Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2008 11:14 - Кабаре
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1520 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 06.03.2008 11:15


      Дори не чуваше музиката, танцуваше машинално, стараейки се да не вижда мазните мъжки погледи, които полепваха по почти голото й тяло. Нещо крещяха, тя не разбираше.Когато не ги гледаше можеше да си представи, че случващото се не я касае.Че е  в дискотека, музиката гърми и тя танцува за удоволствие.Това беше нейният начин, единственият, да се изолира .
На съседния пилон Света й правеше някакви знаци с очи.Сочеше й нещо по посока на масите.Яна изобщо не желаеше да поглежда натам. Света обаче упорито примигваше и леко врътваше глава.Все едно й казваше-виж де, виж.Като разбра, че Яна няма никакво намерение да се обръща направи красноречив жест с палец и показалец. Ясно-имаше паралия някъде по масите и Света, с безупречния си датчик за пари, го беше уловила. Задръж го – помисли си Яна с отвращение- твой е –и той, и мазния му шкембак, и парите му.Завъртя се яростно на пилона.Металът се беше нагорещил от младото й тяло и пареше голите й бедра.Изви се и направи шпагат във въздуха, задържайки се само на ръцете си.
     Като малка мечтаеше да стане циркова артисктка-акробатка.Беше изключително пластична и подвижна.Огъваше се като ластик,премяташе се.Обаче в забутаното им, сибирско градче нямаше школа за акробати, затова майка й я записа на художествена гимнастика. Яна беше едва на 5, но скоро осъзна,че този спорт не е съвсем за нея.Безспорно грациозен, но му липсваше динамиката, която би отговаряла на темперамента й.Когато правеше по някое салто във въздуха Люда Василиевна-треньорката й, се мръщеше и я наказваше. Чу я дори веднъж да казва на майка й,че излишно си дава парите, от Яна световно- известна гимнастичка нямало да стане.Яна и не желаеше.
Младото й тяло кипеше от енергия, за която тя скоро намери отдушник-модерният балет. Беше на 12, когато нейната съученичка и приятелка Света я придума да зареже гимнастиката и да се запише на модерни танци.Никога не съжали за това си решение,въпреки че родителите й бяха много против. Обожаваше танците, те я изпълваха.Сформираха група от шест момичета и Саша. Саша Сведлов беше корепетитор, хореограф, организатор и душеприказчик. Залата им, всъщност бивш партиен клуб, беше тясна и прашна, но Яна прекарваше всяка свободна минута в нея. Бяха станали толкова добри, че скоро започнаха да ги канят по участия-празника на града, вечерта на талантите, частни партита.Пътуваха и до околните селца да изнасят представления-предимно в училищата. Яна точно навършваше 17, когато собственикът на голяма и известна дискотека в Иносибирск-най-големият град в областта, намиращ се на 50 километра от градчето им, ги покани да танцуват в заведението му.Корепетиторът им Саша не се замисли нито за миг, а веднага подписа. Купи един раздрънкан миниван Форд и три пъти седмично ги откарваше вечер, точно в 9 в дискотеката. Така започна тяхната слава.Саша се замогна . Света ,Яна и останалите момичета от групата, навириха нослета.Печелеха достатъчно, за да си купуват модни дрешки, гримчета и други дреболийки.Отгоре на всичко бяха центъра на вниманието.Около тях изобилстваше от всякакви-момчетии, стабиляги, мамини синчета, новобогаташчета, улегнали мъже с положение и средства. Майката на Яна беше много недоволна.Смяташе,че не е редно момичета на тяхната възраст, ученички все още, да танцуват по заведенията.
  - Няма нищо, мамаша, нищо лошо не правим.Танцуваме, плащат ни и се прибираме.Това.Изкуство правим - гордо й възразяваше Яна и наистина вярваше,че правят изкуство.Ухажорите не я интересуваха…засега.Беше й приятно вниманието, комплиментите, но не намираше някого,който да я заслужава.
За разлика от нея, приятелката й Света, ги сменяше ден след ден. С лекота и безразсъдство
  - Светка, мила, някой ден ще плачеш…- Яна не одобряваше лековатото поведение на приятелката си
  - Ех и ти, много си скучна-разсмиваше се Света и си продължаваше по нейния начин.
Вече година танцуваха в дискотеката, когато един ден Саша влетя в залата ,развълнуван до неузнаваемост
  - Момичета, заминавате!Успях!След месец летите
  - Къде, как, какво?-завляха въпросите
Саша разясни - Толя ,собственикът на дискотеката, преди месеци му подхвърлял,че може да им уреди договор, да танцуват в чужбина, ама било трудно, не ставало току така.Е, и сега му се обадил - бил уредил всичко, ако момичетата искали за месец  им  оправяли документите и отивали.Щели да танцуват в престижно нощно заведение в столицата на остров Кипър. Било шанс –един на хиляда.Саша щял да дойде по-късно.
  - В никакъв случай –отсече майката на Яна –не те пускам
  - Ама мамо, моля те, не ми проваляй живота.Какво искаш-цял живот да остана в това забутано градче и да стана продавачка, като теб, или ..какво…?
  - Яничка, ами ученето, университета…имаше планове, мечти…А и, кой знае там какво ще работите
  - Мамо-с укор я спря Яна-можеш да говориш със Саша.Всичко е законно, с договор, визи и там,каквото е редно.Ще танцуваме в кабаре, представяш ли си, не в някакъв забутан провинциален бар.


      Откъде можеше да знае тогава Яна, че "кабарета" на острова бяха наричани заведения със съмнителна слава, в които полуголи момичета, предимно от източноевропейски произход, танцуват пред вмирисани, затлъстяли кипърски чичковци.Само мъже.В тези заведения жените бяха нежелани посетителки.
   Яна се въртеше ожесточено на пилона, проклинайки се,както всяка вечер наум,че не послуша майка си.В този момент усети допир върху крака си.Дебел чичко протягаше ръка с омачкани банкноти в нея и се опитваше да придърпа момичето към себе си.Яна разтърси тяло с.Внимателно, но достатъчно красноречиво.Казваше - не! И отново се завъртя, така че да  се отдалечи  максимално от ръба на подиума.Подсъзнателно усещаше напрегнатото тяло на мъжа, миризмата му плъзваше по пода и я настигаше.
Света отново й направи знак с очи.Този път тревожен. Очите й се завъртяха по посока на вътрешността, към съблекалните. Яна видя Тасос.Атанасис Хилас-35 годишен, добре сложен кипърец , собственик на въпросното кабаре. Този, който беше "поканил" балерините да тацуват за него.Стоеше зад завесата и наблюдаваше момичетата си с гняв . Погледът му фиксираше Яна и тя, улавяйки го, направи едно акробатично завъртане, като се постара да изглежда сексапилна.Кракът й обви лоста и сякаш замря.Тасос жестикулирайки й посочи залата.Явно й подсказваше ,че трябва да обърне внимание на мъжа с банкнотите.Той трябваше да бъде прикоткан, трябваше да поръчва и не само.
  - Майната ти – изсъска наум Яна , а изражението й остана съвършено безчуствено.
Тасос усилено жестикулираше, а дебелакът явно си я беше харесал  , защото продължаваше да протяга ръката с банкнотите точно към нея, макар че Света се беше извърнала и гънеше съблазнително тяло  пред очите му.
Атанасис Хилас изобщо не харесваше, когато клиенти биваха недоволни.Не обичаше и някакви руски мърли да му се правят на дами.Не затова им плащаше. Изскочи вбесен на подиума, като се стараеше да изглежда прилично.Доближи Яна и й заговори.Погледът й се плъзна по него, след което продължи с танцовите си акробатики, сякаш изобщо не го чува.
  - Усмихни се, кучко, наведи се, вземи му парите, покажи плът – думите му бяха придружени със съответните жестове.
Яна обаче не разбираше и дума.Не разбира ли, мамка й, как да не разбира.Другите как го разбираха.От първата вечер го разбраха – клиентът трябва да поръчва, на клиентът трябва да се угажда, клиентът има право на ВСИЧКО. Всички момичета клекнаха , дори им хареса.Само тая мърла му се правеше на интересна. Ядът го заля като цунами.Вдигна ръка и шамароса момичето.
Ей така, пред клиентите.Някой изръкопляска.Чуха се и хихикания.Яна се свлече до пилона, а останалите спряха да танцуват
  - Продължавайте!-кресна собственикът на кабарето
Нямаше нужда да знаят езика,за да разберат какво се иска от тях-момичетата,макар плахо и стреснато продължиха танца си.Мъжете от масите обаче се бяха вторачили върху сцената с Яна.
Междувременно тя се беше изправила и понечи отново да се завърти на кола.Тасос я хвана за рамото и я извърна към себе си.
  - Подчини се , боклук!-крешеше кипърецът, а лицето му беше придобило морав оттенък
Лицето на Яна оставаше съвършено безизразно.
Погледна го.Право в очите. Мъжът прочете в погледа й омраза, презрение,дори превъзходство. в.Видя се жалък и слаб.Замахна, ръката му закачи икономичния сутиен,който се свлече по тялото на момичето.
Яна продължаваше да стои .Като статуя.Съвършената младост, изложена за продан.Русата й коса, покриваше раменете, но беше недостатъчно дълга, за да скрие гърдите. Излъчваше сила, невинност и порок.НЕ вдигна ръка да се скрие, не направи нищо, просто стоеше и гледаше право в очите онзи, който я беше ударил.
Мъжете в салона вече крещяха неистово и протягха един през друг ръце към доразголеното момиче.
    В този момент от тълпата излезе дребен мъж, на около 40 години. Вървейки сваляше сакото си.
Качи се на подиума и с рязък, нетърпящ възражение, жест наметна Яна. Тасос го погледна изумен и ядосан.
Дребният мъж не трепна, просто се наведе към собственика на заведението и му прошепна нещо.
Физиономията на онзи се промени-загуби цвят, издължи се.Обърна се и тръгна към офиса си.Минута по-късно подаде на дребния  паспорта на Яна.
Момичето все още стоеше, без да реагира на случващото се. Не реагира и, когато “спасителят й” я побутна да тръгне с него.Просто тръгна…

Два дена по-късно в предверието на имиграционните служби влезе младо момиче, облечено в ефирна рокля на сини и жълти цветя.Сламенорусата му коса беше вързана на конска опашка. Вървеше уверено.Придружаващият го мъж беше с около глава по-нисък.
  - Не се притеснявай, всичко ще бъде наред, само разкажи подробно за това,което се е случвало в кабарето с теб и останалите – говореше мъжът на развален руски – само така договорът ви може да бъде прекратен, без да се налага да изплащате убийствени неустойки.Трябва да се докаже и,че са ви принуждавали да проституирате.Помогни ни да спрем това.
  - Разбира се, ще кажа всичко където и на когото трябва -в очите на момичето блеснаха сълзи – и след това ще можем да си отидем нали?
  - Само ако пожелаете – усмихна се мъжът – аз лично бих предпочел ти да останеш
Яна се взря в лицето му, излъчващо сигурност и топлина и за пръв път от много време почувства,че в живота й всичко ще бъде наред.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nellka - Чудесен разказ, Бени!
06.03.2008 11:31
Чете се буквално на един дъх, нищо излишно.
Съвременна приказка!
Благодаря за удоволствието!
цитирай
2. benra - nellka,
06.03.2008 11:35
между другото, тази съвременна приказка завърши със сватба:-))
цитирай
3. anabel4o - Наистина се чете на един дъх! Пре...
06.03.2008 12:14
Наистина се чете на един дъх! Прекрасно е написано, а и историята е много добра. Поздрави!
цитирай
4. marty - Пишеш
06.03.2008 12:30
много увлекателно и хубаво.
Благодаря ти за подарените мигове духовна наслада.
Marty.
цитирай
5. benra - anabel4o,marty,
06.03.2008 13:04
Благодаря!
цитирай
6. jokera - Прекрасно!
06.03.2008 14:21
Желая ти успех и занапред!
цитирай
7. benra - jokera,
06.03.2008 15:50
Тенк ююю!:-))
цитирай
8. svetaemoi - Понякога
06.03.2008 19:42
така завърташ мисълта ми,че шамарите на извода от прочетеното ме изстрелват в друго измерение.
Бенисима,гордееш ме с познанството на личността ти!
цитирай
9. benra - Svetle,
07.03.2008 09:13
изчерви ме!Приятно..:-)
цитирай
10. scintilla - Добре е
07.03.2008 09:30
когато подобни истории завършват щастливо. Но рядко се случва. Уви...
Хубав разказ, Бени!
цитирай
11. benra - scintilla,
07.03.2008 09:33
тази специално, за радост завърши щастливо, но факт е,че в повечето случаи краят е доста по-различен, по-тъжен, дори страшен.
Поздрави!
цитирай
12. forestlove - най-после време да го дочета! да, ...
12.03.2008 11:18
най-после време да го дочета!
да, тази завършва щастливо, чак не е за вярване :-)))

ами този последният може да е поредният мазник, дето се е маскирал като спасител, че после и от него някой да трябва да я спасява.
цитирай
13. benra - forestlove,
13.03.2008 10:21
представяш ли си-този се оказа свестен.Разказът е по истински случай-все още са семейство и то доста щастливо и успешно...чак да не повярваш
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2797908
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930