От мрака на тайните
подаде ми цвете
и куп от надежди
посипа в нозете ми.
Наведох се бързо
в ръка да ги взема
Земята разтвори се-
да ме поеме
Мирис на минало
вятър донесе,
нота увиснала
от забравена песен.
Сори, любими, 
ще трябва да тръгвам
Мрака на тайните
само залъгва...

много, много ми хареса!

някои имат смелостта да бъдат залъгвани, аз не мога:-))

човек вече не може и да залъгва ли :)))

о..може...и още как.Въпросът е да успее

:))))))

Красиво и трезво :-)

Zamislih se...za6toto me dokosna s ne6to v tozi stih!
Blizak mi e!

depressed, да понякога,макар и опиянени се налага да мислим трезво:-)

bizcocho, радвам се,че си го почувствала!