Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2008 09:50 - Щастие край пътя
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 4872 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 21.02.2008 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Слепоочията му пулсираха диво и адско главоболие стягаше сетивата . Пищна, изрусена до бяло коса ,покриваше слабините му.Момичето много се стараеше, но тялото на мъжа отказваше да реагира.На пода, между разхвърляните дрехи, се въргаляше празна бутилка от водка.Празна, като душата му.

   - г-н Владимиров? – гласът беше женски, леко приглушен, в първият момент си помисли,че е майката на някоя от колежките му
  - На телефона? – интонацията му беше въпросителна
  - Оная курва, жена ти, е в мотел “Щастие край пътя”, ще остане там още два часа – хладно докладва гласът и след това връзката прекъсна
  - Ало, кой се обажда, коя сте Вие, Ало –прозвуча по-скоро озадачено и недоумяващо, отколкото заинтригувано. Беше му ясно,че задава въпросите си на вятъра.В телефонната слушалка се чуваше едно продължително ти-и-ит.
    Затвори .Явно беше някаква луда. Бъкаше от ненормалници.Продължи да прелиства документацията, но подсъзнателно мисълта му бягаше към телефонното обаждане. Погледна часовника-наближаваше три и половина, Ани вероятно си беше вкъщи и приготвяше вечерята.
След час и нещо щеше да вземе малката от детска градина. Александър Владимиров не беше от ревнивия тип мъже, дори напротив-считаше себе си за свободомислещ и отворен млад мъж. Вярваше във взаимното доверие, дори  нещо повече-вярваше в приятелството между двамата партньори. Във възможността да се допълват изцяло.
         С Ани бяха идеалната двойка.Запознаха се в Университета, любов от пръв поглед.Мигновена, споделена и допълваща.Имаха навика да говорят с часове за всичко- злободневности,  изкуство,  политика, за проблемите си.Дори  мълчанието не им тежеше. Вечер, след като сложеха петгодишната си дъщеря да спи и къщата утихваше от детския смях, сядаха, сипваха си по едно малко и бърбореха.Той й разказваше- как е минал денят му, за новите проекти, за бъдещите планове, за надеждите си,за грижите си, за колежките, които непрекъснато го закачаха. Защото Александър беше привлекателен млад мъж.На 32,средно висок, добре сложен с гъста тъмно руса коса и пронизващи тъмни, почти черни очи, които непрекъснато се смееха.Така поне твърдеше Ани.Казваше,че няма жена, която да може да устои на смеещия му се поглед. Когато преди седмици й сподели възмутен ,че новата  колежка от съседния отдел-Боряна откровено и директно му е предложила секс, Ани се засмя гръмко, целуна го страстно по устните и заяви:
   - Абсолютно я разбирам!И ти какво –разби й сърцето?Какъв си гаден!Алексич, ти си един чаровен гадняр!
Такава беше неговата Ани-весела, обичлива, разбираща, неговата половинка.
       По-скоро   механично, отколкото притеснено, Александър набра домашния телефон, искаше да й каже ,че я обича и че му липсва.Почака… Свободно. Набра мобилния й:Телефонът на абоната не е включен или е извън обхват-съобши гласа на оператора.
       Зрънцето на съмнението го погъделичка, но той автоматично го отхвърли-вероятно й е паднала батерията.В този момент служебният му телефон отново иззвъня.
Ето, Ани му се обажда, видяла е ,че я е търсил:
  - Аннич… – Поде с известно облекчение… така я наричаше, откакто се познаваха, тя от своя страна го наричаше Алексич.
  - Твоята Анич в момента е в мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6 – същият равен приглушен глас, но със стържеща иронична нотка.
   Александър скочи от стола си и почти изкрещя в слушалката:
  - Чакайте, кой се обажда,?Ало, не затваряйте…
Жената беше затворила.Усети как го облива студена пот, после му става горещо.С автоматизирано движение разхлаби възела на вратовръзката си и почувства няколко погледа, впити в него.През стъклената преграда Боряна и двете й колежки го наблюдаваха и леко се подсмихваха.
  - Ще решат, че съм се смахнал – Александър седна на стола и се опита да овладее непознатто чувство, което се надигаше в него.Отново набра домашния, после мобилния на Ани-нищо.Жена му не отговаряше. А може би неговата Анич  наистина беше там,където казваше "доброжелателката" от телефона.В мотел “Щастие край пътя”.Александърн много добре знаеше къде се намира този мотел -на околовръстното, непосредствено над бензиностанция "ОйлЕм", беше го виждал и дори с Ани бяха коментирали, че е за двойки, излязли от пътя. Така ги наричаше Ани-излязли от пътя, по който вървят и потърсили пътека, по която да стигнат до себе си.Да се намерят.Защото всеки човек имал моменти, в които загубва себе си и има нужда да се потърси, да експериментриа, за да провери дали пътят, по който върви, е правилният.Това казваше Ани и Александър винаги се съгласяваше.Логично му се струваше, съвсем човешко.Все пак бяха хора, с емоции, със слабости, с грешки.Нормално е.
     Бяха коментирали неведнъж и темата за изневярата. По този въпрос мнението им също съвпадаше.Двойката е съставена от двама и когато отчуждението се промъкнеше между тези двама, когато пустотата завладеепогледите им, то обикновено вината бива и у двамата.Е, не непременно поравно поделена, но рядко виновен е само единият. Естествено, на тях, на Ани и Александър Владимирови, нямаше да им се случи-така си казваха.Бяха имунизирани против отчуждение.
    - Каква ирония-помисли си Александър  -оказва се,че крепостта на взаимното им доверие се е пропукала и в момента-тухла по тухла- се руши.Но кога?Какво е направил той, за да избере Аня криволичещата  пътека пред общия равен път, по който вървяха заедно вече 6 години?-Александър грабна ключа от колата и изхвръкна от офиса.
     Неговата Ани е там, в онова долнопробно място, в прегръдките на някой друг.Видя ясно картината – малка крехка разсъблечена фигурка. Целува другия, шепти му думите, които Александър бе чувал хиляди пъти.Очите й греят.Другият милва кадифената й кожа, целува я дори.Усети как му се пригади.Натисна газта.Педалът пареше под крака му. Не гледаше знаци, светофари, нищо.Колата се движеше, сякаш на автопилот.Алексантър просто натискаше газта и натискаше…Нямаше идея какво ще направи, когато стигне в мотела.Някаква празнота нахлуваше в душата му и усещането за загуба, което изпитваше беше толкова осезаемо, че в един момент му се прищя да се забие в първият изпречил му се стълб. Едно телефонно обаждане  и пуф…животът ти се превръща в една илюзия.Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 6.
  



  - Мамо, мамо,днес си дошла много рано – малко момиченце се хвърли на врата на дребничка, фина брюнетка и обви крачета около тялото й
  - Мама имаше работа наоколо и реши да те вземе по-рано, не се ли радваш?
- О да,много! а тати къде е?-надзърна малката главица над рамото на майка си,търсейки мъжка фигура
- -Няма го пак Алексич-установи детенцето леко разочаровано
- Тати Алексич е още на работа,слънчице, но ние ще се приберем и ще му приготвим вечерята двете, искаш ли?-Ани се усмихна и  целуна дъщеря си по челцето.-днес ще си ми помощница, нали?
Ани беше решила да вземе дъщеря си по-рано от обичайното,защото се връщаше от Районното управление на Мвр, намиращо се в непосредствена близост с детската градина. Наложи й се да отиде до там инцидентно, за да обяви документите си за откраднати.По-рано през деня Пазаруваше в кварталния супермаркет, както обикновено, и когато стигна до касата установи,че дамската й чанта е срязана и зялото й съдържание липсва - портмонето , личните й документи , мобилният й телефон - липсват.. След като пусна оплакване в районното, звънна на Александър, за да му се оплаче, но него го нямаше в офиса. Женски глас я уведоми,че излязъл преди час,дори уточни- с една жена-  предупредил бил и,че няма да се връща. Ани леко се озадачи, но вероятно беше излязъл по работа…щеше да му разкаже всичко довечера.

    В импровизирания бар на мотел “Щастие край пътя “млад мъж, средновисок с тъмноруса коса и тъмно-тъжни очи си поръчваше четвъртото питие, вперил поглед в стълбите, водещи към стаите. На рамото му се беше овесило младо, платинено русо, момиче, едва пораснало дете, със силен грим и ултракъса рокля в крещящи цветове.Кракът й, обут в чорапогащник с ръб, методично се отъркваше о крака на мъжа , а ярките й устни шептяха сластно в ухото му
  - Миличък, стига си зяпал входа, зарежи я кучката, не си заслужава.Отгоре на всичко е и грозотия,нали я  видях .И тъпкача, и той-някаква бабанка.Остави я.Ела Аз ще ти дам всичко, от което имаш нужда и  още нещичко в бонус.
Александър извади мобилния си и за пореден път набра номера на съпругата си.Дори не изслуша съобщението на оператора,че няма връзка с този номер, обърна се и каза на момичето с глас, лишен от всякаква емоция
  - Да вървим .В твоята стая.
  - стая номер  7!-изчурулика момичето и интимно  прокара език по ухото му-да си вземем и бутилка, любовнико.


В офиса на Александър, зад стъклената преграда на празния му кабинет, джи ес емът  на Боряна иззвъня :
  - Птичката е в кафеза-.Фразата звучеше като извадена от евтина холивудска продукция, обаче Боряна се разкикоти, доволна

 Десет минути по-късно в дома на семейство Владимирови се разнесе звъна на домашния телефон
     - Домът на Семейство Владимирови - произнесе Ани Владимирова,като избърсваше мократа си ръка в кухненската кърпа
  - Съпругът ти, Александър, е в Мотел “Щастие край пътя”, стая номер 7, няма да е зле да си го прибереш – сухо й съобщи равен, приглушен женски глас и затвори.



     Колата летеше по неравния път, почти на автопилот.Младата жена усещаше как главата й ще експлоадира от мислите,които препускат из нея.Наоколо нямаше свят,нямаше град, само пустош и празнота.Тя просто натискаше газта..


Тагове:   щастие,   край,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. scintilla - Понякога дори
21.02.2008 10:01
не са нужни зложелатили. Само отчуждението е достатъчно...
Лесно може да се загуби, но може и отново да се открие - щастието. Защото имал ли си го веднъж, вече познаваш вкуса му.
Поздрави!
цитирай
2. forestlove - гледай тии. . . мда, хората могат ...
21.02.2008 10:21
гледай тии... мда, хората могат много да навредят ... как хубаво си го нагласила. чудесно!
цитирай
3. анонимен - Съшито с бели конци. Разбира се, ...
21.02.2008 10:30
Съшито с бели конци. Разбира се, нищо лично.
Лек ден!
цитирай
4. benra - anonimen,
21.02.2008 10:32
опитът ми показва,че когато опира до теб,белите конци ти се струват като декоративна подробност.
цитирай
5. benra - scintilla,
21.02.2008 10:35
онова човешко качество, което е родило поговорката-не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле-та това човешко качество винаги ми е било крайно непонятно. Разрушителната му сила обаче е безспорна.Важното е да се помни вкуса на щастието.

forestlove,благодаря ти!
цитирай
6. nellka - Четях
21.02.2008 10:36
и отново кожата ми настръхваше.
Бени, поклон!
Колко е лесно да разбиеш един живот!
Но... нима има по-голямо нещастие от това, да градиш своята радост върху чуждата болка?
цитирай
7. benra - nellka,
21.02.2008 10:37
такива хора,мисля, които градят илюзорното си щастие на гърба на чуждото нещастие, са неспособни да изпитват истинско щастие.Те са осакатени души.
цитирай
8. gataca - .
21.02.2008 10:39
Страхотен разказ! Много "жив"!
цитирай
9. yoshi - Както винаги. . . страшно образно ...
21.02.2008 10:56
Както винаги...страшно образно пишеш! Много истински и колоритен разказ. Поздрави!
цитирай
10. benra - gataca, yoshi,
21.02.2008 11:00
благодаря!!!
цитирай
11. demoniceye - Невероятно е.
21.02.2008 11:00
Прекрасно си описала до какво може да доведе злобата и завистта на една отхвърлена жена. Браво. :)))
цитирай
12. анонимен - Malinsky
21.02.2008 11:12
Maleee,a kakuv film stava ot tova kato sujet!!
Blagorodno Vi zavidiax na darbata da pi6ete..Uspexi!!
цитирай
13. benra - Malinsky,
21.02.2008 11:30
поласкана съм и благодаря!
цитирай
14. deinata - Абсолютна
21.02.2008 11:48
Абсолютна нормалност в ненормалната завист у хората. Бени, пък и хубаво разказваш.
цитирай
15. estrella - Хубаво
21.02.2008 14:05
е:)
цитирай
16. marcusjunius - Много добра структура и ритъм, Б...
21.02.2008 16:35
Много добра структура и ритъм, Бенра.

А по същество - разбирам фокуса върху отмъщението, но на мен ми харесва много и напомнянето колко е лесно да бъде съсипан един човешки живот. Супер лесно. А пък ако и някой помага :-(
цитирай
17. benra - marcus,
21.02.2008 16:37
знаеш ли, точно това си мислех днес като го препрочитах.ако е само едното отмъщение-някак си го подминаваш или по-скоро-отминава.Но в подобни моменти разбираш, колко крехко е доверието и как лесно се срутва нещо, градено с години,нещо,което си считал непоклатимо.
и де факто всичко е в нас самите

estrella, радвам се,че ти хареса!
цитирай
18. elensia - Толкова тъжно
22.02.2008 12:02
и ме накара да се замисля за слабата брънка, която според мен е мъжът. Но независимо от това никога не съм могла да разбера желанието на повечето хора да накарат другия да страда. За какво? За да се подхилква няколко дни и после пак да се удави в собствената си злоба.
Разказът е прекрасен!
цитирай
19. benra - elensia,
22.02.2008 12:14
мисля че не само мъжът...повечето хора са по-склонни да повярват на лошото, отколкото да приемат вероятността за злонамереност.Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392684
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031