Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2008 10:37 - Срещата
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 3029 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2008 12:17


    - Архитект Игнатов, имате ли нещо против да седнем навън? Днес денят е прекрасен! –възрастният мъж се усмихна въпросително.Усмивката му казваше  - ще седнем навън, защото аз така искам. Макар тялото му да беше слабо и някак си съсухрено видът му и начинът ,по който говореше издаваха неоспорима властност.
     - Моля, наричайте ме Боби
    Борислав Игнатов ,35 годишен архитект,  беше поканен на обяд от Валери Мандраджийски – небезисвестния млечен крал. Борислав беше привлекателен мъж, известен в средите си със своята акуратност и нестандартност.За съжаление тези две качества до момента не му бяха донесли кой знае какви позитиви.Обикновено изпълняваше вътрешнодизайнерски поръчки,които не му бяха по вкуса, но все пак това беше повече от нищо.Последната година беше доста неуспешно за него, както в професионален ,така и в личен план.Жена му, вечно неудовлетворена от икономическото им състояние един ден просто не се прибра. Борислав не се разстрои, дори се почувства леко облекчен.Прие случилото се за знак, че всички пречки са премахнати. За да работи той се нуждаеше от вдъхновение.За съжаление съпругата му така и не успя да бъде неговото вдъхновение.
      Архитект Ингнатов очакваше поканата на Мандраджийски от момента, в който с него се свърза приятелят му Ники Петров и му каза,че кралят на млякото иска да построи къща за новата си съпруга.Трябвало му нещо изключително, нещо което не е правено до сега.
  - Твой е, копеле, давай – приятелят му звучеше ентусиазиран и напълно уверен - .Проектирай къщата - мечта за новата кучка, а пък аз ще се погрижа старецът да те одобри
   Старецът беше 75 годишен.Преди около година се беше отървал на косъм от смъртта, преживявайки тeжък инфаркт. Бяха го отписали, когато пресата гръмна с новината, че магнатът се е оженил за трети път. Ники  работеше вече 7 години като личен асистент на Мандраджийски и се беше превърнал в нещо повече от дясната му ръка. Имаше статута на довереник, на член от семейството , на син. Някои стигаха до там в предположенията си,че да твърдят, че Петров всъщност движи компанията.Това, естествено съвсем не беше така.Докато Мандраджийски беше жив  едва ли щеше да позволи някой друг да дирижира  делата му.
  Стана точно така, както беше предвидил Ники Петров. Само седмица след като Игнатов беше предал проекта на къщата,  му позвъни самият Мандраджийски:
  - Млади човече, очарован съм от това ,което видях.Най-важното - моята съпруга е очарована.. Всъщност очарована е слаба дума - Борислав се усмихна..беше отвикнал от тези, звучащи леко архаично любезности.Имаше стил старецът, безспорно, а явно имаше и вкус.Борислав се почувства поласкан
   -Бих искал да ви поканя…-заключи Мандраджийски
И ето сега седяха на една маса и предстоеше един от най-важните обеди в живота на Борислав.Вземеше ли тази поръчка вече за него нямаше да има затворена врата. Предчувстваше го и това предчувствие го изпълваше с увереност.
       Сервитьорът застана чинно до масата в очакване на поръчката
Мандраджийски му направи жест с ръка,че все още не са готови и се обърна, поясняващо, към Борислав
- Нали не възразявата да изчакаме съпругата ми?Тя ще дойде всеки момент. Ако тя реши Вие да построите нейната къща, а аз съм почти убеден,че ще реши - тук възрастният човек кимна сякаш да потвърди посоката на мислите си - то това означава,че Вие аргитект...Боби, ще работите само и единствено с нея .Убеден съм, че ще се харесате.Имам усет за тези неща…Тя е забележителна жена…А…ето я и нея.
Мандаджийски изрече тези думи, изправяйки се и Борислав с изненада установи как мъжът пред него се промени.Раменете му се стегнаха, гърбът се изправи и цялата му фигура се изпълни с живост.Сякаш пред него стоеше не 75 годишен мъж, а младо момче.
Борислав го последва и впери поглед в пътеката между розовите храсти, които отделяха масите.Беше му интересно да види жената, способна да направи това само с появата си.
     Беше висока и стройна.Тъмно- кестенявата й коса се спускаше на едри вълни до под раменете.Уж непретециозната й свободност издаваше внимателни грижи.. Слънцето падаше леко косо и Борислав дори отдалеч успя да види черните точици, които играеха в пъстро-зелените й очи.Сърцето му подскочи  и след това замря. Почувства се на 15.
       Ето я, идва срещу него, раницата й е метната небрежно на рамото, а дългата й коса немирно подскача в такт с енергичните й стъпки...Слънчевите лъчи флиртуват с нея и я правят да изглежда ту немирно червена, ту гарваново черна Не е сама.Бърбори с приятелките си и Очите й - пъстро-зелени с малки черни точици в тях – се смеят .Минават покрай група големи.Някой от големите  подхвърля:
  - Да ти имам краката, малката
  - И какво ще ги правиш ако ги имаш!? –отвръща предизвикателно тя и приятелките й прихват в одобрителен смях.
    Ревност свива стомаха му.Иска му се да отиде и да фрасне един на отворкото. Да му изкрещи –не я гледай, тя е моя! Да рита тъпата му ухилена, разкривена от похот физиономия, докато не проумее, че никой няма право да закача неговото момиче. Яростно забива нокти в дланите, защото знае,че ако нарита оня тя ще му се разсърди. Тя не харесва хулигани.Неее…Не е такава.Тя си пада по добри момчета, като него. Тя е всичко, което момчешкото му сърце някога е пожелавало.Един ден ще й построи къща, най-красивата къща на земята. Сигурен е в това.
  Оправя  пуловера си, защото тя наближава.Смехът я  предшества, както кокичето предшества пролетта. Тя самата е свежа като пролет. Очите им се срещат, тя се усмихва, затичва се….. Той затваря очи и разтваря ръцете си…
  - О, Боби, регулировчик ли го играеш? – смехът й го докосва и отминава,оставяйки след себе си ухание на пролет и копнеж
  - Хайде, Нора, тичай, ще изпуснем рейса… - привикват я приятелките й –остави го този смешко!

    Беше си същата, каквато я помнеше –ефектна , грациозна и далечна. Бледа руменина тръгна по страните му и той с усилие отклони погледа си от идващата насреща им  жена.
  - Архитект Игнатов, да Ви представя съпругата си…
Усети аромата на пролет.Беше забравил какво е да мирише на копнеж, на надежда, на бъдеще
  - Нора – изплъзна се от устата на Борислав..като стон, като въздишка, като спомен

 - Познавате ли се?- извърна се Мандраджийски към съпругата си, повдигайки вежди по-скоро изненадано, отколкото въпросително.

 - Не мисля …- Младата жена в се взираше в елегантният мъж през себе си.Очите й го изучаваха секунди, спряха се на неговите..сякаш нещо се промъкна в спомените й, но не…по-скоро някакво усещане беше.

 - Познавам ли Ви? –погледът й срещна този на Борислав и разби спомените му на дребни ледени кристалчета, които топлото пролетно слънце разтопи на мига. Тя го гледаше право в очите и очакваше от него обяснение
   Той се окопити и леко небрежно отвърна:
  - О не, просто много съм слушал за Вас... от съпруга Ви.
  - Надявам се само хубави неща- смехът й прозвуча някак тъжно и ситни бръчици, почти невидими, обримчиха очите й . Мандраджийски повдигна отново вежди, местейки поглед от жена си на младия архитект ,а  Борислав, правейки отново опити  да изглежда напълно делово, си помисли – Боже, колко е красива…
  - Значи така, Вие ще построите къщата на мечтите ми... – ентусиазирано поде Нора
  - О, да ще Ви построя къщата на живота- отговори архитект Борислав Игнатов и направи знак  на келнера, който стоеше в очакване на метър от масата.Вече бяха готови да поръчат.












Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. k0606 - Поздравления!
19.03.2008 11:42
..като стон, като въздишка, като спомен
Усмивки, в този леко мрачен ден!
цитирай
2. benra - k0606,
19.03.2008 11:43
Благодаря и на теб хубав ден!
цитирай
3. nellka - Бени, ти отново ме настръхна!
19.03.2008 12:15
Залепи ме за стола и после въздъхнах от удоволствие!
Нали ме знаеш? Казвам точно това, което чувствам! :-)))
цитирай
4. forestlove - ех, горкият. за малко очаквах да се ...
19.03.2008 12:44
ех, горкият. за малко очаквах да се окаже собствената му бивша жена. ама ти си го спасила - много по-добре е така.
поздрави!!
цитирай
5. benra - Forestlove,
19.03.2008 13:32
не случайно присъства бившата:-)))поздрави и на теб!
цитирай
6. hristam - Колко ли
20.03.2008 10:05
бъдещи срещи с миналото ни очакват?
Поздрав, чудесен разказ!:)))
цитирай
7. scintilla - Никога
20.03.2008 12:54
не можеш да си сигурен, дали в крайна сметка, няма да си изпълниш обещанията :))))
цитирай
8. rotazia - Една добра разказвачка си ти, мо...
20.03.2008 14:23
Една добра разказвачка си ти , момиче !
цитирай
9. marcusjunius - Много хубав разказ, benra.
20.03.2008 15:09
Много хубав разказ, benra.
цитирай
10. benra - hristam,scintilla,rotazia,marcus,
20.03.2008 15:28
изключително приятно е да прочета това,което сте ми написали!!!Благодаря!
цитирай
11. malkotokuche - Разказът ти е много красив
21.03.2008 09:51
Разказът ти е много красив. Както повечето неща, които съм прочела от теб. Радвам се, че мога да се докосна до тях.
цитирай
12. benra - malkotokuche,
21.03.2008 14:53
Радвам се, че разказите ми ти допадат:-)Поздрави!
цитирай
13. анонимен - познаваме ли се?
28.10.2010 19:31
Бенра, здравейте! Пише ви арх. Борислав Игнатов. Случайно попаднах на разказа ви писан преди две години и съвпадението на имената и описанието ме разтърсиха. Познаваме ли се?
цитирай
14. анонимен - БЕНРА, има ли други публикации тук ...
30.10.2010 23:40
БЕНРА, има ли други публикации тук от Вас?
цитирай
15. benra - арх.Игнатов,
04.01.2011 11:12
здравейте!
Ако и историята би могла да бъде Ваша история ще бъда тотално поразена. Със сигурност не се познаваме и името е плод на моята фантазия, а ето-оказа се Вашето име.Мога поне да се надявам,че гореоят, която е Ваш съименик Вие допаднал:-)))Поздрави!
цитирай
16. benra - 14,
04.01.2011 11:13
този блог-benra.blog.bg-е пълен изцяло с мои неща. Поздрави и на Вас!
цитирай
17. анонимен - за Бенра
11.03.2011 13:06
Удивително, направо невероятно! Името ми не е често срещано и затова много се учудих когато прочетох разказа ви, препратен ми от мои познати. Историята е приятна за четене, но ми създаде малко неудобства с мои клиенти, които също попаднали на нея като търсели информация за проектите ми. Тук можете да ме видите, предполагам, че доста се различавам от това което сте си представяли за героя си: http://www.youtube.com/watch?v=y8vrS2we518
Поздрави, арх. Б. Игнатов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2871324
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930