Синьо безгрижие стои непотърсено
там зад зеления храст.
дъждовната улица пълна е с кестени
танцуващи кестенов валс.
Къс от зората останал, заклещен е
в края на стария мост
А под стегата му група от вещери
правят магия за мъст.
Бавно пристъпва сред локви бълбукащи
една уморена тъга
днес е денят за голямото спускане
под онази вълшебна дъга.
Птица полита с крила натежали
кокиче ухае на сън
тъгата леко с очи примижава
и сяда на мокрия пън.
Днес е раздялата облечена в мокро
дъгата ще я съблече
не маха за сбогом - колкото толкова
ще се превърне в момиче или пък в момче...

Дълбочината на мислите и многоцветието , с което рисуваш емоцията , ме впечатлява и ме кара да си спомня близкото минало на една преминала през мен пълноценност...

най-прекрасния момент! тъгата си тръгва!
колкото-толкова!
Ох! Ще прекаля ли ако кажа, че много хубаво си го написала?
А? Бени!
Честита първа пролет!

пълноценност в минало време-това звучи тъжно

Ще ме накараш да се почувствам точно така,както се почувствах-прелестно!:-))