в основен.Антоанета прекарваше с Божидар повече време, отколкото със съпруга си и момичетата.Всъщност момичетата бяха вече почти жени.
Голямата - Жени, беше втори курс студентка в Икономическия, а малката беше вече на 17. Големи момичета със свой собствен живот.

- Ти не го обичаш, обичаш мен , какво ти пречи ?– това беше нещото, което недоумяваше Божидар.
Искаше я в живота си изцяло, само за себе си.Не искаше тя да се прибира вечер и да ляга до друг, да споделя празниците с друг, тя беше само негова ..отдавна.
- Обичаш ме знам, усещам го в ръцете ти, по устните ти, в мълчанието, чета го в очите - и прокарваше пръст по гръбнака й, бавно и нежно, наслаждавайки се на усещането за потрепващо женско тяло, излъчващо отдаване.

Антоанета избърса лицето си с първата попаднала й блуза. Лъхна я аромат на лято.

        Малки бунгала в забутано селце някъде на юг.Малката Лора току що е проходила, Жени тича около бунгалото, а Лора с патешки стъпки се опитва да й подражава.Пада.От коляното й тече кръв
- тати, тати, тати , бои! –тати целува коляното и Лора грейва в усмивка
- тати въшебник, мамо, тати въшебник !

             На екскурзия в Египет са.Кайро , лудница, в нещо , наречено МОЛ,  10 годишната Жени изчезва.
Антоанета полудява от притеснение.Тати поставя мама и малката Лора на една пейка и час по-късно се връща с обляната в сълзи Женя
- мамо, татко е вълшебник ! Някак си разбра къде съм и ме намери, спаси ме ! – в очите на детето грее обожание
- как ме намери ,тате?
- Послушах сърцето си, миличко, то ме доведе при теб

            Годишнината от сватбата, 15 –тата. Антоанета е малко закъсняла, Божидар, за пореден, път я е убеждавал, че е време да избере.Тича към къщи, сърцето й се раздира на две. Апартаментът е тъмен.
- Слава Богу, не са се прибрали още – мисли си, усеща, че по лицето й е изписана изневярата и в очите й прозира другия.Тялото потръпва от спомена за скорошните ласки.Не днес, не и днес
Отключва.
Изненадаааааа!!!!!!! – стаята е пълна с най-близките й хора- Инес, най-добрата й приятелка още от детските години , Петя –съседката, с която пие неделното си кафе, брат й Иво и съпругата му, майка й, момичетата, Женя е с приятеля си - симпатично момче и много сериозно. И цялата къща е в цветя
  - Ти си вълшебник – проронва се от устата й,когато среща усмихнатите очи на съпруга си
  - Не, аз съм щастливец! – прегръща я той, слагайки пръст на устните й

        В болницата е, предстои й операция.Затваря очи и вижда как животът я напуска. Пръстите на ръцете й се вледеняват от страх, трепери.
  - Всичко ще бъде наред, мила, всичко, аз съм се погрижил, нали знаеш –вълшебник съм – гали косите й и приятна топлина и спокойствие я обземат. Знае, че няма страшно, че всичко ще мине и отмине.Чувства се сигурна и жива.


Антоанета остави блузата до себе си и решително взе мобилния си.Набра един номер и зачака .Очите й излъчваха решителност

  - Мамо, може ли….- момичето подаде личицето си в процепа на вратата
  - След малко, Лора, трябва да проведа един много важен разговор и после съм твоя
  - По-добре си?-въпросът съдържаше отговора
  - Определено – отговори Антоанета и направи знак на детето да я остави сама


  - Здравей, аз съм.Всичко свърши .
  - Чудесно, Тони, чакам те, имам изненада за теб
  - Не, Божидаре, не ме разбра, всичко между нас свърши.Ти беше прав, отдавна трябваше да избера  и го направих.Благодаря ти!

Не го изчака да каже, каквото и да било.Знаеше,че не може да понесе болката на разкъсването.Не и повече. Утре просто щеше да отиде и да подаде молба за напускане. Никога не беше късно да започне отначало да живее живота, който имаше.Дано да не беше късно…


Тагове:   аромат,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Пак ме... разбърка! :)))
25.03.2008 11:19
Само мен ли разплакваш или си е... дарба? ;)))

Усмивка. Топла.
цитирай
2. krotalka - Труден избор. Върна ме години на...
25.03.2008 11:19
Труден избор. Върна ме години назад.
цитирай
3. benra - wonder,
25.03.2008 11:22
всъщност иска ми се да имам дарбата да усмихвам:-)))Усмихнат поздрав и за теб!

krotalka, май е по-лесно, когато нямаш избор...дали?
цитирай
4. nellka - настръхнах, заплаках и накрая се усмихнах!
25.03.2008 12:26
Мисля, че бих направила същото като твоята героиня, Бени!
Вълшебниците... много, много малко са!
Благодаря за удоволствието! :-)))
цитирай
5. benra - deli,
25.03.2008 12:28
много,ама много благодаря.Живот на две-това е все едно да си несебе си.


Нел,
трябва да си пазим вълшебствата, дори ,когато понякога почувстваме едно празно кътче и поискаме да го запълним с реалност.
цитирай
6. rotazia - Значи, да започне отначало живота, ...
25.03.2008 12:43
Значи , да започне отначало живота , който си е имала , е-е , Бенра , какъв страхотен шанс си дала на твоята героиня , браво !!!
цитирай
7. divini - нямам
26.03.2008 10:41
думи...

Страхотно
Поздрави
цитирай
8. k0606 - Благодаря!
26.03.2008 11:08
Имаш дарба-да подаряваш емоции!Усмихнат ден, ти желая!
цитирай
9. victoriavselena - Чудесно е.
26.03.2008 11:38
Точно написах нещо с завършек "Как така като вълшебник чувствам се сега" и попадам на твоя вълшебник. Вълшебник при вълшебник отива. Блатодаря.
цитирай
10. benra - rotazia,
26.03.2008 12:10
хубаво е сам да си дадеш шанс, още по-хубаво е и да ти дадат!
цитирай
11. benra - k0606,
26.03.2008 12:11
аз благодаря, че ме усмихна!
цитирай
12. benra - divini,
26.03.2008 12:12
:-))Хубаво е да изберем себе си
цитирай
13. benra - викториа,
26.03.2008 12:13
вълшебен ден ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2869797
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930