Дар е бездарен 
душата и днес
Ти си поета, 
аз пък съм-без...
Струна подръпвам 
на арфа безструнна
Думата литва ,
 оставам бездумна.
Там, на земята, 
лежи пролетта
Тя ми е свята-
изтупвам прахта.
В пръст съм превърнала
 средния пръст
някой отвънка 
дере се за мъст.
Вятър отвява 
нанякъде спомен.
скитник се скита 
въпросът бездомен.
Намирам се търсена 
сред листопада,
който отдавна 
престана да пада.
Ставам, отърсвам 
от себе си мислите
и продължавам...
какво си помислихте???

вятърът...

топъл обаче:-)
усмихна ме..благодаря, за което!

Че си една чудесна Пролетност! :)))

:-))

друго не мога да кажа :-)

Мисля, че няма
да видим в прахта,
дори в листопада,
да стои benra.
:)))

Благодаря!

бяло - червено, бяло - червено...

душите ни са мартенички-бяло-червени:-)

Поздрави :)